Ако трябва с една дума да характеризирам дадена страна, то за Швейцария първата, която ми хрумва е Удобство. Бях в Женева през есента на 2016. И да, вярно е, че думите шоколад, точност, банки също са приложими за тази държава, но някак си най-запомнящо за мен си остана усещането, че за всичко е помислено така, че да не създава на гражданите никакъв стрес и неудобство. Подредено им е. Удобно.
Отседнахме в хотел в близост до жп гарата на Женева, който беше близо и до Женевското езеро, и имаше много транспортни средства, които спираха наблизо и беше лесно за придвижване. Когато пътувате до тази дестинация е хубаво да си запазите хотел, който предлага на гостите си за целия престой безплатно карта за градския транспорт. Той е доста скъп, но пък е бърз, чист и много добре развит. И все пак 7.5 франка за едно билетче не са малко пари. От летището можете да си вземете с бордната карта безплатен билет за два часа за цялата транспортна мрежа на Женева и така на практика нямате никакви разходи допълнително за придвижване. Обръщам внимание на това, защото Швейцария е скъпа дестинация. Една от най-скъпите, в които съм била и всеки спестен лев е добре дошъл. Дето се казва по-добре да си купите шоколад отколкото билет за тролея. 😉 И като си говорим за транспорт, когато дадено транспортно средство закъснее с 1 час или повече, пътникът има право на обезщетение. То може да бъде до 50% от цената на билета. Ако пътуващият е принуден да нощува някъде заради закъснение на междуградския транспорт, компанията-оператор е длъжна да му възстанови разходите. Изключение правят закъсненията заради природно бедствие. На мен билетите за влак ми се видяха ужасно скъпи, защото имах намерение да отида да видя Шийонския замък, намиращ се на брега на Женевското езеро близо до Монтрьо. Замъкът има някакъв романтичен ореол и е възпят от Жан Жак Русо в “Новата Елоиза” и от Байров в “Затворникът от Шийон”. Дядо ми го е рисувал някога от картичка и ми се искаше да видя на живо красотата му, но така и не го направих заради безумната (за мен) цена на билетите. Може би някой друг път.
Първото ми усещане след настаняването в хотела и разходка наоколо беше студ от ужасния вятър, който духаше. В София, когато тръгвах беше топъл октомврийски ден и изведнъж в Женева направо зима. Първото нещо, което си купих бяха ръкавици от Н§М. 😀 Föhn е името на вятъра, който понякога духа от Алпите. Докато хората в други страни често приписват проблемите си на магнитни бури, швейцарците обвиняват Föhn за различни проблеми. Те вятъра за оправдание, за да обяснят своите главоболия, промени в настроението и дори автомобилни катастрофи.
Женевското езеро е най-голямото в Швейцария. То е много красиво място с накацалите по брега му имения. За съжаление го видях само от Женева и малко обиколих с корабче, на което буквално замръзнах. 🙂 Водата на езерото е кристално чиста и много хора се къпят в него. Дори и през октомври, когато аз на брега замръзвах. 😮 Езерото е известно и с фонтана Же д’О – една от най-високите водни струи в света, издигаща се на 140 метра. Езерото и неговата красота са вдъхновявали редица известни творци, музиканти и писатели през вековете. Фреди Меркюри е създал част от музиката си в Монтрьо, а писателят Марк Твен също е бил впечатлен от красотата на езерото и неговите околности.
Разходихме се в Английската градина с емблематичния цветен часовник Horloge Fleurie. Той е създаден през 1955 година в знак на почит към часовникарските традиции на Швейцария. Представлява осем пресичащи се колела с между 6 000 и 12 000 цъфтящи растения в зависимост от сезона. Часовникът има електронна настройка на времето чрез сателит и е изключително точен. Със създаването си, цветния часовник (5 метра в диаметър) е бил най-големия подобен часовник в света, впоследствие един 15-метров в Техеран му отнема първото място. Като заговорих за часовници първият швейцарски ръчен часовник е произведен в Женева през 1868 г. Той е бил дамски, поръчан от унгарска графиня. Но по-интересна е любопитната предистория. След реформата на Жан Калвин, жителите на Женева трябвало да спазват дрескод и да се обличат възможно най-простичко, без да показват бижута и скъпоценни камъни. Това не се харесало особено на местните и, за да компенсират, започнали да си купуват часовници. Казват, че в онзи период, заради голямото търсене, редица бижутери се преквалифицирали в часовникари. Така че, Женева е и символ на изисканото часовникарство. Това обяснява защо в града може да намерите наистина много магазини на водещите марки часовници, както и музей, посветен изцяло на изкуството на часовникарството – музеят Патек Филип (Patek Philippe).
