Джуджето полинезийски щат Тувалу е разположен на група от девет атола в Тихия океан. Общата площ на страната е 26 кв.км, а най-високата точка е едва 5 метра. Съдбата на Тувалу е неясна, защото тя е на фронтовата линия в борбата с глобалното затопляне. Държавата е обявена за първата територия, която ще бъде напълно потопена вследствие от климатичните промени и то през следващите тридесет години. Това е основна тема и реално притеснение за местното население. По време на дъждовния период, от ноември до март, островът е подложен на тропически бури и е заливан от урагани. Много от жителите на Тувалу се местят в други страни като Австралия и Нова Зеландия и са известни като първите мигранти заради климатичните промени. На островите има цифром и словом осем километра шосета, няма влакове, но има летище. Нищо, че на него кацат само полети от Фиджи и то не съвсем редовно. През останалото време пистата свободно се използва от жителите за игра на футбол, волейбол или традиционния спорт киликити, подобен на крикет. Тази гледка смайва туристите, които често се присъединяват към игрите на местните, за да изпитат какво е усещането да се разхождаш свободно по пистата на действащо летище. Когато се очаква кацане на самолет, сирена предупреждава хората да освободят пространството. В страната няма нито една река и източник на прясна вода е само дъждът. Местните, които са около 12 000 души, няма къде да складират отпадъците си и затова ги изхвърлят дирктно в океана. Тъжно.
На всеки от деветте острова има по едно основно училище. Има също една гимназия и един университет. Образованието е безплатно и задължително за децата до 15 години.
По време на пътуването си в преследване на Terra Australis през 1568 г., испанският моряк Лваро де Мендаава е първият европеец, който плава през архипелага, виждайки остров Нуи. Остров Фунафути е преименуван на остров Елис през 1819 г., а името Елис е дадено на всичките девет острова след работата на английския хидрограф Александър Джордж Финдли. Островите попадат под британски контрол в края на деветнадесети век, когато капитан Гибсън от HMS Curacoa провъзгласява всеки от островите Елис за британски протекторат. От 1892 до 1916 г. островите Елис се управляват като британски протекторат от Постоянен комисар като част от Британските западно-тихоокеански територии (BWPT), а след това от 1916 до 1974 г. като част от колонията на островите Гилбърт и Елис.Колонията на островите Гилбърт и Елис престава да съществува на 1 януари 1976 г. и се създават независимите британски колонии Кирибати и Тувалу. Тувалу получава пълна независимост от Британската общност на 1 октомври 1978 г. Официалният глава на Тувалу е английският крал, но всъщност властта принадлежи на местните старейшини.
Тувалу няма собствена телевизия, но има радиостанция както и национален и клубни отбори по футбол. Туристите трябва да носят пари в брой защото на острова не може да се плаща с карта. Освен това заради горещините работното време на ресторантите е само два часа по обяд и два вечер. Туристите (колко и малко на брой да са) се впечатляват най-вече от красивата и екзотична природа. Едно от най-запомнящите се преживявания е разходка по островите и забележителната гледка на дълги плажни ивици, които се виждат едновременно от двете страни по протежение на пътя.
Местните изкарват прехраната си с риболов, износ на копра, кокосови орехи и банани. Икономиката се захранва от продаването на пощенски марки и монети, но страната притежава едно виртуално богатство, благодарение на което е подсигурена финансово за години напред. Става въпрос за разпознаваемото в цял свят съкращение на думата телевизия – „TV”, което съвпада със съкращението на името „Tuvalu”. Така страната се оказва собственик на популярния домейн .tv, който правителството преотстъпва на канадска медийна компания. В замяна на правата за управление на .tv, тя трябва да изплати 50 млн. долара, които Тувалу получава в срок до 10 години от подписването на договора през 1998 г., а след това трябва да й се плаща по 1 млн. долара на всеки три месеца до 2048 г. С първата получена вноска от сделката страната плаща членството си за присъединяване към ООН.
Тъй като тези острови са изолирани, влиянието на съседите практически не се усеща в кухнята на страната. Тувалу са били британската колония и това определя, че тяхната кухня включва в себе си британски елементи и ястия с местни вкусове. Основните продукти идват от морето и кухнята е предимно от рибни ястия и местни растения, като таро например.
Селското стопанство в Тувалу е съсредоточено върху кокосовите дървета и отглеждането на пулака. Пулака се нарича още “блатно таро”, защото е подобно на таро, но има по-големи листа и по-груби корени и расте в ями с компостна почва под нивото на водата. Пулака е основният източник на въглехидрати на островите. Тъй като непреработените грудки са отровни те обикновено се приготвят във фурната. В същото време ямите пулаки излагат островите на риск от покачване на морското равнище, което от своя страна причинява повишени нива на солена вода в подземните води на атолите и островите на Тувалу.
