Кралство Испания, Иберия (“земя на реки”), Хисперия (“земя на залязващото слънце”) или просто Испания (“земя на зайците”) е много повече от златни плажове и слънце. Тя може да се похвали с драматична история, многовековни традиции и гъделичкаща сетивата кухня. Една империя в миналото, която е дала много географски открития и куп изобретения на света и, която човек поне веднъж в живота си трябва да посети. Не случайно тя е на трето място в света в класацията на туристическите дестинации след Франция и САЩ.

Великите географски открития са явление с огромни исторически последици. Те водят до създаването на колониални империи, обогатяват научните познания в много сфери на знанието, раздвижват европейската икономика и превръщат Европа във водещ континент в света. В първия етап през ХV-ХVІ век се откриват континентите и главните черти на земната география. На този етап откритията са по-скоро стратегически, икономически и политически, отколкото научни. Извършват се предимно по море. Най-активни са Португалия и Испания, които създават колониални империи.
През Средновековието западна Европа е сравнително бедна част от света. Сред населението ѝ се развива увереността, че Изтокът се къпе в приказни богатства. Смята се, че в далечните източни страни има големи количества злато и скъпоценни камъни, слонова кост, луксозни вещи (фин порцелан, парфюми, копринени и брокатени тъкани), гори от подправки. Тези стоки са познати на европейците, но не са достъпни за по-голямата част от обществото. Първият проблем е, че връзката с Изтока е предимно сухопътна и минава през непознати и опасни страни. Малко хора дръзват да тръгнат, рискувайки живота си. Вторият са големите разстояния (10 – 15 хиляди километра), което оскъпява товара изключително много. Монополист тук се оказва Венецианската република, която натрупва своите богатства от 30 – 40 пъти завишените цени. Ревността на иберийските монархии към богатствата на Венеция е причина за началото на Великите географски открития. Освен това по това време е приключил Реконкиста (отвоюването на Иберийския полуостров от мюсюлманите) и общият процес на централизация на големите западни монархии. Западноевропейците придобиват познания за навигационните средства от арабите. От тях те усвояват компаса, астролабията и бусолата. Но по-голямо значение има факта, че европейците успяват да създадат огнестрелни оръжия с истинско практическо приложение – аркебузи, бомбарди и достатъчно добри оръдия. Те ги поставят на корабите си и при първите сблъсъци с местното население успешно ги използват за налагане на господството си.
По време на експедициите до Африка португалците узнават нещо, което никой друг още не знае – че Африка стига много по на юг, отколкото показват древните карти. А щом Земята е толкова голяма по линията север-юг, трябва да е много по-голяма и по линията изток-запад. Ето защо, когато един генуезки авантюрист на име Христофор Колумб предлага на крал Жоао ІІ да стигне до Индия чрез плаване на запад, португалците не приемат. Те знаят, че тя не е на 300 – 400 левги, както твърди той, а много по-далеч. Колумб се явява след това пред испанската кралска двойка Фернандо и Изабела. Предлага същото и през януари 1492 г. получава правото да екипира три малки каравели за търсене на Индия. Неговото първо плаване е най-известният момент от Великите географски открития. На 12 октомври 1492 г. той достига земя на около 2500 км на запад – едно от Бахамските островчета, наречено от него Сан Салвадор. Убеден, че това е част от Азия, близо до Индия, той назовава местните хора индианци. Въпреки усилията му обаче не открива убедителни доказателства, че е достигнал източните страни. Връщането му в Испания предизвиква сензация. На пръв поглед изглежда, че с един замах испанците са обезсмислили всички усилия на португалската корона и са отмъкнали Индия под носа ѝ. Португалия обаче възразява – според нея това не може да е Индия. Междувременно Колумб осъществява още три плавания. Открива нови земи, но повечето се оказват острови (Ямайка, Куба, Испаньола). Така и не намира достоверни сведения, че те са част от Азия. Няма нито подправки, нито слонова кост, нито индуистки храмове. Умира през 1506 г. убеден в правотата си, когато мнозина други основателно се съмняват.
