Днес се пренасяме на един архипелаг, съставен от над 7100 острова, от които само 2000 обитаеми – Филипини. На тези острови са разположени 200 вулкана, но само част от тях са активни и днес. Ако сте като мен напоследък всяка седмица значи се пренасяте на Филипините от понеделник до четвъртък с “Островът на стоте гривни”. 😀 Като омагьосана съм от красивата природа, въпреки, че съм била на доста тропически екзотични места. На Филипини, обаче, все още не съм била. 🙁 Вероятно трябва да ускоря посещението ми на тази островна държава и да я придвижа в ToDo листата ми по-напред.
Първият европеец, стъпил на филипинска земя е Фернандо Магелан, но името на страната е дадено от Руй Лопес де Вилялобос, който през 1543 г. кръщава островите Самар и Лейте „Филипинските острови“ (Las Islas Filipinas) на испанския принц, който по-късно става крал Филип II. През различните периоди архипелагът бива наричан с различни имена като Испански източни Индии, Нова Кастилия и островите на Св. Лазар, но Филипини надделява и остава официалното наименование и до днес.Филипините са били колония на Испания, САЩ и Япония. Преди да се обвържат с европейската цивилизация филипинците са били много близки с китайците. Около 500 години преди пристигането на Магелан двете държави започнали да търгуват помежду си, като постепенно народите им започнали да се смесват. Днес китайското влияние е все още осезаемо, а част от населението е с китайски произход. Двете държави отдавна са в конфликт. Страната е под испанско владичество в продължение на над 300 години, а по-късно като следствие от Испано-американската война, Испания „отстъпва“ Филипините на САЩ. За кратко след Филипинската операция страната е под властта на Япония. Филипините са първата държава в Югоизточна Азия, която получава своята независимост след Втората световна война през 1946 г. Един от най-известните периоди от съвременната история на Филипините е този, в който на власт е диктаторът Фердинанд Маркос и неговата съпруга Имелда. Дълги години те живеят нашироко, въпреки огромната бедност на народа си, и парадират с богатството и разхищенията си. Затова през 1986 г. филипинците се вдигат на бунт срещу диктатурата, а семейство Маркос бяга с голяма част от богатствата си на Хаваите. По време на бунта войниците отказват да стрелят срещу тълпата и се присъединяват към нея.
Филипини се намира в пояса на тайфуните на западния Тихи океан и около 19 тайфуна преминават през страната всяка година. Някои от тях достигат до над 250 км/ час и хиляди хора стават тяхна жертва. Страната е претърпял едно от най-големите вулканични изригвания в историята – на 15 юни 1991 г. Пинатубо избухва. Взривът е бил толкова силен, че е изхвърлил 10 милиарда тона магма и 20 милиона тона токсичен серен диоксид. Вследствие на това глобалната температура се понижава с около 0,5 градуса, а разрушаването на озоновия слой нараства значително. Остров Camiguin е дом на най-много вулкани на квадратна миля на всеки остров на Земята. Там има повече вулкани (7), отколкото градове (5). 😮 За радост от 1950 година никой от тях не е изригвал. Въпреки многото природни бедствия, корупцията във властта и огромната бедност, филипинците се смятат за един от най-щастливите народи в света. Те винаги се усмихват и са готови да разкажат забавна история. Подобно на френското “joie de vivre” (радост от живота), на Филипините имат своето “bahala”, което представлява отношение към живота, което позволява да се изживее максимално, без да се тревожат за проблемите, тъй като животът е кратък.
Безспорно природните красоти карат милиони туристи да посещават островната държава всяка година. Филипинският остров Палаван е обявен за един от най-добрите остров в света от множество издания заради зашеметяващата му природна красота – бели пясъчни плажове, лагуни и невероятни места за гмуркане. Филипините могат да се похвалят с едни от най-добрите места за гмуркане с потънали кораби и пъстри рифове. А около рибарското селище Донсол на остров Лусон можете да поплувате с кротките китови акули. Корон е отделна група острови от основния остров Палаван и притежава уникален чар. Езерото Каянган е едно от най-чистите езера в страната и една от най-популярните дестинации в целия Корон. Интересното е, че най-емблематичното и снимано място в Корон е гледката към морето от издигната скала по пътя към езерото Каянган, а не самото езеро. В това зашеметяващо езеро може да се поплува и да се видят някои сюрреалистични и вълнуващи скални образувания под вода. Тези, които предпочитат сухопътни атракции пред подводния свят, може да се насладят на дивата страна на острова с обиколка в саваната на Корон, където африканските жирафи, газели, зебри, кафяви елени и други животни се разхождат съвсем свободно. Може дори да помогнете на рейнджърите в храненето на жирафите. 🙂 Една от най-забележителните геоложки формации в света – вулканът Taal се състои от един остров (Лусон), който има едно езеро (Taal), с по-малък остров в езерото (Volcano остров), който от своя страна има езеро с малко островче.
