Сърбия

Тортената ни обиколка днес се е спряла в съседна Сърбия. При част от пътуванията ми съм минавала през Сърбия, но само транзит. Докато през 2017 не ни хрумна да празнуваме новата година в едно етно селище в Болевац. Малкото градче се намира на около 100 км от Ниш в посока североизток. Бяхме слушали за богатите трапези при съседите и за веселието, което ги съпътства. И се оказа, че всичко е истина и даже надминава очакванията ни. Тежките трапези започнаха на 30.12 и продължиха до 01.01 включително. И като казвам тежки наистина имам предвид огромно изобилие на храна и алкохол. И най-хубавото във всичко това е, че продуктите са натурални и много вкусни и от там и гозбите са такива каквито бяха в моето детство, когато и в България това, което слагахме на трапезата беше натурално и много вкусно. У нас по празници винаги се прекалява с количеството и броя на ястията, но в сръбско направо ни отвяха. 🙂

Сърбия има население, съпоставимо на българското като брой. Но определено ни “бият” по един параграф – брой пушачи на глава от населението. По този показател страната е на първо място в света, а ние сме втори. И още един паралел между нас и сърбите – и в двете страни младите хора живеят с родителите си до към 30 годишна възраст. И ние, и сърбите ползваме кирилицата , но при съседите може да се ползва и латиницата, макар и не официално. Има една дума, която е разпознаваема в множество езици по света и произлиза от сръбски език. Това е думата вампир. 🙂 За вампирите чули в Европа, след като австрийската администрация видяла как сърбите промушват един местен селянин заради страх от вампиризъм. А ние си мислим, че Дракула е в основата на всичко.

Безспорно най-известният сърбин днес е Новак Джокович. Като малко момче си мечтае да е шампион от „Уимбълдън“. И планира какво лудо нещо ще направи, ако осъществи мечтата си. И стига до решението да опитва вкуса на тревата на английските кортове. 😮 Но това е може би най-незначителната странност на големия шампион. А неговите не са една или две. Затова и не оставя хората безразлични – той e или силно обичан, или силно мразен. Миналата година 36-годишният Джокович спечели рекордна 24-а титла от Големия шлем и пренаписа историята на мъжкия тенис. Но едва ли знаете, че цели 18 римски императори са родени на територията на днешна Сърбия, включително император Константин, който е роден в Ниш. Това аз не го знаех. Но за друг уникален етнически сърбин съм чела много – изобретателят Никола Тесла. Наричат го „човекът, който изобрети XX век“ заради работата му по електромагнетизма, налагането на променливия ток, разработката на асинхронния двигател. Тесла има над 700 изобретения и 278 патента.

Производството на часовници в Сърбия е с по-стари традиции, отколкото това в Швейцария. 😮 Сърбите са започнали да правят часовници 600 години по-рано от швейцарците. И, ако този факт е малко известен, то това, че страната е най-големият износител на малини в света е ясно – около 30% от малините в световен мащаб идват от западната ни съседка.

Има нещо, с което Сърбия е известна на целите Балкани, а може би и не само и това е турбо фолка. Този музикален жанр е вълнуваща смесица от традиционна сръбска музика и съвременна поп музика. Неговите ритми са енергични, а мелодиите – запомнящи се. Турбо фолк музиката се появява като субкултура в провинцията през 70-те години на миналия век, преди да мигрира в града през 80-те и в крайна сметка да достигне до по-нататъшно разрастване през 90-те по време на режима на Слободан Милошевич, югославските войни, инфлацията и политическата изолация. За жанра са характерни текстовете, свързани с любовта, патриотизма и социалните проблеми. Едно от хубавите неща на тази музика е, че тя често предизвиква желание у хората да танцуват и да се забавляват на макс. Сред различните турбо фолк певци през деветдесетте години може би най-голямата звезда на десетилетието е Драгана Миркович, която е продала повече от 10 милиона плочи. 

Столицата на Сърбия е Белград – градът, който за цялата си история е разрушаван и построяван цели 50 пъти. Наричат го Белият град заради белите скали наоколо. Това е един от най-старите непрекъснато населени градове в Европа и света. Макар, че Сърбия няма излаз на море в Белград има пристанище – на двете реки Дунав и Сава. В сръбската столица е отворено първото кафене в Европа. Кафето остава най-популярната напитка в града и до днес. Най-популярни в бързо хранене в сръбската столица са пекарните, в които могат да бъдат открити разнообразни сладкиши.

Сръбската кулинарна традиция се е формирала на база на гръцките, турските, българските, австрийските и унгарските специалитети. В нея не се пестят нито подправки, нито съставки. В миналото там са се хранили само два пъти на ден – на обяд и на вечеря. Закуската бива въведена през 19 век. Според сърбите, страната им е родоначалник на редица храни, като желе, боб, колбаси, бренди, сметана, шунка, пушено говеждо месо, конфитюр и други.