В началото на ХVІ в. испанците се убеждават, че откритието на Колумб не е Индия. Първият изследовател, който предполага, че става дума за цял нов континент, е Америго Веспучи. Той изказва това през 1501 г. и малко по-късно континентът е наречен на негово име – нещо, което мнозина считат за несправедливост. Преди още да бъдат открити богатствата на Америка испанците започват да търсят начин за нейното заобикаляне. Откриват Тихия океан, а скоро става ясно, че в познатия на европейците район той няма връзка с Атлантическия. От Испания отплава голяма ескадра, която си поставя за цел да открие западен морски път към Азия. Начело стои португалецът Фернандо Магелан. Петте му кораба се спускат все по-на юг край Южна Америка, откриват залива Ла Плата, който първоначално приемат за проток. С много перипетии Магелан преминава през тесен и опасен проток, наречен днес на неговото име. След повече от сто дни без да видят земя испанците достигат Филипинските острови. Там адмиралът е убит. Всички кораби освен “Виктория” са изоставени. Той се връща в Испания натоварен с подправки. От 235 моряци оцеляват само 18. Това първо околосветско плаване доказва нещо, което вече всички знаят – че Земята е кръгла. То показва колко голям и почти непреодолим е Тихият океан. Разкрива повече от всяка друга експедиция колко опасен е дългият престой в открито море.
С думата конкистадор испанците назовават всички онези изследователи, войници, пътешественици и пионери в Новия свят, които заедно участват в завоюването и подчиняването на американския континент от испанците. Конкистадорът не е войник на кралска служба. Той обикновено е авантюрист, който тръгва по собствено желание. С личните си средства и находчивостта си той привлича спонсори, които да подпомогнат финансово начинанието му, както и хора, които да го следват. Понякога кралят влага средства в някоя експедиция, но в повечето случаи единствената кралска подкрепа е лист хартия, който представлява разрешение за нахлуване и завладяване на нови земи. При успешно осъществена мисия конкистадорът, който я ръководи, има шанс да бъде назначен за губернатор на новата испанска провинция, която е подчинил. Малобройните групи европейци не просто оцеляват в непознато място, сред неразбираеми обичаи и традиции и в океан от местни жители, но и успяват да надделеят над тях и да ги подчинят. Има много версии за причините това да се случи. Най-популярната е, че ацтеки, инки и други индиански племена приемат нашествениците като божества.
Завоюването на Америка от конкистадорите се оказва огромна катастрофа за местното население. Те пренасят болести, за които местните нямат изграден имунитет. Шарките, грипът, тифът и чумата, а дори и обикновените простудни заболявания отнемат живота на милиони. В крайна сметка двата континента се оказват огромно гробище за индианците. Останалите живи са поробени и принуждавани да работят непосилен труд, в резултат на което мнозина измират. Унищожена е и значителната култура, която индианските народи били изградили. Когато бях в Перу и разказваха как испанците са претопявали уникални и фини произведения на изкуството от злато, за да ги пренесат в Европа, направо се разгневих на вандализма и алчността на завоевателите. Ако не е било прословутото гостоприемство на местните и, ако не са били подценили намеренията на гостите светът сигурно щеше да е различен.
Днес Испания не е онази империя, но е почти субконтинент – тя е огромна за размерите на останалите европейски държави. Разноезична, разединена и единна. Едно цяло и много части. Мисля си, че вероятно обединяващото се нарича „страст”. Има много страст в тази държава, тя е пламенна, а също така и дълбока. Умножете неколкократно здрависванията, прегръдките и потупванията по рамото при контакт с българин и ще получите един типичен испански разговор. 🙂 Колкото и странно да ни звучи, испанците са толкова топли и сърдечни хора, че несъзнателно го показват с всеки свой маниер. Когато разговарят те използват много повече мимики и жестове, отколкото българите и описват чрез ръцете си почти всичко, което казват. Не мога да преценя кои са по-емоционални – испанците или италианците. Резултатът ми е на кантар. 😀 Испанците внасят емоция в разговорите и показват колко са заинтересувани от тематиката, прекъсвайки събеседника си. Не се притеснявайте да прекъснете другия докато говори, защото в противен случай испанецът може да помисли, че това, което казва не ви е интересно. 😮 Колкото и да е странно, това неписано правило важи и за бизнес отношенията.