Ако сте чели нещо от мен ще знаете, че много обичам гледки от високо и нямаше как да пропусна да се кача на покрива на катедралата “Сейнт Пиер” в Женева. Катедралата е микс от стилове и се строи за цели 70 години през 12-13 век. Основно изглежда като готическа катедрала, но има и ранни римски елементи, а пък порталът е в един нелеп неокласически стил, който е добавен през 18 век. Катедралата има интересен сводест неф – смесица между римски и готически елементи. От 1535 г. катедралата “Сейнт Пиер” е калвинистка църква. Тя става една от първите църкви в Европа, които възприемат идеите на Реформацията. Гледката от високо си струва. Както винаги. 🙂
Друго емблематично място/инсталация в Женева е дървена скулптура под формата на стол с повреден крак, монтирана на площад в Женева до Двореца на нациите. Създаден е като израз на протест срещу използването на противопехотни мини, които оставят хората без крайници. Скулптурата е с 12 метра височина. Столът е поставен през 1997 г. по инициатива на Международната организация на хората с увреждания.
За да се насладим на уникална гледка към Женева и евентуално да видим Мон Блан се качихме с фуникуляр до планината Салев. Любопитното е, че както си пътуваш с градски транспорт и слезеш на спирката, вървиш 10-20 метра и вече си във Франция. Ей така, без да има някаква обособена граница. Разбрахме го като изкачихме Салев и за един сувенир ни поискаха евро, а не франкове. И нямаше никаква опция да ни превалутират франковете, което е странно, защото на един хвърлей място и си в Швейцария. 🙂 От Салев много местни, а вероятно и туристи, се спускат с делтапланери, карат планински колелета и изобщо се забавляват сред природата.
Посетихме и ботаническата градина, която е едно приятно място за разходка, без да е “Уау!”. Тя приютява над 16 000 вида растения. Екзотичните видове птици в зоологическата градина в Ботаническата градина са също толкова пъстри, колкото и цветята. Сега, през октомври, не успяхме да се насладим на цялото ѝ великолепие, но в оранжериите все пак имаше достатъчно екзотични цветя за наслада за окото. Препоръчвам това място с две ръце.
Какво да опитаме като храна в Швейцария? То се знае – сирена и шоколад. Швейцарската кухня е световно известна с местното сирене раклет (на грил) и изобщо с ястията си от сирена като фондю и полента. Приготвянето е ритуал, който не бива да пропускате. Рибните ястия, пушените наденички и дори италиански специалитети като лазаня също са добър избор.
Въпреки че Швейцария не е родината на шоколада, той се е превърнал в истински символ на страната. Затова хората с основание си задават въпроса: защо е различен швейцарският шоколад? Произходът на суровините за шоколада трябва да се търси в древността, дълбоката древност. Разкопки показват, че още около 2000 години преди новата ера хората, живеещи на територията на днешното Мексико, са познавали какаото. По-късно цивилизациите на маите и ацтеките открили свойствата на какаото и започнали да си приготвят ободряваща напитка от него. Тя била толкова почитана, че дори била пренасяна в дар на боговете. Маите започнали да отглеждат какаовите дървета, които пренесли от гората в своите територии, а консумирането на специалната напитка била привилегия за жреците, войните и търговците. Останалите жители можели да й се насладят само по специален повод.
През 16 век Ернан Кортес донася какаови зърна, заедно с рецепта за приготвяне на напитката в Испания. Въпреки че испанците харесали напитката на маите, на останалите жители на Европа не им допаднала в този вид. През 1615 г. дъщерята на испанския крал Анна се омъжва за краля на Франция Луи XIII. Новата кралица веднага придала френско благородство на шоколадова напитка. Жителите на Франция искали да я подсладят и затова започнали да добавят захар. Впрочем, именно Франция става люлката на популярността на шоколада и оттам той се разпространява в цяла Европа. През 17 век какаовите зърна най-накрая стигат до Швейцария, но придобиват широка популярност едва през 18 век. Франсоа-Луи Кайле първи започва производството на шоколад през 1819 г., като открива фабрика близо до град Веве. Така започва славната история на шоколадовата индустрия в Швейцария. През 1826 г. в кантона Нойшател фабрика отваря марката „Сушард“, която през 1884 г. започва производството на така популярния днес шоколад „Милка“. През 19 век националните майстори създават за първи път в света млечен шоколад, който бързо става любим на всички. Друга иновация, променила вкуса на шоколада, е въведена от Рудолф Линд. Той забелязва, че оборудването за производство на шоколад е остаряло и в шоколадовата маса има много вода. В опит за отстраняване на дефекта шоколадовата смес се вари дълго време, като едновременно се разбърква. Така през 1879 г. възниква първата в света техника „конширане“, а резултатът е, че готовият швейцарски шоколад е нежен и направо се топи в устата. През 1908 г. в Берн стартира производството на култовата марка „Тоблерон“ – шоколад известен както с атрактивната си форма, така и с невероятния си вкус. През 1969 г. се появява черният шоколад „Тоблерон“, а през 1973 г. – белият. Колкото и да е странно едва през 2007 г. на пазара излиза с лешници и стафиди. Швейцарците са големи консуматори на шоколад – ядат по 12 кг на човек на година от това лакомство. Понеже аз обичам най-много бял шоколад се заинтригувах, че историята на създаването му е доста любопитна – производителите просто искали да изхвърлят излишното какаово масло и в резултат се получил нов продукт. Швейцарците са известни с прецизността си във всички области, включително при производството на шоколад. Те винаги създават най- прецизните форми и парчета, независимо от марката на шоколада. Затова и качеството на швейцарските шоколади е най-високо. Повечето швейцарски марки се отличават с избора на суровини. Естествените материали създават висококачествен шоколад с изтънчен и деликатен вкус, който се топи в устата. Швейцарският шоколад не създава послевкус или пясъчно усещане след консумация.
