Южен Судан е най-новата държава в света. Тя cтaвa нeзaвиcима нa 9 юли 2011 г. cлeд гoдини нa ĸoнфлиĸти cъc Cyдaн. Миpнo cпopaзyмeниe пpeз 2005 г. пoзвoлява нa Южeн Cyдaн дa глacyвa зa нeзaвиcимocт нa peфepeндyм пpeз 2011 г., ĸъдeтo 98,83% избpират дa ce oтдeлят. Cтoлицaтa нa cтpaнaтa e Джyбa. Преди да се спрат на класическото Южен Судан, други евентуални имена за новата държава, които били обсъждани, са Нилска република, Азания и Кушка република. Bъпpeĸи нeзaвиcимocттa Южeн Cyдaн ce cблъcĸвa c пpeдизвиĸaтeлcтвa, в това число и гpaждaнcĸa вoйнa oт 2013 г. дo 2020 г., ĸoятo пpeдизвиĸвa xyмaнитapнa ĸpизa. В Южен Судан 60% от населението е на възраст до 25 години, а средната възраст е едва 18,6 години.
Южен Судан е една от най-трудните за посещение страни в света, дори и за най-смелите пътешественици. Там няма да намерите традиционните „забележителности”. Страната няма нито един обект на територията си, включен в списъците на ЮНЕСКО. В голяма част от Южен Судан няма да намерите даже и „традиционни пътища”. Това, което ще откриете са древни културни ритуали, множество цветни местни племена и естествена природна красота.
В Южен Судан живее племето Динка, известно като племето с най-високите хора в света. Мъжете и жените са със средна височина от 188 см. 
Необикновеният им ръст се дължи на комбинация от специфични гени и хранителен режим. Това място е дом на един от най-високите играчи, играли някога в НБА – Мануте Бол (231 см). Когато отива в САЩ в паспорта му пише, че е на 19 години и е висок 160 см. Попитали го защо има такава разлика с истината, а Бол отговорил, че когато суданските чиновници са мерили ръста му, той е бил седнал. 😀
Жените от племето Динка са свикнали да живеят без дрехи и козметика, защото не виждат нужда от това. Има много различни традиции и по външния вид можете да разберете статуса на момичето в обществото. Момичета за брак се движат без дрехи, като по този начин показват невинността си пред всички останали. И след брака, те никога не слагат много дрехи, а само пола, която крие долната част на тялото, която обикновено се шие от кожи на кози. Много от жените често нямат няколко предни зъба. Те умишлено се отстраняват, защото по този начин според тях жената изглежда по-привлекателна и естетична. На главите им никога няма да видите дълга коса, или специални прически, защото късата коса, която пази от топлината, е по-добра от дългата коса. Племето предпочита плешивите момичета, на чиято глава остава само малък пух и дори веждите й са обръснати. Момичетата никога не се занимават с добитъка, защото в тяхното племе всички тези задачи се падат на мъжете. Жените живеят в големи глинени къщи със сламени покриви, построени от техните мъже, където напълно се отдават на грижите за децата и дори не прекарват нощта със съпрузите си. Женският пол е много ценен в това племе, а силните мъже никога няма да позволят на жената да се изправи пред трудности. Смята се, че семейство от Динка, в което е родена дъщеря, е най-щастливото и най-богатото, защото когато я отгледа, родителите ѝ ще получат истинско богатство. За да могат бащата и майката да се съгласят да дадат ръката на дъщеря си на мъжа, той носи огромна зестра, която се равнява на няколко крави. Животните им се считат за най-конвертируемата валута и често за добре образовано момиче може да се придобие цяло стадо, което се оценява на истинско състояние. В племето след като мъжът се ожени, жена му не трябва да готви или да чисти за период от четири години. Този период се нарича Anyuuc (щедро посрещане). Целта му е новата булка да си почине, да се отпусне и да изучава ценностите на домакинството на съпруга си. През това време сестрата на съпруга ѝ ще готви, ще мие, ще събира дърва за огрев, ще носи вода и ще върши всяка друга домакинска работа. Чудех се какво се случва, ако мъжът няма сестра…. 🙂 След 4 години съпругът ѝ организира много голямо парти, наречено “That” (готварски фестивал), на което се колят 3 крави и 5 кози, за да накара съпругата да готви за семейството. И за да я ясно как племето Динка високо цени своите току-що омъжени жени, ако мъжът се държи лошо по време на четиригодишния период на Anyuuc, съпругата може да реши да се откаже от брака и няма да трябва да връща на съпруга си своята зестра, за разлика от много други африкански култури, където зестрата трябва да бъде върната.
