Мали

Мали е една от най-големите африкански държави с площ и население от 18 милиона души. Част е от великата Малийска империя, съществувала между 13-и и 16-и век. Богатата иначе държава се сринала заради конфликтите покрай наследяването на властта. А това, което я довършило, били френските колонисти, които я преименували на Френски Судан. Но страната се възстановила отново, когато при обявяването на независимостта си през 1960 г., си възвръща името Мали.

От тогава насам Мали е разтърсвана от бунтове и конфликти. Управлявана е от смесен режим – има начело президент, избран чрез всеобщи избори. Той на свой ред назначава министър-председател, който  съставя правителство, което пък трябва да бъде одобрено от президента. Населението на Мали е представено от различни етнически групи, повечето от които са с общи исторически корени и сходни културни и религиозни традиции. Изключение правят туарегите и маврите, които са номадски племена, родствени със северно-африканските бербери. Именно туарегите подклаждат конфликти в страна и до ден днешен. Те дори се опитват да обособят държавата Азауад като в началото още на конфликтите през 2012 обявяват нейната независимост. Все още тази държава не е приета като независима от световната общност.

Мали е държава, която е горд притежател на четири обекта на световното културно наследство. Ескарпът Бандиагара представлява природен и културен паметник и в списъка на ЮНЕСКО. Джене е старият град, с който върви заедно и Голямата джамия. Гробницата на цар Аския Мохамад I в Гао е третия обект. Последен, но не и по важност, е град Тимбукту – културно-исторически паметник, в списъка на ЮНЕСКО от 1988 година. Заселен от туарегите (първите „сини хора на Сахара“) в началото на ХІІ в., Тимбукту носи едно от онези легендарни имена, които извикват във въображението образи на нещо изплъзващо се и мистериозно, на някакво далечно кътче на света, до което е невъзможно да стигнете или, аки пристигнете е невъзможно да проникнете в него. Пътищата на керваните в Сахара както и скъпоценната сол и злато, добивани наблизо, го правят процъфтяваща метрополия. Образно казано – ако Сахара бе море, то Тимбукту щеше да е главното му пристанище. Бил е столица и на няколко империи. Вероятно е наречен на жена от племето Туарег – Тимбукту означава „кладенецът на Букту“. Древното селище има огромен принос за развитието на ислямската и световната цивилизация. Още преди XIV в. Тимбукту се превръща в книжовен център, където са писани и преписвани десетки книги, а през XV в. възниква и ислямски университет, в който освен Корана са изучавани и редица светски дисциплини. Хрониките разказват за над 20 000 студенти накуп в 180 медресета. В библиотеките са се пазели хиляди ценни ръкописи, част от които са в световните музеи, част – в Мали и други африкански държави. Ислямска пословица казва: „Солта идва от север, златото – от юг, а божиите слова и съкровищата на мъдростта – от Тимбукту“.

Кухнята на Мали варира в различните региони заради различните културни групи. Основно пилета се отглеждат в Мали от хиляди години. Други източници на протеини са агнешкото, говеждото и рибата. Отглеждат се зеленчуци – моркови, ямс, сладки картофи и фъстъци. От зърнените култури се произвежда просо и ориз. Оризът е основен продукт и може да осигури до 40% от дневния прием на храна за хората в Мали. Африканският ориз има отличителен вкус, оцветяване и аромат. Има доказателства, че просото и оризът се отглеждат от 1000 г. пр.н.е.

Типичните ястия включват ориз със зеленчуци във фъстъчен сос, ориз или други зърнени храни, сервирани с домати и риба или месо със зеленчуци. Местното къри често се прави с агнешко. популярни ястия са „Riz au gras“ – ориз със зеленчуци и месо и „Jollof rice“ – ориз с домати, зеленчуци и месо.

От напитките най-известни се напитка от захар, лимон и джинджифил, наречена jinjinbere и Dabileni – смес от захар, вода и киселец.

Храненето завършва със силен сладък чай. Сервират се три кръга чай; първият е за живот, вторият е за любов, а третият е за смърт. Третият кръг не го разбрах, но най-вероятно е за почит към починалите. Едва ли води до смърт. 😀 Евентуално от сладост… 😀

Редовните читатели знаете, че „много обичам“ да ми се падне торта от африканска държава. Почва се едно проучване…и накрая почти винаги се стига до компромис да приготвя десерт за африканска държава, но популярен за страна, чиято колония е била тази държава. В случая изборът ми се спря на френската торта „Apricot Flaugnarde“. Ето и необходимите за него продукти:

7-8 кайсии

3/4 чаена чаша прясно мляко

1/4 чаена чаша сметана

1/2 чаена лъжица ванилия

3 супени лъжици „Амарето“

3 яйца

1/2 чаена чаша захар

1/2 чаена чаша брашно

1/4 чаена лъжица сол

пудра захар за поръсване

Начин на приготвяне:

Загрейте фурната на 180 градуса. Намазнете тава за печене или форма за пай с масло. Разрежете кайсиите на половинки иги подредете на дъното. Разбийте яйцата, захарта, прясното млако, сметаната, ликьора и ванилията. Добавете брашното и солта и отново разбийте до хомогенност. Сместа е рядка, но това не бива да ви притеснява.

Внимателно я изсипете около кайсиите и внимателно я сложете да се пече.

Печете за около 35-40 минути или докато краищата се зачервят. Извадете и охладете. Тортата ще спадне докато изстива и това е съвсем нормално. Накрая поръсете с пудра захар по ваш вкус.

Още докато я вадех от тавичката и видях карамелените ѝ краища знаех, че ще ми хареса. 😀 Вкусът напомня за палачинка и крем карамел едновременно. Кайсиите придават леко кисел вкус и за текущите горещини е много добро попадение. Тортата се прави лесно и е вкусна. Създава някакво ретро усещане, но пък вкусно ретро усещане. Отдавна съм признала французите както за много сложни и засукани рецепти така и за семпли, но свежи и лесни такива. Днешната е от вторите. Сега е сезонът на кайсиите, има ги навсякъде и са ароматни и сладки. Какво по-хубаво от това да готвим със сезонни продукти! Опитайте и вие – няма да съжалявате.

Следваща дестинация – Малта.