Крим

При разпадането на СССР през 1991 множество сложни отношения и териториални претенции се породиха между отделните републики. Пример за това е и Автономната република Крим. Тя, заедно с град Севастопол, влиза в състава на новата независима държава Украйна. Преобладаващото руско население в автономната република и разположените на полуострова съгласно двустранен международен договор руски военноморски бази на Черно море са причина за напрежение между Украйна и Русия.  През 1992 г. Крим обявява независимост, която не е призната, и впоследствие е постигнато съгласие да остане част от Украйна като автономна република. Севастопол, намиращ се на територията на полуострова, остава град със специален статут заради руската военноморска база на Черно море.  Кримската криза настъпва на територията на Автономна република Крим и в град Севастопол през 2014 година поради анексирането им от страна на Русия. Осъществява се принудителна смяна на изпълнителните органи на властта. Новите власти отказват да признаят легитимността на правителството в Киев и се обръщат за помощ към ръководството на Русия. Местните органи на властта в кратки срокове организират и провеждат  референдум за статута на Крим. На населението е предложено да отговори на въпроса за възможността за излизане на Автономна република Крим от състава на Украйна и присъединяването ѝ към състава на Руската федерация. Въз основа на резултатите от референдума и Декларацията за независимост е провъзгласена суверенна Република Крим, в състава на която влиза град Севастопол в качеството си на град с особен статут. Следва подписване на договор между Руската федерация и Република Крим за приемането на Крим в състава на Русия. В съответствие с този договор в състава на Русия влизат два нови субекта – Република Крим и градът с федерално значение Севастопол. При гласуване в Общото събрание на ООН 100 държави гласуват резолюция, призоваваща за уважаване на териториалната цялост на Украйна, 58 се въздържат, 11 държави гласуват против. Европейският съюз, САЩ и други държави налагат санкции срещу Русия. Затова и Крим стои като част от картата на Украйна, но е с флага на Русия…

Крим е  известен с красивите си места – плажове, исторически забележителности, градове с история. Само плажовете са около 800 😮 , като има за всякакъв вкус – златни пясъчни, каменисти, близо до градчета, усамотени до скали с вълшебни гледки. Най-известният е т.нар. Златен плаж. Той се намира в Теодосия, а името си е получил заради прекрасния си пясък, искрящ в златисто под слънчевите лъчи. Този плаж е най-дългият на целия полуостров, но е известен не само с това. Той е изключително добре поддържан и затова има много туристи през цялата година. Друг популярен плаж е този в  Оленевке – бял пясък, бели скали, тайнствени пещери, множеството очарователните заливи и кристално чисто море. За тези, които обичат по-уединената почивка далеч от градския шум, има плаж, който се намира на западния нос Тарханкут. Това място привлича любителите на гмуркане от цял свят, които  го признават за най-атрактивния сред останалите плажове на Кримския полуостров.

Един от най-красивите кътчета е гордостта на Крим. Сграда, разположена на висока скала, напомняща древните замъци. В подножието се намират залив и кей. В сградата се намира и един от най-добрите ресторанти с подходящото име “Лястовиче гнездо”. Тук на туристите се предлагат вкусни ястия, а панорамата, откриващата се пред тях, само спомага да се стимулира апетита. Тук можете не само да се отдадете на гастрономически удоволствия, но и да научите повече за историята на полуострова, която разкриват изложбените зали.

Друго красиво място за посещение е Ливадийския дворец, издигнат по желание на Николай II. Докато се разхождат из двореца, туристите могат да се насладят на италианския и арабския двор, да се полюбуват на множество апартаменти, да видят кули, да се разходят из галерията, която включва и комплекса на църквата Възвисяването на Честния Кръст.

Особена радост за очите представлява ботаническата градина Никита. Тя е разположена на огромна територия и за разходка човек трябва да си отдели цял  ден. В нея има редки растения и храсти, безброй насаждения с красиви цветя и градина с кактуси.

Можете да се разходите и до Воронцовский дворец (Алупка). Той е наричан архитектурната перла на полуострова. Величествената сграда е изградена в неомавритански стил. Още фасадата хваща окото и удивлява туристите, а вътрешното оформление само допълва първото впечатление. Дворецът е заобиколен от прекрасен парк с разкошни алеи, многобройни фонтани, цветя и растителност. Проектът на парка е възложен на известния ботаник Карл Кебах. Самият дворец е проектиран от архитекта Едуард Блора, който е участвал в изграждането на Бъкингамския дворец и Уестминстърското абатство.

