Литва

Днес сме на гости на единствената страна в света със свой собствен официален аромат, наречен, “достатъчно адекватен”. Парфюм “Литва” е съчетание между сандалово дърво, кедър и мускус, което  загатва за индоевропейския произход на балтийския език и за силния характер на литовците. За да се разпознаят те в този аромат, в него е добавен също мирис на изгоряло дърво, който може да се асоциира с езическите ритуали, а също така и аромат на мъх и на полски цветя. Разработването на парфюма е било поверено на френската парфюмерийна компания “Галимар” в град Грас, на Лазурния бряг.

Хора от 154 националности живеят в Литва, а от всички езици, говорени днес по света, литовският е най-близко до древния санскрит. Това е така, защото литовският език е много консервативен и според изследвания по сравнителна лингвистика той е един от най-архаичните индоевропейски езици. От векове югоизточните брегове на Балтийско море са били обитавани от различни балтийски племена. През 1230-те литовските земи са обединени от Миндауг и през 1253 г. е създадено Кралство Литва. През XIV век Великото херцогство Литовско е най-голямата държава в Европа; днешна Литва, Беларус, Украйна и части от Полша и Русия са териториите на Великото херцогство. С Люблинския съюз  Литва и Полша образуват доброволен двудържавен личен съюз – Полско-Литовската общност. Общността е продължила повече от два века, докато съседните държави системно не я разпокъсват от 1772 до 1795 г., като Руската империя анексира по-голямата част от територията на Литва. С наближаването на края на Първата световна война през 1918 г. е подписан Акт за независимост на Литва, който обявява основаването на съвременната Република Литва. В разгара на Втората световна война Литва първо е окупирана от Съветския съюз, а след това от нацистка Германия. Когато Втората световна война наближава своя край и германците отстъпват, Съветският съюз отново окупира Литва. През 1990 г., година преди официалното разпускане на Съветския съюз, Литва става първата балтийска държава , която се обявява за независима, което води до възстановяването на независима държава Литва.

Трите най-известни неща, с които се асоциира Литва са баскетбола, природата и жените. 🙂 Литва e най-южната страна на трите балтийските републики- Литва, Латвия и Естония и е способна да предложи на пътешествениците, както интересни градове с много забележителности, паметници и музеи, така и удоволствието да се докоснат до чудесата на местната природа. Старият град на столицата Вилнюс е истинско средновековно съкровище, включено в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Той е един от най-големите, най-запазени и най-добре поддържани средновековни градове в цяла Европа. Градът се намира в точката, в която се сливат реките Вилня и Нерис, което го прави един от най-зелените и природно богати градове в света. Тук може спокойно да се разхождате по старите калдъръмени чаровни улици, опознавайки една фантастичната архитектура, която е почти напълно изгубена. Дори да не сте големи почитатели на архитектурата и да не ви впечатляват църковните сгради, то самата атмосфера в града е достатъчно приятна, за да ви заплени. В малките сгушени улички на Стария град са се прегърнали уютни барове, ресторанти и стотици магазинчета. Прекрасното и топло настроение, което цари успява хармонично да съчетае бляскавото наследство на славното миналото и изпълненото с възможности и надежди за бъдещето настояще.

Хълмът на Свещените кръстове в Шяуляй е едно различно и леко странно място, което вероятно е интересно да се посети. Да се разхождате по тесните пътеки между кръстовете, вслушвайки се в мощния вятър, който се блъска в каменните фигури е някакво особено чувство, което част от хората определят като страхотно, а друга част като притеснително и чак страховито. Никой не е напълно сигурен откога точно съществува Хълма на Свещените кръстове, но несъмнено е преди 19-ти век. Докато Литва е част от Съветския съюз, комунистическите власти многократно се опитват да унищожат кръстовете, но въпреки риска за живота си, местните хората продължават да пълзят покрай охраняващите войници, с идеята да поставят нови кръстове или да възстановят старите. Така те изразявали и своята духовна съпротива срещу Съветската власт. Още едно страховито място е Хълмът на вещиците или както се нарича на литовски Raganų Kalnas. Това е открита галерия от скулптури, намираща се в близост до селцето Юодкранте в Литва  на залесена пясъчна дюна. Първоначално построена през 1979 г., галерията е разширявана няколко пъти и днес съдържа около 80 дървени скулптури, които могат да бъдат разгледани, докато посетителите се разхождат по добре поддържаните горски пътеки. Артистите, изградили този иновативен проект са се придържали към дългата местна традиция в дърворезбата и създават дървени скулптури, изобразяващи герои от литовския фолклор и езическите традиции. В парка често се провеждат курсове по дърворезба, а най-добрите произведения се добавят към галерията.

