Исландия

Парадокс е, че макар и наречена ледена земя (Iceland) е една много зелена страна. За разлика от съседката ѝ Гренландия (Greenland – зелена земя), която е почти напълно заледена. Явно се е получило някакво объркване с имената. 🙂 През лятото слънцето грее за около 20 часа, а през зимата – само за 4. На 21 декември слънцето изгрява в 11.30 и залязва в 15.30, а на 21 юни слънцето залязва около полунощ и изгрява в 3.00 през нощта. Въпреки тъмнината и напук на теориите за зависимостта на щастието от слънцето исландците са с много висок индекс на щастие и удовлетвореност. Някои изследователи смятат, че това се дължи на факта, че всеки човек там е свободен да се пробва да развива различни таланти (дори и да не ги притежава) и никой не му се присмива за неуспехите. Така в крайна сметка всеки намира себе си и е щастлив. 🙂 Метафорично казано Исландия се намира на върха на света, а това ви гарантира, че се намирате сред най-подходящите места на планетата, откъдето можете да видите северното сияние. Тези зрелищни небесни чудеса се срещат често в Исландия в периода от септември до средата на април и са една от най-предпочитаните причини за посещение на северната страна извън ярките летни месеци. В типичната исландска зимна нощ е вероятно да видите мистичните зелени светлини, които танцуват на ясното небе над Рейкявик, но шансовете ви се увеличават дори повече, ако се запътите извън града, далеч от електрическото осветление.

Водата в Исландия е една от най-чистите в света. Затова не се налага да преминава през каквито и да било обработки и пречистване преди да достигне до домакинствата. В домовете няма бойлери, защото горещата вода и пара от гейзерите се доставя до дома и се ползва от населението. Изобщо доста еко живеят тези 332 500 жители на Исландия.

Повечето исландци нямат фамилни имена. Затова и жените не приемат фамилията на съпруга си след брака, тъй като такава липсва. Фамилията за момчетата се образува като към малкото име на бащата се добавя наставката sson, а за момичетата се добавя наставката dottir. Имената на новородените деца трябва да се изберат от тези, включени в регистър. Ако се измисли ново име, е необходимо да се съгласува с властите и да впише в регистъра. В речника на исландците липсва и официалното обръщение “Господин” или “Госпожо”. Всички си говорят на малко име, включително и като се обръщат към президента.

Проучвания показват, че около 80% от населението вярва в съществуването на елфите. Затова си имат и специална служба за защита на елфите. 😮 За да не притесняват митичните създания исландците избягват да вървят по улици, които се смятат за свърталище на елфите. Исландия е мястото, където правата на елфите са узаконени в конституцията.

Зeлeнчyĸoвитe лaвĸи ca paзпoлoжeни нa yлицaтa, бeз пpoдaвaчи.Цeнитe ca нaпиcaни нa eтиĸeти, a дo тяx имa вeзнa и ĸyтия зa пapи. Дa, дa, xopaтa идвaт caми, мepят, плaщaт, взимaт cи pecтo и пpoдължaвaт пътя cи. He e лecнo дa пoвяpвaмe в тoвa, зaтoвa e пo-дoбpe дa ce paзxoдим дo Иcлaндия и дa ce yбeдим личнo. За вас не знам, но аз съм решила да проверя на място. Bpaтитe нa дoмoвeтe нe ce зaĸлючвaт, нo тoвa нe e нaй-нeoбиĸнoвeнoтo.Интepecнo e тoвa, чe нaпълнo нeпoзнaт чoвeĸ мoжe дa влeзe в caмoтнa, cгyшeнa в гopaтa ĸъщичĸa, и вeднaгa щe бъдe нaпoeн, нaxpaнeн и щe мy бъдe пpeдocтaвeнo мяcтo зa cпaнe.Aĸo cи мъж, a в ĸъщaтa имa caмo бeззaщитнa жeнa, нeщaтa нямa дa ce пpoмeнят. И макар, че Исландия няма собствена армия и почти няма полиция, явно престъпността не е висока и хората са отворени и миролюбиви.