Може би не сте чували за Jeepneys. И аз не бях. 🙂 Това са уникални превозни средства, които много хора в Манила и други места във Филипините използват всеки ден. В действителност те са подобие на военните джипове, които американската армия използва след Втората световна война, но изобретателните филипинци разширяват кабините и в тях могат да се настанят около 18 пътници.
Филипинската кухня е разнообразна и съчетава местни, испански, китайски и американски кулинарни влияния. Тя е известна със своите смели вкусове, разнообразие от подправки и използването на пресни местни продукти. Adobo се смята за национално ястие. То се приготвя от месо (обикновено пилешко или свинско), което се маринова и готви с оцет, соев сос, чесън и други подправки. Отличителният вкус на пилето adobo идва от бавния процес на готвене. Каре-каре е филипинска яхния със зеленчуци, волска опашка и гъст пикантен фъстъчен сос. Ястието се приготвя още от времето преди испанците да пристигнат във Филипините и е филипинска традиционна храна. Sisig е пикантно, мазно месно ястие със свинска глава и черен дроб, маринован в оцет, соев сос, сок от каламанси и люти чушки. Известен също като „златен лайм“, каламанси е цитрусов плод, който прилича на вид на мандарина, обикновено се използва във филипинската лимонада и се наричат още филипински лайм. Sinigang е филипинска супа или яхния, характеризираща се с кисел вкус, най-често дължащ се на тамаринда. Тамариндът е от семейство бобови и е най-широко разпространеният плод от тропическо дърво в света. Известен е с множество имена, според различните региони. Sinigang се приготвя от лук, домати, патладжан, спанак, джинджифил и рибен сос. Lumpia са вкусни пържени пролетни ролца, пълнени със смес от мляно месо и нарязани зеленчуци. В тази рецепта определено се усеща силно китайското влияние. Pancit е юфка, която може да бъде смесена с каквото и месо или зеленчуци пожелае стомаха ви. Името на това ястие означава “нещо лесно приготвено” и също е повлияно от китайската кухня. Това ястие с юфка се сервира като символ за дълъг живот, следователно почти винаги присъства на трапезата за рожден ден. Един от най-добрите претенденти сред най-добрите филипински ястия (заедно с adobo) е известният лешон. Трудно е да се приготви вкусно, перфектно изпечено прасе с идеално хрупкава кожа и сочно месо. От това греховно лакомство може да намерите на остров Себу. Любима закуска между храненията във Филипините е свинското барбекю Pinoy. Макар, че това сладко месо на шиш върви чудесно с вездесъщия обикновен ориз на всяко хранене, то, ако огладнеете следобяд, разхождайки се по улицата може да подхапнете Pinoy от многото продавачи, които ги пекат на скара само за PHP15 ($ 0,30) пръчката. Bistek Tagalog или филипинската телешка пържола е прекрасна комбинация от солени, кисели и сладки вкусове. Тънко нарязаното говеждо месо се маринова в смес от соев сос и каламанси, пържи се, а след това се гарнира с карамелизиран лук. Лукът е достатъчно сладък, за да балансира силните солени и кисели вкусове, с които е овкусено месото. Друга филипинска яхния, макар и по-ексцентрична, е тъмно оцветеният динугуан. Прави се чрез приготвяне на свинско и субпродукти в свинска кръв и оцет. 😮 Често се яде с путо (леко сладък оризов кекс на пара), който допълва пикантния му вкус. Chicken Inazal е ароматно пиле на скара, най-доброто от което се прави в град Баколод. Пилето се накисва в специална марината от оцет, каламанси, джинджифил и лимонова трева. Апетитният си златисто-кафяв цвят дължи на маслото от анато, с което се залива и обикновения ориз, с който се сервира. Може да потопите пилешкото месо в cinnamon (ароматна подправка, направена от обелена, изсушена и навита кора на дърво от Югоизточна Азия, потопена в оцет) за допълнителен вкус. Kilawin, наричан още kinilaw, е филипинското севиче. Често се използват морски дарове, като риба тон и tanigue, които се мариноват в оцет и каламанси. Обикновено се добавя лук, както и малко люта чушка за по-богата комбинация от вкусове. Kilawin обикновено се сервира като предястие или като пулутан, когато седнеш да пийнеш по бира. Aroz Caldo е оризова каша с аромат на джинджифил, чесън, лук и вкусен бульон. Добавят се парченца пилешко месо и твърдо сварени яйца, а отделните порции се завършват с парченца запържен чесън, наситнен зелен лук и капка каламанси.
