Израел

Единствената еврейска държава в света. Тя е частично призната и е страна, известна с множество конфликти и кръвопролития, но и с висок стандарт и сериозни постижения в научната и техническата сфера. Бях там преди почти две години. Отдавна исках да отида по тези свети места, защото обичам мистериите и изобщо историите, свързани със светия Граал, Кивота, свитъци от Мъртво море и т.н. Бях чела и гледала много по темата, но реалността се оказа не толкова мистична и красива.

Не знам за предците ни, които са слизали на брега на Яфо (бивш град, сега квартал на Тел Авив) и после на колене са ходили до Йерусалим какъв им е бил мотива за набожност и святост. Може би времената са били други и вярата е била в основата на всичко, но сега посещението на Божи гроб (поне за мен) не беше в никакъв случай положително духовно преживяване. Като се започне от преминаването по “Виа Долороса” (там, където Христос е преминал в пътя си до Голгота) с нейните милион сергии за какво ли не и тълпи хора, които са туристи като нас или местни, които си купуват пижами и се стигне до самото място, където се извива ужасяваща опашка от хора преживяването ми донесе стрес, досада, а накрая и физическо изтощение. Затова и минутата, прекарана на самия Божи гроб не беше по никакъв начин някакво извънземно преживяване. Още повече, че гръцкия монах постоянно правеше знаци да се изнасям, за да влезе следващия. Не знам за другите хора, които посещават най-святото място за християните какво им е донесло като усещане, но за мен този ден в Израел беше най-тягостния и най-кофти откъм емоция. Съжалявам да го кажа.

Да напишете бележка до Бога със своето най-съкровено желание и да я сложите в цепнатина между камъните на Стената на Плача е нещо като задължителен ритуал, ако сте в Йерусалим. Бог е обещал да бъде на тази стена винаги. Това е мястото, на което най-добре се чуват и изпълняват молитвите. Дори хора, които не са религиозни и особено вярващи, казват че тук, до стената, чувстват особена енергия. Може би това е енергията на тези, които стотици години са донасяли тук болка и радост, мъка и късмет, вяра и неверие. Достъпът до нея е разделен на две части – в едната се допускат мъже със задължително поставена на главата ермолка. Такива шапчици за еднократна употреба има до стената. А в другата част отиват жените, на които трябва главата да е покрита с шал. В интерес на истината мястото за мъжете заема 3/4 от стената, а за жените- останалата 1/4. Изобщо не си помислих за дискриминация. 😉 Толкова много пъхнати в цепнатините хартийки има, че човек трудно намира място къде да постави своята. По традиция “почистването” на Стената се извършва два пъти годишно, а листчетата, които са премахнати, се заравят недалеч от Стената на плача. Не се изгарят, защото се смята, че са директни послания до Бога и това би било неуместно.

Ако пътувате към Израел и сте християни можете да се кръстите и в река Йордан. Някога доста по-пълноводна от сега. Има места, на които ви продават бели роби, с които да се потопите и след това може да си вземете хартийка с името си, че сте кръстени в реката, където Йоан кръщава Христос. Не се облякох в бяла роба, натопих си само краката. В реката има много наноси и изглежда кална. Но имаше хора, които пееха, плачеха, потапяха се по няколко пъти, четяха светото писание. Изобщо пъстър свят.

Ако искате да се потопите в най-соленото море трябва да побързате. Обемът на Мъртво море е толкова нищожен, че се очаква до няколко години, ако не се вземат мерки да се изпари съвсем. Иначе преживяването да се топнете в него е по-скоро неприятно. Водата е толкова солена, че направо е лигава на допир. Ако пък капка попадне в окото ви направо не ми се мисли колко болезнено ще е това. Дето се казва за идеята и опита се топнах веднъж, но това не може да бъде място за почивка и релакс както аз разбирам ходенето на море. 🙂

