Нагорни Карабах

Нагорни Карабах е самопровъзгласила се държава, населена с арменци, но официално в състава на Азербайджан. Нищо, че от 1991 Азербайджан изобщо не я контролират. Борбата за независимост започва още в рамките на СССР. През 1987 карабахски арменци изпращат петиция до Москва с молба Нагорни Карабах да бъде пиобщен към Арменската ССР. Първите конфликти възникват през февруари 1988 и завършват с 26 жерти азери и двама арменци. Стотици са ранени, мнозина стават жертви на насилие и издевателства, хиляди стават бежанци. В Армения се разраства движение за подкрепа на арменското население в Нагорнокарабахската автономна област (НКАО). В Ереван е създаден комитет „Карабах“, лидерите на който призовават към усилване на натиска на държавните органи с цел предаването на НКАО на Армения. Едновременно в Азербайджан продължават призивите към „решително въвеждане на порядък“ в областта. Общественото напрежение и националната вражда между азери и арменци ескалира с всеки изминал ден. През лятото и есента зачестяват случаите на насилие в НКАО, нараства потокът бежанци и в двете посоки. През юли ЦК на КПСС решава, че искането на карабахските арменци е неприемливо. Ръководството на Азербайджанската ССР решава да приложи крайни мерки към Нагорни Карабах, предприемайки икономическа блокада на областта, прекратявайки доставките на стоки от първа необходимост (продоволствия, горива, строителни материали). Ограничава преминаването на товари, превозвани с железопътен и автомобилен транспорт през своя територия. НКАО остава практически изолирана от външния свят. Много предприятия са затворени, бездейства транспортът, селскостопанската продукция не се извозва. Населението се оказва на границата на глада.

През 1990 и първата половина на 1991 г. спиралата на насилие се разраства, расте активността на паравоенните и има все повече жертви сред мирното население, военните, милиционерите и самите паравоенни. През 1991 Азербайджан обявява независимост от СССР. Азербайджан анулира автономния статут на Нагорни Карабах. От 1992 до 1994 Армения и Азербайджан водят война. В крайна сметка в конфликта победител става арменската страна. Въпреки численото преимущество на азерската армия в бойна техника и жива сила азерската армия губи във войната. По отношение на териториалните придобивки като победител се очертава Азербайджан. Благодарение на успешната си военна офанзива Баку получава всички територии, които успява да завземе по време на конфликта. Сред тях основна придобивка е град Шуши, където ще минава и границата между Азербайджан и Нагорно-Карабахската автономна област. Армения ще върне на съседите си и всички територии, които не са в състава на Нагорно-Карабахската автономна област през съветско време, овладени през 90-те години на миналия век. Но с войната и проблемите дотук.

Малката република в Кавказ е с дълбоко патриархални разбирания. Но през последните няколко години все повече и повече жени стигат до лидерски позиции в правителството, съда и университетите и това променя облика на държавата. Това никак не е малко като постижение, защото Нагорни Карабах е място, където допреди две поколения жените са покривали устата си с шалове. Място, където свещеникът по време на сватба все още пита мъжът дали е съгласен да говори от името на съпругата си и се обръща към булката с въпроса готова ли е да се подчинява. През последните две десетилетия жените намират своя път към властта, защото заемат местата, освободени от загиналите мъже или тези, емигрирали в Русия в търсене на работа. Никоя от тях не е искала такава съдба. Те не са заклети феминистки и участнички в разпалени дебати за равенството между половете, но от тях може да се научи много. Те смятат, че на мъжете не може да се предостави усещането, че вече са излишни. Важно е на пръв поглед да изглежда така, сякаш социалните роли въобще не са се променили.Това се вижда и по улиците на столицата, където жените са като аксесоари, облечени от главата до петите като от семейство Кардашиян. Вървят с ужасно късите си поли и високи ботуши, стиснали под ръка мъжете си, които носят астраганени шапки. Това, което няма да чуете нито от жените, нито от мъжете в Нагорни Карабах, са историите за опити за тормоз, които жените трябва да търпят от колегите си – мъже. В страната не знаят какво е домашно насилие. Причината е, че населението е твърде малко и всички се познават. Никой мъж не може да си позволи скандал.

Карабахската кухня е неразделна част от традиционната азербайджанска кухня. Кулинарните традиции, ястия, прибори, готвене,технология, празнични ритуали и церемониални ястия на Карабах са идентични с кухните на други региони на Азербайджан. В същото време има и местни различия, дължащи се на климатични, географски условия и различни традиции. В кухнята на Карабах се използват почти всички видове традиционни азербайджански открити и затворени огнища: tandir (пещ, направена от глина в дупка в земята), chala (яма), ojag (огнище), садж (железен диск за печене на хляб), скара , бухари (камина) и кура (пещ), които помагат да се подчертаят някои нюанси в местната кухня, като се вземат предвид определени особености.

