Камбоджа

До преди няколко години знаех една песен на Kim Wild – Cambodia и до там с Камбоджа. Предполагам текста е свързан с червените кхмери и войната в Камбоджа. Тъжна песен…

Тъжната съвременна история на Камбоджа започва през 1975 г. ,когато летоброенето там спира. В Камбоджа Червените кхмери взимат властта и 75-та година става нулева. За Червените кхмери времето започва от тях. Гротеското социално инженерство и класово изтребване маркира началото на управлението. Камбоджа започва от нулата. Без ток, без книги, без образование. За режима на Червените кхмери дори институциите са ненужни. Болници, училища, университети и библиотеки са затворени. На населението е забранено да чете или пише, освен ако не е по нареждане на партията. Лекари, учители, банкери – червените кхмери не пощадяват никого. Дори някои хора, които носели очила, също станали жертва на чистките. Кхмерите ги смятали за образовани. Буквално милиони хора са били изселени от Пном Пен към вътрешността на страната, за да започнат строежа на новото общество. Към края на нулевата година от управлението на Червените кхмери почти половината от населението на Камбоджа е мъртво. 🙁 Интелигенцията, доктори, лекари, професионалисти – систематично убивани.

След като губят властта в Пном Пен, Червените кхмери отстъпват на запад, към камбоджанската граница с Тайланд. В същото време, Китай с раздразнение наблюдава събитията. По това време, външната политика на Виетнам е насочена към Съветския съюз, с който Китай продължава да има изключително обтегнати отношения. Китайското управление публично заявява намерението си да „даде на Виетнам урок“ във връзка с окупацията на Камбоджа. На 17 февруари 1979 г. китайската армия нахлува във Виетнам. Тяхното участие, обаче е кратко – едва до средата на март. Официално Виетнам печели. Всяка година виетнамските войски провеждат настъпателни операции в западната част на страната, както и през втората половина на годината с началото на дъждовния сезон, се оттеглят в базите си. Червените кхмери продължават да заемат позиции в граничната зона, но също така имат бази в съседен Тайланд. Това води до редица сблъсъци между тайландски и виетнамски войски. В западните страни, Виетнам получава обвинения за използване на химическо оръжие (така наречения „жълт дъжд“), но няма убедителни доказателства за това. През септември 1989 г. е обявено пълното изтегляне на виетнамските войски от Камбоджа, но все още остават виетнамските военни съветници. Войната между правителството на Камбоджа и Червените кхмери продължава за период от десет години.

Преди няколко години приятели заминаха за Камбоджа. За мен беше странно, защото тази страна  ми се струва все още рискова, но те бяха смели. 🙂 И така след разговора с тях се разрових какво би ме заинтригувало там и попаднах на статии за Ангкор. Индиана Джоунс в мен се заинтригува. 😮 Миналата Коледа синът ми беше там. От неговите разкази не усетих да е очарован от древните храмове, но беше харесал страната. Определено вече знам, че не е опасно за посещения и вероятно ще му дойде времето и на него в моята ToDo листа. Повечето хора комбинират Виетнам и Камбоджа. Но за Виетнам чух само кофти отзиви и вероятно ще направя Тайланд+Камбоджа. Някога….когато светът отново стане гостоприемен. Липсват ми пътуванията. Никакви други ограничения не ме тормозят като това. Дано Бил Гейтс се окаже прав и в средата на 2021 да имаме лекарство и ваксина за Covid-19.

През 2015 издателството за пътеводители Lonely Planet представя своята класация за най-интересните точки на планетата. Първо място в нея заема храмовият комплекс Ангхор Бат в Камбоджа – абсолютен фаворит в гласуването на експертите на Lonely Planet. Втората позиция в списъка е за Големия бариерен риф в Австралия, а третото място в престижния рейтинг печели древния град Мачу Пикчу в Перу. Била съм на третото място и за мен усещането беше невероятно. Не знам какво ще почувствам в Ангхор. 🙂 Анкгор Ват е без конкуренция по отношение на своята запазеност до днешни дни. Неговата величествена архитектура свидетелства за блясък и лукс, които превъзхождат дори този на фараоните. Притежава артистичност подобна на тази на Тадж Махал, а със своето съвършенство, баланс, пропорции и релеф, е един от най-уникалните паметници в света. Общият профил на паметника имитира пъпка на лотус. Гениалният архитектурен план на постройката позволява поглед върху всички пет кули само от определен ъгъл. Те например не са видими от входа. Много от конструкциите са във формата на кръст. Войните са нанесли щети по храмовия комплекс, но от 1992 година Ангхор Ват е под егидата на ЮНЕСКО и е започнало възстановяването му.

На стената на 800-годишения храм в Ангкор се мъдри изображението на готвач, държащ над открит огън набодена на шиш риба. Барбекюто е една от най-древните готварски техники и тук е рамо до рамо с боговете. Камбоджа пренася през вековете своето увлечение по печеното месо и го комбинира с други похвати от различни континенти, разширявайки по този начин границите на кулинарните си традиции.

