Индонезия

Република Индонезия е държава в Югоизточна Азия, разположена на Малайския архипелаг между Индийския и Тихия океан. Територията й е разпростряна върху Зондските острови, Молукските острови, както и върху западната част на остров Нова Гвинея. Тази страна е най-голямата мюсюлманска страна, съставена е от 17 508 острова, повечето от които планински. На територията на Индонезия има над 100 действащи вулкана. Страната заема четвърто място в света по брой на населението над 240 милиона жители и в нея са регистрирани 742 различни езика и диалекти. Знам, че остров Бали е просто един от многото в Индонезия, но днес ще ви разкажа за него от първо лице.

Два пъти съм била на остров Бали и той заема много специално място в сърцето ми. Последно го посетих преди половин година и спомените от там са още ярки и много топли. Първият път беше преди четири години. Тогава имах нужда да постигна мир най-вече със себе си. Чудех се кое ще е това място, което може да ме омиротвири и се спрях на Бали. Не съжалявам за избора си. Това е мястото с най-милите и позитивни хора, на което съм била. И това не е мит, а истинската реалност там. Навсякъде, без изключение, хората те посрещат с усмивка и спокойствие. И, ако в началото си мислех, че това е, защото работят в хотела и го изискват от тях, то след множеството обиколки из острова и срещите с най-различни хора разбрах, че всички там просто са такива – мили. Това идва от културата им, бита, вярванията. Хората там вярват, че ще се преродят и, ако не са били достатъчно добри, то прераждането няма да е много хубаво. Не става въпрос да се страхуват, а по-скоро ги е грижа за безсмъртната им душа. И при двата ми престоя не видях нито веднъж някой да се кара с друг, да излъчва злоба и ненавист, да е груб с хората около себе си. Звучи невероятно, нали? Но е факт. И на острова наистина се живее лесно и човек се чувства страхотно – диша леко, върви леко, усмихва се и има мир в душата си.

Балийците са мъдри хора. Ако ги попиташ какво очакват от живота, те ти казват – нищо. И имат мъдростта да се радват на малките неща и простичко да бъдат щастливи. Обективно погледнато са много по-бедни материално от нас, но живеят по-добре. Винаги съм мислила, че щастието няма нищо общо с парите и вещите и там нагледно го видях. Стана ми тъжно за милата ни родна действителност, защото ние сами правим дните си нерадостни, търсим все нещо, страдаме, че нямаме нещо, ядосваме се за глупости…тровим живота си. Според различни проучвания това отношение към живота зависело от географската ширина. Понеже Бали е почти на екватора целогодишно условията са почти едни и същи. Имат сух и дъждовен сезон, но освен количеството валежи останалото е почти константно. Това водело до по-спокойно приемане на живота, нямало нужда от презапасяване с храна, с гориво за отопление … докато при нас това, че има зима води до желание да трупаме храна, вещи и ни прави по-тревожни и по-материално насочени. Не знам дали е само от това, но тази теория звучи доста правдоподобно.

Освен хората другото, което неистово ме привлича в тази страна е Индийския океан. Любимият ми океан. 🙂 Водата е почти като чай, а на цвят е кристално чиста. В комбинация с белите плажове и сочната зеленина наоколо правят усещането неописуемо. Като цяло островът е много зелен. А оризовите тераси са ми като едно зелено море. Мога да седя и да ги съзерцавам с часове като през цялото време не мога да спра да се усмихвам. Толкова мир и тишина създават в душата ми, че не ми достигат думи да ви опиша чувството. Само мога да ви пожелая да ги видите и усетите с вашите души.

Наричат Бали островът на хилядата храма. Има нещо вярно в това, защото почти във всяка къща има храм. Ходила съм във всички големи и важни за балийците храмове. Честно казано не бях кой знае колко впечатлена. Някои от тях са разположени на живописни места и всъщност комбинацията на храм и природа създава едно особено усещане. Едно такова място е храмовия комплекс в езерото Бератан, а също така и храма Тана Лот. Поне на мен те ми харесаха най-много.

Кухнята на Бали ще накара всичките ви сетива да празнуват – тя е вкусна, пикантна, естествена, проста и изобилства от морски дарове, плодове и зеленчуци. Аз лично се научих да ям пикантна храна при първото ми пътуване до тази страна. Тъй като първо бях в Малайзия може да се каже, че нямах избор – или пикантно, или нищо. В Бали можеш да ядеш и по-неутрални храни, но пък веднъж опитал автентичните вкусове не ти се иска да го правиш. 🙂 Много обичам лангустата, рибата и скаридите там, а също така и ястията с пилешко месо (често приготвено с ананас). Основната храна там е оризът. Той се ползва и в ежедневните хиндуиски церемонии. Имат едно ястие с ориз, пилешко, зеленчуци и ананас, което сервират в разполовен ананас. Любимо ми е. 🙂 На острова видях за първи път плодове като мангостин и змийски плод. Мангостинът, освен, че е вкусен, е и много полезен. Кората му се изсушава и добавя към чая и се твърди, че тя ще ви поддържа вечно  млади. Не знам дали е така, но е факт, че хората на острова са с много младолики лица. Дали от мангостина или от друго, но е факт. Змийският плод расте на палма, която много прилича на финиковата, но има ужасно големи бодли. Този плод ми направи най-голямо впечатление, защото нито бях опитвала подобно нещо, нито го бях виждала по телевизията, не бях чела за него. Мислех си, че глобализацията ни отнема чувството да открием такива непознати храни, но за радост не е толкова повсеместна и все още се намират някакви екзотични храни, които да ме изумяват и очароват.