Наистина швейцарският шоколад е невероятен, особено онзи, който продават на парчета в шоколатериите. Навсякъде виждаш подредени купчини с големи плоскости шоколад (около 60 на 80 см), от които ти отчупват каквото количество желаеш. Този шоколад е много по-качествен и вкусен от която и да е пакетирана “Милка”. Особено в последната година. Съответно и цената му е по-висока, но абсолютно си заслужава!
В традиционната кухня на Швейцария преобладават семплите продукти като сирене, картофи, лук, масло. Това е така, тъй като голяма част от настоящите швейцарски специалитети са измислени от фермери за фермери. Тяхната цел е била да приготвят ястия по време на гладни времена, когато хранителните запаси са били ограничени. И е трябвало те да са едновременно вкусни и питателни, тъй като фермерите са извършвали тежък физически труд и им е трябвала засищаща храна, която да вземат със себе си на полето. Всички продукти в традиционните за Швейцария ястия са достъпни за обикновения човек и алпийските специалитети са едновременно лесни за приготвяне и носят ситост и удоволствие. Всяка област на страната си има своите обособени кулинарни традиции, който са повлияни от съседните на Швейцария страни като Германия, Франция, Италия. Едни от символичните за Швейцария храни са несъмнено Фондю, Раклет, Рьощи, както и Пастирски макарони (Alplermagronen).
Раклет е традиционно швейцарско ястие – зимен специалитет, който се приготвя със сирене Раклет и се среща във всички части на алпийската страна. То е едно от тези традиционни ястия на Швейцария, които всеки човек на масата си приготвя самостоятелно и представлява храна, която има сплотяващ характер, тъй като събира всички на масата. Сиренето се нарязва на едри парчета и се разтапя на огън или на специален домакински грил за приготвяне на Раклет, който е в комплект с индивидуални малки тигани, наречени“coupelles„, където се разтапя сиренето. При липса на Раклет може да се ползва сирене Ементал. Разтопеното сирене може да се поръси с червен и черен пипер. След като се разтопи сиренето топлата смес се залива върху плато, сервирано с различни храни като например средни по размер варени или печени на грил с кожата картофи, корнишони, мариновани миниатюрни лукчета, вид швейцарски сушен говежд колбас Buendnerfleisch, италианско прошуто, обикновен салам или салам пеперони, френски хляб. Раклет се сервира в комбинация със швейцарска ракия Кирш или леко бяло вино Фендан, идващо от Швейцария и дори билков чай през студените зимни месеци.
Алпийските макарони ” Alplermagronen ” са семпло и вкусно ястие. Има селски корени и е любима храна за душата на швейцарците през зимните месеци. Приготвя се като се нареждат слоеве паста пене, картофи, масло и сирене Грюер и Ементал, които се запичат с нарязан на колелца отгоре карамелизиран лук и се сервира с ябълков сос, като може да се добави и канела. В ястието може да се използва и друг вид паста.
Още едно супер лесно за приготвяне швейцарско изкушение е малакоф, което също може да се определи като засищаща улична храна, която се среща най-често в региона на Западна Швейцария. Представлява пържени топчета, приготвени от брашно, настъргано сирене Грюер (може и друг вид сирене), индийско орехче, ситно нарязан чесън, черен и бял пипер, разбити яйца, сухо бяло вино, малко количество швейцарска черешова ракия, носеща названието Кирш (черешов ликьор) и растително олио за пържене. Името на ястието произлиза от Битката на Малакоф по време на Кримската война. Швейцарските наемни войници са приготвяли Малакоф по време на обсадата на Севастопол.
