Лаос

През XIV век, когато Лаос се появява на картата на света, той се нарича Lan Sang Hom Khao или “Страната на милиони слонове и бял чадър” . От тогава почти до края на 20 век достъпът до страната бил силно затруднен и тя се сдобила с ореола на най-необичайната държава в Азия. Лаос все още е комунистическа страна. Огромна част от територията ѝ е заета от гъсти гори и истинска непроходима джунгла, а животът основно е съсредоточен около река Меконг. Това е най-дългата река в Индокитай и риболовът е нея е силно развит. Khon Cascade е най-широкият водопад в света. Широк е почти 10 километра и е разположен близо до границата с Камбоджа в долината на река Меконг.

Азбуката на лаоския език се състои от 30 съгласни и 15 гласни звука, както и 6 тонални знаци (каквото и да е това 🙂 ) – в зависимост от тоналността, една дума може да има до осем различни значения. Малко по-лесна ситуация е, че всички думи се състоят само от една сричка. 😮 Населението е малко – само около 7 милиона души, една трета от които живеят в големи градове, особено по река Меконг. Но сред жителите има представители на седемдесет етнически групи и племена, а най-големите групи са Лао-Тенг, Лао-лум, Лао-Сунг.

В северната част на Лаос има уникална територия, наречена “Долината на язовирите” – хиляди гигантски каменни саксии са разположени на няколко места, а диаметърът им достига 3 метра, теглото е 6 тона. Учените смятат, че огромните съдове са били използвани преди 1500-2000 години от хора, чиято култура не е известна. Местните вярват, че саксиите са оставени от гиганти, които някога са обитавали долината. За съжаление, по време на Тайната война, тази зона е силно бомбардирана от американски самолети, а голяма част от долината все още е затворена за посетители, тъй като находките все още лежат в земята. След оттеглянето на французите от Индокитай в средата на 50-те години на миналия век регионът изпада в хаос от войни и въоръжени конфликти, в които великите сили не закъсняват да се намесят. Ако обаче във Виетнам американците воюват открито, в съседен Лаос по същото време се води така наречената тайна война, за която обикновените граждани на САЩ не знаят нищо. На слабата кралска власт в Лаос, поддържана от САЩ и Южен Виетнам, се противопоставя социалистическото движение “Патет Лао”, ползващо се с подкрепата на СССР, Китай и Северен Виетнам. При това тези две мощни комунистически държави, чиито отношения  в онзи момент са силно влошени, помагат на социалистите от Лаос отделно една от друга. Съветският съюз доставя на страната боеприпаси, оръжие и хранителни продукти. В Лаос пристигат над инструктори и военни съветници, както и авиационна група от транспортни самолети Ил-14 и хеликоптери Ми-4. САЩ, освен доставките на оръжие, подготвят малка армия (30 хиляди души) от местната лаоска етническа група хмонги за участие в бойните действия. Изпратени са мобилни групи на американските спецчасти и инструктори от ЦРУ. Въпреки стремежа си да скрият своето участие в конфликта американците активно използват авиация за бомбардировки на лагери и маршрути, използвани от комунистите на територията на Лаос. При все това усилията са безрезултатни и американците губят конфликта в Лаос. През 1975 г. монархията е свалена, а страната е провъзгласена за Лаоска народнодемократична република.

Интересен факт е, че в началото на 2001 г. американският град Лос Анджелис купува правата на националния домейн от най-високо ниво (.la) от ръководството на Лаос. Явно за Лаос съвременния виртуален свят не е нещо, което особено ги интересува. 😀

Кухнята на Лаос не е твърде разнообразна, а основната храна тук е ориз, който щедро се подправя с подправки и сосове. Използват се и зеленчуци за готвене. Рибите, месото и птиците в тази страна обикновено се пекат на дървени въглища или в големи количества масло. Най-популярната напитка сред местните жители е Мак-Май-Пан. Приготвя се от сок и значително количество плодова каша. Към него се добавят също лед, кондензирано мляко или сок от тръстика. Пазарите са истинска атракция за туристите, а за местните  просто място, от което пазаруват пресни, откъснати през нощта плодове и зеленчуци, както и прясно месо и риба. Тук човек може да си купи змийско, крокодилско, жаби, живи плъхове…. Дано вече не сте загубили апетит. 😀

Laap преведено в повечето менюта като  „месна салата” се изписва на английски обикновено като larb или laab  е една от най-добрите основни храни в Лаос. Думата Laap всъщност се отнася до всяко месо, приготвено непосредствено след клане. Винаги прясно, често консумирано сурово, това ястие е основно в местната диета на Лаос. Можете да избирате от всяко месо, което ресторантът предлага, но често даден ресторант се специализира в приготвяне на свинско или риба. Главният готвач често смила, след това бързо запържва (или го запазва сурово, ако поръчате суровата версия) месото, като добавя рибен сос,  пресни билки (включително лаосска мента, кориандър и зелен лук), сок от лайм и препечен лепкав ориз на прах. Оризовият прах е съставка, която придава на Laap неговия специфичен вкус. Всички съставки се смесват, докато всичко стане хомогенно. Местните версии на Laos laap могат също да включват жлъчка (да храносмилателната течност 😮 ), добавяйки уникална горчивина към чинията ви laap.

