Черна гора е държава на Балканския полуостров. Граничи с Хърватия и Босна и Херцеговина на запад, Сърбия на североизток, Косово на изток и Албания на юг. Земите на днешната Черна гора са населявани от илирите. По-късно стават част от Римската империя под наименованието Превалитания, а след това от Византия (395). По време на Великото преселение на народите там се заселват славяни и авари, които се смесват с местното далматинско население. Създава се княжество Дукля. През по-голямата част от историята си Черна гора била независимо княжество управлявано от няколко династии. До 14 век е назовавано като Зета, но след това е известно със сегашното си име. През 1499 година княжеството е покорено от турците. Тяхната власт в черногорските земи не е здрава, тъй като трудният планински терен и отдалечеността от Истанбул не позволяват упражняването на контрол. На Берлинския конгрес страната се сдобива и с международно признание на своята независимост в следствие от т.нар. Източна криза (1875-1878). На 28 август 1910, черногорският княз Никола I Петрович Негош, който е прадядо на Симеон Сакскобургготски, се провъзгласява за крал. Черна гора участва в Балканската и Междусъюзническата война на страната на Балканския съюз и на Сърбия. През Първата световна война е на страната на Антантата, но е завладяна от австрийците. В периода 1918-1941 Черна гора е съставна част от Кралство на сърби, хървати и словенци. През 1941 година е окупирана от италианците, а след излизането им от войната — от Германия. Черна гора е в състава на Югославия от 1945 до 1992 година, а между 1992 и 2003 г. – република на Съюзна република Югославия. От 2003 до 2006 г. е част от Сърбия и Черна гора. През 2006 година в Черна гора се провежда референдум за независимост, в който 55% от участвалите гласоподаватели гласуват за независимост на републиката. Тя става втората република от състава на Югославия, която се отделя без да има някакво кръвопролитие.
Когато столицата е била основана преди единадесет века се е казвала Бирзиминиум. Днешното название “Подгорица” за първи път е записано през 1426 г. В древността през Подгорица е минавал пътят на търговията от Азия за Европа. Сега се твърди, че оттам минава пътят на контрабандата и на крадени коли от Германия и Западна Европа. След като четири века е била под османско владичество Подгорица преживява 70 бомбени атентати по време на Втората световна война и вследствие на това града буквално е изравнен със земята. Единствените оцелели сгради са старата джамия, турската часовникова кула и няколко къщи. Бомбардировките са една от основните причини, поради които градът не разполага с много историческо и архитектурно наследство, с което могат да се похвалят много други малки градчета в Черна гора. Затова, ако пътувате към Черна гора можете да пропуснете този град за разглеждане.
Повечето туристи се насочват към адриатическото крайбрежие в южната част на страната. Там най-красив е заливът на Котор – навлизащ на 30 км дълбоко в сушата, той векове наред защитава местните жители от пирати и завоеватели. Которският залив в югозападната част на Черна гора често е наричан „най-южният фиорд в Европа”. Този прякор не е особено точен, защото фиордите се образуват след наводняването на долини от ледници, а Которският залив представлява погълнат от Адриатическо море речен каньон. Всъщност той няма нужда от тази фалшива реклама. Защото и без нея се къпе в природна и архитектурна красота. Извивките на залива започват от брега на Черногорската ривиера и се врязват на цели 28 километра навътре в сушата. Отвсякъде са заобиколени от стръмни планински склонове и върхове, които се отразяват в ясносините води. Которският залив е разделен на четири по-малки залива, свързани помежду си чрез тесни протоци. Общата дължина на бреговете му е 107 километра.
Наричат град Будва Балканската Ибиса. Зад историческия център на града се шири плажа, където купонът не спира. Създаден от илирите, градът е бил е част както от Римската империя, така и от Венеция и Австро-Унгария. Изключително красив и добре запазен е старият град на Будва. Разхождайки се из каменните улици, туристите имат усещането, че са в една малка Венеция. На територията на стария град са разположени няколко много красиви църкви. Най-известният плаж в Будва се казва Могрен и до него се стига по живописна крайбрежна алея от стария град. Природните дадености привличат там хиляди туристи през летния сезон. През лятото старият град се превръща в сцена: по време на ежегодния театрален фестивал се играе по улиците и площадите, представленията са на множество езици.
Колкото разнообразни са ландшафтът и културните влияния в страната, толкова богата е и черногорската кухня. От планината идват овчето и козето сирене, а от морето и езерата – риба, която се яде из цялата страна. Традиционните местни ястия с месо и колбаси се сервират с пресни салати, а някои от сладкишите и десертите напомнят на сладостите от Ориента. Традиционното готвене е ispod- “на жарава”, като ястията се приготвят в глинен съд, наречен сач. Традиционните ястия по адриатическото крайбрежие на Черна гора имат италиански привкус, най-вече при хляба, начините на сушене на месото, супите и виното.
От сръбската кухня са повлияни : сарми, мусака, пилаф, бюрек,Cevapi кебап, а от турската – сладкиши като баклава и тулумби. Европейската кухня също е дала свой акцент, най-вече при сладкишите – безброй видове бисквити и сладкиши. Кухнята в крайбрежната зона се различава от тази в останалата част на страната. Тук преобладават предимно ястията от морски дарове.
