Днес сме на гости на една цветна в много отношения африканска страна – Република Южна Африка. И първата асоциация при споменаването на тази държава е апартейд и Нелсън Мандела. След това парка Крюгер. Така е поне за мен.
Апартейд е дума, дошла от езика африкаанс. В него “апарт” значи това, което и на английски – отделно, разделно, надалеч. С това понятие започват да се означават престъпленията, извършвани до 90-те години в Южна Африка – системната и законодателно обособена сегрегация на хората въз основа на тяхната раса. Там става дума за напълното разделяне на две раси – хората не живеят на едни и същи места, не работят едно и също, нямат еднакви права, нямат еднаква степен на неприкосновеност, и всичко това е описано в закони. Расовата сегрегация в Южна Африка започва още в началото на 20-и век. През 40-те години тя се налага като авторитарна система на управление, в която бялото население, което произхожда от Европа, е поставена в закона над всички останали. Към 1950 г. браковете и сексуалните отношения между бели и небели южноафриканци са забранени, а поредица от приети закони правят така, че повече от 80% от земята в страната да е заделена за бялото малцинство. Чернокожите мъже и жени са принудени да живеят в десет така наречени “черни земи”, където им е позволено да развиват бизнес. За да живеят и работят в определени “бели зони”, те се нуждаят от разрешителни. Болниците, линейките, автобусите и обществените места са сегрегирани, а участието на небелите в правителството е напълно забранено.
Южноафриканците, хванати в неподчинение на апартейда, могат да бъдат затворени, глобени или бити, докато тези, за които се подозира, че са в расово смесенa връзка, са издирвани съгласно законите за неморалността от 1927 и 1950 г. Повечето “виновни” двойки са изпращани в затвора. Ако чернокож мъж или жена бъдат хванати без техните “dompas” (паспорт, съдържащ пръстови отпечатъци, снимка, лични данни за работа и разрешение от правителството да бъде в определена част на страната) те могат да бъдат затворени. Повече от 250 000 чернокожи южноафриканци са арестувани всяка година съгласно тези закони. И, когато има толкова много неправда се появяват и водачи на съпротивителни движения.
Нелсън Мандела е президент на Младежката лига на Африканския национален конгрес (АНК). Той е главен доброволец в кампанията за непокорство през 1952 г. и продължава да играе водеща роля в генерирането на мащабна съпротива срещу апартейда. През 1961 г. създава противоречивото, въоръжено крило на АНК – „Umkhonto we Sizwe“ (Копието на нацията). Участието на Мандела както в мирната, така и във въоръжената съпротива логично довежда до 27-годишната му присъда в затвора, където е подложен на ужасяващи и нечовешки условия. Неговата история става известна по целия свят. През 1973г. ООН решава, че апартейда не е нормална система, но чак три години по-късно след стрелба срещу ученици ООН въвежда ембарго за продажба на оръжие за ЮАР. С нарастващ международен натиск някои закони за апартейда са отменени. През 1990 г. светът наблюдава как Нелсън Мандела е освободен от затвора. Четири години по-късно над 22 милиона южноафриканци вземат участие в първите многорасови парламентарни избори, гласувайки за АНК с Нелсън Мандела начело. Той полага клетва като първия чернокож президент на страната.
Политическата партия на Мандела и някогашно движение против апартейда, управлява и до днес. Но равносметката за последните 30 години в „страната на надеждата” не е добра: икономиката е в лошо състояние, обществото е разделено в социален план, хората се чувстват неразбрани от политиците. Разликите между бедни и богати се увеличават – независимо че едно от основните намерения на правителството на Мандела е било да ги преодолее и да създаде равни шансове за всички. Разочарованието от несбъднатата мечта е огромно. В началото на тази година президентът на ЮАР подписва Закон за конфискацията, който позволява на правителството да отнема в полза на държавата собствеността на бялото население. Текстът не предвижда никаква компенсация. Затова пък обстоятелствата, при които властта може да си присвоява имоти на бели, са така написани, че дават огромни пълномощия за саморазправа. АНК смятат, че по този начин „законът цели да коригира историческите несправедливости от ерата на апартейда“. И създават нов апартейд…Тъжно. ЮАР се плъзга надолу. Държавата следва почти същите стъпки, които довеждат някога процъфтяващата Южна Родезия до клоаката, в която се е превърнало днешно Зимбабве. Комбинацията от „революционна справедливост“ и расистки плам там води до пълен разпад.
