Осетинците са една от многото националности, населяващи района на Кавказ по време на Римската империя. В края на V в. Грузия се разпада на три малки царства: Имерети, Кахети и Картли. Западната част на страната попада под турско, а източната – под персийско влияние. През 1783 г. Кахети и Картли (Тбилиси) се обединяват. Подписан е Георгиевският трактат с Екатерина Втора, съгласно който Източна Грузия минава под покровителството на Руската империя. През 1801 г. Източна, а през 1803-1864 г. и Западна Грузия влизат в състава на руската държава. През 1918 г. е провъзгласен Акт за възстановяване на държавната независимост и се създава Грузинската демократическа република.
1921 година държавата е присъединена към СССР и е създадена Грузинска ССР. През декември 1921 г. в грузинската ССР влиза и по-рано създадената Абхазка ССР, която от 1931 г. е автономна република в състава на Грузия.
През април 1922 г. в Грузия е образувана Южноосетинска автономна област. Като обособена териториална единица Северна Осетия възниква през януари 1921 г. (преди установяването на съветска власт в Грузия). През 1936 г. е създадена Северноосетинска автономна съветска социалистическа република в състава на РСФСР (Северна Осетия). На 10 ноември 1989 г. Южноосетинският областен съвет на народните депутати отправя молба към Върховния съвет на Грузия да предостави статут на Южна Осетия от автономна област на автономна република. Президиумът на Върховният съвет на Грузия оценява тази молба като неконституционна. Трудностите в Южна Осетия започват през 1989 г. , когато южноосетинците настояват да се обединят с “братята” си от север. През 1990 г. на сесия на Южносетинския областен съвет на народните депутати е приета “Декларация за суверенитет” и е обявено създаването на Южноосетинска съветска демократическа република в състава на СССР, но Президиумът на Върховния съвет на Грузинската ССР обявява това решение за недействително. На 11 декември 1990 г. Върховният съвет на Грузия отменя автономния статут на Южноосетинската област и приема постановление за въвеждане на извънредно положение. В края на 1991 г. Върховният съвет на Южна Осетия обявява независимост.
Южна Осетия е с територия 3,9 хил. кв. км. Населението е под 100 000 души, 80% от които са осетинци. Всички те са православни. Държавен език е осетински, официални езици са – руски и грузински. Парична единица е руската рубла. Републиката има президент, парламент и конституция, приета с референдум през 2001 г.
От края на 1989 г. до 1992 г. Южна Осетия е обхваната от военни действия, в резултат на които са убити между 2000 и 4000 души. През май 1992 г. е постигнато споразумение за прекратяване на огъня между председателя на Държавния съвет на Грузия и председателя на Върховния съвет на Южна Осетия. Започват преговори за уреждане на конфликта между представители на Южна Осетия, Северна Осетия и Грузия. Но месец след тях въоръжените действия в Южна Осетия са подновени. С посредничеството на Русия сравнително бързо се постига примирие.
На 16 май 1996 г. в Москва Русия, Грузия и Южна Осетия постигат споразумение да се откажат от употреба на сила в уреждането на конфликта. Държавните ръководители на Русия, Грузия, Северна Осетия и Южна Осетия подписват меморандум “За мерките за гарантиране на сигурността и укрепване на взаимното доверие между страните от осетинския конфликт”.
Ноември 1997 г. – в Джава, Южна Осетия, президентът на Грузия и президентът на Южна Осетия подписват обща декларация за мир. За жалост постигнатите споразумения не довеждат до решаване на конфликта. От 2000 г. започва и т.нар. баденски процес, включващ ежегодни срещи на експертната група по политическите въпроси. В рамките на баденския процес се обсъждат въпросите на бъдещите конституционни отношения между Грузия и бившата автономна област Южна Осетия. През ноември 2006 г. е произведен референдум за независимост на Южна Осетия, който има за цел да потвърди отцепването от Грузия и желанието ѝ за интеграция с Русия. Допитването не е признато в чужбина. Руснаците са окупирали територията на Южна Осетия след войната от 2008 г. и почти всички жители на Южна Осетия притежават руски паспорти.
