Босна и Херцеговина

Държава на Балканския полуостров, една от шестте федерални републики в бивша Югославия. Самостоятелна държава от 1992 година. Мнозина свързват името ѝ с кръвопролитията в края на миналия век. Именно заради тях тя двадесетина години е извън туристическите потоци и това до голяма степен я запазва автентична до днес . В този глобализиран свят това е рядкост и лично аз много го ценя.

Сараево е под обсада 44 седмици по време на войната. Всеки божи ден през тези седмици в града падат средно по 300 бомби. Следите от тях са все още видими по фасадите на сградите и по асфалта. Странно решение е било дупките от бомбите да се запълнят с червена смола. Наричат тези следи розите на Сараево. Едни тъжни спомени за едни ужасни времена, които не бива да се повтарят.

Босна и Херцеговина е за хора, които обичат природата и изумрудено зеления цвят. Като водите на река Дрина и красивия каменен мост във Вишеград, описан в едноименния роман на Иво Андрич. След като човек се разходи по спокойните улички, пийне от силното турско кафе( което тук твърдят, че не е турско) и напълни очите си с красивите гледки вероятно ще огладнее. Тук вече се намесва местния специалитет – чебапчетата. Сервират ги по 5 или 10 в питка или завити във фолио. Чебапчетата вървят много добре с местното вино  „Vranac“, което е в странна разфасовка по 187 мл в малки бутилчици.

През 2011 Световната здравна организация определя храната в Босна като най-чистата и здравословна в региона. Типични съставки за ястията са домати, картофи, лук, чесън, моркови, гъби, спанак и други. Млякото и сметаната се добавят към почти всяко ястие. Не се използват фабрично готови сосове, всички се приготвят от пресни продукти. Характерна и много важна съставка на всяко блюдо е месото. Под източно и западно влияние през вековете, в Босна и Херцеговина се е установила една любов към месото. Може да намерите като бърза храна по улиците на Сараево или в изискан ресторант от наденица до типично балканското агнешко и свинско месо. Колбасите също са определяни като традиционна храна на босненци. Босненските специалитети : на първо място е хубавото кафе, поднесено с вода и локум. Два десерта също са много типични : туфахия – ябълка , пълнена с орехи и карамел и формешица, което е сиропиран десерт. Босненското клепе са пълнени с месо тестени топки,а босненското гърне е пълно с различни видове меса.

Избрах да направя за вас един лек и въздушен десерт – ŠAMPITA (Marshmallow/Meringue pie) . Ето и необходимите продукти:

1 пакет бутер тесто (около 375 грама)

50 грама захар

4 супени лъжици царевично нишесте

1/2 супена лъжица олио

6 белтъка

щипка сол

1/2 чаена лъжичка крем тартар

300 грама пудра захар

140 мл вода

50 грама млечен/черен шоколад

Начин на приготвяне:

Сложете бутер тестото в тава с размери 38х38 см и го надупчете с вилица. Върху него сложете хартия за печене и върху нея нещо, което да пречи на тестото да се надуе. Аз ползвам бобови зърна. Допуснах грешка, че не намазних тавата преди да сложа тестото. Можеше и хартия за печене да сложа и отдолу. Затова малко го счупих при ваденето. Но това не влоши нито вида, нито вкуса. Така, че, ако ви се случи – без паника. Печете 20-30 минути или до зачервяване на температура 200 градуса.

Когато изстине го извадете внимателно и изрежете блат с размери 30х30 см. Подгответе стените на съда за сглобяване като ги намазните и посипете със смес от захар и царевично нишесте. Излишното го изтръскайте.

Разбийте белтъците, които са със стайна температура в суха купа със сухи бъркалки. Когато вкарате достатъчно въздух добавете 60 грама пудра захар, щипка сол и крем тартар и разбийте до меки върхове. Ако не намерите крем тартар прибавете 2-3 капки оцет. Междувременно сложете на котлона останалата пудра захар и водата и оставете да се загрее до 115 градуса. След това без да спирате да разбивате белтъците с миксера добавете на тънка струйка захарния сироп, като внимавате да не сипвате върху бъркалките. Разбийте меренга до блясък.

Изсипете белтъчната глазура върху блата и заравнете с шпатула. Настържете отгоре шоколада и оставете за една нощ тортата в хладилника.

За босненци казват, че са много мили и гостоприемни хора. Няма как да е другояче при положение, че посрещат гостите си с тази вкуснотия и чаша гъсто и силно кафе. Аз го дегустирах с фрапе, вместо с топло кафе, но денят беше горещ и кривнах от традиционната идея. Въпреки импровизацията, вкусът на живота стана прекрасен, когато нежния крем докосна небцето ми. Наподобява леко баклава, но не е така сладко. Честно казано нямах големи очаквания от този десерт, а той успя да ме изненада. Рядко ми се случва, защото още щом прочета съставките и имам идея какво ще се получи. При тези на пръв поглед обикновени съставки не очаквах такава експлозия от вкусове. Мисля, че някога ще го повторя. А аз рядко повтарям десерти. Опитайте и вие – не е трудно. По моята скала – 4 от 9 ниво на трудност. 🙂

Следваща дестинация – Ботсвана.