Според вярванията в испанската култура, работата на човек и парите, които получава от нея, се нареждат на много по-задна позиция, отколкото неговите семейство и приятели. По традиция обядът и вечерята се провеждат в компанията на цялото семейство, а ако негови членове отсъстват от дома през седмицата, то тогава задължително през уикендите всички се събират. За чужденците, които посещават Испания едно от най-трудните неща, с което трябва да привикнат, е техния необичаен режим на хранене. Късният обед и още по-късната вечеря отличават значително испанците от останалите култури. Аз съм ранобудна и да ви кажа трудно е. Два пъти съм гостувала на приятели там и този ритъм на живот все още ми е странен, но явно за тях е абсолютно логичен. В Испания е горещо и на практика, за да се видиш с приятели, да пийнете и да се забавлявате ви остава нощта. А, когато си купонясвал до среднощ няма как да станеш в 6. 😀 Освен това следобедната сиеста е почти задължителна и силно препоръчителна. След обилен и вкусен обяд е напълно нормално де се отдадеш на сън. Освен това навън е толкова горещо, че няма и какво да правиш. Повечето малки магазинчета и част от музеите са затворени между 14 и 17 часа. Банките работят до 14:00 часа. 😮 Направих грешката да обикалям Мадрид цял ден през юли. На площада пред двореца по обяд имах чувството, че съм в ада … вървиш бавно и направо си слънчасал на четиридесет градусовата жега. Затова добре разбирам сиестата. Ако не си в климатизирано място трудно ще оцелееш.
За разлика от много други страни, в Испания коледните и новогодишните празници далеч не са толкова комерсиализирани. За тях Рождество е дълбоко религиозен празник, който събира цялото семейство. Освен зелените дръвчета, венци и гирлянди, в домовете можете да видите множество украси, описващи сцена от раждането на Христос. Подобно на много други култури, в Испания Нова година е посрещана с големи, бурни празненства. За разлика от останалите страни обаче, тук традицията в полунощ повелява празнуващите да изяждат точно 12 зрънца грозде. Ритуалът се прави за здраве и късмет през новата година. На 6 януари испанските дечица пълнят обувките си със слама, ечемик и моркови, поставят ги пред вратата и очакват с нетърпение тримата влъхви. Според западноевропейските вярвания, влъхвите са трима мъдреци от царски произход. Евангелието разказва как Балтазар, Каспар и Мелхиор поднасят дарове на малкия Христос на Рождество, от където и идва и днешното честване на испанския празник.
В Испания има и два много специфични фестивала. Единият е “Томатина” – най-големият бой с храна в света, и по-конкретно с домати. В последната сряда на август над 30000 почитатели на доматите се изсипват в селцето Буньол в близост до Валенсия и с нетърпение чакат изстрелването на сигнална ракета, след което започва боя с домати. Предварително къщите се опаковат с найлони и се затварят кепенците, но накрая все пак сградите и улиците се минават с пожарникарски маркуч и вода. 😀 И, ако този фестивал ви звучи откачено то почакайте да чуете за надбягването с бикове в Памплона. Тази традиция може би нямаше да е толкова популярна днес, ако не беше страстта на Хемингуей към Испания и събития, свързани с огромни количества алкохол. Празникът на Сан Фермин започва да привлича хиляди смелчаци след като писателят пише за него в романа си “И изгрява слънце” в началото на миналия век. Ако по някакъв начин успях да ви провокирам да отидете там и да тичате пред биковете (нямам такава цел 🙂 ) то трябва да знаете няколко прости правила : не дразнете животните; оглеждайте се за място за бягство; ако паднете не мърдайте, само покрийте главата си с ръце; постоянно следете ситуацията (очите на 4), защото можете да се спънете в някой паднал пред вас; не тичайте пред биковете почерпени с алкохол, би било глупост в най-висша форма, но не е забранено 😀 И последно (че постът става дълъг, а за храна още не говорим) един странен ритуал в Мадрид. На 15 май всяка година неомъжените жени посещават параклиса Ermita de San Isidoro, за да забият игла в пръстите си, а после да я поставят в съд с идеята да си намерят съпруг. 😮 Между другото браковете в Испания много рядко завършват с разводи. 😉