Южна Осетия заема територия от около 3900 km² по южните склонове на хребета Голям Кавказ. Билото на планината я отделя от Северна Осетия, която е част от Русия. На юг границите на областта почти достигат до река Кура. Територията на Южна Осетия е предимно планинска, като по-голямата част се намира на надморска височина над 1000 m.
Храната в Осетия е един от най-важните елементи на културата. Когато дойдат гости домакинята слага всичко, което има на масата, а ако нещо липсва го взема назаем от съседите си. Невъзможно е да има празненство без храна, макар че основното в него не е храната, а безкрайните наздравици и разговорите от сърце. На празници се сервират осетински пайове и грузински хинкали (кнедли). Преди ядене местните се молят на Уастирджи (небесно същество), но се празнуват и християнските празници. Dzykka и Tsarvakhsidan са най-мазните и най-калоричните ястия в осетинската кухня. Затова не се сервират често на празненства. Трудно е да изядете порция от тях и след това да продължите да ядете пайове и хинкали. Освен това и двете са трансформиращи се ястия. Първият половин час, след като домакинята свали тенджерата от котлона, те се ядат като каша – с лъжица или парче лаваш (мек безквасен хляб, изпечен в тандури). Ако изчакате известно време, те се превръщат в лепкава субстанция като дъвка. Tsarvakhsidan се разтяга съвсем малко, докато лъжица правилно приготвена Dzykka, пълна с прясно сирене, може да се разтегне до метър. Понякога гостите и домакините се забавляват, състезавайки се кой може да разтегне топлата субстанция повече. След няколко часа охладената Дзика се нарязва на парчета.
Дзика и Царвахсидан си приличат, като деца близнаци, но ако случайно срещнете осетинец, е лесно да разберете дали е от Южна или Северна Осетия и дали произхожда от заможно семейство, само като го попитате за това ястие. Първо, южнякът ще ви поправи – не Дзика, а Жика. В Северна Осетия го наричат Дзика. И второ Дзика е скъпо ястие, за да го приготвите, ви е нужно свежо сирене. В Южна Осетия са свикнали да готвят Царвахсидан през гладните 80-те години на миналия век. В съветско време в Цхинвали не може да се намери местно домашно сирене – всичко се продава на фермерските пазари в Тбилиси и трябва да се отиде там, за да се купи, а и то е било по-скъпо от сиренето от Северна Осетия. Сега сиренето от юг струва 600 рубли (около 9 щатски долара) за 1 кг , а на север – малко повече от 200 рубли (3 щатски долара) на фермерския пазар във Владикавказ. Разликата е в млякото. В Южна Осетия има планински села със специален климат. Дори когато е горещо, там духа хладен вятър, растителността е по-богата и по-сочна, така че кравето мляко е по-вкусно и се цени повече. През 80-те години на миналия век дори семействата, които са правили Дзика, използвайки скъпо сирене, са започнали да правят по-често Царвахсидан със смес от разтопено масло и брашно. Смята се, че Дзика трябва да се готви в пълна тишина. Това е капризно ястие, което изисква пълно внимание. След като домакинята започне да го готви, тя не трябва да се разсейва, иначе няма да се получи. В днешно време Дзика винаги се готви за Кахц, което е семеен празник в чест на раждането на ново мъжко бебе. Родителите варят ястието, чакат да изстине, нарязват го на парчета и го дават на многобройните си роднини.