Кокосът се използва по различни начини, като кокосова вода, кокосово мляко и кокосово месо, използвани в готвенето. Диетата на жителите на Тувалу също включва ориз. Райските плажове на Тувалу са богати на плодове като банани, папая, панданус и хлебно дърво. Основата на протеиновата диета са различни видове риба, които се намират в големи количества в океана и лагуните на Тувалу. Там също се ядат кокосови раци, морски птици (такетаке и акиаки (бяла рибарка)) и свинско месо. Свинското месо се яде главно по време на Fatele (танцово събитие за празнуване на определени поводи).
Тулоло (tulolo) е ястие с каша от пулака, залята с кокосов крем (lolo) и е разпространено на остров Нуитао. Най-популярно се яде това ястие заедно с консервирано телешко месо.
Tulolo pulaka е подобно ястие на tulolo, приготвено от половинки грудки. Приготвя се на остров Нукуфетау.
Taro Leaf au gratin е Тувалу версия на френското ястие гратен, направено от таро, покрито с кокосова сметана, което е изпечено и покрито със сирене. Първоначално популярно на остров Гуам, ястието се разпространява и в Тувалу. То върви добре с прясно уловена риба от морето или главната лагуна на Тувалу, но, ако няма риба Taro Leaf au gratin се съчетава чудесно с консервираното говеждо месо, предпочитано от жителите на острова.
Факапапа (fakapapa) е ястие, приготвено от натрошени кореноплодни зеленчуци пулака. Разпространен на остров Нукуфетау.
Фекей (Fekei) е ястие от пулака, която се настъргва на специално варовиково устройство с пробити дупки (обикновено това е женска работа). Получената маса се увива в листа пулаки, задушава се и се смесва с кокосовата сметана. Ястието е разпространено на всички острови. Има фин вкус, леко подсладен от кокосова сметана. Лесно се транспортира и може да се консумира като лека закуска или десерт.
Можете да опитате ястия от сьомга и камбала в Тувалу. Кокосът допълва рибните ястия.
Любителите на месо ще харесат тувалската кухня. Пушената шунка е много популярна сред местните.
И разбира се трябва да се опита местния деликатес palusami, сервиран с хлебно дърво и кокосова супа. Palusami е деликатес в Полинезия, който се прави чрез увиване на смес от говеждо месо, лук и кокос в листа преди печене. Смята се за основна храна в Самоа, Кирибати, Тувалу и Фиджи.
Tuvalu Tuna е ястие с къри, състоящо се от филета от риба тон, кокосово мляко, къри на прах и соев сос, всички приготвени на каша и сервирани заедно с ориз басмати или жасминов ориз. Tuvalu Tuna е едно от многото кърита, които се харесват на островите. Друго къри, което е лщбимо на местните е кърито от кокосов рак. В това ястие се използва един от най-важните ресурси на Тувалу (кокосовия рак) заедно с лук, къри на прах и подправки.
Различните десерти, направени на островите, включват кокос и кокосово мляко като заместител на животинско мляко. Кокосовият пудинг с гарнитура от гранола и семена от чиа е популярен десерт.
Той е лесен за приготвяне, а съставките му са кокосово мляко и царевично нишесте.
Очаквано десертът, който приготвям за вас е с кокос. 🙂 Той се нарича “Tuvaluan coconut cake”. Ето и необходимите продукти за него:
3 чаени чаши брашно
2 чаени чаши захар
1 чаена лъжица сода за хляб
1 чаена лъжица сол
200 грама масло
1 чаена чаша кокосово мляко
ванилия
3 големи яйца
2 чаени чаши кокосови стърготини
Начин на приготвяне:
Разбийте маслото, кокосовото мляко и захарта до кремообразна смес.
Прибавете яйцата едно по едно като след всяко рабивайте до хомогенност.
Смесете брашното със солта и содата за хляб и го прибавете на части към течните съставки.
Добавете ванилията.
Накрая смесете и с кокосовите стърготини.
Печете 45-55 минути или до готовност на 180 градуса.
Охладете и поръсете с пудра захар за по-добър финиш. 🙂
Т.нар. кокосова торта е много сочен кекс с изразителен кокосов вкус. Много добре се комбинира с топка сладолед. Непретенциозен, но вкусен десерт. Ако сте любители на подобни десерти може да опитате да си го направите, защото кокосът го прави една идея по-различен и донякъде специален.
Следваща дестинация – Тунис.