Народът Динка обитава блатото Суд, което е сред най-големите в света. Формирано е от разлива на река Бели Нил и покрива площ от 30 000кв.км. През дъждовния сезон блатото може да обхване 130 000кв.км, което е площ, по-голяма от площта на България. Суд е считано за почти непроходимо дори с лодка. Множеството водни растения образуват огромни движещи се блокове. Всъщност името на блатото идва от арабското „сад“, което се превежда като препятствие, бариера. Местните жители ловят риба и отглеждат добитък насред прорасналата с тучна растителност земя. Там виреят различни полезни за бита култури като ориз, папирус, тръстика. Гъстата трева и висок папур образуват зелени възвишения, между които се вият водни канали. Те са идеалните трасета за лодки, което е единствената възможност за транспорт за хората от племето. На земята съществуват местности, които “работят” като пречиствателни станции, но без сложни системи от канали, модерни технологии, електричество и всякакви съвременни устройства. Процесът на самопречистване на преминаващите през тях води прави блатата уникални. Тъй като те често се смятат за ненужни, дори пречещи на човека природни местности, хората не подозират за значимостта им. Блатата заедно с торфищата, мочурищата и всички водни площи, които не са по-дълбоки от шест метра носят общото название влажни зони. Червената лампичка, която алармира за неправилното унищожаване на влажните зони, светва за много държави още през 70-те години на миналия век. След като светът осъзнава, че блатата са сред най-продуктивните екосистеми на Земята, се решава този факт да се запише в международен договор. Така се появява Конвенцията за опазване на влажните зони. Тя е подписана на 2 февруари 1971 г. в град Рамсар, Иран. По името на града документът става широко известен като Рамсарска конвенция. Първоначално нейният акцент е поставен върху опазването и разумното ползване на влажните зони като местообитание на водолюбиви птици. Впоследствие конвенцията разширява своя обхват, за да обхване всички аспекти на опазването на влажните зони, както и използването на екосистемите като основен източник на ресурси за местните хора.
Друго племе от Южен Судан е особено атрактивно с начина си на живот – племето Мундари. Мъжете от племето бдят над стадата си от говеда от породата Ankole-Watusi с автомати. Животните са бели на цвят и с извити рога и са известни още като „говедато на кралете“. Всяка година в Южен Судан около 350 000 крави и бикове биват откраднати и повече от 2500 души са убити при кражби на добитък. Трудно е да се надценява значението на добитъка за хората от Мундари. Техните животни означават всичко за тях, богатство, статус, препитание и зестра, и те ги пазят с живота си. Денят за един мъж от племето започва като измива зъбите си с пръчка, а след това навежда главата си под уринираща крава, вързана за стълб наблизо. Неговият импровизиран душ ще го предпази от инфекция и има допълнителната полза от боядисването на косата му в оранжево. 😮 След това втрива пепелта с цвят на праскова от снощния изгорял тор в собствената си кожа и в кожата и извитите рога на добитъка си. С консистенцията на талк, пепелта е естествен антисептик и репелент против комари и предлага защита на хората и животните от интензивната топлина. Мъжът закусва с прясно мляко направо от вимето на една от кравите си и след това удря с барабан, за да предупреди останалата част от племето. Време е да се изведат животните на паша. Връща се около залез слънце с добитъка си в лагера и измива кравите с пепел, разчиства земята, за да могат да спят на чисто. Пали огън, за да осигури топлина на животните през нощта. Мундари не произвеждат никакви отпадъци. Мъжете палят огньове с тор, за да създадат дим около лагера, който предпазва от комари и други насекоми както животните, така и хората. Накрая, когато цялата работа е свършена, той прекарва няколко часа със семейството си и спи, докато целият процес не започне отново на следващия ден.