Дървесният сок от плодовете на захарната палма е една от основните съставки в камбоджанската кухня и се използва във всяка рецепта – от къри до задушено. А от желеподобните семена на плодовете се приготвят сокове, нектари и всякакви други напитки. Около 3 млн. захарни палми се извисяват във вътрешността на страната и  са се превърнали в национален символ, появявайки се върху обратната страна на някои от риелите. Дълбоките корени на палмата осигуряват защита срещу ерозията, листата ѝ служат за направата на покриви и за плетенето на островърхите шапки, а добитият от дървото сок, ако не се извари и превърне в захар, ферментира и се трансформира в палмово вино. В Камбоджа човек остава с впечатлението, че всички храни са сладки, но едно емблематично ястие опровергава тази теория. Пърженият рак с кампотски зелен пипер е наистина екзалтиращо ястие. Френските гурме готвачи били запалени по кампотския пипер още от колониалния период. После обаче червените кхмери го изкоренили, за да отворят място за оризовите поля (което се оказало грешна тактика и в крайна сметка довело Камбоджа до небивал глад). След падането на режима, няколко фермери засадили отново ценната култура в района, възползвайки се от крайморския климат и богатата на минерали почва, която придава на кампотския пипер една особена нотка.

Когато и да отидете в Камбоджа, ще вкусите оригиналната ѝ кухня, но завоалирана от влиянията на вековните ѝ приятели и врагове. А ако искате да опитате камбоджанска кухня в най-чистия ѝ вид, си поръчайте пържени тарантули. 😮 Трябва да се отбележи, че в кухнята на Камбоджа често се използват като съставки продукти като жаби, насекоми, паяци, костенурки и змии. Националната камбоджанска кухня включва предимно ориз, месо, риба и зеленчуци. Основно място в кухнята на страната заемат супите, приготвени на открит огън от различни видове месо и морски дарове. В менюто се използват още  кисели и зелени зеленчуци, както и пушени продукти (риба и месо). Кхмерите предпочитат да берат плодовете, когато не са узрели – добавят ги в супи и месни ястия (вместо вносните картофи добавят банани и ананаси в ястията си). Ананасовите кубчета често се пържат със свинско месо, добавят се в супи, паста или се пекат на шиш с баракуда.

Няколко ястия, които човек да опита в Камбоджа:

Bai sach chrouk – ориз със свинско месо, най-простото и вкусно ястие. Продава се на улични сергии с храна сутрин. Тънко нарязаното свинско месо се пече на скара върху въглен, за да придаде на месото естествения сладък вкус. Понякога свинското месо се маринова в кокосово мляко или чесън.

Amok Fish – Кхмерската версия на това азиатско рибно ястие се отличава с добавянето на Slok Ngor –  местна билка, която придава на рибата леко горчив вкус. Това е рибен мус с кокосово мляко и криен – вид кхмерска къри паста направена с лимонена трева, корен от куркума, чесън, шалот, корен от калган и джинджифил или китайски джинджифил.

Кхмерско червено къри – приготвено с кокосово мляко, но без чили. Говеждо, пилешко или риба, патладжан, зелен фасул, картофи, прясно кокосово мляко, лимонена трева или криен се сервират с къри. Сервиран с хляб, той е реликва от френско влияние.

Lap Khmer е салата с леко запечени, тънко нарязани парчета телешко месо. Към него се добавят лимонена трева, шалот, чесън, рибен сос, азиатски босилек, мента, зелен фасул и зелени чушки. В полученото сладко-кисело ястие се добавя подправката heul и голямо количество червено чили.

Пържени мравки – разбира се, няма как да не споменем поне едно ястие от насекоми. Включва червени мравки, говеждо и туласи (босилек). Мравки с различни размери, някои са едва видими, други са с дължина почти 2,5 см, пържени дълго време с джинджифил, лимонена трева, чесън, шалот и говеждо месо на тънки филийки. Голямото количество люти чушки придава на ястието вкус и аромат, без да се губи леко киселия (благодарение на мравките) вкус на месо. Ястието се сервира с ориз.

Това последното не знам дали бих го опитала… 😀

За вас приготвих една торта, която се нарича Num Taloak. Ето и необходимите продукти за нея:

3 яйца

1 1/2 чаена чаша захар

1/2 чаена чаша разтопено масло

1/4 чаена лъжица сол

2 чаени лъжици баклпувер

1/4 чаена лъжица канела

ванилия

2 чаени чаши брашно

1/4 чаена чаша вода – опционално, ако сместа стане твърде гъста

4 броя райски ябълки

170 грама орехи

около 2 супени лъжици пудра захар за поръсване

Начин на приготвяне:

Разбийте яйцата със захарта докато захарта се разтопи. Добавете маслото на части и разбийте до хомогенност.

Смесете в купа всички сухи съставки и ги прибавете към яйчено-маслената смес. Разбъркайте внимателно и не много енергично. Обелете с белачка райската ябълка и я нарежете на кубчета. След това я пасирайте и добавете към сместа.

Смелете с блендер или нарежете с нож ореховите ядки. Както ви харесва. Аз лично предпочитам да са по-едри, но хората покрай мен харесват да са по-дребни парчетата ядки. Затова днес се съобразих с тях. Добавете ги последни в сместа и леко разбъркайте.

Намазнете тавата и я поръсете с брашно. Изсипете сместа и печете в предварително загрята на 180 градуса фурна за 25 минути или до готовност. При мен времето за печене беше двойно по-дълго. Затова проверявайте с дървено шишче дали сладкишът е готов.

Извадете и охладете върху решетка за кратко.

Докато е топла тортата я поръсете с пудра захар. Колкото ви харесва на вкус 😉

Аз  си сервирах парче с малко заквасена сметана и да ви кажа много си подхождат. Тортата е сочна и непретенциозна, но много балансирана откъм вкус и текстура. Като за десерт за всеки ден е много добро попадение и не отнема повече от 15 минути да се приготви + 25-50 мин да се опече. Колко ти е. 🙂 Опитайте и вие. А аз като отида в Камбоджа ще търся да го пробвам там на място. 🙂

Следваща дестинация – Камерун.