В края на миналата година имах щастието да посетя едно много симпатично градче в Уругвай – Колония дел Сакраменто. То се намира само на час път с ферибот по Рио де ла Плата от Буенос Айрес. Малко лирично отклонение за реката ще си позволя. Тя е дълга 320 км, а ширината ѝ варира от 48 km до 220 km. 😮 Хората, които ме познават знаят, че географията не ми е голяма сила (за което се срамувам понякога) и аз за тази река не бях чула. И, когато я видях на живо направо си помислих, че това е море. Огромна е – с най-широкият естуар в света. Изобщо в частта от Южна Америка на Бразилия, Аржентина, Парагвай и Уругвай има много и пълноводни реки. Повече от 95% от цялата електроенергия в Уругвай се произвежда от водноелектрически централи. Логично.
Колония дел Сакраменто е чаровно градче и е едно от най-старите селища в Уругвай. Очарованието му е свързано с неговата особена история. Някога тези земи са обитавани от индианци. Първото селище, основано от европейците под ръководството на Дон Мануел Лобо – губернатор на Рио де Жанейро, е именно Колония дел Сакраменто. И с този акт започват споровете между Испания и Португалия. Заради разположението на града на северния бряг на Рио де ле Плата, където се срещат реките Уругвай и Парана той се превръща в стратегическо място за защита срещу испанците, които имали претенции върху региона. Градът бил сцена на най-големия геополитически конфликт в района. Почти век след създаването му контролът над града се редувал между Португалия и Испания. Вихрушка от завоевания и договори. През 1822 г. Бразилия окупира територията на днешен Уругвай. След продължилата близо 6 години Бразилска война през 1828г. Уругвай извоюва своята независимост и се формира като държава.
И днес влиянието на Испания и Португалия в градчето е очевидно – в стария квартал на Колония се вижда неправилната улична мрежа, разработена от португалците, докато по-новите испански райони имат устройство с широки улици и големи площади. Хубаво е, че автентичността на града е съхранена, въпреки разрушенията и трансформациите, които кварталът е претърпял през вековете. Каменни къщи с двускатен покрив и тухлени къщи с плоски покриви. Тесни улици с наклон, покрити с клиновидни камъни. Португалците строят къщите си от кирпич или камък. Не защото не са знаели как се правят тухли, а защото не са могли да ги правят по тези земи заради дърветата и храстите, тъй като с тях просто не са постигали добра температура за изпичането им. Затова са използвали алтернативни материали като камъни и глина. След време въвеждат строителство със специален вид дървета, но отглеждането им отнело дълго време и, когато дърветата вече били достатъчно големи, испанците владеели града. Затова и испанските къщи са по-високи, къщи с плосък покрив, с тераси на покрива. Разходихме се първо с екскурзовод, а след това имахме около пет часа за самостоятелно шляене. Останахме очаровани от малките и цветни къщи, в които или имаше магазинче на местни творци или кафене /ресторант. Прекрасно място за лежерна разходка. На нас ни беше предпоследен ден от дълга обиколка на Южна Америка и имахме нужда от такъв ден, в който да се помотаем, хапнем, пийнем…В Бразилия и Аржентина имат лошо отношение към пушачите, а ние сме такива. Няма заведение или кафене, в което отвън да се пуши. Опцията е да стоиш прав до пепелника като наказан и леко ни беше писнало. И каква беше изненадата ни, когато в Колония в кафенете попитах къде се пуши и ми дадоха пепелник, даже имаше WiFi . Уау! Сега може да ви се струва смешно, но това са някакви малки неща, с които толкова сме свикнали и, когато ни липсват си даваме сметка какво са за нас. И така, като бели хора, седнахме на кафе еспресо (с много добър вкус) , тортичка и си имахме гледката, слънцето, пепелника и интернета. Съвсем като в България 🙂 , да кажем Созопол. Купихме си и няколко дреболии от антикварно магазинче. Обядвахме, пийнахме бира и обратно на ферибота към Буенос Айрес, че ни чакаше стягане на багаж и дълъг полет към дома на следващия ден.
Уpугвaйcкaтa нaциoнaлнa кухня e яpкa мoзaйкa, в кoятo ca пpeплeтeни итaлиaнcкa, apжeнтинcкa, бpaзилcкa, нeмcкa, индийcкa и дopи кpeoлcкa кухня. Основно мяcтo в кухнята нa cтpaнaтa са яcтията с месо и в чacтнocт тeзи с гoвeждo мeco. Кулинapнoтo изкушeниe Asado a la parrilla е един вид oтличитeлeн бeлeг нa мecтнaтa кухня. Зa пpигoтвянeтo нa тoвa яcтиe ce изпoлзвa гoвeждo, aгнeшкo, мecтни кoлбacи, които се пекат на специално решетка върху въглища на барбекю. Слeд кaтo мecoтo ce изпeчe, ce пopъcвa c нeвepoятeн уpугвaйcки coc, нapeчeн salmunera. За жалост не съм го пробвала. Asado a la parilli нe e пpocтo яcтиe, a иcтинcки пpaзничeн pитуaл, кoйтo oбeдинявa нa eднa мaca poднини, cъceди, пpиятeли. Други популярни ястия са : Milenese – пъpжoлa в яйцe и гaлeтa, пъpжeнa в мaзнинa (пробвахме я в Аржентина – уникална е) ; Civita allplato – тънък тeлeшки cтeк c нapязaни шункa, бeкoн, яйцe, cиpeнe и дoмaти. Сepвиpa ce c пъpжeни кapтoфи, зeлeнa caлaтa и мaйoнeзa; Asado – peбpa, пpигoтвeни въpху дъpвeни въглищa c дoмaти, мapуля и coc Чимичуpи; Filete uruguayo – пъpжoлa, пълнeнa c шункa и cиpeнe; Pasqualino – солена тopтa нa cлoeвe със cпaнaк, вapeни яйцa, лук, чecън и нacтъpгaнo cиpeнe mangolta; Arroeses – яcтиe, подобно нa иcпaнcкaтa пaeля.
