Разположена в Западна Африка, Того граничи с Гана на запад, Бенин на изток и Буркина Фасо на север и за съжаление е известен като страна, в която хората живеят в крайна бедност. През 15-17 век Того е заселен от кланове Еве от Нигерия и хората Ане от Гана и Кот д’Ивоар. Името Того произлиза от местния език на Еве. Комбинация е от думите на Еве „до“ (река) и „годо“ (от другата страна), което означава „от другата страна на реката“. Португалците стъпват по тези земи през 15 век. От 16-ти до 18-ти век крайбрежният район на Того, заедно с околния регион, е бил известен като „Брегът на робите“, тъй като е бил основен център за търговия с роби в Атлантическия океан. През 1884 г., бреговете и вътрешните територии на страната преминават под владението на Германия и остават нейна колония до края на Първата световна война. След подписването на Версайския договор Великобритания и Франция поемат контрола над Тоголанд от Германия и го разделят помежду си. На референдум от 1956 г. британският Тоголанд гласува да стане част от Златния бряг (сега Гана). Френски Тоголанд става автономна република в рамките на Френския съюз, преди да гласува за и след това да получава пълна независимост през 1960 г.
Того има репутацията на основен център за търговия със слонова кост. Незаконните картели за бракониерство получават слонова кост от целия регион и я изпращат до азиатски дестинации. През 2015 г. в Ломе е извършено най-голямото изземване на слонова кост в историята на Африка, когато са задържани над четири тона слонски бивни (това са около 800 слона).
Едно от най-популярните културни събития в Того е фестивалът Евала, важен ритуал за започване на зрелостта на младите мъже. Всяка година стотици млади мъже от цял Того се събират в град Кара и се борят помежду си. Фестивалът включва и ядене на кучешко месо. Вуду-пазарът в Ломо Акодесева е може би най-интересният пазар в света и е особено търсен сред любителите на магията. Там се продават черепи на животни, живеещи в региона като крокодили, влечуги, маймуни, змии, органи и части от тялото на малки гепардчета, кучета и е смразяваща кръвта гледка. Вуду е дълбоко вкоренена в културата на местните. Това не е вероизповедание, а начин на живот. Вуду е култура, философия, изкуство, музика и танци, език, народна медицина, правосъдие, власт над отвъдното, устна традиция и ритуали.
Със своята очарователна история, разнообразна дива природа и вкусна кухня, Того е скрит скъпоценен камък, който чака да бъде изследван. От красиви плажове до оживени пазари, има по нещо за всеки в тази очарователна нация. Того е красива зелена страна с тропически климат и три основни сезона, разделени на два мусонни и един сух сезон и с изобилие от плодове, зеленчуци и лечебни билки, растящи през цялата година в количество, качество и разнообразие. Най-изнасяните от Того продукти, които можете да намерите в Европа, са кафе, какао, авокадо, соеви зърна и екзотични плодове и зеленчуци.
Ето и най-популярните ястия от Того:
Akoume – La Pâte – тестото за него се приготвя по два различни начина. Прави се или от просо и царевица, подобно на буркинското ястие Tô (каша от просо или брашно от сорго), или се прави от накиснато ферментирало брашно (émakoume). Акуме често се сервира със сос. Има различни сосове, които вървят с това ястие, някои от които са adémè, gboma, ébéssési и dékoudessi. Сосовете са направени от чудесна комбинация от пресни съставки, като домати, чушки, лук, билки и подправки.
Fufu – това е паста от сладък картоф, маниока или плантан. Счуква се в хаванче, но с появата на Foufoumix, което е изобретение на Того, много хора изоставиха своите хаванчета. Фуфу се придружава от бистър сос или фъстъчен сос, с риба, телешко или пиле. В семейната или уличната храна фуфу е навсякъде с голямо разнообразие от сосове. И ако искате тайна за пътуване: когато търсите добро фуфу, следвайте звука на хаванчетата. 😉
Ayimolou – едно от ежедневните ястия, които хората от Того обичат, е ориз и боб, приготвени заедно, с добавен доматен сос отгоре. Това ястие обикновено се споделя в една голяма чиния. Внимавайте обаче, ако не ядете пипер! Доматеният сос, добавен върху ястието, може да съдържа подправки. В много тогоански кухни чушките обикновено се използват за добавяне на топлина към ястията.
