Алжир

Когато чуя Алжир си представям нещо цветно – керамика, шалове, пазари, красиви пустинни залези…Тази държава в Северна Африка е странна за нашите представи за ислямска държава – там цари матриархат, а лицата си крият не жените, а мъжете. Населена е с туареги. Народ, за който писах малко в темата за Азауад. Въпреки, че са мюсюлмани, мъжете и жените са със сменени роли. В традиционния ислямски свят момичето след навършването на определена възраст слага на лицето си шамия, крие го от страничните погледи и води смирен начин на живот. При туарегите нещо подобно става с мъжете – още от детството бащата учи сина си как да връзва шала си, покривайки косите и лицето, а в деня на пълнолетие младежите получават от баща си двете най-важни за живота им оттук нататък вещи – меч и тагелмуст – шал с индигов цвят, с който да си покрива лицето. Този шал се смята, че защитава приносителя му от злите духове на пустинята. Никога не бива да молиш туарег да свали шала си.

Жените са доста разкрепостени. За тях е напълно нормално преди сватбата да имат колкото пожелаят интимни връзки и те не само, че не крият този факт, а тъкмо обратното – хвалят се с любовните си завоевания. Но това е преди брака. След него всяка странична връзка се смята за предателство и се наказва строго. Понякога се стига и до нежелана бременност на неомъжено момиче. Но това не се осъжда от обществото. Племето изчаква да се роди бебето и на общ съвет се оглежда на кого от мъжете най-прилича и дали той би бил подходящ за негов баща.

За разлика от жените голяма част от туарегските мъже са неграмотни. Затова жените са пазителките на традициите, правилата и културата. Мъжете воюват,но жените управляват във всички останали сфери на живота. Те са собственичките на цялото семейно имущество, домът се води на тяхно име, а също камилите и козите. При развод жената решава как да раздели имуществото си, като дори може да остави съпруга си без нищо. Децата по право също остават при жените.

Магреб кухнята обединява кулинарните традиции на народите от Северна Африка, като част от тях се явява Алжир. Ястието, с което е известен Алжир е кускуса. С голямо многообразие от специалитети алжирската кухня е една от най-богатите в света, въпреки че не е толкова добре позната. От планинските склонове се доставят най-разнообразни подправки, царевица и ечемик. От Сахара се набавят фурми, камилско масло и месо, а крайбрежните равнини на север осигуряват житните култури, зеленчуците, плодовете и зехтина. Основата на алжирската кухня е поставена от берберите, които използвали подправки, булгур и грис.Техните ястия не били сложни, но много питателни. През вековете ,след като първо арабите, а после и турците завладели тази земя и донесли със себе си своите кулинарни традиции, кухнята на Алжир се дообогатила. Едно типично ястие е т. нар. “шорба”. То може да се сготви с дребни макарони, ориз или зелен булгур. След целодневния пост през месеца на Рамадан е немислимо първото блюдо на трапезата да бъде нещо различно от “шорба”. Тази супа е важна част и от всеки официален обяд или вечеря. По традиция в края на вечерята алжирците пият чай от прясна мента, който винаги се сервира с десерт.

Това, което избрах да приготвя за Алжир се нарича „Mouskoutchou“. В Мароко му казват „Мескута“. Лек и ефирен десерт с простички съставки и лесен за приготвяне. Във всеки алжирски дом го сервират заедно с чая, а понякога и за закуска.

Необходими продукти:

1 1/4  чаена чаши захар

5 яйца

1 ванилия

1/4  чаена лъжичка сол

1 2/3 чаени чаши брашно

1 чаена лъжичка бакплувер

3 супени лъжици настъргана лимонова кора

1 чаена лъжичка маково семе

1/3 чаена чаша разтопено масло

За украса :

кайсиево сладко / захарна глазура

препечени ядки или кокос

захаросани плодове

Начин на приготвяне:

Разбийте яйцата, които са със стайна температура,заедно със захарта с миксер  докато сместа утрои обема си. Добавете разтопеното масло, а след това и настърганата лимонова кора. Смесете останалите съставки с пресятото брашно и постепенно добавете, като леко разбърквате, към яйчената смес. Изсипете във форма за кекс, която предварително сте намазнили и посипали с брашно. Печете на 180 °C докато клечка, забодена в сладкиша излезе суха. Извадете от фурната , изчакайте няколко минути да изстине и обърнете внимателно кекса върху решетка да изстине.

Аз реших да го полея със захарна глазура, за да добие по-празничен вид. В зависимост от това колко глазура харесвате се определят и количествата захар и лимонов сок. Аз направих моята с 200 грама пудра захар и 4 супени лъжици лимонов сок, които хубаво разбърках. Накрая подредих отгоре коктейлни череши, орехови ядки, резенчета портокал и пръчка канела за разкош.

Вкъщи кексът не е от любимите десерти и нямам кой знае какъв опит в приготвянето му. Но тази рецепта беше много лесна за изпълнение, бюджетно скромна е и се получи едно вкусно допълнение за сутрешното кафе.

Следваща дестинация – Американска Самоа.