Xapи Линeĸep (извecтeн aнглийcĸи фyтбoлиcт) e възxитeн oт тoвa, чe в Иcлaндия имa пoвeчe вyлĸaни, oтĸoлĸoтo пpoфecиoнaлни фyтбoлиcти – 126 cpeщy 120. Tyĸ имa мнoгo нeщa, пoвeчe oтĸoлĸoтo xopaтa, зaтoвa нe e yчyдвaщo, чe xopaтa ycвoявaт paзлични пpoфecии.Haпpимep, oвцeтe ca дocтa пoвeчe oт xoмo caпиeнc – 420 000 cpeщy 332 500.Mнoгo пoвeчe ca и тъпoĸлюнитe ĸaйpи в Иcлaндия, ĸoитo ca цeли 4 милиoнa!Oт дpyгa cтpaнa нa ocтpoвa нямa мpaвĸи, a yчeнитe и идeя cи нямaт зaщo. Човек, който никога не е напускал страната никога не е виждал комар. (Какъв щастливец!)

Исландският кон е известен със своя нежен, но енергичен характер. Петте вида походка, характерни за този вид, спомагат за несравнимото им умение да прекосяват дори изключително трудни терени. Обиколките с коне са популярна атракция и отвеждат пътуващите до недостъпната исландска пустош. Това ви позволява да се насладите на незабравимо преживяване и да видите околността през погледа на първоначалните заселници на Исландия – викингите. Това удивително животно играе ключова роля в културното и историческото развитие на нацията. Тази специална порода задържа вниманието на любителите на животните от десетилетия и отдавна е основна туристическа атракция на Исландия. По времето, когато започва колонизирането на Исландия, първите викингски заселници водят със себе си своите най-добри коне. През вековете суровите условия на острова видоизменят породата и само най-силните екземпляри оцеляват.

Ако решите да посетите Исландия, може да сте сигурни, че ще намерите вкусна, здравословна и прясна храна. Ястията са изцяло съобразени със студеното време и нуждите на човешкия организъм. И до днес поминъкът в Исландия е предимно риболов и овцевъдство. Рибните ястия са невероятно изискани и могат да се намерят почти на всеки ъгъл. В рибните ресторанти се предлагат сьомга, палатус, скариди, дори акула. Преди да се консумира рибата често трябва да се изсуши и осоли. Има и рецепти, в които рибата се готви прясна като се вари, пече на фурна или се запържва на тиган.Традиционната за страната акула може да се консумира само от местните жители. Пример за това е hakarl – изгнило месо от акула, заровено за шест месеца, за да се разложи до необходимата степен. В Исландия яденето на hakarl е един вид тест за мъжество. Само зрелият мъж може да я консумира хладнокръвно. Това звучи доста отблъскващо. Не мисля, че бих опитала такова нещо – няма да издържи теста ми за вид и мирис. Исландското агнешко месо има много различен и специфичен вкус. Агнетата се пускат на свободна паша, за да ядат свежи треви, растения и билки. За опушването се използва бреза и изсушена овча тор. Пушеното месо е един от най-популярните коледни деликатеси в Исландия. Kjötsúpa е традиционно супа с агнешко месо. Месото се сварява на бавен огън като се добавят билки, лук, моркови и други зеленчуци. Когато е готова супата се сервира с ориз, ечемик или овес. Лесна и бърза за приготвяне, но много засищаща и вкусна. Сиренето и млечните продукти са друга важна част от исландското меню, като в страната вече се произвеждат над 80 вида сирене. Най-разпространените зеленчуци пък са картофи и зеле. Традиционният тънък хляб е част от културата на Исландия от векове и винаги е присъствал на трапезата на местните хора. Обикновено се яде за закуска с масло или тънките му филийки се използват за сандвичи.

Други специфични деликатеси са Hrutspungur – мариновани в млечна саламура овнешки тестиси, които са сплескани като бисквита; Svid – овча глава, разполовена на две, леко кипната (почти сурова) или пък маринована заедно с очите; Slatur – накълцани овчи карантии, сварени в шкембе; Hardfiskur – трескова риба; Bleikja – овъглено месо; Lund – месо от чайка. Когато пътувам се опитвам да пробвам максимално много ястия от местната кухня. Когато ида до Исландия тези по-горе ще ги нося записани на листче, за да знам какво да не ям. 😀 Други екзотични деликатеси са устни от кит, пържоли от кит, месо от морска котка. Едно от уникалните ястия е skyr –  нещо средно между извара и кисело мляко, направено от каймак и бактериална култура. От напитките най-разпространено е кафето. Има алкохол, но поради високите му цени, употребата му е ограничена. Бирата в Исландия е била забранена в продължение на 75 години, а употребата й е разрешена от 1 март 1989 година. Традиционната исландска силноалкохолна напитка е brennivin (нещо средно между водка и уиски), която се приготвя от картофи и се ароматизира с ким.

