Днес започвам разказа си за една страна, за която в момента много се говори и пише. За съжаление в контекста на войната. Иска ми се да избягам от тази тема и да разкажа просто някои интересни факти за най-голямата по площ държава в Европа.
В Киев се намира най-дълбоко разположената метростанция в света. На цели 105.5 метра под земята е спирка Арсенална. Кръстена е на наблизо намиращия се завод. Построена е по времето на студената война като, освен, че теренът е наложил да е прокопана толкова надълбоко, е щяла да се използва като бомбоубежище при евентуална бомбена заплаха за града. Иронията е, че в момента се ползва хората да се крият от руските бомби. Слизането с ескалатори до нея отнема около пет минути. Била съм в Петербург и там станция “Адмиралтейска” ми се видя много на дълбоко, а там е “едва” 86 метра дълбочината. 😮
Едно събитие в човешката история се свързва с Украйна – най-голямата промишлена авария на 20 век. През 1986 година в АЕЦ край Чернобил четвърти реактор експлодира. Радиоактивните материали, изпуснати в деня на аварията, са равни на 500 атомни бомби. Международната скала за оценка на ядрените инциденти включва седем степени. Няма точен брой на жертвите, загинали в следствие на прекомерното излагане на радиация. Според различни източници от няколко хиляди до 100 хил. души. 134 души са приети в спешното отделение с лъчева болест в първите дни след експлозията. В рамките на месец 28 от тях умират. Счита се, че на радиация са били изложени 8,4 млн. души – не само в Украйна и Беларус, но и в Русия, Скандинавските държави и Източна Европа. Облакът от Чернобил достига България точно на 1 май. За периода 30 април – 2 май радиоактивното замърсяване на приземния въздух средно за страната се повишава няколко хиляди пъти спрямо обичайните стойности преди аварията. Българите обаче останахме в пълно неведение за убийствения радиационен дъжд. В най-високата седма степен – “Катастрофален инцидент”, с излъчване на големи количества радиоактивност и тежко отражение за хората и природата – са класифицирани две ядрени аварии: тази в Чернобил и аварията във Фукушима. В самите нива на международната скала обаче не са предвидени сравнения. Град Припят, създаден навремето специално за служителите на централата, както и съседният Чернобил официално са необитаеми. Но и след инцидента никога не са били напълно обезлюдени – оттогава насам и в двата града работят няколко хиляди души. Става дума предимно за мъже, които работят на двуседмични смени и имат грижа за поддръжката на инфраструктурата. Освен това специална част на вътрешното министерство патрулира в района и контролира достъпа до забранената зона. В Чернобил има магазини за хранителни стоки и дори най-малко два хотела, предназначени предимно за хора в командировка. Освен това в района има и доброволно завърнали се местни хора – най-вече в селата наоколо. Точният им брой обаче не е известен. А тъй като става дума предимно за възрастни хора, се очаква, че с всяка изминала година броят им намалява.
В Украйна е построен най-големият самолет в света – Антонов Ан225-Мрия (Мрия е мечта на украински). Той е с дължина 84 метра и може да транспортира до 250 тона товар със скорост до 850 километра в час. Шестте турбореактивни двигателя създават обща тяга от 1377 kN, което го прави най-мощния самолет на Земята. Ан225 е проектиран и конструиран да пренася съветската совалка “Буран”, но впоследствие е изоставен поради липса на средства. Прави първия си полет през 1988 г. След падането на Съветския съюз самолетът прекарва 13 години в престой на земята, без да изпълнява никаква функция. За да излети без товар, Ан225 се нуждае от писта с дължина 2400 метра. Характерната особеност при този самолет са дебелите криле, които увеличават подемната сила и горивния резерв. Товарното му отделение представлява помещение с дължина 43 метра и може да поеме големи и като обем, и като тежест товари, като например 5 танка, 50 леки коли и 8 двуетажни автобуса. 😮 За да можем си представим невероятния му мащаб, само ще кажа, че заема мястото на два Боинг 747, паркирани един до друг. През 2010 г. Ан-225 превозва най-дългия товарен предмет в историята на въздушния транспорт. Две остриета на вятърни турбини по 42,1 метра всяко са доставени по въздух от Китай до Дания за специални тестове. Говори се, че самолетът унищожен от рсуките военни докато е бил оставен за ремонт в хангар на летище в Гостомел близо до Киев. Според изявление възстановяването му ще отнеме повече от пет години ще струва над 3 милиарда долара.
Украйна е четвъртата държава с най-много IT професионалисти в света, след САЩ, Индия и Русия. На територията на Украйна присъстват както малки стартиращи компании, така и големи технологични гиганти. Сред тях са Ajax, един от ветераните на местния пазар – компания за разработване на безжични системи за домашна сигурност. Друг подобен пример е известното приложение за забавни лицеви преправяния Reface, технологиите за видеонаблюдение на домашни любимци Petcube, както и Preply – онлайн платформата за търсене и предлагане на онлайн уроци за чужди езици. Една от най-известните украински технологични стартъпи, Readdle, успява да се развие до мултинационално ниво, като в нея работят специалисти от 11 различни държави.
