Етиопия

Добре дошли в люлката на цивилизацията – мястото, където са се появили първите хомо сапиенси, топла като слънцето и горчива като чаша кафе – Етиопия.

Сĸeлeтът нa нaй-cтapия oтĸpит aвcтpaлoпитeĸ – Люcи  е намерен пpeз 1970 гoдинa в Югoизтoчнa Eтиoпия. Учeнитe cмятaт, чe Люcи e живялa нa Зeмятa пpeди 3 милиoнa и 200 xиляди гoдини. Учените все още спорят откога точно приматите са се превърнали в хора, но по-древни останки за момента не са намерени.

Етиопия е с най-дългата известна история като независима държава в Африка. Известна е също с историческото си име Абисиния. Разказана в години, приказката за историята на Етиопия звучи така. През 1000 г.пр.Хр. земите на днешна Етиопия са във владение на Цар Соломон. II век е запомнен с образуването на царство Аксум, което добива сила и власт, особено след като там започват да се секат златни и сребърни монети. Има няколко истории за митичната Савска царица, но тъй като днес тема е Етиопия ще разкажа за историята описана в свещената книга “Кебра Нагаст” за тази забележителна жена. Тя чува за мъдростта на цар Соломон и тръгва към него с големи богатства от аромати, злато и скъпоценни камъни, натоварени на камили. Той я приел и разговаряли за всичко, което я интересувало. Според етиопските разкази Савската царица се връща в столицата си Аксум и месеци по-късно ражда син на Соломон, когото нарича Менелик (син на мъдрите). След години Менелик пътува до Йерусалим да види баща си, който го посреща топло и го кани да остане, за да наследи трона му. Менелик отказва и под прикритието на нощта взима Заветния ковчег и го връща в Аксум, където остава завинаги. Четейки историите етиопците виждат страната си като избрана от бога, защото е избрана за мястото, където да се съхранява ковчега на Завета, а Савската царица като майка на нацията. Въпреки, че няма исторически и археологически доказателства за съществуването на такава личност явно образът е много обаятелен и живее в сърцата на поколенията. 🙂 Град Аксум е интересно място, която трябва да бъде посетено най-вече заради факта, че е считан за най-свещеното място в африканската държава, защото именно тук християнството е прието като официална религия в страната. Това светилище на етиопското православие е една от радостите за археолозите, защото навсякъде има останки от древни гробници, дворци и църкви. 98% от древния град вече е разкопан и е обявен за световно наследство от ЮНЕСКО. Светият кивот (кутия от злато и акациево дърво) според легендите също трябва да е в Аксум, но явно не е намерено в тези 98% проучени територии. 😉

За разлика от повечето страни в света в националния календар на Етиопия има 13 месеца. 12 от тях съдържат 30 дни, докато последният се състои от пет или шест дни (в зависимост дали годината е високосна). Денят в Етиопия не започва в 00:00 часа, а започва с изгрева. В страната използват наркотичното растение кхат, което има стимулиращ ефект. В комбинация с цигара или джин листата на растението се използват като начин за релаксация.

От всички страни, които произвеждат кафе, Етиопия е може би най-завладяващата. Това очарование произтича не само от необичайните, удивителни кафета, които произвежда, но и от мистерията, която покрива толкова голяма част от страната. Характерните за Етиопия флорални и плодови кафета отвориха очите на много кафе специалисти за многообразието от вкусове, които напитката може да има. От запад на изток основните региони за производство на кафе попадат в ивицата около екватора, въображаема линия, наречена The Coffee Belt – „кафеен колан“. Между тропика на Рака и тропика на Козирога се обхващат държави, които осигуряват по-голямата част от кафето, което пием всеки ден. Стабилните температури, умерените валежи и богатата почва правят перфектните условия за растежа на кафееното дърво. Етиопия е общопризната за родното място на кафето. Тя е петият по големина производител на кафе в света и държи около 5% от световния пазар на кафе със сортовете Арабика и Хейрлуум. Още през 1600 година страната започва да изнася кафе в Близкия изток. Вечерята или обядът в Етиопия завършват с поднасянето на чаша ароматно кафе.  Церемонията по пиене на кафе също като японската за пиене на чай е свързана със своите неизменни ритуали. Започва се с изпичането на зелените кафени зърна. След като са готови, зърната се счукват в хаванче и се заливат с гореща вода от чайник. Сместа се прецежда и се поднася. Тази церемония може да трае часове и се прави по три пъти на ден.