Швейцарската традиционна кухня е повлияна от германските традиции и в нея се открива богато разнообразие от колбаси. Името сервелат е познато на повечето от нас, но със сигурност не всеки е чувал, че този вид салам обичан от всеки швейцарец идва от Швейцария. Прави се от говеждо месо, свинска кожа и бекон и може да се приготви по различни начини (варен или печен на огън или барбекю). По вкус наподобява вкуса на франкфуртския колбас, но е по-къс от него, чието име е Frankfurter Wurstchen.
Името на швейцарския колбас всъщност идва от латинската дума „cerebrum“, която означава мозък, като това наименование се е ползвало през първите години след създаването му. Според кулинарна швейцарска традиция, съществуваща от векове, преди да се свари двата края на салама се разцепват, катго тази традиция преобладава и в някoи области на Германия.
Фондюто не случайно е смятано за национално швейцарско ястие и е харесвано от много хора по света. Класическото фондю се приготвя от няколко вида сирена, които се загряват на бавен огън в тенджера. След това директно в нея се потопят късчета хляб. Рецептата за фондю може да се различава по използваните сирена. Във Фрибург например Gruyères и Vacherin Fribourgeois се използват най-често, а комбинацията от Gruyeres и Raclette е по-типична за Женева. Често в Швейцария се използват Emmental, Appenzeller и др. Другата важна съставка е качественото швейцарско вино, което се добавя при разтопяването на сирената. По желание ястието се подправя с чесън, черен пипер, индийско орехче. Сместа се загрява на умерен огън, докато сиренето се разтопи напълно. За приготвянето на фондю се използва специален съд – какелон. Той представлява чугунена, керамична или емайлирана тенджера и се поставя направо на масата за хранене върху метална подложка. В основата й се намира източникът на топлина, който поддържа ястието горещо по време на цялото хранене. Хапките хляб се потапят във фондюто със специални дълги вилици с три зъба. Това ястие опитахме още на първата вечеря и мога да кажа, че не е моето. Става ти тежко от няколко хапки хляб, потопени в сместа от сирена, но в същото време нямаш усещането, че си се нахранил. Не знам дали го описах достатъчно ясно. 🙂 Фондю може да е и десерт, когато се приготвя от шоколад. Този вариант е по-добър за мен. За няколкото дни, прекарани в Женева, опитах много сладки изкушения и към тях нямам никакви забележки. Харесах и бейгълите със сирене и различните видове хляб. Но като цяло швейцарската кухня не ми се стори нещо особено.
За вас избрах да приготвя нещо много пролетно и със сезонни плодове – “Erdbeerroulade”. Ето и необходимите продукти за него:
за основата :
4 яйца
щипка сол
80 грама захар
80 грама брашно
1 чаена лъжица настъргана лимонова кора или лимонов арома
за крема :
350 мл сметана
2 супени лъжици пудра захар
200 грама пюре от ягоди
200 грама нарязани на дребно ягоди
ванилия
Начин на приготвяне:
Разделете яйцата на белтъци и жълтъци.
Разбийте белтъците с половината захар до твърди връхчета.
Отделно разбийте жълтъците с останалата захар докато сместа удвои обема си.
Добавете брашното и аромата.
Накрая добавете и белтъците на три пъти като внимателно разбърквате с шпатула докато сместа стане хомогенна.
Застелете правоъгълна тава с размер 35х40 см с хартия за печене и сипете сместа. Разстелете я внимателно, за да стане равномерен слой.
Печете на 200 градуса за около 6-8 минути или докато на допир усетите, че основаталеко пружинира.
Извадете от фурната и веднага навийте на руло откъм по-късата страна.
Оставете да се охлади.
Разбийте сметаната и в нея добавете пюрето от ягоди и нарязаните ягоди.
Развийте леко основата и нанесете по-голямата част от крема по цялата повърхност и навийте отново.
Измажете отвсякъде рулото с останалия крем. Така става по-сочно.
Охладете за час-два и сервирайте.
Аз реших да използвам само толкова захар за крема, колкото беше в рецептата, макар че пишеше да добавим и още захар, ако не ни е достатъчно сладко. Направих го с идеята рулото да е по-леко на вкус и се получи. На мен и хората около мен се хареса тази рецепта. Много е свежа и пролетна. Не съдържа кой знае какви продукти и се прави много лесно. Опитайте и вие. А, ако отидете до Швейцария непременно яжте швейцарски шоколад. Непременно. 🙂
Следваща дестинация – Швеция.