Украинската кухня не може да се нарече диетична. Тъй като навремето хората са работили усилено, те е трябвало да консумират висококалорични храни. Предците на съвременните украинци са били земеделци, те са поставили началото на култа към земята и хляба, който продължава и до днес. Повече от 10 рецепти за хляб са измислени в Украйна, а ръженият хляб е станал обект на нематериалното наследство на страната. Автентичните украински ястия включват също пампушки, паляници и калач.
Обикновено украинската кухня се свързва с кнедли, свинска мас, картофени палачинки и водка. Да, тези ястия имат място на традиционната трапеза, но не са само те. Трудно е да си представим украинската кухня без пиле по киевски, сладки чийзкейкове или зелеви рула. Не можем да забравим и за картофите, които остават един от основните зеленчуци в Украйна. След появата си в страната през 18 век са измислени много ястия с тях, но най-популярното си остава картофени палачинки. Преди появата на картофите украинците са консумирали ряпа, както и чесън, лук, краставици, цвекло и зеле, които се хапват и днес. Украинската кухня има уникални подправки: горчица, пелин, рута и коприва. С тях са подправяли ястия преди появата на чуждите подправки.
Най-популярното ястие е боршът. И Украйна, и Русия твърдят, че те са създатели на тази супа. Това е зеленчуково ястие с цвекло, в което понякога може да се добавя и месо. И задължително накрая се завършва със заквасена сметана.
Друга популярна супа е копустнякът, чиято основна съставка е зелето. Може да се приготвя както с прясно, така и с кисело зеле.
В Украйна особено много обичат вареники – кнедли с вишни, картофи, гъби, зеле, месо. Всяка домакиня има своята си рецепта за тях и също така могат да се намерят в повечето ресторанти, предлагащи традиционна украинска кухня.
В украинската кухня има много сладки изкушения – налистники (палачински с пълнеж от сирене и месо, които се сервират със заквасена сметана или сладко), сирники (малки палачинки, в чиито състав има извара, деруни (това е пиканто ястие, което обаче се сервира като десерт, и представлява настъргани картофени палачинки, подправени със заквасена сметана).
За вас избрах да приготвя една класическа украинска торта “Kyiv Cake”. Тя е измислена в средата на 20 век и от тогава е изключително популярен десерт от Киев. Ето и необходимите продукти за нея:
за пандишпана:
5 яйца
3/4 чаена чаша захар
1 чаена чаша брашно
за слоя меренг:
6 белтъка
1 1/3 чаена чаша захар
1 чаена чаша смлени лешници
конфитюр от праскови/ягоди/малини
за крема:
6 жълтъка
1 чаена чаша вода
8 супени лъжици кондензирано мляко
120 грама чере шоколад
400 грама масло
Начин на приготвяне:
Започваме с пандишпана. Може да го направите и предния ден.
Разбиваме яйцата със захарта за 6-7 минути докато удвоят обема си и побелеят.
Добавяме пресятото брашно и внимателно разбъркваме с бъркалка.
Печем до готовност на 180 градуса.
За слоя меренг първо разбиваме белтъците да станат на пяна.
Постепенно добавяме захарта и разбиваме до твърди връхчета.
Накрая добавяме смлените лешници и разбъуркваме внимателно.
Застиламе форма за печене с хартия така, че да се покрият и стените.
Изсипваме белтъчната смес и заравняваме.
Печем 6 часа на 120 градуса. Може да ви се струва ужасно дълго времето за печене, но повярвайте не е.
Кремът се прави като първо разбиваме малко жълтъците и ги добавяме към водата и кондензираното мляко.
Варим на слаб котлон докато стане гъста кремообразна смес.
Сваляме от котлона и добавяме шоколада. Разбъркваме докато шоколадът се разтопи и след това оставяме да се охлади сместа до стайна температура.
Разбиваме маслото на крем и към него добавяме шоколадовата смес. Разбъркваме с шпатула и оставяме леко да се охлади в хладилника.
Разрязваме пандишпана да две по средата.
Намазваме двете половини с конфитюра.
Слагаме първия блат и го намазваме с част от крема. Не като мен, както забравих и тази част от тортата ми беше сухичка. :/
Поставяме слоя меренг.
Върху него внимателно слагаме от крема и захлупваме с втория блат като частта с конфитюра трябва да е отдолу.
Отгоре и отстрани измазваме тортата с останалия крем.
Накрая декорираме с нарязани лешници.
Това е всичко. Тортата е сложна за правене и отнема мнооооооого време. Честно да си призная очаквах повече от вкуса. Но може просто да не ми е допаднала съвсем, защото не обичам шоколадови торти като цяло. Моят конфитюр беше от малини и внасяше леко кисела нотка в десерта. Но мисля, че с конфитюр от праскови/кайсии може би ще е по-добър вкуса. Ако сте любители на шоколадови торти вероятно ще ви хареса, защото вкъщи се хареса. Винаги си струва човек да опита 🙂 .
Следваща дестинация – Уолис и Футуна.
