Тортеното пътуване ни отвежда днес в Гренада – островна държава в Карибско море. Толкова ми омръзна вече да е студено, че с удоволствие се пренасям в мислите си на топло и морско място. Територията е открита от Колумб. От 1650 за малко повече от век французите притежават Гренада. След това британците завладяват острова, а двеста години по-късно, през 1974 г., Гренада обявява независимост.
Островите са с вулканичен произход, а от юли до октомври много често над тях преминават урагани. На западния бряг на Гренада се намира първия в света подводен музей на скулптурите. Колекцията от екологични скулптури е създадена от британски скулптор през 2006 година. Прототипи на фигурите са местни жители. Направени са от бетоно – цимент с ниско pH и грапава повърхност. На площ 800 кв.м. на дълбочина между 3 и 6 метра човек може да види над 60 скулптури. Първата инсталация е Grace Reef – шестнайсетте тела на една жена. Те лежат на дъното с лице нагоре, а най-известната композиция е Vicissitudes – 26 държащи се за ръце деца, наредени в кръг с гръб към центъра на кръга. Кръгът символизира непрестанния цикъл на живота и способността на децата да се адаптират към своето обкръжение. Идеята на твореца е да покаже как можем да се възхищаваме на природата и да си взаимодействаме с нея. Неговите скулптури постепенно стават дом на корали и риби. Така се възстановява по един различен начин биологичното разнообразие на морето, защото естествените рифове са пострадали от ураганите, а в добавка любителите на гмуркането получават едно нестандартно усещане.

Близостта на морето и океана доставя на трапезата на гренадите и пътешествениците морски дарове и риба, а тропическите гори и местните фермери – дивеч, месо, зеленчуци, плодове и подправки. Гренада е известна като остров на подправките. Тя е на второ място в свето по производство на индийско орехче. Освен него на плодородните почви се отглеждат банани, какаови зърна, кокосови орехи, памук, цитруси, канела, карамфил, черен пипер и джинджифил. Влиянието на френските, афро-американските и английските традиции е създало една особена местна кухня, която ще се хареса на много туристи. Плодовете на хлебното дърво, сладките картофи, ямсът, бобовите растения и маниоката се сервират с рибни или месни ястия, вкусът на които идва от различните подправки и индийското орехче. Туристите задължително посещават рибния фестивал, организиран всеки петък в рибарското село Gouyave. За любителите на добре приготвената риба там се предлага рибен кебап, крикове, пица с риба и пържена риба. За десерт може да се насладите на плодове или захаросани цветя и плодове. Любимият алкохол на аборигените е ромът, който се прави по рецептите на дядовците им.
Както и в другите карибски държави, в които бяхме досега, тортите в класическия им европейски вид не се правят. Имаме нещо, което прилича на кекс с много плодове, със или без ром. 🙂 Днес без ром… за жалост. На вашето внимание – Grenada light fruit cake:
Необходими продукти:

225 грама масло
225 грама захар
50 грама бадеми
350 грама брашно
2 чаени лъжички джинджифил
4 яйца
225 грама сушени кайсии
225 грама сушени череши
450 грама ананас
50 грама череши
4 супени лъжици сладко/конфитюр от кайсии
2 супени лъжици вода
Начин на приготвяне:
Разбийте маслото със захарта на пухкав крем. Смесете брашното и джинджифила. Добре е да пресеете брашното. Аз невинаги го правя, но това е лош навик. С пресяването се вкарва въздух в брашното и печивата стават по-пухкави и вкусни. Така, че не правете като мен, а винаги пресявайте брашното. Добавете яйцата едно по едно, като с всяко прибавяйте и по една супена лъжица от брашнената смес. Разбивайте до хомогенност.

Добавете смлените или нарязани бадеми. Аз предпочитам ядките да са на по-едри парчета, за да се усеща хрупкавостта им, но разбира се, това е по моя вкус. Вие го направете според вашите желания. 🙂

Нарежете на дребни парчета сушените кайсии, черешите и ананаса. Аз използвах пресен ананас. Можете да използвате и такъв от консерва, а защо не и изсушен. Прибавете нарязаните плодове към тестото и разбъркайте добре с бъркалка.


Подгответе тава с хартия за печене и включете фурната на 150 градуса. Изсипете тестото като предвидите място за набухването му, а не като мен. (Наложи се да приложа извънредни мерки по едно време 🙂 ) Печете 2,5 – 3 часа. Ако в някакъв момент ви се стори, че отгоре е придобило цвят можете да го покриете с фолио, за да не изгори. При мен не се наложи.

Когато тортата е опечена добре я извадете от фурната и я оставете да изстине върху решетка. Когато се охлади напълно я преместете в чиния за сервиране. Време е да приготвим глазурата. Аз имах чудесно домашно сладко от кайсии. Слагаме го в касерола заедно с водата на котлона докато кипне.

Върху тортата подреждаме сушени череши. В оригиналната рецепта пишеше да се прецеди затопленото сладко. Аз реших да запазя вкусните плодове и да ги оставя върху тортата. Вие постъпете както искате.

Накрая се получи много ароматен и лек десерт. С ярко изразен плодов вкус. Само не разбрах къде ми избяга вкуса и аромата на ананаса… Като изключим дългото печене тортата се прави бързо и лесно. Скоро не бях се позиционирала в държава от Карибския басейн, но след прочетеното за Гренада и слънцето през прозореца отново се размечтах за тези топли и примамващи места на географската карта. Явно наистина имам нужда от почивка. И от слънце. И от море. 😀


Следваща дестинация – Гренландия.


Богат на плодове сладкиш! Вярвам, че е вкусен и след 2-3 дни, ако остане ;), ще е още по-ароматен. Типичен за Карибите, но и много желан и за нас поради вкуса, достъпните продукти и уюта, който внася у дома по това време на годината.
Наистина, дори и виртуално, твоето пътешествие, Ани,е очаквано с нетърпение от мен. Всеки понеделник получавам нещо ново и интересно, а към края на седмицата започва да се натрапва въпросът ‘Каква ще е следващата изненада?’. 🙂
Благодаря!
Great content! Super high-quality! Keep it up! 🙂