Djenkoumé – това е традиционно ястие от препечено царевично брашно с домати, чесън, джинджифил и местно червено палмово масло. Препоръчително е да се комбинира с пиле на грил. Има гъста консистенция и се нарича още торта от царевично брашно. Царевицата е много обичана и широко използвана съставка в кухнята на Того, защото се намира лесно и може да се използва по много различни начини. Тя е ключова съставка от ежедневните ястия, предоставяща много вкусови възможности за готвене.
Pinon – ястие, чиято основа е брашно от маниока. То е комбинация от много аромати – джинджифил, дафинов лист, чесън, черен пипер и лук. Може да се сготви бяло или червено, ако се добавят домати. След това се добавя към варено месо, обикновено козе или свинско.
Kom – царевичното брашно, което се използва за направата на Ком, трябва да се готви на пара. Тогоанският микс от домати, лук и черен пипер придава невероятно вкусен вкус на ястието и се съчетава идеално с пържена риба.
Ablo – за приготвянето на Ablo се използва ферментирало царевично брашно. Готви се на пара като се правят малки палачинки от него. Текстурата на Ablo е лека и пухкава, почти като облак на езика. Обикновено се сервира с различни зеленчукови сосове.
Gboma Dessi – ако имате възможност да опитате Gboma Dessi, не я пропускайте! Този спаначен сос е страхотен. Най-често се сервира с морски дарове, пушена риба или скариди, приготвени в доматен сос, но може да се яде и с телешко.
Десертите в Того всъщност са различни от тези в западните култури. Тогоанските десерти се състоят предимно от пресни тропически плодове като ананас, банан или манго. Въпреки това, ако се разхождате по някоя от улиците на град или село, вероятно ще видите нещо, което прилича на замразено мляко в малки прозрачни пликчета. Известно като Akpan или Akassa, и се прави чрез комбиниране на ферментирали царевични зърна или прах, направен от тях с кондензирано мляко, и се охлажда в купа с лед, след като се изсипе в пликчето.
Gawu е пикантна поничка или подобно на пирожка, направена от смлян боб. Бобът се смесва с домат, черен пипер, лук и различни подправки, в зависимост от желания вкус, който се опитвате да постигнете, когато го правите сами, но обикновено, когато се продава в търговската мрежа или по улиците, се добавят по-малко съставки. Пастата се овкусява със сол, оформя се на сплескани сфери и се запържва в олио. Традиционно това би било местното палмово масло с червения си оттенък.
Все пак при тази оскъдица на десерти в Того успях да откия една, която може да мие за торта. 🙂 Или по-скоро за крема за торта, но не ме съдете, такова е предлагането. Ето и необходимите продукти за “Passion fruit pudding cake”:
2 броя плод маракуя
60 мл пюре от маракуя
120 грама захар
40 грама брашно
3 яйца
75 грама разтопено масло
177 мл прясно мляко
1/4 чаена лъжица сол
1 супена лъжица сок от лайм
1 супена лъжица настъргана кора от лайм
1 супена лъжица ром (по желание)
Начин на приготвяне:
Загрейте фурната на 180 градуса.
Смесете в малка купа брашното, захарта и солта.
Тъй като не успях да намеря плод маракуя просто използвах 170 грама пюре от маракуя от консерва.
Разбийте заедно жълтъците, пюрето от маракуя, прясното мляко, лимоновия сок, настърганата кора от лайм и рома.
Добавете брашното и разбъркайте до хомогенност.
Разбийте белтъците до устойчиви връхчета.
Внимателно и на части ги смесете с останалата смес.
Намаслете тава за печене и изсипете сместа в нея.
Поставете тавата в по-голяма тава и налейте гореща вода, която да стига до нивото до средата на сместа за печене.
Печете 25-30 минути или докато пудингът стане златист.
Охладете и сервирайте.
Десертът е изключително приятен, но както писах по-горе повече ми прилича на крема за торта, а не на торта. Но и това е нещо за африканска страна.
Може да се направи в огнеупорни купички (като за крем брюле или крем карамел) и да се сервират индивидуални порции от пудинга. Може да се украси с плодове. Би му отивало сладки плодове, защото вкусът на пудинга е леко тръпчив от маракуята и лимона. Може да се комбинира и със сладолед. Може да му се направи основа от бишкоти в купичките и да заприлича повече на торта. 🙂 Като цяло препоръчвам да опитате.
Следваща дестинация – Токелау.