Основата на етиопската кухня е инджера – тънка и пухкава палачинка, която се прави от брашно от теф. Житното растение теф се отглежда единствено по високите части на Етиопия и Еритрея. На вкус напомня на просото, но ситните му зърна се готвят много по-бързо. Това брашно може да се намери и у нас, но е много трудно, защото повечето търговци не знаят дори името му. Оригиналните съставки на тази палачинка освен брашното от теф са вода, сол на вкус и олио, с което да намажете плочата за изпичане. Реално сигурно си мислите, че това нещо се приготвя много бързо, но не е така. На рядкото тесто му трябва поне едно денонощие, за да може да ферментира. Газовите мехури, които се образуват при този процес, придават на инджера по време на печене специфичната надупчена текстура на палачинката. Ролите на инджера в етиопската кулинария са цели три. Тя ще бъде хлябът ви за вечеря, но и чинията, защото върху нея етиопците слагат всички приготвени ястия за обяда или вечерята. Освен това парче от тази палачинка може да ви послужи и за лъжица, защото с помощта на пръстите и с парченцето се взима от другите ястия на масата. Ако домакинът ви е харесал и продължите да се държите възпитано, въпреки че сте омазани с пюре от леща например, не отказвайте подадената храна от домакина към устата ви, защото това за етиопците е признак на симпатия и уважение.

Етиопската храна е много разнообразна, но може да се групира в няколко групи. Уот са постни или месни яхнии, щедро подправени със смес от подправки бербере. На другия край на етиопската пикантност са алича – зеленчукови манджи, които обикновено съдържат картофи, моркови, обикновено или листно зеле, както и джинджифил. Веганите биха се чувствали много добре в Етиопия, защото над 60 % от населението са православни християни, които стриктно спазват постите. Освен дългите пости преди Коледа и Великден те включват и някои по-кратки в някои дни от седмицата и така се събират към 250 дни без сирене, месо и яйца. Затова на масата на тези хора може да намерите почти през цялата година варива като сушен грах, леща и бакла, които се приготвят без грам животинска мазнина. Липсата на животинска мазнина е заменена с екзотични масла от сусам, шафранка и нуг. Извън постите тези масла се заменят с нитер кибе – пречистено масло, подобно на индийското гхи. Нитер кибе се загрява с подправки като куркума, кимион, кориандър, кардамон, канела и индийско орехче, преди да се почисти и да се филтрира. На етиопската маса няма да видите как ястията се сервират едно след друго, защото всички ястия се слагат на един път. Също така в етиопската кухня не присъстват десерти като част от обяда или вечерята. 🙁 Това е доста странно, защото в района се произвежда много качествен мед. Разбирате, че този последен факт за кухнята на страната ме натъжи. Не само, че нямат торти (нещо типично за Африка), но изобщо нямат десерти. Наложи се да се правя на творец и вдъхновена от три типични продукта/ ястия от Етиопия – инджера, кафе и мед сглобих нещо много вкусно, което покрива на 70% представата ми за торта. 🙂 Еми, не е етиопска, но от цялото си сърце я приготвям в чест на тази държава. Ето и необходимите продукти:

За палачинките:

1 чаена чаша прясно мляко

1 чаена чаша брашно

1 яйце

1 супена лъжица олио

щипка сол

За крема:

200 грама шоколад

60 грама масло

50 мл еспресо

2 супени лъжици захар

150 мл сметана

За завършек:

2 банана

1 супена лъжица масло

2 супени лъжици мед

щипка сол

канела – около 1 1/2 чаена лъжица

Начин на приготвяне:

Започваме с направата на класически палачинки. Или поне аз ги броя за класически. Разбиваме яйцето и прясното мляко. Постепенно добавяме брашното, а накрая солта и олиото. Разбиваме на гладка смес с подобна гъстота:

По принцип правя палачинките доста тънки, но в случая загребвах малко повече смес, защото палачинките ми играят ролята на блатове за тортата. Пърженето става като с четка леко намазните тиган, изсипете необходимото количество тесто и го разпределите равномерно по дъното. Аз обръщам палачинките, когато леко започнат краищата да се отделят от ръба с помощта на дървена шпатула.

Изпържих от това количество шест палачинки и ги оставих да се охладят. Започвам да правя крема. На водна баня слагам да се стопи шоколада, маслото, кафето и захарта. Когато всичко се стопи разбърквам до гладкост и оставям настрана да се охлади. В отделна купа разбивам сметаната до меки върхове. След това на няколко пъти я добавям в шоколадовата смес и леко разбърквам.

Приготвям и топинга за отгоре на тортата. В тиган загрявам маслото, меда, канелата и солта.

Когато се разтопи поставям резените банани и ги изпържвам по 4-5 минути от всяка страна.

Време е за сглобяване. Поставям палачинка за основа. Поставям ринг и започвам да редувам палачинка и крем.

Отгоре завършвам с карамелизираните банани.

Оставяме тортата леко да си почине, но не в хладилника, защото палачинките ще станат жилави.

Това е. Поредната торта, която измислям за Африка. 🙂 Надявам се, че ще ви допадне. На вкус е очаквано добра. 🙂 Палачинки, шоколадов мус и карамелизирани банани. Няма как да сбърка човек. 😉 Опитайте и вие. Експериментирайте и се забавлявайте. Лято е. 🙂

Следваща дестинация – Замбия.