„Земята на утринното спокойствие“ е богата на култура, история и иновации страна в Източна Азия. Столицата ѝ Сеул е един от най-технологично напредналите градове в света. Южна Корея може да се похвали, че е дом на технологични гиганти като Samsung и LG и с една от най-бързите интернет скорости в света, което я прави рай за технологичните ентусиасти и геймърите. Въпреки своята модерност, Южна Корея има богата история, която датира от хиляди години, с влияния от различни династии, особено династията Чосон.
Династията Чосон е една от най-дълго съществувалите династии в света и играе ключова роля в историята и културата на Корея. Управлява страната пет века тогава, когато Корея е обявена за Империя Корея. Чосон поставя основите на съвременната корейска идентичност – нейната писменост, култура и държавна структура. Неоконфуцианството става официалната идеология на Чосон. Това влияе върху обществения ред, морала и семейните ценности. Будизмът, който е бил доминиращ преди това, е силно ограничен, но все пак остава част от духовния живот. По времето на крал Седжонг Велики се създава корейската азбука Хангъл и това улеснява образованието и комуникацията сред обикновените хора. Развиват се различни научни разработки (например на водни и слънчеви часовници, на звездни карти), построени са много дворци, внедряват са напреднали системи за градско планиране и напояване. Корея става известна като „Страната на утринната свежест“, благодарение на културния и философския си напредък по време на този период, а много от традициите и принципите, установени по времето на Чосон, са съхранени и днес.
Основните философии на Корея са: хан, хънг и чонг. В превод “силен дух”, “радост” и “изкуството да даваш”. Може би именно хан е това, което изтласква Корея след войната и я трансформира.
Корейската столица Сеул от някои е наричана перлата на Азия. Самите корейци са много горди със своя град – безопасен, високотехнологичен и красив. Градът е един от десетте най-гъсто населени града в света. Той е дом на около 20% от населението на цяла Южна Корея. В Сеул живеят приблизително толкова хора, колкото в цяла Швеция. 😮 Думата “Сеул” се превежда от корейски като столица. Единственият град, чието име се превежда по същия начин, е Астана, столицата на Казахстан.
Градът е основан в средата на 40-те години на миналия век. В миналото се е наричал Виресон, Хансон и Ханянг. Преди много време Сеул е бил столица на няколко древни корейски държави. Въпреки, че официално се смята, че градът е основан през 14-ти век, първото оцеляло споменаване на Сеул, макар и под друго име, е на около 2400 години. Някога Сеул е бил заобиколен от крепостна стена висока 7 метра, а сега от нея са оцелели само няколко порти, недалеч от центъра на града.
Пластичната хирургия е много популярна сред нежния пол в Сеул. Същата картина се наблюдава в Хонг Конг или Банкок. Тъй като корейската традиция забранява на младите хора да водят приятелките си в родителския си дом преди брака, Сеул има много хотели и хотели. Всички пътници в градския транспорт в града се возят с очи, вперени в телефоните си. Никой никога не говори с никого. Освен това жителите на Сеул спят средно по-малко от жителите на който и да е друг градски район в света. Обичаите и етикета на Корея са функции от конфуцианските принципи. Много е важно да показваш уважение към по-възрастните и по-високопоставените в йерархията. Обидно е да махаш с ръце по време на разговор. За да покажат уважение хората трябва да направят лек поклон с ръце покрай тялото си. Накланят торса си хоризонтално. Поклонът се нарича чол, а традицията по покланяне датира от векове. Корейците ѝ придават истинско значение. Тя е начинът да влезеш в стая, да поздравиш, да се сбогуваш. Винаги се покланяйте в отговор, за да направите добро впечатление. Корейските имена започват първо с фамилията, а след това е името. Етикетът на общуване там е по-официален, затова никога не използвайте лични имена. Възможно е да обидите някого. Южнокорейците празнуват Свети Валентин на всеки 14-ти ден от месеца. 😮 Празнуват и на 14-ти февруари, разбира се, но тогава само жените подаряват подаръци на своите половинки. Обикновено подаръкът е шоколад. На 14-ти март мъжете подаряват подаръци на своите любими. На 14-ти април пък несемейните, които не са получили подаръци на 14.02 и 14.03 празнуват. Ядат нудли със сос от черен боб и се обличат в черно. Затова този ден е известен като “Черния ден”. Явно в Корея се празнуват 12 броя Свети Валентин с различни разновидности, по един всеки месец. Празници да има. 😀
В корейските градове няма обществени кофи за боклук по улиците (мислех си, че само в Япония е така :o). Всяко изхвърляне на боклук, дори и най-дребния на размер, трябва да се осъществява разделно, в строго определени за целта контейнери и за всяка грешка се плаща много скъпо. Затова, ако сте навън и имате някакъв боклук, например носна кърпичка или опаковка от храна, трябва да я носите със себе си, докато се приберете вкъщи/в хотела и там внимателно да го изхвърлите в определеното за целта място в зависимост от материала. Дори несъзнателно да изпуснете нещо, вървейки навън, със сигурност ще се намери поне един човек близо да вас, който да ви обърне внимание и да ви накара да си приберете боклука. Разделното събиране и рециклирането се възприемат изключително сериозно и отговорно.
