Фарьорските острови де юре са част от Дания, но от средата на миналия век те де факто са почти независима държава. Знае се, че първите обитатели на островите са ирландски монаси, които се заселват там около VI в. Името Фарьорски острови се среща за пръв път като Faereyjar, което бувкално значи ,,Овцеви острови‘‘. Не е изненада, че националният символ на страната е овен, особено като се има предвид, че към момента повече от 70 000 овце обитават територията й. Съвременните фарьорци са предимно потомци на скандинавците. Въпреки факта, че на всички Фарьорски острови живеят по-малко от 50 хиляди души са представени цели 77 националности. 😮 Както можете да сметнете овцете превъзхождат числено хората. Животните имат гъста козина, любопитни са и не се страхуват от хората. Някои от тях са окичени със светлоотразителни жилетки, с цел избягване на пътни инциденти при мъгливо и мрачно време.
Спиращи дъха природни гледки има навсякъде – водопади, езера, вулканични острови, ветровити планини, впечатляващи скали и крайбрежия. Любопитен факт е, че на островите няма дървета. Първите заселници решили да отсекат съществуващите и да премахнат корените им. В момента има малко насаждения, които са разпръснати навсякъде. Островите са от вулканичен произход. Те са се образували преди около 30 милиона години. Фарьорските острови са нагледен пример за тайната на скандинавското щастие: живот в единение с природата, уважение към животните, чист въздух и вкусна органична храна. Селцата по островите приличат досущ като излезли от разказите на Толкин. В тях могат да бъдат видени най-странните и необичайни покриви на къщи, покрити с трева. Това е поредната дългогодишна традиция, която е не само красива, но и практична, защото осигурява топлоизолация и защита от наводнение.
Легенди се носят за населението, което обитава островите. Според много хора фарьорците са сприхави и студени, но това е далеч от реалността. Всъщност, на тях им трябва малко време за да преодолеят срамежливостта и ревервираността си, след което стават топли, мили и сърдечни хора. Жителите на островите държат на семейните ценности и пазят природата, а стават истински емоционални, когато говорят за времето. Повечето от тях не заключват вратите на домовете си, тъй като няма кражби.
Отдалечеността и сравнително суровите климатични условия не предполагат, че на островите има изобилие от вносни продукти. Откакто първите заселници са пристигнали на Фарьорските острови преди повече от хиляда години, фарьорският народ ловувал за храна зайци, овце, китове, риба и други животни. Ако си на изолиран архипелаг в Северния Атлантически океан ще трябва да разчиташ за храната на това, което се намира наоколо. Местните са се научили да използват всяка част от всяка уловена риба, от всяко заклано млекопитаещо и всяка птица. Те също така са се научили да съхраняват колкото е възможно повече храна за по-тежки времена. Тези вековни методи за запазване на храната се използват и до днес и са довели до това тя да има специфични аромати, които по своята същност са зависими от климата, в който се съхранява. Процесът на сушене на месото и рибата на открито позволява да се случи процес на стареене или ферментация. Правилният вкус се получава в зависимост от климата. Топлите температури ще го развалят, твърде хладните – ще спрат ферментацията, а твърде многото вятър ще изсуши храната и ще промени вкуса ѝ. Рибата обикновено се суши по същия начин като агнешкото. Сушената риба се нарича rustur-fest, rastanfisk или turranfisk. Най-често на масата на Фарьорските острови можете да намерите херинга, треска, плоска риба и камбала.
На Фарьорските острови са големи фенове на сандвичите и се отнасят към тях с много грижа и внимание. Местните сандвичи се отличават с впечатляващи размери и огромен брой разнообразни съставки. Те се сервират не като предястие, а като пълноценно самостоятелно ястие, което, между другото, обикновено се яде с вилица и нож, а не с ръце, както сме свикнали. Местните готвачи са измислили около 300 различни рецепти за Smarrebrod.
Друга важна част от кулинарната идентичност на Фарьорските острови е консумацията на месо и мас от китове пилоти (pilot whales). Тази противоречива практика получава много медийно отразяване през последните няколко години, защото различни природозащитници се обявяват против. Без лова на тези океански делфини хората от Фарьорските острови никога нямало да оцелеят на земята, която наричат свой дом. Преди островите да започнат масов внос на храна именно ловът на китове е бил най-важният източник на месо и мазнини за жителите. Според някои проучвания месото на китовете съдържа високо количество живак, което би увредило мозъка на децата. Трябва да се отбележи, че ловът на тези животни не влияе на популацията им по никакъв начин, тъй като те не са застрашен вид нито имат някаква тенденция да станат застрашен.