ЮАР е може би и единствената държава, която неофициално има няколко столици – Претория е административната, Кейптаун – законодателната, Блумфонтен – юридическата, Йоханесбург се смята за финансовия център на страната. Йоханесбург възниква преди повече от 100 години като селище на златотърсачи, а днес в него живеят над 1,5 млн. души. Всичко е благодарение на Джордж Харисън-австралиец, авантюрист, който открива златна жила в скалите на Трансваал и хиляди търсачи на щастието се стичат към мястото. Туристите обичат да се наслаждават на отминалите времена от треската за злато, разхождайки се по улиците на Gold Reef City. Претория става административна столица на страната след обединението на четирите провинции в една държава през 1910 г. Там се намират повечето правителствени офиси – Сградата на Обединението, където заседава правителството, Съдебната палата, Националната банка, както и седалището на президента. В града цари делова атмосфера. Туристите обичат да се разхождат по улиците на Church Square, за да разгледат статуята на Пол Крюгер (първият президент на Южна Африка) или да се насладят на красотата на старата сграда на Сената построена през 1889 г. Кейптаун се намира в южната част на страната, близо до нос Добра надежда. Той е първият град, основан от европейци през 1652 г. в африканския юг, поради което често е наричан “градът майка”. В него се намира седалището на парламента. Кейптаун се причислява към най-красивите градове в света и е най-посещавания град в Южна Африка. Известен е най-вече зараради забалежителнстите като Тейбъл Маунтин (“планината маса”), нос Добра надежда и Кейп Пойнт. На езика сесуту на местното население на провинция Фрий Стейт град Блумфонтейн е известен като Мангаунг, което в превод означава Място на Гепарди. Друго популярно негово име е Градът на розите заради изобилието от тези цветя в него, както и заради провеждащия се фестивал на розите.
През 1867 година във вътрешността на Южна Африка са открити залежи от диаманти, а през 1884 година – и от злато. Това насърчава икономическия растеж и имиграцията, но също така усилва териториалните конфликти между Великобритания, бурските републики и местното население. В резултат на Втората англо-бурска война Великобритания установява контрол над цялата територия на днешната Република Южна Африка. В ЮАР е открит известният като най – голям диамантен камък диамантът Кулинан. Той е тежал цели 3 106 карата. Днес бижута с части от него принадлежат на британската кралска колекция от 140 церемониални бижута. Открит е през 1905 г. в мина в Южна Африка на диамантения магнат Томас Кулинан. Легендата разказва как работници в африканската мина копаели кладенец, когато ударили големия диамантен камък. Две години след откриването му все още необработения диамант е подарен на крал Едуард VII по случай рождения му ден. По онова време стойността на диаманта е била реално 9 милиона фунта стерлинги, които в днешно време могат да се приравнят на стойността на 94 тона злато. 😮 За да бъде транспортиран безопасно от Африка до Англия е изпълнен хитър план. Подготвен бил военен кораб с въоръжена охрана за целта, а вестниците огласили събитието. Докато въоръженият кораб пътувал с празен сейф, в обикновен пощенски кораб като пощенска пратка се транспортирал диаманта Кулинан. Представен на английския монарх като Великата звезда на Африка, скъпият подарък бил с цел помирение между Африка и Англия. На холандските бижутери от фирма I.J. Asscher възложили задачата да нарежат и обработят голямото диамантено съкровище. За нарязването на камъка били необходими трима мъже и цели осем месеца да се справят. Разделят Кулинан на девет камъка, номерирани Кулинан 1 до 9 и 96 малки брилянта. Най – големите безцветни и безупречно нарязани диаманти – Кулинан 1 и 2 печелят наричат Първа и Втора звезда. Диамантът Кулинан 1 е допълнен към церемониалния Върховен скиптър с кръста, който се използва за коронации. Създаден през 1661 г. , той символизира властта на върховния глава на Великобритания и се носи в дясна ръка по време на коронясване. Скиптърът тежи около три килограма и е изпълнен от 333 диаманта, 31 рубина, 15 изумруда, 7 сапфира, 6 шпинела и един аметист. Кръстът на скиптъра също е украсен с миниатюрни диаманти. Втората звезда на Африка е част от Короната на британската империя, която е на 177 години. Създадена е за коронясването на кралица Виктория. Короната е изпълнена от злато, сребро и платина, на които лежат почти 3 хиляди диаманта, 17 сапфира, 11 изумруда и стотици перли. 😮 По време на втората световна война, скъпоценните камъни от короната са били прибрани в кутия от бисквити, която била заровена под земята. За всички церемониални бижута е имало план как да бъдат опазени от нацистите.
