Коморски острови

Недалеч от Мадагаскар в Индийския океан се намират три големи острова и няколко по-малки с пейзаж почти като на Луната – застинала лава върху бели пясъчни плажове. През Средновековието получават от местните наименованието си „al-qamar“ в превод “Луна“, а днес се наричат Коморски острови. Коморският съюз (както е официалното има не страната) обхваща 3 от 4-те големи вулканични острова от архипелага – Гранд Комор, Мохели и Анжуан. Четвъртият – Майот е владение на Франция. Държавно владение са и редица други малки ненаселени острови. Португалските мореплаватели открили островите и приели тяхното арабско наименование „Джезаир ел Комра“ („лунни острови“), което е свързано с местния култ към Луната; изображението на Луната е и на официалния флаг на страната. Да се утвърди названието Коморски (т.е. „Лунни“) острови в европейска употреба е спомогнал мита за Лунните планини, описан от Птолемей.

В течение на милиони години четири вулканични острова се образуват в Атлантическия океан на север от Мадагаскар – Нхадзиджа (Гран Комор), Муали (Мохели), Маоре (Майота) и Нджуани (Анжуан). Два от най-старите острова, Маоре и Муали, сега пазят малко следи от вулканичния си произход – с времето стръмните върхове на планините са се загладили и не изпъкват в хълмистия пейзаж. Остров Нджуани е най-живописният. Остатъците от кратери са заобиколени от покрити с екзотична растителност плата с пръснати тук-там езера и водопади. На най-големия остров – Гран Комор, се намира Картала – последният активен вулкан на аргипелага, който изригва на интервали от 5-10 години. Кратерът му е с диаметър една миля и е един от най-големите кратери на активен вулкан в света. По време на изригванията реки от лава с цвят на разтопено желязо покриват полята и селата, а след това се вливат в морето, свистейки страховито. Жителите са в постоянно безпокойство, понеже посоката на реките от лава не може да бъде предвидена. Понякога се отправят на юг – към летището, а друг път на запад – към столицата Морони. На Коморските острови битуват чудни сказания за тайнствения вулкан. Природата също спомага за тяхното разпространяване – върхът на вулкана Картала (2361 м) е почти винаги обвит с дъждовни облаци.

На островите има много ендемични видове, сред които е и застрашения вид  летяща лисица на Ливингстън (едър плодояден прилеп с размах на крилата над 1 m). На най-малкия остров Мохели ви очакват костенурки, делфини и екзотични птици, които живеят само в тази част на планетата. В средата на миналия век местен рибар хваща в мрежите си изключително странна риба. Оказва се латимерия, живяла преди 380 милиона години.  Тя обитава предимно вулканични пещери и дупки в застиналата лава и вероятно заради това се среща във водите около вулканичните острови. Древната риба е от времето на палеозойската ера и се е превърнала в емблема на Комор. Днес може да я видите изобразена на сувенири, пощенски марки, заведения и др.

Хората в Коморските острови са последователи на исляма, като над 98% от жителите са мюсюлмани сунити.  В изкуствата са развити керамиката, скулптурата, бродерията и кошничарството. Коморите имат известно разнообразие в езиците си,  като се използват четири общоприети езика – суахили, френски, коморски и арабски. Честванията и коморските обичаи често включват танци, музика и пресъздаване на важни текстове като военни епоси и приказки от различни села. Много традиции и обичаи на Коморските острови се основават на религията ислям. Местните жители обикновено са толерантни към външната култура, но въпреки това вярват, че обичаите трябва да се спазват. Алкохолът не е забранен, но хората не трябва да пият големи количества. Въпреки френското влияние местните жители носят традиционни дрехи, особено възрастните жители. Дамското облекло се състои от Shiromeni – вид облекло, което представлява дълга цветна рокля с фуста. Коморските жени също носят ярки шалове около лицето си. Жените на Коморските острови използват сандалово дърво и коралова паста като вид „маска за красота“ за лицата им. Мъжете традиционно се обличат в памучни дрехи като долната част представлява пола под коляното. Традиционно са облечени в бяло заради горещото време. Когато напускат населеното си място обличат шарена пола, наречена саронг. По-младите мъже все по-често са склонни да се обличат по западен маниер.

Коморските острови могат да се похвалят с широка гама от храни и като цяло имат здравословна кухня.  Местните обикновено се хранят с морски дарове – омари, раци, скариди и др. Ястията включват местно отглеждани зеленчуци и тропически плодове като ориз, кокос, ананас, манго и др. Кухнята на Коморските острови може да бъде описана като смесица от арабски и френски вкус, в нея винаги присъстват морските дарове – в пресен или изсушен вид.  На всяко хранене се сервира риба, особено в яхнии. Основни храни като ориз и месо също присъстват в кухнята им. Арабското влияние в храната обикновено се откроява в пикантните им храни и сосове. Церемониалните ястия (такива, които се приготвят специално за големи церемонии) включват говеждо и козе, което обикновено се сервира с бял ориз и подсирено мляко, както и големи сладкиши. Типичното коморско ястие е подправено с местно произведени подправки – ванилия, кориандър, кардамон, карамфил, канела и индийско орехче.  Коморските острови са вторият по големина износител на ванилия в света, след Мадагаскар. Това е и вторият най-скъп износ след шафрана. Те са и най-големият износител на иланг-иланг, което е етерично масло, произведено от цветето на Cananga Odorata дърво. Използва се като антидепресант, средство за кожата и косата, действа бактерицидно, понижава кръвното налягане и се използва като афродизиак. Всъщност в Индонезия е обичайно да се разпръскват венчелистчетата на това цвете по леглото за медения месец. Но главно сладкият, мек, цветен, романтичен аромат на иланг-иланг се използва при направата на парфюми. Много ранните обитатели наричали островите „парфюмните острови“.

