Монсерат(Монтсерат)

Крушовидният остров, който е част от веригата Малки Антили , е известен още като „Изумруденият остров на Карибите “ заради многобройното си население, произхождащо от Ирландия . Островът е дълъг 18 км и широк почти толкова. Той е отвъдморска територия на Великобритания. Три планински области – Сребърните хълмове, Централните хълмове и Суфриерските хълмове оформят типичния вулканичен пейзаж. Малката крайбрежна ивица е със сив или кафяв цвят заради вулканичния произход. Около 1/5 от острова е залесена.

Населението е предимно от африкански произход, малък брой хора от европейски и от смесен произход. Официалният език е английски, но повечето монсератци говорят и креолски език, подобен на този, който се говори в Ямайка. Туризмът и селското стопанство преди са били основните икономически дейности. Щетите, причинени от урагана Хюго и вулканичната дейност през 90-те години на миналия век разрушават икономиката, която на практика се срива, когато Плимут (главният търговски център) е изоставен през 1995–96. Оттогава Монсерат разчита много на британската и канадската помощ за изграждане на нова транспортна инфраструктура и предоставяне на услуги. Изригванията са разрушили или направили недостъпни по-голямата част от земеделските земи на острова, но все още се произвеждат картофи, лук и други зеленчуци за вътрешния пазар. 

Разбира се, най-интересното и живописно място на острова е самият вулкан Суфриер, който може да се каже, че го е образувал. Посещението на самия вулкан е строго забранено, тъй като е животозастрашаващо, но в околностите му и в прилежащата му територия се организират туристически походи с опитни водачи. Можете да наемете лодка и да обикаляте южна част от острова, разглеждайки мащаба на бедствието от безопасно разстояние. Вулканът е под постоянно наблюдение от вулканичната обсерватория Монсерат във Флемингс.

Въпреки суровите природни условия, Монсерат се нарича „една от последните перфектни екосистеми в света“. Изобилна флора с обширни гъсталаци от жълт хибискус, бамбук, лилав канабис или всички видове лиани покрива почти всички открити участъци от повърхността му. Този остров е единственото местообитание на иволга Монсерат (национален символ на страната), пеперуди хеликония, специален подвид колибри, както и място за зимуване на много мигриращи птици. Има собствена популация от игуани, гекони и други влечуги, а във влажните планински гори се срещат много земноводни. Дейността на вулкана обаче все повече променя тази уникална екосистема – планинските райони в близост до кратера на практика са изчезнали, а силно ерозираните пейзажи са заменили някогашните зелени дъждовни гори. Вулканичната пепел и киселинните дъждове също така причиняват смъртта на кораловите рифове, особено на изток и югоизток от острова. Някои рифове са буквално погребани под купчини пепел и вулканични утайки.

Индианците, които за първи път се заселват на Монсерат около 10 – ти век пр.н.е. го наричат ​​Алиуагана, което означава „Земя на трънливия храст“. Когато Колумб открива острова през 1493 г., той му дава името Санта Мария де Монсерат, тъй като скалистият пейзаж на крайбрежието му му напомня за планините над манастира Монсерат близо до Барселона. Почти два века по-късно католици в изгнание основават първото английско селище на острова, наречено Плимут, на името на прочутия английски град. През 17-ти и 18-ти век Англия и Франция се състезават за притежанието на острова, защото в средата на 17-ти век Монсерат се превръща в основен доставчик на захар за европейския пазар. През 17-ти и 18-ти век на него са заселени хиляди африкански роби, за да работят на плантациите, както и по други места в Британска Западна Индия. По време на разцвета на захарната индустрия на острова функционират повече от 100 захарни плантации. До началото на 19 век състоянието на пазара на захар се влошава и с премахването на робството много от собствениците на насажденията фалират. От 1871 до 1956 г островът е част от Федералната колония на Подветрените острови, а след разпадането ѝ остава под юрисдикцията на британската корона.