Paeng Pet . Яденето на сурова патешка кръв или дори на свинска или козя кръв е много често срещано в Лаос. 😮 Прясната кръв от патица се смесва със сготвена кайма и органи и отново купчина билки от Лаос като мента, зелен лук и кориандър. Често се добавят и хрупкав шалот и фъстъци. Комбинацията от богато, мазно пържено патешко месо, както и гъстата и кремообразна кръв ще ви накарат да се върнете на закуска на следващия ден. За себе си много се съмнявам. Загребването на лъжица от патешка кръв, изстискване на сок от лайм, последвано от хапка  със скариди и зелена люта чушка – това ястие е просто удоволствие за ядене.

Jaew може да бъде всякакво ястие със сос за топене, като в Лаос има огромно изобилие на подобни ястия. Те винаги съдържат лют пипер и обикновено някакъв вид зеленчуци на скара, придаващи им отчетлив опушен вкус, а понякога и ферментирала риба. Наслаждавайки се на ястието в комбинация с лепкав ориз или зеленчуци, това е една храна за душата в лаоската кухня.

Да изкараш един ден, без да ядеш Tam, е почти предизвикателство само по себе си, когато пътуваш в Лаос. Винаги съчетан с лепкав ориз, това е буквално основната част от лаоската диета. Направен е с различни плодове. Най-често срещаният начин да го опитате е с чудесно хрупкава настъргана зелена (неузряла) папая, известна като там мак хоонг. Всяка съставка е или начукана, нарязана или настъргана, но всички те са сурови и влизат една по една в масивно хаванче. Разбиването е  действието “Tam”  и  дава името на това ястие. Ако говорим за Tam Mak Hoong като „салата от папая“, няма да ви подготвим за това, което ще получите, когато поръчате страхотна версия. Pa Daek, в която е добавен ферментирал рибен сос. Mak Hoong означава папая, но можете да го поръчате с всеки плод или зеленчук, който видите около себе си.

Naem – този узрял на слънце деликатес от свинско месо е задължителен за всеки пазар, когато сте в Лаос. Тази смес от свинско месо се готви на пара, преди да бъде закачена да съхне, обикновено на ярко слънце в продължение на 1-2 дни. Обичайно съдържа месо от ребра, плешка или бут като може да включва и по-малко използвани части от прасето.

Както можете да предположите торти няма! Това, което избрах да направя се нарича “Sticky rice cake with coconut and pandan”. Може да се пише cake, но си е някаква вариация на мляко с ориз по нашенски само дето млякото е кокосово, а оризът лепкав. Някакви дребни детайли. 🙂 Ето какво е необходимо като продукти:

2 чаени чаши лепкав ориз

3 1/2 чаени чаши вода

3/4 чана лъжица сол

3/4 чаена чаша кокосово мляко

1/2 до 3/4 чаена чаша захар

1 бутилка пандан *

2 супени лъжици олио

1-2 чаени лъжици нишесте

*Панданът е най-популярният естествен оцветител и ароматизатор за азиатските десерти. Благодарение на него десертите придобиват приятен зелен цвят и цитрусов аромат. От растението, което е вид палма се ползват предимно листата, а не плодовете. За съжаление в България аз не успях да намеря тази съставка. 🙁 Затова оцветих с боя и сложих цитрусов аромат. При следващо посещение на Азия ще потърся да си купя от там тази съставка, защото ми стана много любопитно що за вкус има. 🙂

Начин на приготвяне:

Накиснете ориза във водата най-малко за половин час. След това добавете солта и сложете да се вари на котлона. Първоначално на максимална температура докато кипне, а след това намалете не средна температура и варете 10 минути до пълното абсорбиране на течността от ориза. В противен случай той ще остане недосварен. Трябва като прекарате бъркалка в тенджерата да не се вижда течност.

След това добавете 1/4 чаена чаша кокосово мляко и захарта. Разбъркайте добре да се поеме от ориза.

Намаслете форма за торта/кекс с олиото. На дъното сипете 1/3 от ориза и внимателно заравнете и загладете.

След това по оригиалната рецепта трябва да се добавят няколко капки пандан в 1/3 от сместа с ориза. Аз добавих малко боя. Изсипваме сместа във формата и заглаждаме внимателно, за да не нарушим долния пласт.

Последната 1/3 се оцветява с по-голямо количество пандан (в моя случай боя) за по-наситен цвят и се повтаря процедурата както с останалия ориз.

За да приготвим кокосовия сос загряваме в касерола 1/2 чаена чаша кокосово мляко и захар на вкус и сгъстяваме с 1 чаена лъжица нишесте, разтворено във вода. Обръщаме оризовата торта върху подложна чиния

и поливаме с кокосовия сос.

Това е всичко. Лично аз не обичам мляко с ориз. Това вярно, че е по-различно, но не чак дотам, че да ми хареса. За жалост не успях да ви предложа торта в истинския смисъл на думата, но в Лаос е така. Все пак, ако рецептата ви се е сторила интересна може да опитате да си приготвите този десерт. Не се съобразявайте с моите вкусове.

Следваща дестинация – Латвия.