Френските южни и антарктически територии са френска отвъдморска територия. Състоят се от архипелазите Кергелен и Крозе, островите Амстердам, Сен Пол и Разпръснатите острови Европа, Глориосо, Хуан де Нова, Тромлен и Басас да Индия. Намират се в Индийския океан покрай френския сектор на Антарктида (Земя Адели). Отстоят на почти равно разстояние от Антарктида, Африка и Австралия.
Островите са открити през 1772 г. от френския изследовател Марк-Жозеф Марион дю Френ. Той открива първо Ил дьо ла Посесион и обявява архипелага за френско владение. Той го кръщава на втория си офицер Жул Крозе. В началото на 19 век архипелагът е посещаван често от ловци на тюлени и това води до почти пълното изчезване на големите дотогава колонии през 1835 г. Първоначално Франция администрира островите от колонията си Мадагаскар. От 1955 г. те стават част от Френските южоантарктически територии. През 1961 г. е построена научноизследователска станция, която по-късно е преместена в Порт Албер, на о. Ил дьо ла Посесион. Станцията носи името на първия ѝ ръководител Албер Форе. В нея се провеждат научни изследвания в областта на биологията, метеорологията, геологията и сеизмографията. Островите се обитават от пингвини, тюлени, гризачи и множество видове птици. Колонията от пингвини наброява около 2 милиона птици. Архипелагът е обявен за природен резерват през 1938 г.
Първоначално териториите са подчинени директно на френското правителство и за тях е отговарял главен пълномощник, подпомаган от генерален секретар. През декември 2004 г. администрацията е прехвърлена на о. Реюнион и се осъществява от префект. Териториите са разделени на четири окръга: окръг Амстердам и Сен Пол с главен град Мартин дьо Вивие (о. Амстердам) ,окръг Крозе е с главен град Порт Албер (о. Ил дьо ла Посесион), окръг Кергелен – с главен град Пор-о-Франсе, окръг Тера Адели е с основна база Полярна станция „Дюмон Дюрвил“ и окръг Разпръснати острови. Всеки окръг се управлява от окръжен управител, който има законови права и задължения както обикновен френски кмет. Поради това, че всъщност и петте окръга нямат постоянно население, те нямат избирателни права и не могат да бъдат представени във френския парламент.
Тортата, която избрах да приготвя е френска (обяснимо) – “French Silk Pie Cake”. Избрах я и заради това, че довечера изпращаме 2024 година и ми се иска да е с празничен десерт с богат шоколадов вкус. Ето и необходимите продукти за тортата:
за основата:
2 чаени чаши брашно
2 чаени чаши захар
3/4 чаена чаша какао
2 чаени лъжици сода за хляб
1 чаена лъжица бакпулвер
1 чаена лъжица сол
1/2 чаена чаша олио
1 чаена чаша мътеница (1 чаена чаша прясно мляко + 1 1/2 супена лъжица бял оцет)
1 чаена чаша гореща вода
2 яйца
ванилия
за крема:
3/4 чаена чаша масло (омекнало, но все още хладно)
1 чаена чаша захар
ванилия
85 грама черен шоколад (разтопен и охладен напълно)
3 яйца (студени)
Начин на приготвяне:
Загрейте фурната до 180 градуса.
Поставете всички сухи съставки в купа и разбъркайте, за да се комбинират.
В средно голяма купа разбийте всички мокри съставки (налейте бавно гореща вода, за да не сварите яйцата).
Добавете мокрите съставки към сухи и разбъркайте на средна степен за 2-3 минути. Тестото става много рядко.
Разпределете равномерно тестото в две тави (20 см диаметър са моите).
Печете 45 минути или до готовност.
Охладете блатовете за 10 минути в тавите, след което ги обърнете върху решетка, за да се охладят напълно.
Разбийте маслото и захарта, докато станат бледи и пухкави (приблизително 3 минути).
Добавете охладения разтопен шоколад и ванилията, разбийте, докато се смесят.
Добавете яйцата едно по едно, като разбивате 5 минути след всяко добавяне.
Кремът ще бъде доста течен. Затова поставете цялата купа с бъркалките в хладилника, за да се охлади за 30 минути (вадете, за да разбиете на всеки 10 минути).
Поставете всеки слой торта върху дъска или чиния.
С помощта на накрайник шприцовайте половината от крема върху всеки блат.
Можете да ги сервирате така като две отделни торти, или да поставите и двете в хладилника да се охладят за един час, след което внимателно да поставите едната върху другата.
Искам да се извиня, че няма обичайните снимки. Хора, отплеснах се и забравих. :/ Обещавам да не се повтори. 🙂 Мога само да ви кажа, че вкусът на тази торта наистина е копринен – кремът е пухкав, шоколадов и богат на аромат. Блатовете са сочни и шоколадови. Комбинацията с малини създава невероятен контраст и затова ги избрах за украсата. Днес е празник и тортата трябваше също да е празнична. Затова добавих и малко злато, за разкош. 😉
Тази година направих само 28 торти за блога при 52 седмици…Позволих си да пропускам седмици, когато пътувах или, когато просто не оставаше време. За сметка на това направих много сладки изкушения по различни поводи – роди ни се второ внуче – прекрасната Ема. Имаше торта за “Добре дошла” у дома, имаше торта за погачата, торти за шестте месечинки досега. Все прекрасни поводи, които отнемаха времето и енергията ми и не успях да ги съвместя с блога. Защото, повярвайте, правенето на тортата е най-лесното нещо от целия процес. Много време и четене ми отнема намирането на информацията за всяка страна, откриването на рецепта за всяка дестинация. А може би просто наближава неумолимо края на тази тортена обиколка и се опитвам да забавя публикацията, в която ще напиша “Това беше последната торта от последната страна на планетата Земя”. 😀 Не знам. Остават ми само 18 страни, за които да приготвя торти. И това ще се случи през 2025. Това е сигурно.
Пожелавам ви една нова, здрава, мирна и смислена година! Бъдете щастливи и се обичайте! И правете торти! 🙂
Следваща дестинация – Хаити.