Традиционната испанска закуска съдържа кафе кон лече и чурос, поръсен с пудра захар или потопен в горещ шоколад. За разлика на повечето страни, испанците обядват между 14:00 и 16:00 часа, а типичният обяд преминава на няколко курса. Той започва с лека храна, обикновено супа или салата и преминава към основното – най-често риба или месо. Десертът е задължителен, дори да бъде само парче плод или торта. След него се сервира кафето, което може да бъде кафе-соло или кафе кортадо. Ако ще вечеряте в ресторант, то тогава можете да направите резервацията си между 21:30 и 23:00 вечерта, защото това е обичайното време за хранене в Испания. Традиционно местните не стават от масата в продължение на часове и вечерята приключва малко преди полунощ.
Испанска кухня няма. Или поне не може да бъде описана еднозначно. Всеки регион от иберийското кралство лесно може да се похвали с поне дузина ястия, които няма да опитате в друга част на страната. Затова каталунската, баската, галисийската, балеарската, както и всяка една от останалите регионални кулинарни традиции заслужава свое собствено определение, книга или поне статия. Няма да ви пиша роман. Ще се опитам само да спомена няколко ястия, които е едва ли не задължително да опитате, ако пътищата ви отведат в Испания. Започваме с чуроса – тестена закуска, която прилича на тулумбичка, но не е сиропирана. Сервира се посипана с пудра захар и купичка горещ шоколад за потапяне. Лично на мен по ми хареса да я хапвам без шоколада, защото той ми беше твърде воднист и ми разваляше усещането. Но вие може и да го харесате. 🙂 Продължавам с друго емблематично ястие – паеята. Ястие с ориз, морски дарове, месо и шафран. Може да бъде само с морски дарове или да е комбинирана и с някакво месо, често пилешко. Яла съм я в различни варианти, но изключително много ми хареса на Тенерифе в един ресторант, “кацнал” на скалите. Вероятно, защото морските дарове в нея бяха съвсем прясно уловени и самата паея ухаеше на море. Не знам… Много вкусно и свежо е да опитате в гореща Испания и студената доматена супа “Гаспачо”. Емблематичен за Иберия е хамон Иберико. И “Не! Това не е просто шунка”. Жълъдите или bellotas от каменен и корков дъб представляват основната храна на иберийските прасета. Благодарение на жълъдите 50-60 % от мазнините в иберийската шунка са олеинова киселина – същата, която прави зехтина толкова полезен. Всяко ново научно изследване води до извода, че свободните условия на живот, различният метаболизъм, а също и естественият процес на сушене на продукта, допринасят както за едни неочаквани здравословни свойства, така и за изключителните му вкусови качества. Двата основни вида хамон в Испания са jamón ibérico и jamón serrano. Jamón serrano (букв. планинска шунка) също е много качествена сурово сушена шунка, но се прави само от бели породи прасета, така че терминът не бива да се използва за jamón ibérico, прасетата за която са с характерен тъмнокафеникав цвят. Само ще изброя още няколко ястия, защото наистина прекалих с писането – различните видове тапас, емпанядас, Тортия Есопньола, Крема Каталана, Пататас Бравас, крокети…
За вас приготвих традиционна испанска торта – San Marcos cake. Тя е позната от 12 век и за първи път е направена в манастира на Сан Маркос (Кастилия), когато кралица Доня Санча де Леон основава храм и болница за якобинските поклонници. Още в началото е добре да знаете, че приготвянето ѝ става в два дни, така че, ако искате да си я направите преценете добре времето. Ето и необходимите продукти:
за блатовете :