Garnatálg е специалитет, приготвен от изсушени овчи черва и овча лой. Комбинацията от двете се оформя на големи овални парчета, които след това се сушат на въздух. Този местен продукт обикновено се нарязва на филийки, пържи се на тиган, докато се разтопи и се сервира върху ræstur fiskur — изсушена на въздух и ферментирала риба.
Heimablídni е фарьорска традиция, при която гостите плащат, за да опитат традиционни ястия в домовете на местните хора. Самата дума означава домашно гостоприемство и се отнася до автентични и интимни изживявания за хранене – местна храна, която е съчетана с интересни истории за селото, където се провежда heimablídni. Като част от празника гостите могат да опитат местни деликатеси като skærpikjøt (сушено овнешко), сушена (ræst) треска, китова мас, нарязано китово месо и зеленчуци – моркови, колраби, броколи, ревен и картофи. А ако късметът е на ваша страна, може дори да опитате местен шнапс, сервиран от агнешки рог.
Skerpikjøt, или полуферментирало овнешко месо, се приготвя чрез сушене на вятъра на овчи бутове в така наречения hjallur, типичен фарьорски открит навес с полуотворени стени с решетки. Студеният островен климат и соленият въздух придават особено пикантен вкус на месото, което го прави несравнимо с подобни сушени меса. Като популярен избор за закуска сред местните жители, skerpikjøt обикновено се консумира с препечен хляб с квас, поръсен с едра сол.
За вас реших да приготвя “Hazelnut Oatcake”. Ето и необходимите продукти за нея:
за основата:
1 1/4 чаена чаша вода
1 1/2 чаена чаша овесени ядки
1 1/3 чаена чаша брашно
1 чаена лъжица смлян кардамон
1/2 чаена лъжица семена от ким
1 чаена лъжица бакпулвер
1/2 чаена лъжица сол
1 1/2 чаена чаша кафява захар
1/2 чаена чаша захар
1 чаена чаша масло
2 яйца
3/4 чаена чаша смлени лешници
малка шепа цели лешници (*по желание)
малка шепа цели малини
за ваниловия сос:
1/2 чаена чаша кафява захар
1 супена лъжица брашно
1 щипка смляна канела
1 яйце
2 супени лъжици масло, разтопено
1 1/4 чаена чаша пълномаслено мляко
1 щипка сол
ванилия
Начин на приготвяне:
Загрейте фурната на 180 градуса.
Кипнете водата и я изсипете върху овесените ядки. Оставете да престои.
Смесете брашното с кардамона, семената от ким, бакпулвера и солта.
В друга купа смесете захарта и разтопеното масло.
Добавете яйцата едно по едно и разбийте, докато се смесят добре, след което постепенно добавете брашното с подправките.
Накрая се добавят овесените ядки и смлените лешници.
Прехвърлете тестото в тавата и печете от 45 минути до 1 час или до готовност.
Оставете да изстине.
Докато сладкишът се пече, направете ваниловия сос.
В тенджера смесете кафявата захар, брашното и канелата с яйцето, разтопеното масло, пълномасленото мляко и солта.
Загрейте на среден огън, като бъркате непрекъснато. Не го оставяйте да заври.
Когато сосът се сгъсти (10 до 12 минути по-късно), добавете ванилията.
Охладената торта се намазва с ваниловия сос, а след това може да се декорира с малини и цели лешници по желание. Аз пропуснах декорацията.
Тортата има богат аромат и вкус, без да е особено атрактивна и претенциозна. Ако искате да разнообразите някой път с десертите, подходящи за кафето у дома, можете да опитате тази рецепта. Лично на мен ми беше много странно защо се слага ким в рецептата, защото него го отъждествявам със соленки най-вече. Но от друга страна не усетих семенцата в тортата и се оказа, че се вписват. Ако имах пресни малини може би щях да ги ползвам за декорацията, защото биха дообогатили вкуса и биха се вписали успешно, но уви…
Следваща дестинация – Фиджи.