Съветската окупация силно е повлияла на литовската кухня. След възстановяването на независимостта традиционна кухня се превръща в един от начините да се отпразнува литовската идентичност. Повечето продукти, които се използват в нея са подходящи за отглеждане в хладния и влажен климат на страната – ечемик, картофи, ръж, цвекло, зеленчуци и гъби. Млечните продукти литовците смятат за техен специалитет. Тъй като Литва споделя своя климат и подобни селскостопански практики с Източна Европа, литовската кухня има много общо с източноевропейската кухня. Но това в никакъв случай не ѝ пречи да има свои отличителни белези, които са повлияни по време на продължителната и изпълнена с много трудности история на страната. Заради споделената им история литовците и поляците имат много ястия и напитки, които са сходни. Както в Полша, така и в Литва се правят едни и същи кнедли, палачинки и понички. На Бъдни вечер в литовските семейства се приготвят 12 постни ястия, които символизират отминаващите 12 месеца на годината и 12-те апостола.

В Литва много обичат да хапват cepilinai /картофени кнедли/и са най-известното им национално ястие. Тези вкусни кнедли са обичани и популярни сред литовците по цял свят. Не си в Литва, ако не изядеш поне един „ Цепелин ” Те са направени от настъргани сурови и сварени картофи (сурови и варени картофи в съотношение 3: 1), пълнени с кайма (сирене или друго). Сервират се със заквасена сметана. Името на това ястие идва от германските цепелини или дирижабли от началото на ХХ век. Други национални храни в страната са тъмния ръжен хляб, студената супа от цвекло, печеният картофен пудинг, пушенат наденица и vedarai – свински черва, пълнени с варени картофи и наденица. В разнообразието на литовската кухня може да намерите също така zrazai – микс от пържено говеждо месо с осолено свинско, счукан чесън и ким, както и литовски гулаш, който много се различава от унгарския. Популярни напитки в Литва са бирата, водката и квасът. Starka е най-популярната водка. Бирата се е превърнала в напитка-символ за Литва още от древни времена. На територията ѝ има около 80 големи и малки пивоварни. Някои от по-леките варианти на бирата са признати за най-добрите в света. Ако искате да опитате наистина уникални закуски, сервирани с бира, трябва да посетите страната, защото Литва е единствено място, където можете да го направите. Такива са например чесън с хляб, грах с ребра, пушено сирене, пушени свински уши и сливи, пълни с различни пълнежи.

От десертите е особено популярен Шакотис или Сенкач Шакотис, което в превод означава „клонест сладкиш“. Това е традиционен сладкиш, чиито съставки са масло, яйца, захар, сметана и брашно. Приготвя се във фурната на въртящ се шиш или върху огън. Замъкът Тракай е известен не само с изключителните си гледки и красота, но и с чудесната си кухня. Там се предлага и този изключителен десерт. Той е традиционното сватбено блюдо на Литва. Това ястие е шедьовър на кулинарното изкуство и има отличен вкус. Наричат го още „дървен” или „удавен” кейк заради специалната технология на правене. Той се прави от 40 до 60 яйца и се върти на шиш. Интересно е, че може да се съхранява до шест месеца. Вече готов се залива с шоколад или глазура.

За вас намерих рецепта и приготвих една торта, която се нарича “Purus varškės apkepas” и се превежда като “пухкава извара”. Ето и необходимите продукти за нея:

1 килограм извара

5 яйца

200 грама пшеничен грис

100 грама захар (според мен 200 ще са по-добре 😉 )

100 мл прясно мляко

100 грама масло

4 супени лъжици галета

Начин на приготвяне:

Прекарайте изварата през цедка или сито, за да стане по-гладка и пухкава.

Прибавете жълтъците, прясното мляко, захарта, гриса и разтопеното и леко охладено масло. Разбъркайте хубаво и оставете да престои един час. Според мен захарта в рецептата е малко. Аз сложих около 150 грама, но въпреки всичко не ми беше достатъчно сладко. Затова препоръчвам да се сложат 200 грама.

Когато измине един час разбийте белтъците на твърди връхчета и внимателно ги смесете с останалите съставки.

Намазнете тава и поръсете навсякъде с галета. Излейте сместа и подравнете.

Печете 40 минути на 190 градуса или докато тортата започне да се зачервява.

Охладете и по желание залейте със сироп или с някакво сладко. Аз използвах домашен сироп от боровинки, който добави сладост и плодов вкус на млечната торта.

Като цяло вкусът наподобява на този на печения чийзкейк, но не напълно. Усеща се основно млякото и маслото. Този кадифен и пухкав десерт е непретенциозен, но много вкусен и достатъчно лесен за приготвяне. Можете да опитате някой уикенд да разнообразите сладките си удоволствия. От мен и Литва толкова.

Следваща дестинация – Лихтенщайн.