Малайзия

Имам лично впечатление от Малайзия от преди пет години. Бях за почти три дни там по време на едно пътуване от Сингапур до Бали. Мога да кажа с ръка на сърцето, че тази страна ме научи да ям люто и то, защото там друга храна не намерих…Не, че съжалявам, напротив. Само факт. 😀

Отседнахме в прекрасен хотел в Куала Лумпур, недалеч от кулите Петронас. Самият хотел беше много нов и много луксозен, но само на крачка от него в отсрещния “супермаркет” челно се сблъсках с една друга реалност. Наминах за бутилка вода и се ужасих от миризмата вътре. Докато търся водата разбрах и откъде идва аромата – в магазина в клетки държаха живи кокошки и, ако човек поиска пилешко месо прясно, прясно ти се взима пилето от клетката и се обезглавява на съседния дръвник. 😮 Не знам за вас, но за мен беше голям шок. Понеже пристигнах в страната по обяд реших да пообиколя и да хапна нещо автентично, а не да оставам в хотела. Това беше грешка. Колкото повече обикалях толкова по-отчайващо мръсно ми изглеждаше всичко. Честно да ви кажа не посмях да седна в някоя местна кръчма и да си поръчам храна. Направих нещо, което никога не правя, освен ако не съм прекалено отчаяна. Седнах да ям в McDonald’s! Просто заради това, че е световна верига се молех да имат по-високо ниво на хигиена. След това кривване от програмата не си позволих да ям каквото и да било различно от предложеното в хотела или посещение на ресторанти по програмата на екскурзията.

Много силно впечатление ми направи това, че Малайзия е изключително мултикултурна страна. Там съжителстват различни националности като малайзийците са половината население. И има страхотен пример за толерантност между всички. Там разбрах, че има политика за разселване в Азия на индийци, защото броят им в Индия е прекалено голям. Това не го знаех. Бях наблюдател на индийска сватба в близост до пещерния храм Бату, посветен на владетеля Murugan. Храмът се намира във варовиковите хълмове на Гомбак. Златната статуя на лорд Муруган стои високо пред входа на храма, а 272 стръмни стълби трябва да се преодолеят, за да може човек да разгледа пещерите. Това свято място се състои от три главни пещери и няколко по-малки. Най-голямата е Temple Cave. Всяка пещера се състои от украсени хиндуистки светилища, статуи и картини, които разказват историите за това как лорд Муруган побеждава демона Соорападан. И не само! В пещерите е пълно с маймуни, които никой не закача, но те направо тормозят посетителите. Бързи и агресивни крадци са. Ако имате неблагоразумието да ядете нещо почти сигурно е, че ще ви бъде отнето от ръцете. Ако имате слънчеви очила на очите или на главата почти сигурно е, че ще ви бъдат отнети. Ако пиете нещо…сещате се – ще ви бъде отнето. Бяхме предупредени за това, но имаше доста хора, които явно не знаеха и пострадаха пред очите ни. Мислите си, че е някакси забавно – отстрани да, но агресията, с която атакуват не мисля, че е особено смешна за потърпевшите. Индусите се качват по стълбите и влизат в храма боси. Ако бяха ни го поставили като условие нямаше да вляза. Ужасно мърляво място. Отвън пещерите изглеждат почти магични, но вътре реалността е голяма мизерия.

В страната има странни за нас европейците традиции. В общността Тудонг в Малайзия на младоженците не е позволено да използват банята цели 3 дни след сватбата. Двойката се наблюдава, като и се разрешават минимални количества храна и напитки. Ако обичаят не бъде спазен, се смята, че това ще донесе лош късмет. Малайските жени не могат да напускат дома си 30 до 45 дни след раждането. През това време само членовете на семейството могат да виждат майката и бебето. Също така на жената е забранено да мие косата си, въпреки че на някои жени им е позволена билкова вана.

Националното цвете на Малайзия е хибискусът. Докато пътувах към птичия и пеперудения парк минах по булевард, на който уличните лампи бяха направени като огромни цветова хибискус. Много красиво. 🙂 А двата парка бяха страхотни. Имахме половин ден свободна програма и докато другите щурмуваха молове и пазари аз отидох до тях. В птичия парк почти всички птици (без грабливите) са на свобода. Просто се разхождаш сред тях и страхотна зеленина. Като цяло Куала Лумпур е много зелен град. Прочетох, че на летището е запазена част от дъждовната гора, на мястото на която е построено. Нямам спомени да съм го видяла, но може просто да сме кацнали на друг терминал. Полетът от Сингапур до Малайзия е сравнително кратък и е почти като вътрешен. То не, че Сингапур не е бил част от Малайзия, но това е друга тема. 🙂 Пепруденият парк е като вълшебна гора. Ухае на различни цветя и плодове, които са поставени в купички навсякъде, за да се хранят пеперудите. А самите пеперуди са страхотни – малки, големи, огромни, пъстри. И летят покрай теб. Голяма мъка е да ги снимаш. Трябва да стоиш неподвижно в жегата и да заложиш на някое цвете, което решиш, че ще примами най-красивите екземпляри. Опитах да се поупражнявам като фотограф, но не ми се получи особено – беше ужасно горещо. Така образът на прекрасните създания остана преди всичко в ума ми.