В Южен Судан са регистрирани няколко редки заболявания, които не се срещат никъде другаде по света. Едно от тях е синдромът на кимане, който засяга предимно деца на възраст от 5 до 15 години. Пациентите имат гърчове, по време на които погледът става безразличен и неподвижен, а главата се спуска и се издига на всеки 5-8 секунди. Лекарите са установили, че болестта постепенно води до деградация на мозъка, но все още не са известни нито причината за този синдром, нито методите за неговото лечение. Понастоящем има известен консенсус относно възможната причина. Смята се, че в основата на синдрома може да стои паразитният кръгъл червей Onchocerca volvulus. Известно е, че O. volvulus причинява онхоцеркоза, известна още като речна слепота, и върлува всички области, засегнати от синдрома на кимането. Освен това изглежда, че много (ако не и всички) от децата с това състояние живеят в близост до реки, което засилва това предположение. Интересно е, че потенциалната връзка между този паразит и епилепсията е наблюдавана при пациенти в Мексико още през 30-те години на миналия век.
Южносуданската кухня често е семпла и непретенциозна, използва предимно местни съставки и е приготвена с минимални усилия. Липсата на сложност компенсира вкуса и дълбоката връзка със земята и културата. В Южен Судан храната не е просто за задоволяване на глада; тя е повод за изграждане на общност, споделяне и празнуване на живота. Независимо дали става въпрос за хранене у дома или за ястие, сервирано в един от многото ресторанти на Джуба, южносуданската кухня набляга на простотата и свежестта.
Южносуданската кухня се основава до голяма степен на комбинация от зърнени храни, зеленчуци и меса, като основни продукти като сорго, просо, царевица и ориз формират гръбнака на много ястия. Тези съставки често се приготвят по начин, който подчертава естествените им вкусове, като яхниите и супите са често срещани методи за готвене. Кухнята не е прекалено пикантна, но използва пестеливо подправки, за да извлече същността на всяко ястие. Суданците използват в ястията си месо от говеда, кози и пилетата. В много селски райони семействата отглеждат добитък, което означава, че месото често е много прясно. Стилът на готвене е практичен и семпъл, предназначен да поддържа, а не да впечатлява. И все пак, въпреки тази простота, храната предлага комфорт и топлина, което я прави невероятно задоволителна.
Basico – ястие със сусам, зеленчуци и пушено месо, което е традиционно в Южен Судан. Приготвя се от смлени сусамови семена, листни зелени зеленчуци и пушено месо или риба. Това е специалитет на племето Куку от село Каджокеджи в Южен Судан. Казват, че ако искате да посрещнете подобаващо хора от племето Куку, пригответе ястие Basico и ще спечелите благоволението им. Еквивалентното ястие в Западна Африка се нарича супа егуси, в която вместо сусамови семена се използват смлени семена от пъпеш. Тази обща черта в готварските практики сочи към общ произход, тъй като екваториалният народ от Южен Судан, към който принадлежи племето Куку, проследява произхода си от народа банту. Всички банту споделят този метод на готвене на смлени семена (пъпеш, тиква, кратуна) със зелени зеленчуци и месо или риба.
Mahshi е ястие, което се приготвя за специални поводи в Южен Судан, Северна Африка и средиземноморските страни. Това са пълнени печени тиквички и чушки, в канапе от доматен сос. Плънката е подправена кайма, смесена с ориз. Това Първо, вземете асортимент от чушки.
Kofta е типичната южносуданска храна за душата – богата, пикантна, ароматна и просто вкусна. Това е първото нещо, което се сервира на парти. Знаете, че е специален повода, когато майка ви готви Kofta у дома. Kofta е смес от кайма с различни подправки, нарязан лук и недоварен ориз, от която се оформят кюфтета. След това кюфтета се пържат в чугунен тиган. Отделно се сварява гъста яхния от лук, домати и доматено пюре и се добавят пържените кюфтета, за да се накиснат в яхнията.