В Южна Африка има голям брой невероятни национални паркове. Сред най-популярните туристически атракции на африканския континент като цяло е Националният парк Крюгер. Той е един от най-красивите природни резервати в света. Паркът носи името на своя основател Паул Крюгер – петият президент на Южноафриканската република. Освен ролята си на политик и военен предводител на страната през целия си живот Крюгер бил голям природолюбител. За защита на местния животински свят през 1898 г. по негова инициатива е създаден резерватът „Саби“, на територията на който ловът бил забранен. През 1926 г. към него е присъединена и територията на резервата „Шингведзи“, с което се поставя началото на Национален парк „Крюгер“. Простира се на близо 19 000 км² и е дом на “5-те големи” – бивол, леопард, лъв, слон и носорог. Във времето, когато ловът е бил основното забавление за “природолюбителите” в Африка, белите ловци открили, че тези пет животни са най-трудни за улавяне. И днес целта на повечето туристи е да видят (и снимат) ловките животни.
В провинцията Лимпопо в Южна Африка се намира Big Baobab Pub – бар, който е разположен в огромен баобаб на възраст 6000 години! Заведението може да приема само до 15 души наведнъж. Баобабите в Африка са използвани още като затвори, храмове, мавзолеи, автобусни спирки и обществени тоалетни.
Кухнята в Южна Африка е наричана кухня на дъгата, тъй като храната в този регион е смес от много различни влияния и култури. Тя е била силно повлияна от френската, английската, холандската и немската, както от африканската и малайска кухни. Гръцките и португалските емигранти също са оставили своята следа. С течение на времето от това разнородно наследство от кулинарни особености и традиции се е развила и утвърдила оригиналната южноафриканска кухня.
Основните съставки на традиционните африкански ястия са напълно познати ни продукти – говеждо, зеленчуци, плодове, риба, морски дарове, царевица, ориз, аспержи, подправки. Екзотични за нас са
ястията от крокодили, дикобрази, от слон, маймуни, зебри, антилопи, жирафи, хипопотами или щрауси, но в ЮАР това са обичайните местни животни.
Коренното африканско население се е занимавало с лов и земеделие, т.е. използвали са месо и диви плодове. Датските заселници са донесли картофи и батати, ананаси, дини, тикви, краставици, дюла и други плодове, но с това и здравата калорийна месна храна с обилно количество зеленчуци. Френските бежанци са създали лозята и винарството; германците са донесли колбасите и кренвиршите. А британците са внедрили знаменития „билтонг“ – мариновано месо, а също и маринованата риба. Робите от Малайзия са внесли огромно множество подправки. Истинските гастрономи биха оценили южноафрикански ястия като : пържена кожичка от дикобраз, задушено месо на антилопата орикс, пирог
с щраусово месо, пържена опашка на крокодил. Двата океана даряват на ЮАР риба и нерибни хидробионти – омари, лангусти, скариди, осминоги, миди, стриди, калмари.