Сеул е дом на едно от най-големите паркове за забавления в света – “Lotte World”. Повече от 6 милиона души го посещават всяка година. “Lotte World Seoul” официално е най-големият закрит тематичен парк в света. Което е объркващо, тъй като има и огромна открита част, наречена “Lotte World Adventure”. “Indoor Adventure” е домакин на ослепително разнообразие от сезонни фестивали и паради през цялата година и разполага с 22 различни атракциона. “Magic Island” е открит тематичен парк и представлява изкуствен остров, разположен в средата на езерото Сокчон със 17 различни атракциона, в това число и вълнуващото забавление със свободно падане от голяма височина Gyro Drop. Река Хан минава през корейската столица и е интересна с това, че върху нея е изграден цял изкуствен плаващ остров с ресторанти. Явно е мода в Корея да се правят изкуствени острови за забавления за всеки вкус. За жалост животът в Сеул е доста скъп. Отдавна се е наложил в топ 10 на най-скъпите градове в света.
Корейската храна е призната за една от най-вкусните и едновременно с това най-здравословни кухни в света. Храната в Южна Корея е издигната в култ. Не само в петзвездните ресторанти, но дори и обикновените домакини вкъщи, възприемат храната не само като начин за засищане на глада, а като изкуство и лекарство. Храната освен добра на вкус, задължително трябва да бъде поднесена по възможно най-красивия начин и да е съставена от продукти, полезни за здравето. Корейската кухня включва изключително разнообразие от риба и морски дарове, зеленчуци, билки и дори полезни корени. Но месото също е много популярно. Корейското телешко, наречено хану, е уникално, крехко, балансирано на мазнини и е считано за най-полезното за здравето и признато по света като едно от възможно най-качествените меса. Корейците обожават люто, затова тяхната кухня е една от най-пикантните в света.Повечето чужденци, запознавайки се с корейската храна, споделят, че тя наистина води до пристрастяване, защото всеки, опитал я веднъж, се влюбва в нея и завинаги копнее за нея.
Една корейска маса никога не може да се сбърка. Има един отличителен белег – масата е отрупана с безброй малки чинийки, които обграждат основното ястие. В тези малки чинийки се сервират гарнитури, добавки, сосове, зеленчуци, морски дарове, които присъстват задължително на всяко хранене. Тези чинийки в Корея се наричат „банчан“. Понякога основното ястие дори не се различава от останалите, защото най-често е поднесено също в малка чинийка.
На почти всяко хранене при корейците присъства ориза под всякакви форми. Първоначално в Корея не е имало ориз, затова са го хапвали просо. След това започнал да се отглежда и в Корея, но бил скъп, затова го смесвали с други зърнени култури. Така се създали типичните корейски ястия борбап (ориз с ечемик) и конгбап (ориз с бобови, най-често със соя). Днес оризът е изключително популярен, а пибимбап – едно от най-често приготвяните ястия в Корея. То съдържа ориз, върху който има кълнове, спанак, гъби, зеленчуци, парчета месо, яйце и всичко това полято с чили сос. Преди да се хапва, ястието задължително трябва да се разбърква (пибим – разбърквам).
Любимата подправка на корейците е чесънът. Корея е най-големият потребител на чесън в света. Освен това ползват черен, червен, китайски пипер, синап, лук джинджифил и праз. От зеленчуците най-популярни са корейска репичка, китайско зеле, краставици, картофи, кълнове, тиквички, гъби, лотосов корен и водорасли. Зеленчуците могат да са сурови или на туршии. Една от най-любимите корейски добавки е кимчи, без която корейците не сядат на масата. Кимчи е ферментирало мариновано китайско зеле, нещо като корейския вариант на киселото ни зеле. Смесва се със съставки като чесън, репички, моркови и марината от люти чушки, чесън и нишесте или оризово брашно и ферментира в продължение на няколко дни.
Телешкото и говеждото са най-обичаните и популярни меса. В специализирани ресторанти, наречени булгоги, месото се сервира сурово, предварително мариновано, а гостите имат възможност сами да го изпекат на скара с въглища, поставена на масата. Месото се реже на хапки, всяка се завива в листо от маруля и така се хапва. Голям деликатес в Южна Корея са пилешките крака (както и в Китай), изпечени и поляти с лют сос. Много разпространена е пилешката супа с женшен. Хапват и свинско – отново всичко от животното – глава, вътрешности, крака. Морските дарове често присъстват на трапезата под формата на всякакви добавки. Към кимчито добавят сурови стриди и други морски дарове. Освен това обичат октопод, калмари и сепия – варени, сурови, мариновани или като добавка към яхнии, ориз, спагети.
За определени продукти корейците смятат, че имат лековити свойства и те са на почит в техните домове. Това са например женшенът, пилешкото, змиорката, шаранът и кучешкото. 😮 Да, не звучи особено приятно, но е добре да се уточни, че кучешко консумира съвсем малка част от населението на Корея, макар, че в миналото наистина е много популярно. В Китай също се консумира кучешко. Има специална примитивна порода кучета, различна от породите домашни кучета, които са годни за консумация.