Ras Koruf Soup е вкусна лека супа с агнешка глава. В Южен Судан, подобно на много африкански страни, хората не оставят нито една част от домашно животно за изхвърляне. Кожата се стриже и суши. Костите в опашката са основа за обилна супа, костите на краката и врата също. Мозъкът се запържва леко в олио и след това се запазва, за да се маже с него тигана при приготвяне на кисра. За да се приготви Ras Koruf агнешката глава първо се пърли на открит пламък, за да се махнат всички косми. След това се измива с гореща вода и се остъргват всички опърлени косми. Следва бавно готвене на агнешката глава в голяма тенджера за 2 до 3 часа. В супата се добавят домати, лук, целина, малко фъстъчено масло и чушка серано за допълнителен вкус. Тази супа е специалитет за закуска след основното ястие.
Яхнията от тученица с червена леща е популярно ястие, което се приготвя с лук, доматено пюре, месо, тученица и червена леща е особено популярна в Южен Судан. Тя е богата, ароматна, сладка и леко кисела. Тученицата е едногодишно сукулентно растение с гладки червеникави стъбла и зелени листа. Има леко кисел и солен вкус поради наличието на оксалова киселина. По целия свят се готви в яхнии, супи, а също така се яде сурова със салати. Аз смятам тученицата единствено за плевел в моята цветна градина, но пък съседът ми си прави салата с нея. Хора разни, вкусове разни.
Една от най-разпространените напитки в Южен Судан сокът от захарна тръстика (Asida) е сладък, освежаващ и енергизиращ. Направен от прясно пресована захарна тръстика, тази напитка се сервира охладена и често може да се намери при улични търговци или местни пазари. Това е просто удоволствие, но перфектен начин да се разхладите в горещ ден.
T’ej е традиционно етиопско и южносуданско медено вино. Прави се от ферментирал мед и е леко алкохолно. Често се консумира по време на социални събирания или празненства. Напитката има сладък, но остър вкус, което я прави уникално предложение в южносуданската кухня.
Южен Судан е благословен с изобилие от тропически плодове, а много ресторанти и улични търговци предлагат прясно изцедени сокове. Сокове от манго, ананас и гуава са едни от най-популярните варианти.
За вас реших да приготвя “Baseema”. Името означава вкусно. 🙂 Трудно се намират торти и изобщо десерти в Африка. Затова след заявката за нещо вкусно нямах никакво колебание дали да го приготвя. Ето и необходимите продукти за нея:
за основата:
5 яйца
140 грама пудра захар
200 мл олио
500 грама кисело мляко
ванилия
300 грама обикновено брашно
2 чаени лъжици бакпулвер
110 грама кокосови стърготини
за сиропа:
350 грама захар
1 супена лъжица лимонов сок
225 мл студена вода
Начин на приготвяне:
Загрейте фурната си на 180 градуса и намажете с мазнина форма за торта.
Разбийте яйцата и пудрата захар, докато сместа стане лека и пухкава, след което добавете олиото, киселото мляко и ванилията.
В друга купа смесете брашното, бакпулвера и кокоса. Добавете тези сухи съставки към яйчената смес и изсипете полученото тесто в подготвената форма за торта.
Печете 30-35 минути или до готовност.
Докато Baseema се пече, сложете захарта, лимоновия сок и водата в малка тенджера, оставете сместа да заври и след това оставете да къкри 5 минути, за да се сгъсти сиропа.
Полейте Baseema със сиропа, докато е още топла от фурната, и оставете сиропа да попие за известно време, преди да я нарежете за сервиране.
Десертът е вкусен. Реване с кокос. 🙂 Не е нещо Уау, както и кухнята на Южен Судан, но пък е вкусно. Нещо сладичко за компания на кафето ви. Като за Африка е направо чудно.
Следваща дестинация – Република Южна Африка.