За вас реших да приготвя “Sans Rival cake”. Използваните техники за направата на тортата и името са френски (името означава несравним на френски), но тортата определено е филипинска. Може да се проследи рецептата до Филипините през 20-те и 30-те години на миналия век, но произходът е оспорван. Някои казват, че филипинската торта е създадена, след като много филипинци са пътували до Европа, за да работят и учат по това време. Тортата несъмнено прилича на френския дакуаз. Вместо с лешници, Sans Rival се прави с кашу, произхождащо от Филипините. Логично е, че тези френски техники за готвене ще бъдат използвани с местни съставки след завръщането обратно във Филипините. Други твърдят, че десертът е вдъхновен от испанската Tarta Imperial Rusa, която има руски корени и също се прави с френски меренг и смлени ядки. Ето и необходимите продукти:
за основата:
250 грама кашу
8 белтъка
300 грама захар
1/2 чаена лъжица cream of tartar (*ако разполагате с такъв)
щипка сол
за крема:
250 грама захар
8 жълтъка
60 мл вода
340 грама масло
щипка сол
за украса :
250 грама кашу
шам фъстък (* по желание)
Начин на приготвяне:
Загрейте фурната до 150 градуса. Поставете кашуто върху хартия за печене и печете до златисто, около 10 минути, като разбърквате от време на време. Ще разберете кога са готови, когато замирише на печени ядки. Извадете от фурната.
Разделете ядките на две, като поставите 250 грама в кухненски робот. Смелете ги като го правите чрез пулсиране, за да не станат на мазно брашно. Смлените ядки трябва да са на малки парченца, но да не са на брашно. Добре е, ако има някои по-големи парчета, като грахово зърно, и малко песъчинки. Оставете настрана да се охлади напълно.
Поставете белтъците в купата на стоящ миксер, снабден с приставката за разбиване. Започнете да разбивате на ниска скорост, докато се образуват малки мехурчета и сместа стане непрозрачна. През следващите минута или две бавно добавете захарта и крем тартара (ако имате), като постепенно увеличавате скоростта до средно висока.
Продължете да разбивате на средно-висока скорост, докато меренга не задържи твърди, лъскави върхове.
Извадете купата от миксера. Добавете около една трета от смленото кашу заедно с щипка сол. Използвайте голяма гумена шпатула, за да разбъркате ядките в меренга. Добавете още една трета и продължете да разбърквате, като внимавате меренга да не спадне. Добавете последната трета и разбъркайте докато се комбинират съставките.
Разделете сместа на три и сипете в тавички, покрити с хартия за печене.
Печете безето за 40 до 50 минути (при мен беше около час и 15 минути) на 120 градуса.
Когато са готови блатовете ще бъдат леко покафенели и сухи на допир.
Извадете от фурната и ги оставете да се охладят за около 15 минути или докато изстинат достатъчно, за да се извадят лесно от тавите. Внимателно обърнете меренгите и отлепете хартията от гърба им. Оставете настрана, докато сте готови за сглобяване.
За приготвяне на френски маслен крем поставете захарта и водата в тенджера. Разбъркайте и оставете сместа да заври на средно силен огън и гответе, докато достигне 114 градуса (проверете с готварски термометър) .
Междувременно поставете жълтъците в купата на стоящ миксер и ги разбийте на висока скорост до побеляване и удвояване на обема за 2 до 3 минути.
Когато захарната смес е готова, включете миксера на ниска скорост и внимателно изсипете врящата захар в разбитите жълтъци. След като я добавите, включете отново миксера на висока скорост. Продължете да разбърквате яйчената смес, докато външната страна на купата се охлади до стайна температура и топлината не излиза от горната част на купата. Сместа няма да задържи твърди върхове като меренг, направен с яйчен белтък.
С миксер, работещ на средно ниска скорост, започнете да добавяте маслото, по няколко кубчета наведнъж.
Добавете ванилията и солта. Разбъркайте масления крем докато стане гладък и кремообразен.
Натрошете останалото печено кашу и го оставете настрана.
Намажете малко маслен крем върху тортена дъска или чиния за сервиране. Поставете един блат отгоре и леко натиснете надолу, за да го закрепите. Нанесете 1/3 от масления крем отгоре и разнесете до краищата с офсетна шпатула.
Отгоре сложете следващия блат и повторете. Добавете последния слой безе отгоре, обърнат с главата надолу, така че плоското дъно да е самия връх на тортата.
Измажете тортата отгоре и отстрани с останалия крем.
Облепете страните на тортата с кашу. Може да използвате и шам фъстък за целта. Можете да покриете и цялата торта с ядки.
Охладете в хладилник до готовност за сервиране, за предпочитане няколко часа по-късно или на следващия ден.
Аз украсих тортата с последните цветя от двора, за да забавя малко в съзнанието си идващите студени дни. Използвах и целувки, защото ги обичам и се вписват в общия вкус.
Тортата е изключителна. Деликатна по френски и с богат вкус. Режете я на тънки парчета, защото е доста маслена от крема и ядките и може да ви дойде малко тежка. Обожавам блатове на торти от белтъци и ядки. Правила съм торти с всякакви ядки – лешници, бадеми, орехи, кашу, шам фъстък и всичките ми харесват. Имат леката хрупкавост от ядките и лекотата на белтъци със захар. На такива блатове им подхождат по-тежки кремове – с повече масло, жълтъци, шоколад, за да се получи контраст с въздушните белтъци. С две ръце препоръчвам да направите тази торта с повод или без повод. Убедена съм, че няма да съжалявате. 😉
Следваща дестинация – Финландия.
