Монако

Заобиколено от Франция и водите на Средиземно море княжество Монако е с площ от едва два кв.км., но е известно като данъчен рай с големи данъчни облекчения, земята на известното казино Монте Карло, Голямата награда на Формула 1, яхтите, филмите за Джеймс Бонд и папараците. То е особено популярно място за живеене на богатите и известните именно заради данъците. Около 1/3 от жителите му са милионери. 😮 На местните е забранено да посещават казино. Това не го знаех. 😮

Тъй като земята е малко, а желаещите да живеят на нея много цените на имотите са космически. С проект за 2.3 млрд. долара, Монако разширява територията си към Средиземно море. Portier Cove е проект за недвижими имоти близо до казино Монте Карло, който ще осигури подслон на 1000 души в апартаменти и луксозни вили, когато бъде завършен през 2025 г. В обществените пространства ще има хълмове, градини и малко пристанище. Това е изкуствено разширение от 60 000 кв. м, изграждано върху скали и с пясък, пренесен от северната част на Сицилия.

Да получиш гражданство и паспорт от Монако никак не е лесно. Повечето жители са със статут на пребиваващи. Местните жители се наричат монегаски. В княжеството не можеш автоматично да получиш гражданство, ако се родиш там. Дори и да се омъжиш за местен не получавашгражданство. Можеш след десет годишно пребиваване там да кандидатствате пред принца за гражданство. Освен това, ако имате такова не можете да имате второ от друга държава.

Историята на княжеството определено е любопитна. На 8 януари 1297 г. Франсоа Грималди, италиански пират, който грабил във водите около сегашната Ривиера, се преоблякъл като монах и влязъл в крепостта Монако. След това отворил портите на красивата крепост, разположена живописно на една скала, и поканил своите другари-разбойници, с чиято помощ изгонил представителите на фамилията от Генуа, която до тогава управлявала. През 1789 г. Монако е анексирано от Франция и е под френски контрол до 1814 г. През 1815 г. княжеството става протекторат на Сардиния съгласно Виенския договор . Това продължава до 1861 г., когато френско-монегаският договор установява независимост за Монако, но под опеката на Франция. Първата конституция на Монако е влиза в сила през 1911 г. , а през 1918 г. се подписва договор с Франция, който гласи, че правителство на Монако ще подкрепя френските военни, политически и икономически интереси. Ако монархът на Монако няма законен син – наследник княжеството ще престане да съществува и ще стане част от Франция.

Основата на монегаската кухня са ястия с риба, зеленчуци, плодове и морски дарове. От рибните ястия най-известна е “рибената чорба” “Stocafi”. Прави се със сушена атлантическа треска, приготвена в червено вино, доматен сос с лук и чесън, с добавка на свежи черни маслини. Често се сервира с пресен хляб. Можете да намерите това ястие из Франция и Северна Италия, но Монако го приема като свое и то се превръща от скромно провинциално ястие в идеално за събиране с приятели или със семейството.

Brandamincium е за Монако това, което е рибата и чипсът за Обединеното кралство. Тази солена треска се приготвя в богат сос от сметана, лук и чесън, поднесен със селекция от местни зеленчуци. Солената треска прорязва богатството на сметановия сос, за да създаде усещане за умами, което ще ви накара да искате още. Тази лека и ароматна трапеза се поднася традиционно по Коледа, светата седмица преди Великден и по време на Великия пост, когато семействата се събират да празнуват.

Barbagiuan е най-известното ястие в Монако, често приветствано като национално ястие за страната. Този хрупкав сладкиш се пълни с швейцарска манголд и рикота, преди да се оваля в тесто и да се запържи до златиста хрупкавост, докато пълнежът изтича. Това ястие е толкова известно в Монако, че има национален ден, празнуващ този сладкиш – на 19 ноември всяка година, където се яде в цялото Монако.

Galapian е създаден от Ален Бушар през 90-те, във френската община Галап. Въпреки, че Галап е на почти 740 км от Монако, Galapian тарт е намерил своето място в кухнята на Монако.Този десерт е сладък тарт, приготвен с пълнеж от белтъци, смесени със смлени бадеми и изпечени заедно с череши мараскино и захаросани бадеми. След това се завършва с медена глазура. Всяка хапка е лека, ефирна и кремообразна и е удоволствие за тези, които обичат сладкишите. Всяка хапка ви напомня за блясъка, на който се наслаждават монегаските. Ето и необходимите продукти за този тарт:

за маслената кора:

125 грама масло

85 грама захар

1 яйце

229 грама брашно

за пълнежа:

4 белтъка

100 грама захар

100 грама бадемово брашно

160 грама череши

за топинга:

120 грама масло

100 грама мед

150 грама филирани бадеми

Начин на приготвяне:

Започваме с основата на тарта. Класическа маслена кора. Разбиваме маслото, което е на стайна температура със захарта за около 3 минути. Добавяме яйцето и разбиваме до хомогенност. Накрая с брашното замесваме тесто, което увиваме във фолио за свежо съхранение и оставяме в хладилника за 2 часа. Ако много бързате може и във фризера за час.

Разточваме го на кора и го слагаме във форма за тарт на дъното и по стените. Оставяме в хладилника на хладно докато направим пълнежа.

За него разбиваме белтъците с 25 грама захар до меки връхчета. Смесваме бадемовото брашно с останалата захар и внимателно го добавяме при белтъците. Бях в провинцията и там не намерих бадемово брашно. Затова купих сурови бадеми, които заедно със захарта смлях на брашно. 😉

Изсипваме пълнежа върху кората на тарта.

Върху него подреждаме черешите. Моите са замразени, защото сега не им е сезона, но в оригинал са пресни от сорта “Мараскин”.

Печем в предварително загрята на 180 градуса фурна за 20 минути.

През това време правим топинга. В касерола разтопяваме меда и захарта за 2-3 минути и добавяме филираните бадеми. Аз нямах и се наложи да си ги нарежа, което си беше трудоемко и малко се поизгуби от финеса на сладкиша от моята интерпретация, но пък вкусът си беше същия. 🙂

Изваждаме тарта на двадесетата минута от фурната и го намазваме внимателно с бадемовия топинг. Връщаме във фурната за още 10 минути, за да се карамелизират бадемите.

Изваждаме от фурната и охлаждаме преди сервиране.

Тартът е чудесен. Има финес, има хрупкавост има много богат маслен вкус. Лек и деликатен е. Определено френското влияние е очевадно. Аз лично отново и отново бих правила точно този тарт. Изключително балансираният му вкус не съм го срещала при други тартове, а аз съм правила доста. Ако го правите в сезона на черешите може да гарнирате и с ванилов сладолед. На мен днес не ми беше достатъчно топло за сладолед. Но на вас нищо не ви пречи да ги съчетаете. 🙂

А що се отнася до Монако. Не съм била там, но няма как да пропусна да ида. Колко пъти съм гледала легендарния завой “Фибата” по време на излъчванията на състезания от Фрмула 1 толкова пъти съм си казвала, че и моят крак ще мине по тези улици някога. За да си представя, че на същото място някога любимият пилот също е бил и 78 пъти е обиколил пистата, сменяйки не знам си колко пъти предавките, за да се окичи накрая с победата. Някога ще бъда там.

Следваща дестинация – Монголия.