Мозамбик

За Мозамбик за първи път чух, когато бях на 6. По онова време българите работеха в африкански държави и моят чичо замина именно за Мозамбик. Много бях впечатлена от разказите му за това какво е времето там (вечно лято) , как бананите растат в двора ти и можеш по всяко време да ядеш от тях, а не като при нас само за Нова година (и то напълно зелени и безвкусни), как е имал малка маймунка за домашен любимец и особено бях зашеметена от една снимка на чичо с едно семейство от Мозамбик – един мъж, три жени и над 20 деца! 😮 За моите години и за времето тогава всички тези факти бяха доста шокиращи, макар че днес виждаме къде къде по-странни неща и къде къде по-шокиращи семейства.

Мозамбик е била португалска колония, а след това става комунистическа държава. И до днес на флага ѝ има нарисуван автомат Калашников и мотика – символи останали от комунистическото управление на страната. Това е страна на контрастите – много хора живеят в крайна бедност, без достъп до питейна вода, електричество, образование и здравеопазване, но по крайбрежието в морските курорти на страната можете да отседнете в изключително луксозни хотели. Въпреки красивите плажове, за местните те не са привлекателни. Много от жителите на Мозамбик се страхуват от морето, тъй като от там са дошли колонизаторите навремето, а днес от там идват всичките бури.

Както на много места в Африка, така и в Мозамбик, голяма част от важните инфраструктурни проекти се строят от китайци – язовири, летища, магистрали и т.н. Разбира се, това не е безвъзмездна помощ от страна на Китай към бедните африкански страни, всичко е с цената на използването на природните ресурси на континента.

Мозамбик е много добър избор за кулинарен туризъм, благодарение на богатото си кулинарно наследство. След пристигането на Васко да Гама, проправящ пътя за почти 500 години португалско управление, португалските съставки и техники стават неразделна част от кухнята на Мозамбик. Тези ранни колониални заселници си приписват изобретяването на пири-пири, пикантен сос, чието име се превежда от суахили „пипер-пипер“. Ароматизирана с лимон, чесън, оцет и червен пипер, ключовата съставка на соса е уникално африканския сорт на лют червен пипер Capsicum chinense . Днес пири-пири е основна съставка при готвенето в Мозамбик и се използва за всичко – от мариноване на месо до сос към морските дарове.

Местните ястия разчитат в голяма степен на пресните морски дарове, а от месата най-често използвани са пилешкото и козето. Въглехидратите в чинията са от xima – вид твърда царевична каша; и касава – корен, внесен от португалците от Бразилия. Екзотичните плодове като манго, авокадо и папая са евтини и лесни за намиране. Звездите на кулинарната сцена на Мозамбик са кокосовия орех и кашуто, като и двете се използват много в традиционните рецепти.

Някои от традиционните ястия в Мозамбик са:

Галина асада – превежда се от португалски „печено пиле“, а в Мозамбик то по-често е приготвено на скара или на открит огън. Основната храна за местните може да бъде приготвена по няколко различни начина. Най-известният, разбира се, е piri-piri пилето, при което месото се маринова в емблематичния сос, преди да бъде приготвено. Съставките варират в зависимост от региона и зависят от това кое е най-лесно достъпно, включително и съставките като лют червен пипер, лук и зелени чушки. Понякога пилето се маринова в млякото на прясно настърганите кокосови орехи.

Rissóis de camarão е отличен пример за степента, до която португалската кухня се е утвърдила в културата на Мозамбик. Популярна закуска и в двете държави са тези крокети с форма на полумесец. Те съдържат кремообразен сос от скариди, който в зависимост от рецептата може да включва и подправки или пири-пири. Сместа се слага в парче от тесто, след това се топва в яйце и галета, преди да бъде изпържено.

За разлика от много от ястията в този списък, matapa е абсолютно уникално за Мозамбик. Въпреки, че името е като на древно африканско царство, това е сравнително скромно ястие, приготвено от задушени листа на маниока, смесени с фъстъци, чесън и кокосово мляко. Това е толкова вкусно, колкото и просто ястие. Често матапа се сервира с ориз като основно ястие, с малки раци или скариди, добавени към яхния за допълнителен аромат.

Морето на Мозамбик се простира на 2470 километра ивица, а много от хората зависят от него за препитанието си. Следователно не е изненадващо, че морските дарове играят основна роля в местната кухня. Рибна скара, каламари, октопод, приготвени с чесън и намачкани картофи … Всички те са лесни за намиране. Но най-емблематични са скаридите в Мозамбик, които често порастват до невероятни размери. Обикновено се пекат на скара и се мариноват в сос пири-пири; макар, че може и с лимон и чесън за тези, които предпочитат по-мек вкус. Скариди Nacional е ястие, което се сервира с крем сос от бира.

Обикновено съкратено до paõ, paõzinho е портокалов хляб. От най-големите градове до най-отдалечените села той е основна храна в Мозамбик, а хлебопроизводителите се обучават в изкуството да изработват перфектното хлебче от най-ранна възраст. Печени в пещи на дърва и замесени с точното количество брашно, paõ е изключително лек и пухкав. Той е евтин, засищаш и много вкусен – особено, ако се събудите достатъчно рано, за да го купите докато е все още горещ. Paõ могат да се ядат самостоятелно или с всяка друга храна.

За вас направих единствения популярен десерт от Мозамбик – „Bolo Polana“. Ето и какви са необходимите продукти за него:

2 чаени чаши сурово кашу

9 жълтъка

5 белтъка

1 чаена чаша захар

300 грама масло

2 средни картофа

2 чаени лъжици настърган порткал

2 чаени лъжици настъргана лимонова кора

Начин на приготвяне:

Смесете в една купа сварения и намачкан картоф, смлените с блендер ядки кашу и двата вида настъргана кора от цитруси. В друга купа разбийте белтъците на меки връхчета. И в трета купа разбийте на крем маслото със захарта.

В купата с кашу добавяйте жълтъците един по един като не спирате да разбивате на много ниска скорост с миксера. Когато всичко стане хомогенно добавете маслената смес. Разбъркайте с шпатула докато двете смеси се разбъркат напълно.

Накрая добавете на части разбитите белтъци като внимателно разбърквате докато не стане сместа еднородна.

Намазнете тава за печене и изсипете сместа. Печете в предварително загрята на 180 градуса фурна за час или до готовност.

Охладете напълно преди да извадите тортата от формата. Поставете в чиния за сервиране и по желание украсете с ядки кашу. Аз не украсих, защото реших, че няма нужда.

Правила съм странни торти за този блог. Тази е една от тях. Честно казано имах резерви към вкуса заради варения картоф и тоталната липса на брашно и набухвател в рецептата. Но и този път бях много приятно изненадана от резултата. Много маслен и сочен десерт. За да заприлича на торта във варианта, в който ние разбираме този сладкиш мисля, че може да се добави крем с маскарпоне и заквасена сметана или крем от крема сирене с малко пудра захар. Би се получило свежа комбинация. Не го направих, защото идеята е да са възможно най-близки до оригинала рецептите. Но на вас не ви пречи да експериментирате и добавяте всичко, което ви се стори подходящо. Ако ви хрумне някой подходящ крем можете да ми напишете в коментар под поста. Ще ви бъда благодарна за идеите. 🙂

Следваща дестинация – Молдова.