Гватемала

Република Гватемала е страна в Централна Америка. Името ѝ идва от езика науатъл и означава „място с много дървета“ (Cuauhtēmallān). Преди да бъде завладяна от конкистадорите на територията ѝ са живеели индианските племена маи. Цивилизацията на маите, една от великите култури на Новия свят, обитавала села и градове, пръснати из низините на Гватемала, Белиз, Хондурас и Южно Мексико. Ранни селища като Куейо в Белиз били открити в района и датират от 1000 г. пр.н.е. Големи ранни градове като Мирадор и Накбе в Гватемала започнали да се развиват около 400 г. пр.н.е. Това развитие довело до създаването и използването на сложна календарна система, цялостна писменост (която все още се разшифрова) и скулптурно каменоделие, описващо владетелите и техните семейства. Около 800 – 850 г. класическият свят на маите се сблъскал с неясни и загадъчни проблеми, довели до срив и упадък в тяхното общество. Той не се дължи на преселение на големи групи индианци на север, нито на епидемия. Не се дължи и на земетресения или урагани. Колапсът, все още много обсъждан от археолозите, най-вероятно е бил резултат на социалнo, политическo и икономическo разложение на древното им общество. През 16 век испанският конкистадор Педро де Алварадо, дясна ръка на Ернандо Кортес, тръгва с 3000 войници от територията на днешно Мексико, за да завладее Гватемала. Бил известен със своята жестокост, която проявил за пръв път спрямо ацтеките в Теночтитлан. Техният поход бил улеснен от това, че по онова време по тези земи живеели 4 народности, които враждували помежду си – киче , какчикел, цутухил и мам. Алварадо покорил първо племето киче и се съюзил с тях, за да завладее и останалите. Така с коварство и жестокост цялата територия на четирите племена паднала в негово владение. Злато и сребро не намерили, защото маите не ценяли тези метали, но открили големи количества от свещения камък джейд. Това е един от най-твърдите камъни и има особена религиозна стойност за местното население и жреците. Алварадо получил от краля на Испания титлата губернатор на Гватемала. Установен в новопостроения Сантяго де лос Кабайерос, конкистадорът изпращал отряди за покоряване на териториите на днешен Белиз, Хондурас и Салвадор.  По време на Войната за независимост на испанските колонии в Америка Гватемала получава независимост

Местната парична единица – кецал, нека кажа откъде произлиза това име. Кецал всъщност е птица. Прилича много на папагал с красиви зелени, червени и сини пера. За маите е била свещена птица, а перата ù са използвани като парична единица преди хиляди години. През 1925 г. е основана централната банка на Гватемала и съществуващата парична единица – гватемалско песо, е била заменена от кецал – паричната единица на древните маи.

Като територия Гватемала е почти колкото България, но като население, разнообразие от етноси и колорит ни изпреварва значително. Карибското крайбрежие на страната се обитава от тъмнокожите наследници на робите, които някога англичаните са докарали в Централна Америка от Африка, за да работят на плантациите от захарна тръстика. Наричат се гарифуна и са предимно в град Ливингстън. Местните много обичат да седят пред дома си, магазина или кафенето и да обсъждат непознатите, които сигурно рядко минават оттук. Помежду си се държат като едно голямо семейство. Често ще ги видите да свирят гарифунска музика и да танцуват свой вид танци с африкански произход. Милиони индианци маи все още живеят из Мексико, Гватемала, Белиз и Хондурас. Народът им не е изчезнал по време на упадъка на градовете. Маите и днес продължават да са важна част от населението на Централна Америка.

Гватемалската кухня няма типично национално ястие, но е събрала в себе си влияния от много кухни – като започнем от легендарните маи, преминем през испанското влияние и добавим малко привкус от съвеременни международни кухни като китайската, американската и страните от Централна Америка. Както по времето на маите, така и днес, царевицата продължава да бъде много важна храна за местните. Тя най-често се консумира във вид на мексиканската царевична питка – tortilla. Черният боб, оризът, яйцата и сиренето намират много широко приложение в гватемалската кухня. От месата, най-популярни са пилешкото, пуешкото и говеждото, които се приготвят печени, пържени или на скара и обикновено се поднасят с гарнитура от боб и ориз. Месата също се готвят често на яхния или в лют чили сос. Ястието Pepián (задушено месо със зеленчуци) е често срещано най-вече в областта на Антигуа, а морските дарове, които се приготвят с различни подправки, се консумират най-много по крайбрежията на страната. Други популярни ястия са bistec – печено или пържено говеждо месо, guacamole – пюре от авокадо и лук, овкусено с различни подправки и chiles rellenos – чушки, пълнени с месо и зеленчуци. В Гватемала има богато изобилие от пресни плодове и зеленчуци, а местното кафе, което най-често се изнася е прочуто като едно от най-добрите в целия свят.

Та да си дойдем на думата за тортите. Нямаше много голям избор, почти никакъв. 🙁 Тортата се нарича “Borracho” и е доста семпла като съставки и вкус. Обичам на такива торти да казвам “торти за събота следобед” – нещо сладичко без претенция да присъства на трапезата ви по специални поводи. Ето и необходимите продукти:

За блата:

4 яйца

115 грама захар

135 грама брашно

За сиропа:

3/4 чаена чаша захар

3/4 чаена чаша вода

1/2 чаена чаша ром

За крем “Англез”:

1/2 чаена чаша прясно мляко

1/2 чаена чаша сметана

ванилия

2 жълтъка

3 супени лъжици захар

Начин на приготвяне:

Разбийте жълтъците за блата със захарта до бяло. Внимателно смесете жълтъчената смес с брашното като с бъркалка разбърквате отдолу нагоре в купата. Отделно разбийте белтъците на твърд сняг. (Понеже съм слушкала дядо Коледа ми донесе миксер, с който по-лесно да разбивам какво ли не. 🙂 )На порции ги добавете към основната смес като разбърквате внимателно, за да запазите въздуха в сместа. Печете на 170 градуса за около 20 минути в тава, застлана с хартия за печене.

Извадете от фурната. Оставете да се охлади за 5 минути и извадете блата от тавата върху решетка.

За сиропа загрейте до кипене водата и захарта. Когато сместа се сгъсти добавете рома и махнете от котлона.

Има основно правило при сиропирането – блата и сиропа да са с различна температура, едното студено, другото топло. Аз, обаче, предпочитам и двете изстинали. За по-сигурно. 😉

Сиропирайте блата и остана да направите крем “Англез”. Той е доста лесен. Загрейте млякото, сметаната и половината захар на котлона. Другата половина захар разбийте с жълтъците. На тънка струя сипете част от млечната смес при жълтъците и след това смесете всичко в тенджерата на котлона. Варете 10 минути на среден огън като не спирате да бъркате. Охладете крема за малко и намажете небрежно тортата отгоре.

Това е. Както обещах – много семпло. Като гледам държавите с буква Г май скоро няма да има нещо по-така 🙁 . Може би за Германия ще имаме късмет за богата торта. А дотогава не спирайте да мечтаете и да се наслаждавате на храната и сладката част от живота. 🙂

Следваща дестинация – Гвинея.