Индия

Индия е онази, бленувана от всеки, мечта да се върнеш назад във времето и почерпил мъдрост от видяното, почувстваното, преживяното да се преродиш в един по-добър човек.  Или поне така казват. Не съм била там. Не знам и дали някога ще отида. Имам колебания. Въпреки всичко трябва да призная, че Индия омагьосва с величието на покритите със сняг и лед планински върхове, с многообразието на цветовете, мистиката на музиката и танца, с всекидневните уроци, променящи душата и личността, с ефирната прелест на Тадж Махал и мощта на хилядите крепости. Нейната красота се крие в изкусните каменни резби, напомнящи фина дантела, в мириса на подправките и цветята по сергиите и уличките, в невероятните любовни истории, смайващите контрасти, енергията, в хилядолетната, изпъстрена с превратности история и най-вече във възможността да се открие удоволствието от малките неща, които всъщност се оказват най-важното и необходимо нещо в преоткриването на смисъла на живота.

Между България и Индия съществуват много общи неща: привързаността към традициите, древната история, темперамента, гостоприемството, стремежът към знание, достойнството на народа, толерантността, широката душа и сърце, обичта към природата, богата митологична и литературна съкровищница, общото езиково семейство, любовта към музиката и танца, стремежът към красота, уважение на другите култури, способността за промяна, дълбоката връзка със земята, а може би и нашите исторически корени. 🙂

Индия е втората по население страна в света. Само населението на щата Утар Прадеш е повече от 200 млн. души. 😮  Това са повече хора, отколкото живеещите в Япония, в Мексико или в Русия. Въпреки че светът премахва практиката на уредените бракове още през 18-ти век, в Индия и до днес подобни женитби продължават да се прилагат. Идеята на брака не е сложна: вместо хората да избират свои партньори, всички останали го правят – родители, отдалечени роднини, приятели на роднини и т.н. За местните, женитбата е нещо повече от събирането на двама човека. За тях става въпрос за обединението на две семейства. Особено внимание се отделя на това да се гарантира, че човек не се жени извън своята каста, общност, религия, социален статус и т.н. В случай, че член на семейството противоречи на правилата и разпоредбите, той може да бъде отхвърлен или по-лошо – убит, за да не подрони честта на семейството или общността. Семейство на момичето се сбогува с него с куп подаръци, главно под формата на златни бижута. Тези накити представляват зестрата на жената. С течение на времето практиката се променя – семействата започват да плащат зестрата в пари, имоти и дори образованието на младоженеца, като знак на благодарност за поемането на отговорност за дъщеря им. Под натиска на зестрата, надвиснал над много семейства, доста често хората смятат, че жените са бреме. Освен всичко останало, жената може да бъде заплаха за семейната чест, в случай, че не е достатъчно красива, за да се ожени, или ако бъде изнасилена.

Голяма част от индийците вярват в духове или изпълняват странни ритуали. Хороскопът при тях е доста сложен и взима под внимание няколко аспекта – от деня, вероятно до наносекундата от раждането на човек. За някои жени се казва, че имат „мангал дош“ – и това би застрашило живота на техните съпрузи. За да я „излекуват“, индийците смятат, че тя трябва да се ожени за дърво. Друг начин да се измъчва такъв тип жена е тя да се венчае за животно.

Един от най-ужасяващите ритуали в Индия е този на хвърлянето на бебето, изпълняван предимно от мюсюлманите и част от индусите. За да бъдат благословени с деца, хората участват в тази традиция, по време на която едно дете (на две или дори по-малко години) бива изхвърлено от кула с височина около 15 метра. Отдолу, в подножието на кулата, го чакат тълпи хора, протегнали ръцете си, за да го хванат.