На всеки ъгъл в Сеул се продава евтина храна, но е трудно да се срещнат хора с видимо наднормено тегло. Това мисля, че е до азиатския ген. В Азия не съм виждала едри хора. Повечето местни жители носят със себе си четки за зъби и паста за зъби, като си мият зъбите старателно след всяко хранене.
Най-популярната напитка в Сеул е кафето. Там има много кафенета, но почти няма чайни. Което е странно. Уикендът наближава, петък е. Сред корейците, особено младите, се чува въпросът „Днес е пулгъм, какво ще правим?“. Пулгъм е комбинация между думите за огън (пул) и петък (къмьоил) и означава разговорно „разбиване“, здраво купонясване. Партитата с алкохол са често срещано явление в модерната култура в Корея, както сред приятели, така и сред колеги. Освен традиционните корейски алкохолни напитки в тяхната чиста форма, днес се пробват модерни алкохолни напитки и нови комбинации. Сред „убийствените“ коктейли най-популярна е комбинацията на корейската традиционна напитка соджу с бира – сомег (соджу и мегчу – бира). Сомег се консумира на шотове, най-често сред приятели и колеги, като търсеният ефект е по-бързо напиване, гарантирано от смесването на двете алкохолни напитки.
Всъщност, корейците не споделят алкохола само с приятели – много често пиенето е и „служебно“ задължение. Така наречените хуешиг, представляват вечери с колеги, както и шефове, които наподобяват западните тиймбилдинги. Но за разлика от тях, хуешиг са далеч по-ангажиращи. Не е прието да се отказва, когато шефът реши да изведе колегите си на вечеря. На тези вечери алкохолът е задължителен като има строго определен етикет на пиене, който трябва да се спазва. Счита се за грубо чашата ти да стои празна – веднага някой ще се погрижи да реши този проблем, тъй като не е културно човек сам да си сипе в своята чаша. Освен това, не може просто да откажеш да приемеш алкохол, освен ако нямаш сериозна извинителна причина за това, например бременност или религиозни ограничения. Ако все пак ти е дошло в повече и не искаш повече да се „наливаш“, най-добре е да приемеш напитката и дискретно да се отървеш от нея, като я изсипеш през прозореца или под масата например. Тези вечери се провеждат в няколко „рунда“, четири или дори пет, всеки от които е на различно място, на което се пие различен алкохол. Така хуешиг може да продължи дори до сутринта. Пиенето на алкохол с колеги не е просто и единствено за забавление. То може и да е и неформална бизнес среща, на която се предоставя възможността да се установят нови бизнес контакти в доста по-разкрепостена обстановка от работното място или формалните бизнес срещи. Тоест пиенето на алкохол в Корея не се разглежда толкова като порок, както в някои други общества, а е важна част от културата и ежедневието на корееца, тип социално събитие.
Знаем за десертите в Азия. Никакви ги няма. Един интересен за нас, a обикновен за местните, десерт става хит на Зимните олимпийски игри – сладолед с мастило от сепия. 😮 Рибарски магазин в градчето Гангнеунг, близо до олимпийското село, се видя в чудо заради десетките желаещи да разберат що е то сладолед с мастило от сепия. Той е сив на цвят, а повечето от опиталите го с изненада са установили, че въобще не е толкова гаден, колкото са смятали. Някои определят вкуса му по-скоро като шоколадов, а според други наподобява на солен карамел.
За вас избрах да приготвя един много лесен вариант на торта – “Pepero cake”. Pepero sticks са много популярни шоколадови солети в Южна Корея. Ето и необходимите продукти за нея:
30 броя пръчици Pepero или Pocky
руло кекс каквото ви харесва (аз използвах две)
1/4 чаена чаша сметана
1 чаена чаша шоколад (около 155 грама)
1/4 чаена чаша шамфъстък
Начин на приготвяне:
Разрежете кекса на три парчета.
Аз нямах корейски пръчици Pepero и си ги направих сама като използвах детски солети (защото нямат сол по повърхността си) и разтопен шоколад. Лесно е. 😉
Нарежете/счупете пръчиците Pepero, за да разделите покритата с шоколад част от непокритата (жълтите дръжки) и ги оставете настрана. Използваме само покритата с шоколад част за рецептата.
Нарежете на едро шамфъстъка.
Сложете шоколада в купа и го разтопете. След това добавете течната сметана в купата с шоколада и разбъркайте добре.
Подредете кекса във формата на кръг(доколкото е възможно) и изсипете шоколадовата смес върху външния слой. Разпределете я с нож или шпатула около рулата кекс.
Залепете Pepero около стената на кекса и украсете горната част на кекса с шамфъстъка. Завържете с широка лента и оформете кръг доколкото е възможно.
Сервирайте.
Тортата е мега лесна за правене и е ефектна. Всичко зависи от рулото кекс, което изберете, защото това е водещия вкус в целия десерт. Добавката на шоколад и солети не променят нещата особено кардинално, само добавят още любим вкус. 😉
Следваща дестинация – Южна Осетия.