Храната е много важна част от културата на всеки народ. Същото важи и за Израел, където местната кухня ще ви очарова с традиционния близкоизточен вкус.  Има някои вкусни местни неща, които задължително трябва да опитате, ако посетите Израел.  1. Shakshuka – Това северноафриканско ястие е подходящо за начало на деня и е предпочитана закуска в Израел. Има доста вариации, но основно представлява запечено яйце в пикантен доматен сос. Сервира се с парченца хляб, с които да се топва храната. 2. Нахут – Ако не опитате нахут в Израел, много ще сгрешите. Той е в основата на множество от най-популярните местни манджи като Хумус, Msabbaha – близо до хумуса, но различно като консистенция – тук нахутът е цял, не намачкан. Нахутът се използва и в направата на Фалафел. 3. Shawarma – Прилича на дюнер кебап, но се прави с парченца пуешко месо, пилешко или агнешко, нарязани тънко, сервирани в пита с гарнитура различни салати и подправки. 4. Салата -Салатата тук не е просто марулята с домати. В Израел тя се прави с много пресни билки, лимонов сок и зехтин. Може да опитате и местното табуле (домати, магданоз, булгур, метна и лук), карфиол с тахан, мариновани тиквички и моркови – те също са част от местните салати. 5.Murtabak – Това е традиционен десерт за Йерусалим – точени кори, тънки като хартия, пълнени с меко бяло сирене, ядки и плодове. Сгъва се като палачинка и се пече докато се стопли и стане хрупкав. После се намазва с масло и поръсва с пудра захар, преди да се сервира. 6. Сок от нар – Продава се на повечето пазари и е идеален за горещините в Израел. Ако вкусът на чист нар ви е малко горчиво-кисел, може да добавите и портокал. Но всъщност там наровете са божествени на вкус – едри и узрели, а сокът им е наистина еликсир. 🙂

За еврейския народ Пасха е най-древният празник и най-значимият. Евреите помнят този важен ден от древни времена и почитат свещено паметта на спасението от робството. Този празник е символ на освобождението, постигането на дългоочакваната цел и освобождението от тиранията. Тържеството има вековни традиции и всички евреи все още ги почитат. Традиционното ястие на този празник е прясна торта от мацо, символ на бързането на всички евреи, напускащи Египет. Каноните за готвене на мацо диктуват да отделите само 18 минути за него – това е точно толкова, че тестото няма време да започне “да се скита”. Така мацото не се счита за ястие с квас и може да се консумира по време на празника. Мацо служи като напомняне за големия потоп, в който всички евреи били принудени да опаковат своите вещи и да напуснат Египет. Тръгнали толкова бързо, че тестото за хляб нямало време да втаса и така се появило мацо.

За вас избрах да приготвя именно торта с мацо – Chocolate Matza. Ето и необходимите продукти:

10 броя matzah

1/2 чаена чаша какао

1 супена лъжица нес кафе

1 чаена чаша захар

1/2 чаена чаша вода

2 супени лъжици бренди

200 грама масло

160 грама шоколад

1/2 чаена чаша фъстъчено масло

Начин на приготвяне:

Начупете корите на малки парчета. В съд на котлона загрейте до кипене какаото, кафето, захарта, водата и брендито. Накрая добавете маслото.

Когато всичко се разтопи залейте с него корите в правоъгълна тавичка. Оставете да се охлади.

На водна баня стопете шоколада. Добавете фъстъченото масло.

Изсипете върху останалата смес. Оставете за 4 часа в хладилник да стегне или за половин час във фризер.

Еми това е. Много бързо и семпло. С богат шоколадов вкус. Знаете, аз не обичам шоколад, но колко са щастливи всички покрай мен :D. Израел си остава странна страна за мен. Посетих я, вкусих храната, пих от водата, дишах въздуха там и все още не разбирам защо по тези земи продължават да се избиват палестинци и евреи…Тъжно е за толкова загубени животи. Явно никога няма да ги разбера. Явно техния свят е много далеч от моя, техният мироглед твърде различен от моя… Но нима за късче пустиня можеш да поискаш да вземеш живота на дете, нима една майка може да изпрати детето си опасано с експлозив в името на Бог?!?!? Кой Бог би поискал това? Няма такъв Бог. Защото божественото е у всеки от нас и неговата сила е в  това да се обичаме, а не да се убиваме.

Следваща дестинация – Източен Тимор.