Канибалите в Танзания и Нова Зеландия ще ви се видят направо приятелски настроени в сравнение с племето агори в Индия. Те са част от секта, която не просто практикува канибализма, а го е превърнала в своя култура и начин на живот. Религиозната секта се състои от мъже, които живеят на гробища до град Варанаси и използват части от мъртви тела като съдове. Хората агори ядат само месото на починали хора и смятат, че по този начин изграждат връзка с отвъдния свят. Те са аскети, които почти не носят дрехи и вярват, че съществуват между живота и смъртта.

Храната за тялото не е достатъчна. Трябва да има храна и за душата.Ако има световна кухня, която да се вписва прекрасно в тази мисъл на Дороти Дей, то тя е индийската. Храната, сътворена с ръце, но и с голяма душа, е с вкус, който задоволява потребностите ни и ни зарежда с енергия. Дава ни криле. Индия е наричана страната на подправките и с пълно право. Няма друга държава в света, която да произвежда толкова различни видове подправки, колкото Индия. Тя произвежда над 70% от подправките в цял свят. 😮 Всеки регион в Индия използва свои съставки, подправки и кулинарни техники, за да създаде уникален вкус на ястията. Едно от любопитните неща за индийската кухня е, че повечето ястия не са никак сложни за приготвяне. За да си направите индийска вечеря не са ви необходими невероятни кулинарни умения. Достатъчно е да се погрижите да имате много пресни продукти и разнообразие от подправки.

В индийските кулинарни традиции присъстват шест различни вкуса: сладко (madhura), солено (lavana), горчиво (tikta), кисело (amala), стипчиво (kasya) и пикантно (katu). В типичните индийски ястия обикновено има баланс от всичките 6 вкуса, като най-много 1-2 вкуса могат да отсъстват, а останалите да са включени в храната. Едни от най-използваните продукти  са картофите, доматите и лютият червен пипер, като те са внесени в Индия от португалците. Португалците внасят също така и рафинираната бяла захар, като преди нея индийците са използвали за подслаждане на ястията си плодове или мед. Един от най-обичаните десерти в Южна Индия е пудингът Payasam. Той задължително присъства в менюто на важни събития и церемонии като сватбите. Според южноиндийските традиции, сватбата не е приключила, докато не се сервира Payasam.

Според аюрведа, древната индийска система, съществуват 3 категории за храните: Саатвик (Saatvic) (пресни зеленчуци и сокове), Раайсик (Raajsic/Rajastic) (мазна и пикантна храна) и Таамсик (Taamsic) (меса и напитки). Satvic са храните, които са натурални и минимално преработени като пресните зеленчуци и се смята, че имат положително, успокояващо и пречистващо действие върху тялото и ума.  Rajastic са храните, които са пикантни, мазни, солени, горчиви, които събуждат амбицията, състезателния дух и егото. Tamasic храните са тези, които са много преработени, токсични, трудни за смилане и могат да имат негативен ефект върху тялото и ума.

Индия е родина на една от най-лютите червени чушки – bhut jolokia или наричана още призрачна чушка. Изчислено е, че тя е около 400 пъти по-люта от сос Табаско. През 2007-а този сорт получава сертификат за най-лют от книгата за световни рекорди Гинес.

Около 20 до 40% от индийците са вегетарианци. Въпреки че не всички индуси са вегетарианци и не всички индийци са индуисти, вегетарианството е важна част от традиционните вярвания и нагласи на народа.

Мога да се обзаложа, че, ако ви попитат за индийско ястия голяма част от вас ще кажат къри. И макар, че къри е смес от подправки това наименование се ползва и за сос, който може да е с месо или без и присъства на трапезата като допълнително ястие (както е хляба за нас). Къри е наименованието на смес от ароматни подправки в комбинация от 5, 7, 13 или повече на брой. Съотношенията между подправките и техните количества зависят предимно от ястието, което се приготвя с ароматната смес. Най-често в състава на кърито на прах влизат куркума, джинджифил, черен пипер, кориандър, кимион, канела, кардамон и карамфил, а също така сминдух, индийско орехче, кайенски пипер, червен пипер и др. Истината е, че няма стандартна рецепта за комбинация на съставките при приготвянето на къри. Съществуват доста вариации – люто къри, сладко къри, малайско, таиянско, мадраско, индийско, целйлонско и др. Кърито има наситено жълт цвят и напълно уникален аромат, който няма как да сбъркате. Придава на ястията предимно пикантен вкус, но едновременно с това е и верен помощник за човешкото здраве, като носи редица ползи. На практика кърито е универсално и може да се добави във всички ястия. Затова предполагам няма да се учудите, че тортата от Индия съдържа къри. 🙂 Ето и необходимите продукти за нея:

за основата:

200 грама брашно

1 супена лъжица къри

7 грама бакплувер

220 грама захар

100 грама кокосови стърготини

1 яйце

180 мл кокосово мляко

60 мл олио

за белтъчната пяна:

100 мл вода

375 грама захар

4 белтъка

1 чаена лъжица къри

за компота от ананас:

600 грама ананас (1 плод е достатъчен)

100 грама захар

1 звездичка анасон (аз го пропуснах)

1 пръчка канела

за гарниране:

50 грама безсолни фъстъци (аз ги пропуснах)

15 грама кокосови стърготини

1 чаена лъжица къри

Начин на приготвяне:

В купа смесете всички сухи съставки за основата на тортата. Разбийте яйцето с кокосовото мляко и олиото. След това смесете сухите и мокрите съставки. Намазнете тава за печене с диаметър 24 см и покрийте дъното с хартия за печене.

Печете на 180 градуса около 25 минути. Когато основата стане готова я оставете да се охлади на решетка напълно.

Пригответе компота от ананас като обелите плода и го нарежете на кубчета. В касерола или тенджера сложете половината захар да се разтопи на котлона. След това добавете и останалата захар. Не разбрах защо се прави на части, но реших да спазя рецептата.

След като сместа добие карамелен цвят добавете анасона и канелата. Аз пропуснах анасона, защото тази подправка вкъщи не е на почит. Накрая добавете и кубчетата ананас. Разбърквайте около 3 минути и след това оставете компота да се охлади.

За белтъчната пяна сварете захарен сироп с 2/3 от захарта и водата. Температурата на сиропа трябва да достигне 121 градуса. В идеално суха купа разбийте белтъците (които са на стайна температура) с кърито на пяна до получаването на твърди връхчета. Добавете на тънка струйка захарния сироп без да спирате да разбивате. Внимавайте да не сипвате сиропа директно върху бъркалките на миксера , за да не остане по тях. Разбивайте докато сместа стане лъскава.

Поставете в чиния за сервиране основата на тортата. Измажете стените и тортата отгоре с белтъчната пяна. С помощта на лъжица или на палетен нож оформете вдлъбнатина в средата на крема. С помощта на газова горелка обгорете пяната до степен, която ви харесва. Аз този път бях пестелива в обгарянето.

В оформената купа изсипете компота от ананас. Поръсете със смлените фъстъци, кокосови стърготини и къри. Гарнирайте с мента за свежест.

Ако има торта, която с вкуса си казва името на страната, за която я правя, то тази е такава. Опиташ ли я знаеш, че е Индия. Вкусът ѝ направо крещи “Индия”. Имах резерви как кърито се вписва в десерт, но да ви кажа вписва се идеално. 🙂 Тази торта е от приятните изненади по време на тортената ми обиколка. Или пък подхождайки без очаквания към нея вкусът се оказа чудесен именно заради липсата на очаквания. Препоръчвам да я опитате. По скалата на трудност е около 5 (най-вече заради белтъчната пяна, иначе би била 3), но по скалата на вкус е 10. 😉 Не знам дали ще отида в Индия. Може да не съм още на такъв етап от живота си, в който да го искам, но знам, че хора били там са запленени, втрещени, стъписани, очаровани…все силни емоции, които явно това необикновено място предизвиква в чужденците. Поне със сигурност не е скучно. 😀

Следваща дестинация – Индонезия.