Джибути

Извита като буква С около залива Таджура, между Етиопия, Еритрея и Сомалия се намира държавата Джибути. Страната е разположена точно на входа на Червено море и на практика контролира поток от кораби, стоки и пътници, преминаващи през Суецкия канал в Египет от Европа към Азия. Затова не е изненадващо, че тук са разположени и военни бази на повечето големи държави. Франция, като бивш хегемон има военна база от години, Китай и Япония – също, като това са единствените им военни бази извън тяхна територия. САЩ оперират с две военни бази от години. Саудитска Арабия строи своя база, провеждат се преговори с Турция, която също иска да присъства с военен контингент тук. Русия също е направила запитване за такава възможност. По неофициална информация, Индия също мисли по въпроса и скоро ще направи реални стъпки в посока своя военна база.

През 19 век двама френски изследователи купуват от местните султани пристанищния град Обок, с което се бележи началото на френската колонизация. През 1957 година Джибути се сдобива с права за самоуправление. Десет години по-късно на референдум за независимост 60% гласуват против, а след още 10 години най-накрая Джибути става независима държава.

Страната може успешно да стане сцена на кадри от “Междузвездни войни” със своите природни феномени – там животът кипи върху три тектонични плочи в процес на отделяне, магмата се надига под все по-тънката кора, а в подобни на Марс пустини може да се видят пушеци, езерни брегове блестят от огромни солни кристали. Джибути се разтяга като тесто за пица между три плочи с кипяща магма само на две мили под краката ви в определени точки. С огромни плажове, огромни черни камъни и гигантски разломки, пейзажът никога не е бил възстановен от вулканичната дейност преди хилядолетия. Вулканът Ардукоба, близо до езерото Асал, е латентен от 3000 години, а местните номади живеят в очакване на изригването. Едно от местата на Земята, изглеждащи като от друга галактика, е езерото Асал. И може да се опише с много факти – то е вторият най-солен воден басейн на Земята, третото най-ниско място на Земята и най-големият на планетата резерват на сол. Заобиколено е от полета от черна лава, които карат зелената вода да блести на жаркото слънце. Слънцето изпарява водата, за да създаде кристални соли, напълно кръгли като солени мехурчета. Местните жители потапят във водата кози черепи, които те карат да си мислиш, че си участник в Game of Thrones. Джибути е едно от най-добрите места за плуване с китови акули. Да плуваш близо до такава акула е все едно да гледаш как минава товарен влак. Тези риби са наистина огромни – най-големите в света акули. И са опасни – всеядни са. 😮

Класически френски ресторанти с маси с бели покривки ще откриете край колоритните пазарчета, а там ще откриете всякакви тропически плодове.  Кухнята на Джибути е смесица от сомалийска, йеменска, френска, афарска  и индийска кухни.  Местните ястия са доста прости за приготвяне, но имат несравним вкус. Обикновено джибутите започват деня с чай. Основното ястие на закуска е хляб lahoh. Обикновено се яде с мед и масло. Също така, lahoh понякога се комбинират с месо (козе месо, телешко), зеленчуци (например, задушени картофи), супи и яхнии. Обядът и вечерята обикновено се състоят от основно ястие и яхния, които са в много вариации. Най-популярните ястия са оризът и лещата, които обикновено се подправят с бербер (микс от подправки) или масло с подправки. Често за обяд оризът се сервира с месо или банани. В кухнята на Джибути се приготвя паста със сос, който е много по-тежък от италианския сос за паста. Често пастата се яде с месо на скара. Халво, или халва, е местна популярна сладост, която често се яде по специални поводи – по време на сватби или празници. Джибутианската халва се приготвя от захар, царевично нишесте, кардамон на прах, индийско орехче и гхи. Понякога фъстъците се добавят към халвата, за да добавят вкус и текстура. Овесената каша също е популярен десерт. Приготвя се чрез добавяне на овес към мляко, което е подправено с кимион. Особено популярни са банановите палачинки – приготвят се от бананово пюре, брашно, мляко и щипка индийско орехче. Плодове като манго, гуава и банани се ядат целогодишно като закуска или десерт.

Затова ще оправдаете избора ми на десерт за тази дестинация – френска торта с плодове. Заради френското минало и влияние. Така е с Африка. Ето и необходимите продукти:

За основата:

1 1/4 чаена чаша брашно

120 грама масло

1 супена лъжица сметана

2 супени лъжици захар

За крема:

180 грама крема сирене

1 1/4 чаена чаша сметана

3 супени лъжици захар

ванилия

За глазурата:

120 мл ябълков сок

1/4 чаена чаша захар

1 супена лъжица нишесте

За декорация:

киви

малини

ягоди

боровинки

Начин на приготвяне:

Сложете съставките за основата в блендер. Разбийте на трохи като използвате пулсация, за да не се размекне маслото.

Изсипете сместа в подходяща тава като покриете и стените ѝ. По стените оставете тестото по-дебело отколкото на основата. Притиснете плътно като за дъното можете да ползвате чаша с плоско дъно, а за стените пръстите си. 🙂

Печем около 15 минути на 180 градуса докато ръбчетата на тестото станат златисто кафяви. Изваждаме от фурната и оставяме да се охлади напълно.

През това време ще приготвим глазурата. В касерола слагаме сока от ябълки, захарта и нишестето и варим на средна степен на котлона до сгъстяване. Отнема не повече от 5 минути. Оставяме настрана да се охлади.

Кремът е супер лесен за приготвяне. Разбиваме крема сиренето със захарта. Добавяме сметаната и ванилията и разбиваме на бавни обороти докато се получи пухкав крем.

Време е за сглобяване на тортата. Извадете основата от формата внимателно, защото е доста ронлива. Изсипете крем до ръба и загладете.

Нарежете ягодите на филийки. Обелете и нарежете на филийки кивито. Подредете плодовете върху крема както ви диктува чувството за красиво. Тук няма правила. 🙂 Накрая с четка разнесете глазурата върху плодовете. Така ще останат блестящи и апетитни за дълго. Всъщност не особено за дълго, тъй като този сладкиш престоя едва няколко часа в хладилника преди да се омете до трохичка. 🙂

Тортата е уникално вкусна. Отчасти напомня на чийзкейк, но не много. Вкусът е свеж и плодов, тортата е лека и много лесна за приготвяне. Бих яла всяка седмица такава. Плодовете отгоре могат да бъдат всякакви. Стават и сливи, праскови, кайсии, манго, френско грозде… Каквото е актуално за сезона. Опитайте и вие да си доставите тази наслада за всички сетива. Вашите близки ще го оценят. Абсолютно съм сигурна в това.

Следваща дестинация – Джърси.