Интересни са специалитетите в ЮАР като парченца хек с картофи, супа от плавници на акула, лангуста с плодове, хайвер от морски таралеж, змиорка по малайски, рибата Кингклип и пушен палтус с треви. Списъкът на популярни ястия в ЮАР е дълъг. Ето и част от него:
“Ватербломметйебреди“ – месо, задушено с неразцъфтели водни лилии
“Булворс“ – пикантни колбасчета от овнешко или говеждо
“Бредис“ – задушено овнешко със зеленчуци
“Самусас“ – триъгълни пирожки с пълнеж от месо
“Брайфлейс“ – популярно африканско барбекю
“Пойки кос“ – печено в гърненце месо със зеленчуци
“Мопане вос“ – деликатесни гъсеници, пържени в масло
“Тшуку“ – пържени термити
“Кси-Фу-Фу-Ну-Ну“ – леко запечени личинки на бръмбара скарабей
“Bobotie “– оризов пилаф от агнешко със сушени кайсии и стафиди
“Билтонг” – мариновано месо от свинско, говеждо, овнешко, но и от диви едри животни
Южна Африка се нарежда на 8 място в света по производство на вино с над 2000 винопроизводителя! Винарните предлагат голямо разнообразие от винени сортове, но и не само това. Изкуството тук върви ръка за ръка с божествената напитка и всяка една от избите е своеобразен арт музей, предлагащ поразителни колекции на южноафриканското изкуство. Истинска наслада за всички сетива!
За вас реших да приготвя “Classic Milktart”. Ето и необходимите продукти за него:
за основата:
120 грама масло
100 грама захар
1 яйце
250 грама брашно
ванилия
1 супена лъжица разтопено масло за формата за тарта
за крема:
900 мл пълномаслено мляко
1 консерва кондензирано мляко
1 пръчица канела
3 жълтъка
4 супени лъжици царевично нишесте
2 супени лъжици масло
канела за поръсване
Начин на приготвяне:
Сложете захарта и маслото в купа и разбийте на средно висока скорост, докато се смесят.
Добавете яйцето и екстракта от ванилия и разбъркайте отново, докато се смесят.
Добавете брашното наведнъж и разбъркайте да се смесят, но не прекалявайте.
Покрийте тестото със стреч фолио и оставете да почине в хладилник за един час.
Загрейте фурната на 180°C.
След като се охлади, разточете тестото върху набрашнена повърхност до дебелина около 5 мм.
Намажете формата с разтопено масло и сложете тестото.
Покрийте го с хартия за печене и сипете отгоре боб или ориз.
Печете тарта в предварително загрята фурна за около 15 минути или докато стане леко златист.
Извадете от фурната, отстранете хартията и боба и оставете да се охлади.
Сложете кондензираното мляко, млякото и канелата в средно голяма тенджера, поставена на среден огън. Загрейте почти до кипване.
Междувременно разбийте жълтъците и царевичното нишесте в купа докато се смесят.
На постоянна струя добавете горещата млечна смес към яйчената смес, като разбивате бавно, за да се темперират яйцата. Продължете, докато добавите цялото мляко.
Прехвърлете сместа в чист съд на среден огън.
Разбивайте непрекъснато, докато кремът се сгъсти. След като се сгъсти, свалете от котлона и добавете маслото.
Изсипете крема в изпечената кора на тарта и я поставете в предварително загрята фурна на 150°C, за да я печете 20 минути. Извадете от фурната и поръсете с канела. Аз не я поръсих, защото вкъщи не всички обичат канела. Поръсих после всяко парче според желанията на този, който ще го яде.
Оставете млечния тарт да се охлади до стайна температура и след това го поставете в хладилник за 4 часа или в идеалния случай за една нощ. Ние не издържахме цяла нощ. Даже нямаше и 4 часа престой в хладилника, но тартът беше стегнал и нямаше проблем със сервирането.
Вчера моят внук имаше имен ден и нищо, че не беше с нас ние се почерпихме за негово здраве с този чудесен млечен тарт. Препоръчвам ви да си го приготвите – много е вкусен. Честно! 😉 Бихте могли да го гарнирате с малко горски плодове, филирани бадеми също биха му паснали и не на последно място може да гарнирате с шоколад. Шоколадът почти винаги е добра идея. Но дори и да го оставите както е класическата рецепта е достатъчно вкусен.
Следваща дестинация – Южна Джорджия и Южни Сандвичеви острови.