За десерт в Уругвай се хапва флaн c дулce дe лeчe (уpугвaйcки cлaдoлeд c ядки и плoдoвe) ,Milahas( тopтa, кoятo наподобява торта Нaпoлeoн) , алфaхopec (изключително вкусни биcквити, слепени с дулсе де лече). Колко алфахорес изядохме и купихме от Аржентина… 😀 Избрах да пиготвя за вас “Chajá” – торта, кpъcтeна нa птицитe, живeeщи нa живoпиcния бpяг нa уpугвaйcкитe лaгуни и eзepa. За първи път я прави Орландо Кастелано, собственик на сладкарница „Las Familias” в департамент Paysandú. Не се знае със сигурност точната рецепта, но се знаят съставките. И аз просто намерих една от рецептите. Ето и необходимите продукти за нея:
за основата :
300 грама брашно за сладкиши/кексове
180 грама захар
225 грама масло на стайна температура
225 грама яйца, около 4 големи яйца
180 грама прясно мляко
14 грама бакпулвер
ванилия
щипка сол
за крем пълнежа:
250 грама сметана
250 грама маскарпоне
65 грама пудра захар
ванилия (по желание)
за измазване на тортата и декорация:
350 грама сметана
200 грама маскарпоне
70 грама пудра захар
за пълнеж:
200 грама праскови от компот; ползва се и сиропа
350-400 грама дулсе де лече целувки
Начин на приготвяне:
Загрейте фурната до 160ºC.
В купа разбийте яйцата заедно с ванилията и млякото до хомогенност.
В друга купа разбийте маслото със захарта до кремообразна смес.
Започнете да смесвате сухите съставки, като ги редувате с течните.
Добавете 1/3 от яйчената смес в маслото и разбийте на най-ниската скорост за няколко секунди. Добавете 1/3 от сместа със сухите съставки. Разбъркайте отново на ниска скорост за няколко секунди.
Повторете същия процес с останалата част от смесите.
Печете 45 минути или до готовност.
Извадете и оставете да престои 5 минути в тавата.
Оставете блата да изстине малко върху решетка.
Увийте в найлоново фолио, още топло, и охладете до следващия ден. Изсипете сметаната заедно с маскарпонето и пудрата захар в купа и разбийте с миксер на ниска скорост.
Увеличете скоростта постепенно, но без да достигате най-високата. В идеалния случай използвайте средна скорост.
Преди да приключите разбиването на сметаната, добавете ванилията и разбийте до получаване на перфектната сметана.
Нарежете на три пандишпанови блатове.
Напоете първия със сироп от компота.
Поставете обилен слой дулсе де лече върху първия пандишпан. Загладете с помощта на шпатула.
Нарежете целувките и ги поставете върху дулсе де лече, като покриете цялата повърхност.
Поставете втория блат и притиснете леко.
Напоете отново със сироп.
Изсипете пълнежа от маскарпоне върху пандишпана и загладете с шпатула. За плънката ще използваме почти цялата сметана, като ще отделим малко количество, за да покрием тортата отвън с много тънък слой.
Върху крема с маскарпоне се нареждат сиропираните праскови.
Накрая се поставя последният блат от пандишпан. Притиснете внимателно и навлажнете със сироп. Разбийте крема за измазване по същия начин като този за пълнежа. Измажете тортата отгоре и отстрани и декорирайте както ви харесва. Оставете в хладилника поне за 4-5 часа преди да сервирате.
Харесвам дулсе де лече, но трудно го откривам наблизо до себе си. Този път го приготвих сама и изобщо не е трудно. Сипах литър мляко с 200 грама захар в дълбока тенджера и оставих да кипне и да се стопи захарта. Добавих 1/4 чаена лъжица сода за хляб, разбъркана с 2 чаени лъжици вода към кипящото мляко. Мялкото рязко шупва и затова трябва да ползвате дълбока тенджера. Намалих леко котлона и продължих да варя и да разбърквам често докато се промени цвета на млякото до карамелен и се сгъсти до консистенция на течен мед. Стана уникално вкусно и не отне повече от час време. Повече щеше да ми коства да търся магазин, в който да продават готово. Та така – имате и такава опция. 😉
Тортата е много вкусна. Наистина вкусна. Комбинацията на масления блат, дулсе де лечето, крема с маскарпоне и сметана и прасковите е идеално балансирана като вкус и сладост. Усещаш всички вкусове, но идеално хармониращи помежду си. Тортата е малко пипкава за направа, но вкусът си заслужава усилията. Непременно трябва да опитате да я направите и вие. 🙂
Следваща дестинация – Фарьорски острови.