4 яйца
145 грама захар
165 грама брашно
60 грама разтопено и охладено масло
щипка сол
за сиропа :

200 грама захар
200 мл вода
2-3 шота ром
малко лимонов сок ; буквално по рецепта “струйка лимонов сок”
за крема :

600 мл сметана
160 грама захар
ванилия
2 супени лъжици какао
за глазурата :

4 жълтъка
7 грама царевично нишесте
180 грама захар
60 мл вода
ванилия
струйка лимонов сок
за украса :
захар за карамелизиране
филирани бадеми (около 50 грама)
Начин на приготвяне:
Разбийте яйцата със захарта и солта докато побелеят и удвоят обема си.

На части добавете пресятото брашно и нежно разбъркайте с шпатула отдолу нагоре в купата. Накрая добавете маслото и разбъркайте внимателно до усвояването му. В тава, намаслена с масло и покрита с хартия за печене, изсипете сместа и печете за 30 минути на 180 градуса.

Извадете от фурната и охладете напълно.

След това увийте във фолио за свежо съхранение и оставете да се охлажда в хладилника за няколко часа, а най-добре за ден.

Направете сиропа като на котлона смесите захарта , ванилията и водата и варите около 10 минути. Охладете за няколко минути и добавете рома и лимоновия сок. Охладете напълно преди да започнете да сглобявате тортата.
Сметановият крем изисква сметаната да е съхранявана в хладилник през последните 24 часа. За по-лесно разбиване можете да охладите купата, в която ще я разбивате. Използвайте миксер и средна скорост на разбиване за приготвяне на крема. Когато стане на меки връхчета отделете около 200 грама и го смесете с какаото. Приберете в хладилник докато не започнете да сглобявате тортата. За целта първо трябва да разрежете блата на 3 равни резени. Моите не станаха идеално равни, защото го правих с нож , но има специални резачки на блатове, с които може да се постигне перфектност. И в двата случая ще е вкусно, но ако са еднакви ще е по-красиво. 🙂
Започнете сглобяването като поставите първия блат и го навлажните със сироп с помощта на четка. След това сложете сметаната с какао.

Сложете втория блат и повторете със сиропиране и част от сметаната. Последният трети блат сиропирайте по-малко. Измажете тортата със сметанов крем отвсякъде и оставете в хладилника.

Да направим глазурата. Сложете в малък съд захарта и водата и варете на слаб котлон около 5 минути. Оставете да се охлади за 2-3 минути. Разбийте жълтъците с нишестето на гладка смес. На тънка струйка излейте захарния сироп като не спирате да разбивате. Готовата смес сложете на водна баня и не спирайте да разбивате докато не се сгъсти. Накрая добавете лимоновия сок и ванилията.

Излейте глазурата върху тортата и загладете с шпатула. Въпреки, че е гъста имайте предвид, че ще се стече доста от тортата. Аз не подходих много умно и се наложи да мия хладилника. Според мен и половината количество е достатъчно за глазура. Така няма да има какво да се стича. 🙂
Охладете за няколко часа в хладилника. Поръсете със захар тортата отгоре и с помощта на кухненска горелка карамелизирайте.

Накрая покрийте стените на тортата с филираните бадеми и украсете отгоре с остатъка от сметановия крем.

Тортата е много сочна, вкусна и доста сладка. Но моето впечатление е, че сладкишите в Испания по правило са доста сладки. 🙂 Точно такава торта не съм яла при моите посещения. Определено в нея се използват доста класически продукти и техники. Безспорно уникална е жълтъчната карамелизирана глазура. Като усещане и вкус напомня на коричката на крем “Брюле”. 🙂 Иначе за Испания… много бих искала да отида в Барселона, да видя творенията на Гауди, да стъпя на Камп Ноу (само дано мадритската ми приятелка не се разсърди много 😀 ) . Не ми останаха сили да ви напиша за изкуството, за галерия “Прадо”, за докосването ми до света на Ел Греко в Толедо, за прекрасния Толедо изобщо, в който се чувстваш като в средновековна приказка, за любимия ми от детството Сервантес с неговия мил идеалист Дон Кихот и симпатичния Санчо, за чара на Тенерифе. Най-добре ще е да стегнете багажа при първа възможност и да откриете вашата Испания. Повярвайте, има за всекиго по нещо. 🙂

Следваща дестинация – Италия.


С голяма наслада прочетох пътеписа и успях да се потопя в историята, настоящето и културата на испанците. Пожелавам ти да посетиш всички райони на тази страна и да ги опишеш по твоя лек и увлекателен начин! 🙂
По рецептата си представих вкуса на тортата и съм сигурна, че е чудесна сладка, сиропирана експлозия за вкусовите рецептори-напълно отговаряща на природата на страстните и усмихнати испанци. Благодаря!