Кулинарните традиции в Монсерат отразяват влиянието на британските колонизатори и на другите карибски народи, тъй като се намира в Карибския регион. Кухнята на острова включва набор от леки ястия с риба, морски дарове и пиле, главно приготвени на скара. Тя съчетава традициите на много култури – испанската, френската, африканската, индийската и американската, което илюстрира уникалната и сложна колониална история на региона. Островът има много горещ климат, а земеделиети се е развивало в производството на захарна тръстика, банани, едър рогат добитък и овце. Ястията на Монсерат включват екзотични плодове и зеленчуци, включени в салати, гарнитури за тестени изделия и пълнежи за сандвичи. Ресторантите предлагат ястия с морски дарове, като торти с омари 😮 , джобове със скариди и махи махи. Разнообразието от местни храни на Монсерат включва манго, ананас, банани, кокос, тиква, царевица, моркови, краставици, хлебно дърво, зелен фасул, зеле, захарна тръстика, боб, ракообразни и местни кози, прасета, крави, овце и пилета . Като подправки за овкусяване се използват люти чушки, мащерка, пименто, чесън и къри.

Goat Water е националното ястие на страната. Абстрахирайки се от странното име и опитвайки тази козя яхния човек ще усети ароматната комбинация от козе месо и подправки. Тя може да се приготви от всички части на козата, включително нейните кости.

Често срещано ястие в Карибите е Saltfish. Солената риба обикновено е фино настъргана треска, която се комбинира с различни подправки и билки, за да се направят уникални ястия, които варират в зависимост от местоположението. Saltfish може да се приготви със зеле, домати, подправки като джинджифил и чесън и люти чушки за по-пикантен вкус. Тази риба, приготвена в доматен сос, може да се сервира с хлебно дърво, варени зеленчуци или ориз и е популярна като ястие за обяд.

Друго ястие, което си струва да опита човек в Монсерат е тиквената супа. Няколко вида тиква се отглеждат на Карибите, а тази супа обикновено се приготвя от сорта калабаза, известен също във Френската Западна Индия като giraumon. Супата е с кадифена текстура и пикантен вкус. Съставките варират, но могат да включват люти чушки, лук, чесън, кафява захар, джинджифил, мащерка и пилешки бульон.

Популярен десерт е кокосовия мус.Това декадентско ястие се отличава с кремообразна текстура и тропически вкус. Прави се от мляко, прясно настърган кокос, яйца, царевично нишесте, сол и пудра захар. С кокос се приготвя и друго ястие, което не е десерт – Кокосови миди.То е леко и идеално за горещия климат на Монсерат. Включва кокосово масло, авокадо, ананас, към които се добавят големи миди и се приготвят до съвършенство.

Тортата, която избрах да направя включва само пет съставки! Мога да кажа, че е най-най простата, която съм правила. Става да се приготвя и в студентски общежития , и в каравани, изобщо на места, където нямате удобства за печене. Ето и какво е необходимо за нея:

200 грама масло

240 грама бисквити

125 мл кокосово мляко

250 грама бял шоколад

тропически плодове за декорация

Начин на приготвяне:

Смелете или скълцайте бисквитите да станат на трохи. Разтопете 100 грама от маслото и сипете в трохите. Разбъркайте да стане хомогенно. Върху намазнена тава за пай или в моя случай върху хартия за печене оформете от бисквитената смес кората на пая.

Не знам защо, но винаги моите бисквитени кори имат рустик вид. 😀 Предполагам, че просто не се кефя да се цапам с маслена смес и не натъпквам достатъчно добре. Но това няма никакво значение за вкуса. Ако искате бъдете перфектни, аз не го мога и отдавна съм се отказала. 😀 Загрейте до кипене кокосовото мляко и останалите 100 грама масло и залейте шоколада. Разбъркайте да се получи хомогенна смес.

Изсипете върху кората за пая и охладете поне за 2 часа в хладилник.

Аранжирайте отгоре с тропически плодове. Аз избрах манго и банани, защото са ми любими. И това е всичко. Наистина всичко.

Тортата е много вкусна и свежа. Можете да я направите в индивидуални чашки за всеки, за да има по-представителен вид при сервиране. Аз този път неглежирах вида като, че ли, но заради вкуса вкъщи ще ми простят. Сигурна съм.

Опитайте и вие този лесен десерт. Можете да замените плодовете с почти всички, които можете да намерите. Вярно, няма да е много карибско с ягоди, но 100% ще е вкусно.

Следваща дестинация – Нагорни Карабах.