Три пая се сервират на всеки празник. Скитите и сарматите, предците на днешните осетинци, са правили тези пайове. Числото три е било свещено за тях. То има следните значения: единият пай е символ на Бог, вторият е символ на слънцето, а третият е символ на света. Алтернативно, трите пая означават трите свята: подземен, земен и небесен. Тази версия обяснява факта, че точно три пая се поставят на масата за празник, а само два за помен. Също така, като се има предвид, че осетинските вярвания се основават едновременно на езичеството и християнството, съществува тълкуване, че трите пая символизират Светата Троица. Церемониалните пайове винаги се комбинират на трапезата със сирене. Сервират се като се слагат един върху друг. Старейшината на церемонията ги разделя, за да се убеди Бог, че наистина са три. След това, преди хранене, той се моли на Всевишния, молейки го за благополучие и просперитет, взема парче от най-горния пай и го подава заедно с чашата си на най-младия мъж на масата. Последният взема парчето, отпива от чашата на старейшината, долива я само с една капка и я връща. Старейшината отново казва молитва, пайовете отново се слагат един върху друг и едва след този ритуал се нарязват на осем парчета. Парчето с отчупения ръб отива при най-младия. Всички условия трябва да бъдат спазени, както плънката, така и стриктната последователност от действия, в противен случай молитвата няма да бъде чута. Има пайове със сирене (Ualibakh), картофи и сирене (Kartofdzhin) и месо (Fidzhin). По-рядко срещани са пайовете със зеле и орехи (Kabuskadzhin), с пюре от тиква (Nasdzhin), с череши, както и пайът с цвекло и сирене (Tsakharadzhin), който е обичан от всички. В Южна Осетия съществува един по-малко известен, но не по-малко празничен пай – Artkhuron. Това е огромен и засищащ пай със сирене. Той въплъщава два култа – култа към огъня и култа към слънцето (арт означава „огън“ на осетински, а хур означава „слънце“). Приготвя се на Нова година – Ногбон, и приготвянето му има важно ритуално значение. В миналото в пая са слагали житни зърна или животински косми, увити в парче плат. Ако случайно ви се падне парче с такъв „пълнеж“, това е означавало, че ще имате успех в земеделието или животновъдството. В днешно време домакинята слага монета в пая. Семейството се събира около масата сутринта на Нова година. Най – възрастният мъж казва молитва и разрязва Артхурон. По едно парче за всеки член на семейството. Човекът, който получи парчето пай с монетата, ще бъде най-щастлив тази година.
В Южна Осетия опитват алкохол за първи път в ранна възраст. И не става дума за онези истории, в които тийнейджъри се събират, докато родителите им са далеч. Всичко започва с Багана – осетинска бира. Сервира се по време на религиозните празници. Варят я в железен съд на открит огън. Пивоварите са по-възрастните жени в семейството, така че не се изненадвайте, когато някой от осетинците започне да ви разказва, че най-добрата бира, която е опитвал, е направена от баба му. 😮 Бира се сервира на масата в дървена бъчва. Най – възрастният мъж казва молитва и дава на най-младия на масата да отпие първата глътка. Най-младият може да е само на година и половина или две години. 😀 Това все пак е нискоалкохолна напитка, само 1-2%, и има вкус на квас (традиционна славянска и балтийска напитка, обикновено приготвена от ръжен хляб) или какао. Когато бирата престои няколко дни нещата се променят и напиването е в кърпа вързано. 😀 Традиционната осетска бира е гъста и има тъмнокафяв цвят.
За вас реших да направя торта “Медовик”. Ето и необходимите продукти за нея:
една кутия медени кори
една консерва подсладено кондензирано мляко ( в моя случай беше бутилка)
600 грама заквасена сметана (25% масленост)
около 200 грама пудра захар
200 грама масло
Начин на приготвяне:
Всички продукти закупих от “Берьозка”. Корите са много добре направени и няма нужда човек да се мъчи да ги меси и точи сам. Освен, ако няма много голямо желание. Сметаната в “Берьозка” е с по-висока масленост от тази в обикновените супермаркети. Затова винаги я взимам от там.
Разбийте маслото за около 5 минути на ниска скрост на миксера.
Добавете кондензираното мляко и разбийте до хомогенност.
Отделно разбъркайте сметаната със захарта. Можете да добавите и настъргана лимонова кора, ако искате.
Сложете първата кора и сложете върху нея половината от сметановия крем.
Поставете втората кора и я намажете с половината от масления крем.
Върху третата кора изсипете остатъка от сметановия крем.
Отгоре и отстрани на тортата измажете с остатъка от масления крем.
Ако в пакета имате 5 кори (преди бяха по толкова ,а сега са само 4) можете да натрошите петата кора на трохи и да посипете върху тортата и отстрани с трохите. Ако нямате може да използвате смлени орехи (като мен).
Оставете тортата поне за една нощ в хладилника преди консумация.
Тази торта понякога се нарича “Френска селска” като между корите се слага и сладко от боровинки. Аз лично я предпочитам във варианта, в който я приготвих за вас. Вкусът е сладко-тръпчив и имаш усещане за свежест докато я хапваш. Много е лесна за направа и много бързо изчезва след като отрежеш първото парче. 🙂
Следваща дестинация – Ямайка.