Специалитети в Черна гора са: Kokosija Supa – пилешки бульон; Cobanska Krem Supa Od vrganja – крем супа от гъби; Balsica tava – пържено телешко месо с асортимент от зеленчуци и млечни продукти. Други национални специалитети са гушка прашута(пушено-сушено месо на скара) и качамак. Морските блюда са важна част от менюто. Храната се полива с “Никчишко пиво” и червеното вино “Црногорски Вранац”. На много места по пътищата свободно се продава кашкавал, както плодовете и меда по българските пътища.
Черногорската закуска се състои от разпознаваеми и защитени черногорски продукти – прошуто, домашно козе сирене, скоруп и питка. Най-известното прошуто е “Ньегушки” – месо, за което се полагат грижи ден и нощ, докато се суши изключително върху букови дърва в продължение на няколко месеца. Прошутото се използва като предястие и се поднася с домашна ракия, обикновено гроздова, и сухо сирене “Негуш”. Скоруп е символ на добрата местна черногорска кухня. Произвежда се в домакинствата по традиционен начин и може да бъде млад или зрял, който е с по-остра миризма и жълтеникав цвят. Този продукт има приятен кисел вкус и характерна миризма. Получава се чрез събиране на мазнини, натрупани по повърхността на сварено и охладено мляко (краве, овче, козе и биволско или техни смеси), които ферментират няколко часа или дни. Това е традиционен продукт от северната част на Черна гора, произвежда се от мляко, получено от домашни животни, пасящи на запазени и здрави пасища, което повишава качеството на тази храна както по отношение на нейния вкус, така и на нейните здравословни свойства.
Прясната риба се приготвя по различни начини. Разпознаваемите черногорски специалитети са риба, печена на сол, риба “Лешо”, яхния със седем вида риба и разбира се, бижуто – пушен шаран и потопена укльeва.
Смочани качамак е кашесто ястие, приготвено от пшенично, елдено, ечемичено или царевично брашно, сирене, каймак и се поднася с домашно кисело мляко.
Цицвара е ястие, към което обикновено се поднасят варени картофи и кисело мляко. Младото краве сирене или сметана се разбърква с брашното до отделянето на мазнина. Това е ястие с висока енергийна стойност и приятен вкус – буквално се топи в устата. Ярешко на сач е обичано ястие в Черна гора. Когато става въпрос за ястия на сач, би било интересно да се опише и самия процес на приготвяне. Ястията на сач са далеч по-вкусни от всички, защото се приготвят по древен начин – месото и картофите се поставят под метален капак, т.нар. сач, който след това се покрива с жар и гореща пепел. По този начин се запазва аромата, а ястието се изпича равномерно по естествен начин.
Черна гора е домът на винарната с най-големи лозови масиви на едно място в Европа – Плантаже, която се простира в непосредствена близост до столицата Подгорица на 2310 хектара, почти толкова, колкото целият Шатоньоф дю пап във Франция. Основните сортове в Черна гора са местните кръстач и вранац, но се произвеждат и добри каберне совиньони и шардонета. Около 70% от всички насаждения са червени сортове, а цели 70% от тях се падат на черногорския вранац, символа на националното винопроизводство. Цветът е плътно мастилен, а вкусовете се ориентират в гамата на черните плодове: тъмни череши, вишни и касис. Често има характерен тон на билки и ванилия. Всичко това напълно отговаря на името му, вранац, което означава черен жребец. Всъщност в цяла бивша Югославия черното е преобладаващо определение, когато се говори за червени вина. Там има само черно вино. Наред с преобладаващите червени сортове друга местна атракция е белият кръстач, от който се произвеждат бледи парфюмирани вина със средно тяло и свежест. Има обаче и плътни, комплексни черногорски шардонета с много специфичен за региона плодов характер.
За вас реших да приготвя “Bajadera”. Ето и необходимите продукти за нея:
220 грама масло
200 мл вода
200 грама захар
ванилия
300 грама смлени орехи
400 грама бисквити “Plazma tea” (не намерих такива, май никога не съм и виждала; затова използвах бисквити “Закуска”)
200 грама черен шоколад
3 супени лъжици олио
Начин на приготвяне;
В тенджерка сложете маслото, водата и захарта и загрейте до кипене.
В купа смесете смлените орехи, смлените бисквити и ванилията.
Добавете към орехите сместа от тенджерата и разбъркайте до хомогенност.
Разделете сместа на две равни части.
Разтопете 100 грама от черния шоколад и ги добавете към едната половина. Разбъркайте добре.
Намазнете тавичка леко и изсипете половината смес, в която сте добавили шоколада. Разпределете равномерно и загладете.
Изсипете и втората половина смес и заравнете добре.
Разтопете останалите 100 грама шоколад с олиото и залейте тортата. Наклонете тавата в различни посоки докато глазурата покрие цялата торта равномерно.
Охладете за няколко часа в хладилника.
Нарежете и сервирайте.
Тортата прилича на голям бонбон на вкус. Получи се много добре. Според мен бисквитите, които биха паснали най-добре на рецептата би трябвало да съдържат канела. Може и тези от рецептата да са такива. Нямам идея. 🙂 Като цяло съм доволна от тази торта и отново бих я приготвила. А що се касае до Черна гора – тя ми е в списъка за бъдещи посещения, но не знам кога ще ѝ дойде реда.
Следваща дестинация – Чили.
