Еквадор

Ако сте любители на бананите (като мен 🙂 ) няма как да не сте чували за Еквадор – страната основен доставчик на този плод в света. Намира се в Южна Америка и към нейната територия спадат и световно известните острови Галапагос със своята зашеметяваща фауна и красота. Те са на около 1000 км от континенталната част на страната.

Името на държавата говори само за себе си. Основната атракция в Еквадор е Mitad del Mundo или казано с други думи – паметникът на нулевия паралел. Тази забележителност се намира на 300 метра от екватора. И докато учените продължават да спорят къде точно се намира заветната линия, местните власти по всякакъв начин примамват туристите да посетят и двете точки – официалната и алтернативната. В Еквадор се намира най-високият активен вулкан в света – Котопакси. Най-важното изригване (но не най-мощното) на Котопакси се случва през 1532 година и съвпада с появата на испанските конквистадори в Еквадор. Това събитие силно е повлияло на местните индиански племена. Дори инките сметнали испанците за пратеници на боговете и това е едно от обясненията защо първоначално те не им оказали никаква съпротива. Територията на страната е една от най-сеизмично активните зони в света. За година се случват поне две земетресения с магнитут над 4 по скалата на Рихтер. Ако се броят и тези, които се случват под вода то те стигат до няколко десетки на ден! В Еквадор можете да бъдете осъдени за трафик на наркотици до 8 години затвор, но това не пречи да се отглеждат плантации с кока и дори да се прави мед от кока. 😮

Ако решите да опитате еквадорска кухня, трябва да посетите Кито. На централния пазар в града има много сергии, където се продава готова храна, която е традиционна като емпанадас  и локро де папа – еквадорска картофена супа. Трябва задължително да опитате и трес лечес, който е много вкусен местен десерт. Вече съм ви го приготвяла за Албания. 😉 Местната кухня е много разнообразна заради областите с различна надморска височина. В планинските райони може да намерите свинско, пилешко, говеждо и куи – месо от морско свинче. Месото се сервира с богати на въглехидрати храни, каквито са оризът, царевицата и картофите. Разпространено улично ястие в горните райони на планините е торнадо – това е печено цяло прасенце, поднесено с картофи. Сред многото еквадорски ястия може да намерите patakones – неузрял жевовлек, пържен в масло, след това направен на пюре и пържен отново, lyapingachos – картофени питки или секо де чиво –  яхния от козе месо. За жителите на планинските райони в Еквадор най-честата храна е морското свинче. В южните планински райони храната е малко по-различна. Там приготвят супа със зелени банани, свинско печено.

Голямото разнообразие на пресни плодове може да намерите в по-ниските райони на страната. Хората по крайбрежието ядат повече риба, докато жителите в планината хапват месо, картофи, ориз и бял качамак. Сред ястията, характерни за района на крайбрежието, може да откриете Севиче /ceviche/, което се прави по различни начини, но основата му е морската храна – риба, скариди и др., която се маринова в лимонов сок и на практика така се готви. Ядох севиче в Перу (там смятат, че са го измислили) и да ви кажа никак не ми допадна. Слагат твърде много кориандър и рибата става кофти за хапване. Виж, морските дарове са по-поносими. Но това не е от ястията, които харесвам. В Еквадор правят също и маринован в лимонов сок хляб. Най-популярното ястие на брега е ensebolyado, състоящо се от големи парчета маринована риба, лук и разнообразие от подправки. Живовлекът и фъстъците са включвани в много от ястията по крайбрежието. Менюто по правило е двустепенно. Първо са супите, които могат да бъдат Агуадо – рядка супа, обикновено с месо, или калдо де лече, което е зеленчукова супа със сметана. След това са ястия, които включват ориз или риба с менестра – вариво от леща, или салата от зеленчуци. Patacones са пържени зелени хлебчета със сирене, които са популярни като допълнение с храната по крайбрежието. Някои от най-типичните ястия в крайбрежната зона са ceviche, pan-de-almodon, corviche, encobollado, empanadas, а в района на планината са – hormado, fritada, humaitas, tamale, llapingachos, lomo saltado, churrasco.