Добра новина за любителите на месото! 🙂 Използвано повече от всяка съставка, месото (за предпочитане агнешко) е неразделна част от кухнята на Нагорни Карабах.Местните наречат касма гоюн заклана цяла овца, а етлик е овнешко месо. Тава са най-харесваните меса.Агнешкото от породата Карабах се използва за готвене на кебап. Приготвянето на добър кебап е наука. Качеството зависи не само от това от каква овца е приготвен, но и от коя страна на овцата е взето месото, както и полът, възрастта, условията на хранене, какви дърва за огрев или дървени въглища се използват в самия процес на готвене и как животното е било убито. Звучи като ядрена физика, а става дума за една манджа все пак. 😀

Агнешкото и телешкото се използват за приготвяне на говурма (печено месо), сажжу дошама, джизбиз (печени карантии), гавли, долма, яхни, багирбейин, бозбаш (ястие от нарязано месо, грах и картофи), хаш (ястие, приготвено от краката на добитъка), кала-пача (супа, приготвена от овнешка, агнешка или овча глава и крака) и различни супи.

Карабах е далеч от морето, така че в карабахската кухня не използва морска риба. Карабахска кухня използва предимно сладководна риба, която се приготвя варена или пържена.

В карабахската кухня се срещат много вегетариански ястия: сикхма, суюг, ката с билки и др. Ястия, направени от брашно като хашил, хорра, сум-сума; от зърно – различни видове хадик, говурга, говут, нукурд, гатмали, айранли, яланчи долма, сийг, судлу сийг, ярма хашил, пилаф, чилов и други . В Карабах се пекат различни видове хляб, а това е един от основните компоненти при храненето на всеки местен. Има различни видове – куллама, бозламадж, тандир, чурак, козлама, комба (пепелник), лаваш, хамрали, юха, фатир, галинча, малдили , chapartma, jad и ajitma.

Като десерт за празници и ритуали се приготвят различни видове тар халва и умдж халва, ширин ката, кока, баклава, шакарбура, гюмаг и говуд. Що се отнася до напитките, се сервират разнообразни сорбета, хошаби и напитки, приготвени на базата на бакмаз (варен сок от черници, грозде).

Не знам за вас, но за мен 90% от използваните имена за ястия му звучат напълно непознати. Не съм опитвала подобни храни и нямам идея за вкуса, но от малкото описание, което намерих за някои едва ли биха ми допаднали кой знае колко. 🙂 Тортата, която избрах ми звучеше по-познато, а продуктите за нея звучаха обещаващо за крайния резултат. Приготвих “Tenbel Pakhlava”, което звучи като баклава, има вкус на баклава, но не е баклава. 😀 :D:D Ей сега ви обърках съвсем. Но да започнем с необходимите продукти:

за блатовете:

4 чаени чаши брашно

200 грама масло

1 чаена чаша заквасена сметана

1 чаена лъжица сода за хляб

2 жълтъка

за пълнежа:

2 чаени чаши захар

4 белтъка

560 грама орехи

за завършек и декорация:

1 жълтък

цели орехови ядки – 8/12/16

Начин на приготвяне:

В голяма купа разбийте маслото с брашното. В друга купа смесете заквасената сметана със содата за хляб да шупне. Смесете брашнената и млечната смес. Накрая добавете един по един жълтъците и след всеки разбивайте до хомогенност. Замесете тестото и го разделете на три части. Всяка от тях увийте във фолио за свежо съхранение и оставете да се охладят за три часа в хладилника.

За пълнежа разбийте белтъците със захарта на твърди връхчета. Напомням, че съдът, в който разбивате трябва да е идеално сух, бъркалките също. Белтъците трябва да са със стайна температура. След като са готови добавете смлените орехии разбъркайте докато сместа стане хомогенна. Време е да сглобим тортата.

Застелете с хартия за печене дъното и стената на форма за торта. Загрейте фурната на 180 градуса. Разточете едната топка тесто така, че да порие дъното и малко от стената на формата. Поставете я вътре.

Изсипете половината от пълнежа.

Повторете и с вторта кора същото. Накрая завършете с третата кора.

Нарежете тортата на толкова парчета на колкото искате. Аз разрязах на 8. Намажете с разбития жълтък отгоре и поставете по половин орех на всяко парче.

Печете 40 минути. Преди да сервирате изчакайте да се охлади напълно.

Тестото за тази торта е много интересно. Маслено е, но заради сметаната е еластично и изобщо не лепне и може да се точи дори от такъв лаик в точенето като мен. 🙂 А вкусът е изненадващ – все едно хапваш баклава, но тя не е сиропирана. И все пак е баклава. Корите са по-дебели и са маслени, но вкусът все пак е на баклава. А пълнежът с белтъците ми е любимият компонент. Като обобщение – хрупкаво, маслено, ядково изкушение. Опитайте и вие. Не е трудно за приготвяне , но е вкусно и различно.

Следваща дестинация – Намибия.