Малтийски орден

Има един въпрос, на който се дава грешен отговор – за най-малката държава в света. Най-често се споменават Ватикана и Сан Марино. Правилният отговор е Орденът на Малта, наричан още на хоспиталиерите. Тя е и единствената страна в света, която е формулирала конституционно като своя основна цел милосърдието – да помага на бедни, болни и бежанци. Без разлика на религия, раса, произход и възраст.

“Територията” на Великото магистърство е около 6000 кв. метра, а сградите, които притежава, са няколко. Това са един дворец (Палацо ди Малта), една църква (Санта Мария дел Приорато), един замък (Сант Анджело) и една крепост – първите две са в Рим, а другите – в Малта.

Централата на Ордена се намира на улица “Виа Кондоти”, в близост до площад “Испания”. На № 68 е “Палацо ди Малта” или Дворецът на великите магистри. Тук е седалището на правителството на Суверенния орден и резиденцията на неговия Велик магистър, който се избира пожизнено. Двукрила врата от ковано желязо прегражда достъпа към неголемия вътрешен двор от уличното платно, а от втория етаж на сградата се спуска знаме – червена правоъгълна материя с огромен бял латински кръст, наричан кръст на свети Йоан.Конституционната харта допуска и втори вариант на кръста – осмоъгълен. За членовете на Ордена болният и нуждаещият се е техен господар. Началото на тази мисия е положена преди близо 10 века.

Орденът е основан в Йерусалим около 1050 г. С була от 1113 г. папа Паскал II го поставя под закрилата на Светия престол. Той е един от най-старите католически монашески ордени, но винаги е припознаван като независим субект на международното право. След време се установява в Кипър, на остров Родос и на о. Малта. Всичко на остров Малта е изградено от рицарите на Ордена, а столицата Валета носи името на Великия магистър Жан дьо ла Валет. След окупирането на Малта от Наполеон и колонизацията на острова от англичаните впоследствие централата им е установена в Рим. Част от членовете на Ордена са монаси, положили трите обета – за бедност, целомъдрие и послушание, а другите дават само обет за послушание. Днес по-голяма част от рицарите и дамите на Ордена са светски лица. Докато те дават обети, то притежаващите вече свещенически сан са приемани като капелани или църковни рицари.

На практика държавата има регистрирани едва трима граждани, 13 000 членове и над 80 000 доброволци из целия свят. Орденът на хоспиталиерите на свети Йоан е първообраз на съвременния “Червен кръст”, а в наши дни е негов партньор в различни хуманитарни проекти. Поради това, че в независима държава и в същото време хуманитарна организация, орденът развива дейността си в много страни – в днешно време доброволците изпълняват мисии в над 120 държави. Стойността на помощта, която се оказва на милиони нуждаещи се, е за около 1 милиард евро годишно!

Разбирате, че няма как да пиша за кулинарните традиции на тази държава, защото на практика тя е нещо различно от останалите в света. Местоположението ѝ определи избора ми на торта. Трябваше да е италианска, но не напълно. Затова реших да направя нещо много популярно в целия свят, но с различен прочит. На вашето внимяние “Tiramisu cake”. 😀 Ето и какво е необходимо за нея:

за основата:

6 яйца

1 чаена чаша захар

ванилия

1 чаена чаша самонабухващо брашно (брашно за кекс)

4 супени лъжици разтопено масло

за крема за пълнеж:

4 жълтъка

1/4 чаена чаша захар

1/3 чаена чаша вино “Марсала”

450 грама маскарпоне

1 чаена чаша сметана

за сиропа:

1 1/2 чаена чаша топла вода

2 1/2 супени лъжици нес кафе

2 1/2 супени лъжици бренди

2 1/2 чаени лъжици пудра захар

за крема за измазване на тортата :

170 грама крема сирене

3/4 чаена чаша пудра захар

2 1/2 чаени чаши сметана

какао за поръсване

Начин на приготвяне:

За тортата са ви необходими три тавички с диаметър 20 см. Загрейте фурната на 180 градуса. Разбийте яйцата, захарта и ванилията докато удвоят обема си. Около 10 минути на максимална скорост на миксера. Прибавете брашното на няколко части като след всяко прибавяне разбърквате до хомогенност. Накрая добавете маслото и разбъркайте добре. Застелете тавите с хартия за печене, намазнете я и разделете сместа на три части по равно. Ако нямате три тави то използвайте една три пъти. 🙂

Печете всеки блат по 20-25 минути или до готовност. След това охладете напълно.

Време е да приготвим крема за пълнежа на тортата. На водна баня разбийте жълтъците, захарта и марсалата докато удвоят обема си. Внимавайте да не докосва съда с жълтъците водата, за да не направите омлет.

Оставете да се охлажда и разбийте сметаната до меки връхчета в една купа, а в друга купа леко разбийте маскарпонето на най-бавната скорост на миксера за не повече от минута.

Смесете яйчената смес с маскарпонето и разбъркайте до хомогенност. Накрая добавете сметаната и отново внимателно разбъркайте.

Направете сиропа като смесите топлата вода с нес кафето и пудрата захар и накрая добавите брендито.

Време е да сглобим тортата. Поставете единия блат, сиропирайте добре и сложете половината от крема.

Повторете стъпките с втория бат. Третият блат само сиропирайте. Оставете в хладилника да се охлажда докато направите крема за измазване на тортата отстрани и отгоре.

Разбийте крема сиренете с пудрата захар за кратко в една купа. В друга купа разбийте сметаната до меки връхчета. Комбинирайте ги и разбъркайте до хомогенност.

Измажете тортата отстрани и отгоре с крема и накрая шприцовайте връхчета за украса.

Накрая поръсете с какао на вкус.

Тортата е хубаво да престои няколко часа, за да стане по-хубава на вкус, да поеме от всички аромати. Хем е тирамису, нем не е. На мен ми допада. Кремът отгоре с крема сирене придава леко солен и кисел вкус, което е много освежаващо. А в комбинация с виното “Марсала” парчето торта става неземна експлозия от вкусове в устата. Малко послъгаха в рецептата, че времето за приготвяне е час и половина, но съм склонна да им простя. Повече играчка е от стандартното тирамису, но си струва да опитате и този вариант. Светът е шарен и човек не трябва да спира да опитва нови неща. Нали? 🙂

Следваща дестинация – Ман.