Доминика

Дружество Доминика е островна държава в Карибския басейн. Това е най-малкият остров от Малките Антили и все още се формира от геотермална вулканична дейност. Наричат държавата още „Островът-природа на Карибите“,тъй като  в нея са запазени изключително редки животински и растителни видове като папагалът Сисеру, който е на знамето на страната. Казват, че ако Христофор Колумб се върне по тези земи ще познае единствено остров Доминика. Само той е запазил автентичната красота на Карибите. На него няма да видите тълпи туристи и ол инклузив хотели, но за сметка на това си има високи планини, самотни диви плажове, гъсти тропически гори, тайнствени езера.. Има си и милите и непринудени хора, които играят домино по улиците и танцуват покрай портите на паянтовите си цветни къщички и изобщо нехаят за глобализацията на този свят.

Почвата тук е много плодородна и всичко расте. Водата е в такова изобилие, че чак на човек му писва от нея 🙂 Вали всеки ден, понякога денонощно, винаги проливно. Дъждовете са много “тежки” както казват на английски и имаш усещането, че някой непрекъснато излива кофи с вода от небето. Ако някой ден пропусне да завали, целуваш земята и благодариш за невероятния си късмет! Водата е толкова много, а на острова има точно 365 реки. Всичката вода е питейна, няма замърсители, няма фабрики и бунища… пиеш директно от всяка река и поточе. По улиците във всички градчета и селца има чешми на всеки ъгъл. Водата освен всичко друго има и прекрасен вкус! Едва 23 % от земята се обработва. Към 60% от територията са гори, но противно на очакванията страната не само, че не изнася дървесина, а внася. 😮  Голяма част от земеделската продукция идва от малки ферми. Отглеждат се кокоси. грозде и цитруси – лайм, лимони, портокали. Ежегодно се ловят хиляди тонове риба, но те основно са за вътрешна консумация.

Преди откриването на острова от европейците той е бил заселен от местни индианци, които били жестоко избити от колонизаторите, а по-късно били заместени от роби от Африка, необходима работна ръка за развиващите се плантации. Островът е сменял няколко пъти владетелите си – англичани и французи, през периода XVII–XX в. Едва през 1978 г. извоюва независимостта си от Великобритания. Хората от страната сами избират своя държавен глава. Доминика е пълноправен член на Карибската общност и Организацията на източнокарибските държави. Повечето хора бъркат Доминика с Доминиканската република и това е една от причините това място да е неизвестно за мнозина в света, което, като се замисли човек, си е плюс за запазването на неговата автентичност. Заради липсата на международно летище и кофти инфраструктура туризмът не е особено развит. Именно заради тази девствена красота втора и трета част на “Карибски пирати” са снимани именно на този остров. Може да се каже, че Джони Деп, Орландо Блум и Кийра Найтли са направили повече за популяризирането на Доминика от всички държавни програми.

Кухнята на Доминика е близка до тази на другите страни от региона. Особено екзотични са различните сосове, с които заливат някои ястия, например пиле със сос от манго, ананас и други местни плодове. От плодовете приготвят прясно изцедени сокове в най-различни комбинации. Кухнята на Доминика е усвоила традициите в готвенето на френските колонизатори, африканските роби и американските индианци. Ресторанти на острова можете да намерите само в Розо и Портсмут, в други населени места максимумът, на който можете да разчитате, е готови ястия в супермаркета и скромни кафенета. Бананите са широко използвани в ястията. Преди време маниоката е била особено популярна, но откакто във всеки хранителен магазин можеш да си купиш хляб , тя вече не се отглежда. От месото се ползва пилешкото, свинското и говеждото. Понякога местните разнообразяват с месо от опосум. Интересна находка по тези места е приготвянето на печено месо в бананови листа, които му придават неустоим вкус. За любителите на сладкото има преди всичко плодове, но тук там се намират местни, които продават пържени тестени сладости от бутер тесто. Изобщо, ако искате да опитате местна сладост, то трябва да я купите на улицата от някоя домакиня. В супермаркетите продават вносни сладкиши. След всичко това ще ме разберете колко трудно намерих рецепта за вас от тази държава. Направих “Butter pecan cheesecake”, а ето и необходимите продукти:

За основата:

1 2/3 чаена чаша бадемово брашно

2/3 чаена чаша кафява захар

1/2 чаена лъжица сол

ванилия

6 супени лъжици разтопено масло

За пълнежа:

230 грама крема сирене

3/4 чаена чаша кафява захар

2 супени лъжици меласа

щипка сол

ванилия

3 яйца

2 супени лъжици сметана

2 супени лъжици брашно

1 чаена чаша счукани ядки пекан (ако нямате може орехи)

За глазурата:

1/4 чаена чаша сметана

1/4 чаена чаша кафява захар

щипка сол

ванилия

1/2 чаена чаша пудра захар

16 половинки от ядки пекан (или от орехи)

Начин на приготвяне:

Смесете всички сухи съставки за основата в блендер. Накрая добавете разтопеното масло и смесете всичко. В тава с диаметър 22 см поставете на дъното хартия за печене. Изсипете сместа и изравнете.

Печете на 180 градуса за 20 минути.

Разбийте крема сиренето със захарта и меласата. След това добавете яйцата едно по едно като след всяко разбивате до хомогенност. Прибавете и останалите съставки за пълнежа и разбийте на гладък крем.

След като изстине основата изсипете крема върху нея и върнете във фурната да се опече на 160 градуса до готовност.

Охладете тортата за поне половин час в хладилника.

Време е да приготвим глазурата. Слагаме в малка касерола всички съставки без ядките и оставяме на котлона да се сгъсти и да се разтопи захарта. Накрая сваляме от котлона и прибавяме ядките.

Подреждаме ядките върху тортата както ни харесва и заливаме с глазурата. Еми това е. Готови сме. Връщаме в хладилника да се охлади.

Тортата е богата на вкус. Отчетливо се усеща вкуса на кафявата захар и меласата, а соления карамел вече ми става любим за глазура. 🙂 Мисля, че се влюбих в Доминика. Искам да отида там. Все повече ми се оформя идеята за един круиз в Карибския басейн като Доминика и Андора са абсолютно задължителни за спирки. Тази част от света ме тегли към себе си и нямам вече никакво търпение да си дойдат нещата на мястото и да стане света такъв, какъвто го познавахме преди повече от месец. Но…когато и да се случи това моето желание не се губи. Само може да стане по-силно. 🙂

Следваща дестинация – Доминиканска република.