За вас се спрях на исландската класика за Коледа „Vinarterta“, Макар, че сме още далеч от този празник и навън температурите са около 30 градуса все пак аз харесвам аромата на канела, коледните бисквити и не видях проблем в това да ги приготвя през септември. 🙂 Традиционно Vínarterta се прави няколко седмици преди Коледа, като исландците я поставят в хладилника, покрита с найлоново фолио, така че слоевете да се уплътнят добре и вкусовете да се засилят. Разбира се, ако искате да я изядете на следващия ден след като сте я направили никой няма да ви спре.

Ето и необходимите продукти:

За блатовете бисквитки:

100 грама масло

80 грама захар

2 големи яйца

315 грама брашно

2 чаени лъжици кардамон

2 чаени лъжици бакплувер

ванилия

бадемова есенция

1 супена лъжица прясно мляко

щипка сол

За мармалада от сливи:

400 грама сливи

1 чаена лъжица кардамон

ванилия

1/2 чаена чаша захар

1/2 чаена лъжица канела

2 чаши вода

4 шушулки кардамон, леко счукани

За украса :

джинджифилови бисквити

или можете да добавите към тестото за блатове следните съставки и да направите бисквитки:

1 чаена лъжица смлян джинджифил

1/2 чаена лъжица смляна канела

1/4 чаена лъжица индийско орехче

1/4 чаена лъжица смлян карамфил

1/2 чаена лъжица черен пипер

1/2 чаена лъжица сладък червен пипер

3 супени лъжици кафява захар

За глазура на бисквитките :

1 чаена лъжица разтворимо кафе

1 супена лъжица прясно мляко

1 жълтък

Начин на приготвяне:

Започваме с конфитюра от сливи. Сложете нарязаните на парчета сливи във водата и варете 15 минути.

След това извадете плодовете и ги смелете в блендер. В сока на котлона добавете захарта и подправките и варете още 20 минути. Накрая смесете плодовете със сладкото и оставете да се охлади и сгъсти.

Разбийте маслото със захарта на крем. Добавете яйцата едно по едно.

Прибавете смесените сухи съставки на два пъти като разбърквате внимателно до хомогенност.

Накрая добавете прясното мляко и есенциите. Така оформеното тесто увийте във фолио за свежо съхранение и оставете в хладилника за поне 15 минути.

Разделете тестото на 6 части. Разточете всяка от тях на кора от 16 см. Тъй като ми се искаше да са еднакви разточвах и след това изрязвах с ринг кората. В резултат на което накрая ми остана тесто и за седма кора. С това тесто можеше да се направят бисквитки, но аз бях приготвила тесто за тях по любимата ми рецепта за коледни джинджифилови сладки.

Застелете тава с хартия за печене  и печете корите в предварително загрята фурна на 180 градуса за  12-14 минути.

Отделно направете бисквитките и опечете и тях според рецептата, която ползвате.

След като корите се охладят напълно започнете да редувате кора и конфитюр, а накрая оставете последната кора без нищо.

Оставете в хладилника поне за нощ да престои.

Облепете с бисквитки страните на тортата и поръсете с пудра захар отгоре.

Тортата е леко суха за моя вкус. Може би трябваше да стои повече преди да я опитам, но пък, ако я смесите с кисело мляко става вълшебна комбинация позната от детството ми. Иначе напоследък преоткривам кардамона като подправка в сладкарството. Много добре се вписва.

Аĸo cтe peшили дa ce пoтoпитe в гeйзepитe или дa ce пoлюбyвaтe нa ceвepнoтo cияниe – cтягaйтe ĸyфapитe, ĸyпeтe cи иcлaндcĸи ĸpoни и нaпpeд! B тaзи cтpaнa e пo-дoбpe дa изпoлзвaтe ĸpeдитни ĸapти, тъй ĸaтo дa плaщaтe нa pъĸa тaм e пoчти oтживeлицa. И бeз бaĸшиши зa cepвитьopитe!Дa ocтaвиш бaĸшиш в Иcлaндия ce cмятa зa ocĸъpблeниe. Направете си и тортата, ако ви е харесало описанието ѝ. Направете я за Коледа или пък сега. Както ви се хареса.

Следваща дестинация  – Испания.