Крим е проникнат и заобиколен от разнообразни култури и като такъв споделя много културни и хранителни традиции от целия регион. Изследванията показват, че много от храните в региона са били пренесени  от Сибир и Монголия – донесени от Чингис хан, когато „Златната орда“ се е запътила на запад, завладявайки Русия, Украйна, Полша и Германия. Те се смесват с тюркски народи, които са местни в региона и много от храните и традициите отразяват тази смес от тюркски, монголски и славянски корени. Част от считаните за традиционни ястия са тези:

Пелмини – мънички кнедли, поднесени в бульон със заквасена сметана. Манти – кнедли, по-големи от пелмини, поднесени със заквасена сметана или кисело мляко и копър. Чеберик – прилича на тънка палачинка, сгъната наполовина, пълна с месо и пържена на тиган. Lagman – агнешка яхния с юфка. Plov – оризово ястие, предназначено да нахрани тълпа, приготвено на открито на дървен огън в уок тиган, направено с пиле, агнешко или говеждо с лук, моркови, билки и подправки. Шашлик- шиш кебап е другото му име, също е много популярен в целия регион. Самса – прилича на емпанада и е пълна с месо или плодове. Долми – чушки, пълнени с месо, печени и поднесени със заквасена сметана. Сарма – лозови листа, пълнени със смляно месо, лук и подправки и приготвени на пара.

Чебурек – най-известното регионално ястие – отдавна е популярно в страните, съставляващи бившия Съветски съюз. Чебурекът прилича на голяма пържена мекица , но името му, преведено от кримскотатарския език е „пай с месо“ (че – малък пай, бурек – месо). Лесно се разпознава със своя хрупкава златистокафява коричка. Чебурекът се приготвя с брашно без мая и кайма от агнешко или телешко месо, смесени с лук и чушки. Те се запържват в мазнина. Ако тези съставки се приготвят на сух тиган без масло,  се наричат „yantyki“. Това ястие е една от най-популярните улични храни, намерени на полуострова: както узбекската „самоса“, така и казахската „манти“ не могат да се конкурират с хрупкавата сладост на чебурека. Тази закуска вероятно дължи популярността си на това, че често се приготвя точно пред очите ви и се сервира гореща буквално от котлона. Приятелка ми каза за това ястие преди да отида в Русия. Дори не знаех, че има такова нещо. Ще и бъда благодарна винаги, че го сподели с мен, защото това е едно от най-вкусните неща, които опитах там. Имаше го и във варианти без месо – с кашкавал или сирене. Всичките са вкусни. 😉

Избрах една торта, която е много популярна в цяла Русия и бившите съветски републики – “Медовик”. Има много варианти за крема на тази торта. Аз по правило я правя по една рецепта, която “откраднах” от магазин “Берьозка”. 🙂 Сега, обаче, реших да я направя по уж оригиналната рецепта. Не съм сигурна доколко е вярно за оригиналността, но така пише из интернет. 🙂 Само да кажа, че вариант на тази торта в България е и изключително нашумялата “Френска селска торта”. Колко е френска, или селска е отделна тема. Та ето и какво е необходимо за торта “Медовик” :

1 кутия кори за торта “Медовик”

1 чаена чаша захар

1 чаена чаша сметана

200 грама масло

1 яйце

за украса : трохи от блат на тортата, смлени орехи, настърган шоколад и каквото ви роди въображението и вдъхновението

Начин на приготвяне:

По принцип избягвам да купувам готови блатове за торта. Но тези специално са много удачен вариант, защото са вкусни, защото , ако тръгнете да ги правите сами ще ви отнеме време и не на последно място точенето на кори не ми се удава много – много и , когато мога си го спестявам. Меденото тесто лепне и с него се работи трудно. Това е като бонус. 😀

Затова правенето на тази торта е равно на правенето на крема за нея. На водна баня разбиваме яйцето и захарта докато захарта се стопи.

Добавяме сметаната и разбиваме да се сгъсти крема. Сваляме от котлона и охлаждаме, но не твърде много.

Добавяме маслото и разбиваме докато кремът се сгъсти.

Това е всичко. Слепваме блатовете с крема и покриваме тортата с каквото сме си харесали. Аз я покривам с трохи от блат. Най- ми е вкусна така. Тортата се оставя в хладилника за една нощ, за да поемат корите от крема.

Тъй като това описание е кратко и лесно ще си позволя да добавя  и моят фаворит рецепта  за продукти за крема :

1 консерва кондензирано подсладено мляко, 200 грама пудра захар, 200 грама масло, 600 грама заквасена сметана (поне 30% масленост); правят се два крема – единият е с пудрата захар и маслото, другият с кондензираното мляко и заквасената сметана; кремовете се редуват при сглобяване на тортата като се започва със сметановия

Реших да украся тортата с цветя, направени от оризови кори. На всички клипове изглеждаше лесно, но не е така. 😀 Или аз просто толкова си мога. Все пак станаха някакви цветя, не точно както си ги представях, но…

Опитайте някой от вариантите на тази торта. Всичките са много вкусни и много лесни, а не познавам човек, който да не е харесал тази торта. В “Берьозка” се продават и квадратни блатове. От тях съм правила торта, която после се превърна в кокетни петифури, които са идеална опция за парти. 😉

Следваща дестинация – Куба.