Националната кухня на Сърбия се характеризира с изключително разнообразие и вкус. Супите, които се приготвят, по традиция са гъсти и леко подкиселени, наричани чорби. Приготвят се от бобови растения, кисело мляко, домати или от риба и зеленчуци. Когато говорим за Сърбия, първата дума, която изниква в съзнанието ни, е плескавица. Плескавица е традиционно сръбско ястие. Приготвя се от мляно месо изпечено на скара. В Сърбия най-популярна е Лесковашка плескавица – част от традиционната Лесковашка скара. Това е типично сръбски начин на приготвяне на печени ястия на скара от смляно месо, с леко лютив вкус. Произлиза от района на Поморавието и по-специално – от град Лесковац. В миналото, месото за лесковашката скара се е кълцало на ръка. Днес много от готвачите традиционалисти все още предпочитат този начин на обработка на месото. Така ястията стават по-сочни и трудно прегарят.

Друг специалитет в Сърбия, е каймакът. Той се приготвя чрез биене на прясното мляко. Добавя се при приготвянето на много ястия (като плънка за гибаница и бурек или в салати), както и самостоятелно. Айварът е разядка, доста подобна на нашата лютеница. Сърбите я правят от печени червени чушки, понякога микс от сладки и люти. В някои региони на страната в айварът се добавят чесън и патладжан. Както у нас, така и в Сърбия айварът се маже върху хляб, и отново както у нас, всеки сърбин се кълне, че най-вкусният айвар е приготвен от неговата майка. 😀 Урнебезът е подобен на айварът, но в състава му влиза и значително количество сирене.

Лангушът са вид мекици с кисело мляко или заквасена сметана. Освен от брашно могат да бъдат направени и от картофено пюре. Отгоре им се слага сирене и сос и се хапват горещи. За сърбите е невъзможно да се хранят без хляб. Тяхната домашна погача прилича на италианската фокача. Поднасят я топла с подправки или с плънка от заквасена сметана. Друго хлебно изделие, което е типично за Сърбия е погачицето – хлебче с хрупкава коричка, което е типично за унгарската и словашката кухни. Понякога му се добавя твърдо или меко сирене, нарязано зеле или чесън.

Когато тръгнах да търся торта се сетих, че всъщност любимата ми торта “Милка” е сръбска. Реших да направя друга, защото “Милка” съм я правила десетки пъти и ми се стори скучно. За вас избрах друга торта отново с женско име – “Васа”. Ето и необходимите продукти за нея:

за основата:

4 яйца
4 супени лъжици захар
4 супени лъжици брашно
40 гр сурови орехи
4 супени лъжици крем ликьор за сиропиране

за шоколадовия крем:

4 жълтъка
200 гр сурови бадеми
125 гр краве масло
50 гр какао
500 мл прясно мляко
4 супени лъжици брашно
6 супени лъжици захар
1 супени лъжици крем ликьор

за белтъчния крем:

4 белтъка
12 супени лъжици захар
50 гр печени лешници
какао за поръсване

Начин на приготвяне:

Орехите за блата се смилат фино в блендер.

Яйцата се разделят на белтъци и жълтъци.

Жълтъците се разбиват с половината захар, докато станат светложълти.

Белтъците се разбиват с останалата захар, докато станат на сняг. След това се събират.

Прибавят се орехите и брашното като се разбърква внимателно, за да не спадне сместа.

Пече се в предварително загрята на 180 градуса с вентилатор за около 25 минути.

След това основата се охлажда.

Бадемите за шоколадовия крем се смилат в блендер, но не прекалявайте.

50 мл от млякото се заделят, а останалото се загрява в касерола заедно с какаото и захарта.

Брашното се разтваря в останалото мляко заедно с жълтъците.

Горещото мляко се налива на тънка струйка в сместа с брашното.

След това сместа се връща на огъня и се бърка докато кремът се сгъсти добре.

Сваля се от котлона, прибавят се смлените бадеми и кремът се охлажда, като се покрива с фолио за свежо съхранение.

Студеният крем се разбива с миксер заедно с крем ликьора.

След това се добавя и маслото и отново се разбива с миксер до хомогенност.

Захарта за белтъчния крем и 120 мл вода се слагат в касерола и се варят докато се получи гъст сироп. Лешниците се нарязват на дребно.

Белтъците се разбиват и към тях на тънка струйка при непрекъснато бъркане с миксер се налива горещия сироп.

Прибавят се лешниците.

В ринг се слага блата и се сиропира с крем ликьора.

Отгоре се слага шоколадовия крем и се заглажда.

Върху него се слага белтъчния крем и отново се заглажда.

Тортата се оставя в хладилника поне за 4 часа, за да се охлади добре.

Премахва се внимателно риннга и се поръсва с какао.

Тортата е изключително вкусна и има подчертано ядков вкус. Вкусът е изключително приятна комбинация от ядки и шоколад, но сякаш въздушна и лека. Въпреки, че не обичам шоколадови торти по подразбиране, сръбските ми харесват изключително много. Не знам как са измислени тези рецепти, но са уникално балансирани. Опитайте да направите тази торта у дома с повод или без повод и ще разберете за какво говоря. 😉 На всичкото отгоре и тази рецепта не е никак трудна за изпълнение.

Следваща дестинация – Таджикистан.