Въпреки, че прочетох, че десертите и кафето са популярни в Еквадор на мен ми беше трудно да намеря торта за тази дестинация. Успях, но се наложи да модифицирам рецептата на няколко места поради липсата на съставки. Мисля, че все пак успях да уловя вкуса на Ecuador chocolate sponge cake, coconut custard and passion fruit. Последната съставка не открих  и може би трябваше да я заменя в името с mango, но…както и да е. Ще ви напиша оригиналната рецепта като ще отбележа продуктите, които реално използвах за заместители. Ето ги и тях:

За блата:

160 грама жълтъци

250 грама белтъци

160 грама захар

40 грама брашно

10 грама какао

60 грама масло

100 грама черен еквадорски шоколад (70% какао)

1 бакплувер (липсва в оригиналната рецепта)

За соса:

1/2 литър кокосово мляко

6 жълтъка

125 грама захар

2 шота (40 мл) ликьор малибу / може ром / аз ползвах ликьор “Бейлис” (нямах друго под ръка)

За плодовите сфери (в моя случай кубчета):

300 грама пюре от маракуя / аз ползвах манго от консерва

30 грама sodium citrate / без него

30 грама сок от захарна тръстика / без него

1 литър минерална вода / без нея

10 грама pH Kit / без него

3 грама алгинат /без него

120 грама захарен сироп / използвах сока от консервата

10 грама калциев хлорид / без него

ядивни цветя

Начин на приготвяне:

Разтопете маслото и шоколада в микровълнова фурна или на слаб котлон. Когато леко изстине добавете жълтъците и разбийте за около 5 минути с миксера. Отделно разбийте до меки връхчета белтъците и захарта. Смесете брашното и какаото и го прибавете към шоколадовата смес.

Тъй като промених начина на приготвяне на блата, защото изискваше да имам сифон , който да вкара въглероден двуокис в сместа преди печене аз реших да компенсирам липсата като добавих един бакплувер заедно с брашното в сместа. Накрая на части добавих разбитите белтъци и бавно разбърквах отдолу нагоре сместа докато всичко стане хомогенно. Ако имате сифон то трябва да сложите сместа за около 3 часа в хладилника преди печене. За останалите като мен не е необходимо.

В рецептата пише да се пече в микровълнова фурна на максимална мощност за около 55-60 секунди. Това при положение, че разделите сместа на няколко малки тортички. Ако я печете като мен цялата изисква печене около 10 минути в микровълнова на максимална мощност. Имайте предвид, че печивото много се надига. Затова трябва добре да съобразите съда, в който печете. Не като мен. 🙂 До последно треперих дали ще потече навсякъде във фурната. 😀

Извадете блата и оставете да изстине.

Единствената компонента, която спазих почти на 100 % беше соса за тортата. 🙂 Смесих всичко в малка тенджера и го варих докато се сгъсти на слаб котлон при непрекъснато бъркане. Оставя се да изстине леко преди сервиране.

За плодовите сфери, когато прочетох рецептата си помислих, че това е като да съм в час по химия. И е един вид молекулярна кухня. Не успях да набавя всички съставки, защото не съм в София и нямам наблизо магазин за сладкарски материали. От това, което прочетох за съставките в интернет не са нещо кой знае какво, но ги няма в обикновените супермаркети все пак.

В оригиналната рецепта пише да се разбият на пюре плодовете в миксер заедно с pH kit, сок от захарна тръстика, сироп  и sodium citrate . Разбъркайте добре, за да предотвратите образуването на бучки. Отделно смесете калциевия хлорид в литър вода; оставете да престои една нощ. С помощта на мерителна лъжица сложете сместа от пасирани плодове във ваната с алгинат. Оставете там за около 2 минути. Извадете от банята и почистете сферата, като изплакнете с минерална вода. Отцедете върху кухненското руло, декорирайте тортата и сервирайте.

Звучи интересно и със сигурност ще опитам тази техника, но за момента се ограничих в това да пюрирам с пасатор консервата манго, да я сипя във формичка за лед и да я замразя предната вечер.

Десертът се сглобява лесно – изсипвате соса върху и около блата. Подреждате кубчетата/сферите от плодове наоколо и доукрасявате с ядивни цветя. В моя случай с цветове на шипка, които сега са цъфнали прекрасно. Това е.

По моята рецепта е бързо, лесно и вкусно. По оригиналната е по-бавно и малко по-трудно, но предполагам също така вкусно. Аз го сервирах леко топло и това беше добро попадение.

Не съм била в Еквадор, но островите Галапагос са ми в ToDo листата. Не знам кога, но знам, че ще отида. 🙂 Голяма част от храната на Еквадор съм я опитвала в Перу. За мен би било интересно да направя сравнение между двете кухни. Предполагам, че ще е нещо като да сравнявам български и сръбски кебапчета. 🙂 Все пак Еквадор и Перу са съседи, звучи логично да имат сходна кухня. Това беше от мен за днес. Опитайте тази вкусна рецепта, зарадвайте близки хора и се усмихвайте на майското слънце. ♥

Следваща дестинация – Екваториална Гвинея.