На острова можете да опитате и от най-скъпото и според някои най-хубаво кафе- копи лувак. Кафе катo кафе, но преминало през храносмилателния тракт на цибетката преди да  бъде опечено и сервирано в чаша. Много хора се погнусяват да го опитат, но това са предразсъдъци. Кафето просто е с леко стипчив вкус. Ако можете да се превъзмогнете го опитайте, ей така за experience-a. 😉 А що се отнася до цибетката – тя е едно мило опашато животинче, което можете да видите на много места, където има кафеени плантации. На мен ми прилича на кръстоска между лисица и белка. Като заговорихме за животинки се сетих да препоръчам посещение в маймунската гора в Убуд. Там можете да се разходите сред свободно живеещите маймунки и дори да ви се качат на раницата, гърба, главата, да ви откраднат очилата или нещо, което сте оставили на достъпно място в чантата си. Въпреки тези екстри посещението е много приятно и зареждащо. Лично аз много харесвам маймунките и там се чувствах добре. Трябва само да запомните да не ги гледате в очите, особено доминиращите мъжкари. Това няма да доведе до нищо добро за вас.

На Бали десертът е предимно от плодове. Предлага се и сладолед. Когато бях там по-рано тази година вече бях започнала да пиша в този блог и изрично питах за традиционна торта водача ни там, но той не можа да ми каже за такава, защото няма. Обяснимо е – там е влажно и горещо и наистина не ти се яде торта, особено при изобилието от вкусни и пресни плодове целогодишно. За моя радост успях да намеря рецепта за торта от Индонезия, която вероятно се приготвя на някой друг от многото острови. За вас приготвих Lapis Surabaya. Ето и от какви продукти се приготвя тя:

10 жълтъка

125 грама захар

50 грама брашно

125 грама масло на стайна температура

щипка сол

2 супени лъжици сухо мляко

ванилия

1 супена лъжица какао

настъргана кора от портокал

около 2 супени лъжици сладко от ягоди (може и повече)

Начин на приготвяне:

Разбийте за около 10 минути маслото със солта да се получи пухкав крем. Отделно разбийте жълтъците със захарта докато сместа удвои обема си и побелее. Добавете в нея сухото мляко, ванилията и брашното. Накрая на порции добавете и маслената смес. Разбивайте на ниски обороти с миксер докато стане хомогенна сместа. Разделете я на две части – 1/3 + 2/3. В по-малката част добавете кората от портокал и разтвореното в малко вода какао. Разпределете сместа в три тавички за кекс или както направих аз – в една по-голяма тавичка + една за кекс. Застелете преди това с хартия за печене. Печете на 180 градуса за 20 минути.

Извадете блатовете да изстинат на решетка.

След това оформете три пласта.

Най-отдолу поставете единия бял блат. Намажете със сладко от ягоди.

Поставете какаовия блат. След това пак намажете със сладко и накрая поставете третия блат.

Дотук е оригиналната рецепта. Останалото, което добавих е за украса и повече вкус. Не се сдържах. 🙂 Украсих със сладолед, портокалови спирали и резенчета и няколко френски макарона с вкус на портокал и мока.

Тортата е семпла, но богата на вкусове. Докато се печеше всички, преминали през кухнята, издаваха странни звуци и неизменното – “Ммммм, мирише вкусно”. 🙂 Когато видяха резултата имаше една единствена забележка – ама то това е много малко, за кого по-напред. 🙂 Така, че, ако го правите за повече хора можете да увеличите пропорционално количествата на продуктите. Тортата  е въздушна и лека. Много е лесна за приготвяне – около 2 степен на трудност от 10. Вкъщи изчезна за няколко минути. Буквално. Усетих доза разочарование за количеството… Но важното е какво усещане носи вкуса. Или поне аз така мисля. Иначе за Индонезия и Бали в частност. Убедена съм, че пак ще отида на това място. За да се заредя с позитивизъм, за да се стопля през зимата, за да намеря покой… Заради толкова още неща. Ако не сте били там и ви е харесал разказа ми – идете. Не е толкова скъпо, не е чак толкова далеч. 🙂 Ако тортата ви се струва вкусна – направете я. За следобедното кафе, за уикенда на вилата или просто, защото всички вкъщи обичат сладко. 🙂

Следваща дестинация – Ирак.