Боливия

Много се радвам, че мога да пиша за тази страна от своята лична гледна точка. Посетих Боливия през пролетта на 2017 и прекарах два дни там. Малко време, но все пак подишах боливийския въздух. Бях на пътуване в съседно Перу и част от обиколката включваше посещение на острова на Слънцето. Там, откъдето започва историята на инките. Според легендата от дълбините на езерото Титикака е родено Слънцето и белия брадат бог Виракоча, а на Исла дел Сол (острова на Слънцето) са родени първите инки – Манко Капак и сестра му, която също така е и негова жена, Мама Окьо. От тук започва историята на една велика цивилизация. По заръка на Виракоча Манко Капак и Мама Окьо взимат жезъла, който той им дава, и тръгват на пътешествие за намиране на най-подходящото място, на което да го забият и да заселят народа си. Това място се оказва Куско.

Всъщност границата между двете държави – Перу и Боливия е доста условна, тъй като и от двете и страни живеят хора от племето аймара, които по нищо не се различаваха помежду си. Странното за мен беше, че перуанците биха искали да живеят в Боливия, защото смятат, че държавата се грижи по-добре за хората си. За мен, обаче, Боливия дойде твърде полицейска и моят свободен дух недоумяваше как някой намира това за привлекателно. Но разни хора, разни идеали… От високата надморска височина ми беше трудно да се насладя на разходката по стъпките на инките, но пък гледките на синьото езеро бяха много красиви. С доста усилия преодоляхме сравнително краткия път и поседнахме на непринуден обяд на брега на Титикака. Да ви кажа честно такава царевица като в Перу и Боливия никога не съм яла. Не говоря, че имат поне 400 сорта царевица, а за това, че всеки сорт е много вкусен(поне тези двадесетина, които опитах). Приготвят е простичко като я пекат с масло и сервират със сирене, опечено на плоча. Тази комбинация не ме грабна, но споменът от самата царевица е все още на небцето ми.

Бях за ден в Ла Пас. Този град е построен на височина 3600 метра и има впечатляваща денивелация от 1000 метра. Бедните квартали са на високо, а богатите – в ниското. Там се намира президента Ево Моралес, парламента и правителството, но не това е столицата на държавата Боливия. Столицата е Сукре. Ла Пас ме порази с контрастите си – повсеместна бедност и свръх модерен кабинков лифт, част от инфраструктурата на градския транспорт. Возихме се на този лифт, който беше климатизиран, модерен и имаше свободно ползване на WI-FI . Бяхме и на вещерски пазар и закачените навсякъде съсухрени зародиши от лами в различен стадий на развитие ме плашеха донякъде. Разказаха ни, че ги ползвали в ритуали за благоденствие в чест на Пачамама. Странно е, но е част от културата и разбиранията им.

Докато бях там не ми беше до десерти. Като цяло се чувствах зле от височината и храната я приемах само, защото беше необходимо. Така, че и този път се доверих за избора на торта от проучването, което направих в интернет. Тортата днес е “Torta de Canela”. Ето и необходимите продукти:

За блата:

2 3/4 чаени чаши брашно

3 супени лъжици канела

1 1/2 чаена чаша масло

2 чаени чаши захар

2 яйца

захар на вкус

За крема:

4 чаени чаши сметана

1 чаена чаша пудра захар

2 чаени лъжици какао

100 грама шоколад (черен или млечен)

Начин на приготвяне:

Разбийте маслото със захарта на пухкав крем. Последователно добавете яйцата и разбъркайте до хомогенност. Пресейте брашното с канелата и го добавете към маслената смес. Разбъркайте докато се смеси добре. Очертайте около 10 кръга с диаметър 25 см върху хартия за печене. С помощта на шпатула оформете върху кръговете сместа като тънки блатове.

Печете всеки от тях по 8-10 минути или до зачервяване на 190 градуса. След като извадите опечения блат от фурната го поръсете с малко захар.

За да сглобите тортата трябва да изстинат всички блатове, защото докато са топли са много чупливи. Разбийте сметаната за крема до меки върхове заедно с пудрата захар. Отделете част от сместа и я разбъркайте с какаото. Започнете да сглобявате като редувате блат и крем, а за отгоре оставете сметаната с какаото. Настържете шоколада най-отгоре и оставете тортата в хладилника да стегне и да омекне.

Вкусът и ароматът напомняха на бисквитки за Коледа. И нищо, че е лято и жегата навън е сериозна, всички минаваха честичко докато печах блатовете и се усмихваха. Както си му е реда. На мен лично тортата ми е леко сладка. Бих намалила захарта в блатовете. В интерес на истината мисля, че може да се добавят и някакви плодове, когато я приготвяте в такова горещо време. Например боровинки, на които сега им е сезона. Може да си развихрите въображението и да промените по свой вкус рецептата. Аз определено ще поставя тази торта в категорията на тези, които потенциално бих повторила. 🙂

Следваща дестинация – Босна и Херцеговина.