Безспорно за мен беше тръпка изкачването на кулите Петронас.
Изправени на височина 452 метра, кулите-близнаци запазват претенцията си за най-висока сграда в света до 2004 г. Въпреки всичко и сега са доста внушителни. Май не съм се качвала на по-висока сграда досега. Двете кули са съединени на 41-ия и 42-ия етаж (175 м над нивото на улицата) с 58-метров двуетажен небесен мост. Мостът не е напълно фиксиран за двете сгради, което е леко стресиращо в първия момент, но има логично физично обяснение. Вечер кулите са осветени, но не е много безопасно да се разхожда човек сам по тъмно в Куала Лумпур.

Има погрешно схващане, че Малайзия, чието население е смес от различни култури и народи, няма собствена национална кухня. Това далеч не е така, тъй като традиционните кулинарни умения на Малайзия са преплитане на кухни от различни националности: тайландски, индонезийски, китайски, индийски и т.н. Основният продукт в страната, както и в цяла Азия, е оризът, използван като съставка или гарнитура в почти всички ястия. В повечето имена на ястия има думата “nasi”, която в Малайзия означава ориз. И всички други продукти тук са обединени под името “lauk”, което буквално означава “добавка към ориз”. Специален вкус на една и съща храна се получава от разнообразието от подправки – чили, джинджифил, лимонена трева, къри смеси, Kaffir, Galangal, кимион, карамфил, кориандър, анасон, кардамон. В традиционната малайзийска кухня свинското месо не се използва, тъй като по-голямата част от населението са мюсюлмани. Заменят го с агнешко, говеждо, пиле или риба. Въпреки това, в китайските ресторанти все още можете да намерите храна от свинско месо. На летището има специален терминал, на който се доставя свинското. Както казах тази страна е толерантна към всички, които живеят в нея и щом има такива, които ядат свинско то няма проблем да го правят нищо, че страната е мюсюлманска.

Списъкът на традиционните ястия, които определено трябва да опитате, когато пътувате из страната, включва:

Nasi lemak – ориз, варен в кокосово мляко, който се сервира с печени фъстъци, варени яйца, краставици и аншоа; Nasi goreng – ориз, пържени парчета месо, яйца, скариди и зеленчуци. Най-често срещаният е Nosi Goringam с пиле; Nosi dagang – ориз, варен в кокосово мляко с добавка на рибешко къри;Gado gado е традиционна зеленчукова салата с фъстъчен сос, лютив пипер и кокосово мляко; Redang – месо (най-често говеждо месо), задушено в кокосово мляко. Това ястие се приготвя в продължение на няколко часа; Satei ayam – кебап от пиле, гъби, морски дарове, подправени със сладък и кисел сос; Екор – много пикантна супа от опашките на бизони; Roti chanai – палачинки за десерт; те се приготвят по-често под формата на плоска торта, пълна с плодове, зеленчуци, месо или сирене; Мелака е национален десерт, приготвен с кокосово мляко и поръсен със сироп от палмово масло;
Murtabak – пухкави палачинки, пълнени с пилешко месо, зеленчуци и пържени в масло; Ледената люлка е желе от цветни сладки кубчета с царевица и фъстъци, поръсени с фин лед.

За вас ще направя “Malaysian honeycomb cake” … или “Ant’s nest cake”. Второто име ми допада повече :D. Ето и необходимите продукти:

210 грама захар

240-250 мл вода

80 грама масло

6 яйца

160 грама кондензирано мляко

180 грама брашно

2 1/2 чаена лъжица сода за хляб

Начин на приготвяне:

Разтопете захарта до тъмен карамел и добавете водата.

Внимавайте да не се изгорите, защото при добавянето става голямо кипене. Разбъркайте на слаб котлон докато стане хомогенно.

Свалете от котлона и добавете маслото. Охладете.

Разбийте яйцата и млякото.

Смесете брашното и содата за хляб и прибавете към яйчената смес.

Накрая добавете и карамеления сироп.

Оставете да постои 5 минути докато започнат да се образуват мехурчета.

Изсипете в намазнена с масло тава и печете на 180 градуса само на долен реотан за час или до готовност. Не правете грешката да печете в торта с ринг, защото сместа е много течна.

Извадете от фурната и охладете.

След като изстине напълно обърнете в тортена чиния.

Тортата е странна. Наистина и отива името “Ant’s nest cake” . 😀 Цялата е сякаш от прокопани от мравки тунелчета. На мен ми хареса. Има наситен карамелен вкус и е сочна. В рецептата пишеше, че може да се добави някакъв сос. Много мислих и реших, че може би най-подходящо би било да се добави шоколадов сос. За по-добро балансиране на горчиво (от карамела) и сладко. Не направих сос, но вие, ако искате опитайте. Сигурна съм, че ще се получи успешна комбинация.

А що се касае за Малайзия…обичам Азия. Била съм на няколко места и на някои от тях два пъти, но Малайзия е място, на което не искам да отида отново. Твърде мизерно ми се стори и освен това мисля, че видях всичко, което ми е интересно да видя там. Това не значи, че на някой от вас няма да му хареса. Единствения начин да разберете е като я посетите. 🙂 А аз утре пътувам за родното море (за жалост не на следващото място от тортеното пътешествие). Най-накрая ваканция. Плаж, слънце, море, залези…И не на последно място време, за да започна с поредицата “Песен за огън и лед”. Предвкусвам почивка. 😀

Следваща дестинация – Малдиви.