Гвинея -Бисау

Продължаваме да сме в Западна Африка. Този път в Гвинея-Бисау. Една от най-малките и най-бедните страни на африканския континент. Година преди да се родя получава независимост от Португалия. Почти век продължава да е част от Португалска Гвинея преди да получи свободата си. Иначе още през 15 век е завладяна от португалците и на нейна територия е процъфтявала търговията с роби.

Гвинея-Бисау има силно разчленена брегова линия и разпръснати над 60 малки острова.  Крайбрежието е силно заблатено и е покрито с мангрова растителност, а вътрешността е заета от ниско плато, през което преминават няколко реки. Едва  11% от територията на страната е обработваема и подходяща за земеделие. Климатът е горещ субекваториален и има обилни летни валежи. По-голяма част от островите са покрити с екваториални и мангрови гори, а вътрешността е заета от савани. В горите има много дървета с ценна твърда дървесина. На обработваемите площи се отглеждат фъстъци, маслени и кокосови палми, ориз, който е основната храна на населението, памук, какао, кашу и захарна тръстика. В страната има големи петролни находища, но поради липса на свежи пари и инвестиции  добивът е нисък. Има залежи на злато и диаманти, но за момента не се добиват. Икономиката на страната основно разчита на земеделието. Основно страната изнася кашу, фъстъци, скариди, палмови ядки и дървесина.

Около 10 % от населението са ХИВ позитивни. А също толкова процента от децата не доживяват пълнолетие. Средната възраст в страната към момента е под 20 години, а средната продължителност на живота е под 50 години.

Основната храна на трапезата е ориза, а във вътрешността на страната и просото. Повечето от ориза се внася в страната. Месото рядко присъства в ястията, а протеини основно се набавят с консумацията на риба и миди. Egusi супа е традиционна африканска супа с листни зеленчуци и палмово масло, сгъстена със смлени тиквени семки и може да бъде опитана в Гвинея-Бисау. Традиционно за страната е предястието Abacate recheado com atum – смес от авокадо, кокос и риба тон. Основната напитка е зелен чай. В страната правят ром от кашу и вино от сока на палмовите ядки. Тези две питиета се консумират по време на семейните церемонии при раждане, смърт, обрязване или брак. Десерти, както се досещате, няма много. Единственото нещо, което прилича на торта и се прави там е Bolo à moda da Guiné (Guiné-Bissau) . У нас на това му казваме кекс, но като няма торти и кексът е торта. 🙂 Ето и скромните продукти за него:

1 чаена чаша брашно

1 чаена чаша захар

1 чаена чаша масло

4 яйца

1 супена лъжица прясно мляко

Начин на приготвяне:

Оставете маслото да омекне на стайна температура. След това го разбийте на пухкав крем заедно със захарта. Едно по едно добавяйте яйцата и след всяко разбивайте докато се смеси. Накрая добавете пресятото брашно и прясното мляко. В предварително загрята на 180 градуса фурна го сложете в намаслен тава да се пече за около половин час или до готовност.

Извадете от фурната върху решетка за изстине и след това го извадете от тавата.

Можете да му направите заливка по ваш вкус – шоколад, крема сирене с малко пудра захар, маслен крем (макар, че той би утежнил десерта) , топинг от горски плодове и каквото ви се стори уместно. Аз избрах да направя сос от горски плодове, за да олекотя десерта и да му добавя повече сочност. И се получи. 😉

Тортата е с маслен богат вкус и е сочна. Простичка е, но пък се прави лесно и е подходяща дори за начинаещи сладкари. Вкъщи вече недоволстват от рецептите на държави с буква Г. 🙁  Добре, че следва Германия, която е в Европа и торти има. Най-вече шоколадови, които основно се харесват на моите хора. Наистина Африка е доста беден континент. Хората гладуват и търсенето на рецепти за торти е обречено на неуспех. А в Африка много държави започват с буква Г…

Следваща дестинация – Германия.