Много известно е „Langouste a la vanille“ – богато ястие, приготвено от омар, сварен във ванилов сос. Популярна е супата от сладък грах. В нея има пикантност, идваща от малко кайенски пипер и джинджифил и прекрасна кремообразност от кокосовото мляко. Това е проста рецепта, но не забравяйте да добавите и лайм. Перфектна е с него. Десертите не са твърде разпространени на Коморските острови, но те се наслаждават на пресни плодове, особено на джакфрут (Jackfruit ).  Това е тропически плод, известен като най-големият плод  с тегло до 36 килограма.  Яла съм такъв в Шри Ланка. Не бих казала, че ми хареса особено много. На ръба ми беше между харесване и не харесване. Имаше нещо в аромата му, което не ми допадна, но не беше чак толкова зле, че да не го опитам. 🙂 И тъй като разбрахте, че десерти няма, а и заради френското колониално присъствие изборът ми за торта се спря на френска такава – “Traditional strawberry fraisier cake”. Ето и какво е необходимо за нея:

за блатовете:

50 грама масло

4 големи яйца

125 грама захар

125 грама брашно за кекс (самонабухващо брашно)

за крема:

2 броя ванилия

1,1 литър прясно мляко

5 грама желатин

12 жълтъка

175 грама захар

60 грама брашно

60 грама царевично нишесте

за желето:

400 грама ягоди

40 грама захар

4 грама желатин

275 грама ягоди за украса

Начин на приготвяне:

Започвам с тестото за блата. По френска технология разбивам яйцата и захарта на водна баня. Съдът с яйцата не бива да докосва водата, за да не сготвите яйцата на омлет. Разбиването става с миксер за около 10 минути докато сместа леко се сгъсти и увеличи обема си.

Внимателно добавете пресятото брашно и разтопеното масло. Маслото не трябва да е горещо.

Първо добавям брашното, разбърквам да се смеси добре и след това добавям маслото като след това също разбърквам внимателно докато стане еднородна сместа.

В намазнена и покрита с хартия за печене тава с диаметър 23 см сипваме сместа и печем в предварително загрята на 180 градуса фурна за около 25 минути или до готовност.

Докато се пече ще направя крема. Слагам млякото с ванилията на котлона да се затопли. В купа разбивам яйцата със захарта, брашното и нишестето. Отделно накисвам в малко студена вода желатина.

На тънка струя сипвам част от млякото да уеднаквя температурата с яйчената смес и после сипвам обратно в съда на котлона. Намалявам котлона на ниска температура и като не спирам да бъркам варя докато кремът се сгъсти. Накрая прибавих набъбналия желатин и разбърках да се смеси добре. Оставих крема да се охлади като го покрих с фолио за свежо съхранение, за да не хване коричка.

И блатът, и кремът трябва да са охладени преди да пристъпим към сглобяване на тортата.  Аз използвах времето да направя желето. Бях убедена, че във фризера имам пакет с ягоди и не си купих. Каква изненада се получи като видях, че не били ягоди, а малини. 😀 Реших, че не ми се излиза отново и, че тортата няма да пострада на вкус и цвят, ако подменя ягодите с малини. Сложих ги в касерола на котлона задно със захарта и варих около 10 минути. Отделно накиснах в студена вода желатина. Когато малините се свариха ги прецедих през цедка и добавих набъбналия желатин. Оставих настрана да се охлажда желето.

С остър нож разделих блата на две. Едната част поставих в чиния за сервиране. Сложих ринг, а вътре в него и ацетатно фолио. Това фолио може да се намери в специализираните сладкарски магазини, но, ако нямате можете да си изрежете от фолиото, което се слага на папките на предната част. Фолиото трябва да върху блата, а не отстрани на него. Идеята е да се изгради слой от крем върху блата, а не да просмуче отстрани на основата.

Нарязах пресни ягоди на филийки и с тях направих борд.

Изсипвам крема така, че да покрие ягодите, а след това поставям втория блат. Ако е останал крем го сложете отгоре. На мен не ми остана. Явно резените ягоди бяха големи. Отгоре завършваме с ягодовото желе (в моя случай малиново) , а може и с парчета ягоди, и оставяме за няколко часа в хладилника. Най-добре за цяла нощ.

Внимателно отстраняваме ринга, а след това и ацетатното фолио.

Тогава се показва цялата прелест на тази лека френска торта.

Дори и без да опитвам знам, че тортата е страхотна. Няма как да не е с тази комбинация от въздушен пандишпанов блат, нежен и богат сладкарски крем и ягоди! Вкъщи близките ми, приятелите ми и изобщо хората, които са яли мои торти с радост ще опитат тази. Рецептата не е трудна. Направете я и вие. Идват хубави празници – Трифон Зарезан, Св, Валентин, Баба Марта… 😀 За всички тях тази торта е много подходяща. Върви с вино и без вино. Цветовете ѝ са прекрасни и приканващи. Насладете се на вкуса, зарадвайте всички сетива и се обичайте! Най-важното умение в правенето на торти е да ги правите с любов!❤

Следваща дестинация – Коралови острови.