Гаяна(Гвиана)

Едни от най-съхранените тропически гори в един от най-ненаселените райони на планетата. Дива природа с изключително биоразнообразие – светът такъв, какъвто е бил и преди милион години. Добре дошли в Гвиана – единствената англоговоряща държава в Южна Америка. Не английски обаче говорят изконните й обитатели – ягуари, каймани, тапири и всякакви други животни, населяващи горите ѝ. 🙂

Водопадът Кайетур е една от основните забележителности в страната. Той е висок 225 метра и е малко посещаван от туристите заради трудно достъпният терен на джунглата и отдалечеността от столицата Джорджтаун. Кайетур е 5 пъти по-висок от Ниагарския водопад и 2 пъти по-пълноводен. В определени периоди от годината дори достига 1260 кубически метра за секунда вода. Като цяло международният туризъм е слабо развит, по крайбрежието няма големи курортни комплекси. Причина за това е ниския бряг, големите приливи и отливи и неблагоприятните пясъчни плажове. Инвестициите в курортите са малки, тъй като конкуренцията в района на Карибско море е много голяма, инфраструктурата е слабо развита, полезни изкопаеми почти няма. Гвиана е бедна на прясна вода и 80% от територията е защитена зона.

Първите европейци пристигат в района около 1500 г. и заварват местно население от американски индианци от племената араваки и кариби. В началото на XVII век холандците поставят начало на европейски селища, като основават три колонии. През втората половина на XVIII век контролът преминава към англичаните и холандците официално се оттеглят. Трите колонии стават официално владение на британската корона под името Британска Гвиана. Държавата получава независимост от Обединеното кралство през 1966 г. и е обявена за Кооперативна република през 1970, оставайки в рамките на Британската общност на нациите.

Както и в останалата част от Карибския басейн, в Гвиана, захарта е била основната причина за колонизирането на територията. Производство на сладки кристали и доставянето им в Европа, направило в миналото много хора изключително богати. Гвиана е особено известна с т.нар. захар «Демерара», която представлява не напълно рафинирана захар, с остатъчно количество (от два до три процента) меласа. В наши дни захарта «Демерара» се произвежда най-вече чрез добавяне на малко количество меласа към рафинираната захар. През 17 — ти век почти всяка захарна плантация е притежавала собствена дестилерия, прикрепена към имота или е имала партньорство с някоя близка дестилерия, произвеждаща ром от меласа – вторичният продукт от производството на захар. В разгара на захарния бум през 17 — ти век, в Гвиана е имало между 200 и 380 (според различните автори) ром дестилерии. След култивирането на захарното цвекло, в умерените ширини, износа на захар от захарна тръстика, към в Европа постепенно намалява. Като естествено следствие на това дестилериите в Гвиана и останалите Карибски държави  намаляват. В началото на 20 век техният брой се свива до 64. Ромовете с наименование Demerara Rum (Демерара Ром) се отнасят за тези, произвеждани в Гвиана. Търговска марка или по-скоро географско означение “Демерара” изтича в някакъв момент, но скоро след това заявката е подновена. През времето на незащитеност на означението много производители на ром от целия свят започват да използва думата  “Демерара” като “печат” за качество на своите продукти. За да защити името си, Demerara Distillers преустановява практиката на продажба на ром в насипно състояние, който да бъде бутилиран от търговските фирми като “Демерара”. Днес всяка бутилка ром бутилирана с името “Demerara Rum”, трябва да идват от Demerara Distillers в Гвиана.

Досега правих торта от фурми, от сладки картофи и какви ли не продукти, но не бях правила торта в тенджера и то с основна съставка оризови нудъли. 😮 Но както се казва в клишето : “Винаги има първи път” … Днешната рецепта е за Sawine (vermicelli cake). Ето и необходимите продукти :

200 грама оризови нудъли

1 чаена чаша кафява захар (по възможност “Демерара”)

2 супени лъжици масло

400 мл кондензирано мляко

3 чаени чаши мляко

2 чаени чаши вода

3 супени лъжици стафиди

2 супени лъжици череши

4 супени лъжици бадеми

1/2 чаена лъжица канела

1/4 чаена лъжица индийско орехче

1/2 чаена лъжица бадемова есенция

1 шушулка кардамон

1/2 чаена лъжица настърган корен от джинджифил

Начин на приготвяне:

Запържете до златисто нудълите в маслото.

След това добавете млякото, кондензираното мляко и водата. Оставете сместа да кипне. Намалете котлона на средна стойност и добавете в сместа захарта, подправките, плодовете и ядките.

Бъркайте често сместа, за да не загори докато количеството се редуцира с 2/3 от първоначалния обем.

Намажете съд с масло и изсипете в него сместа. Оставете в хладилника да стегне. И това е всичко. Да ви е сладко.

Сладкишът е приемлив. Странен е. Не е от нещата, които бих направила пак. Ей така заради идеята. Но каквото и да си говорим с всяко приготвено нещо в този блог трупам опит и знания за сладката страна на живота, а това всъщност е важното. Понякога тортите са уникални, понякога скромни, а понякога и съвсем не са торти. 🙂 Както тази сега. Но, ако ви се е сторила екзотична и ви е заинтригувала опитайте да си я приготвите и вие.

Следваща дестинация – Гватемала.