Непал

Когато стане дума за Непал първото, което му идва наум на човек е Еверест. Тази сутрин, преглеждайки новините в телефона си, първата статия, на която попаднах беше за върха. 🙂 Навремето само най-тренираните правеха опити да изкачат най-високата точка на земното кълбо. В днешно време, ако човек има добра физическа форма и е склонен да плати около 60 000 паунда може да се опита да щурмува осемхилядника. Дали това е добре? За икономиката на Непал определено е, но за хората тази авантюра все още е много опасна и мнозина губят живота си.

През 90-те години на миналия век Еверест става отворен за търговски пътувания. В днешно време някои от компаниите дори не задават твърде нахални въпроси за опита на желаещите в алпинизма или за нивото им на физическа подготовка. Когато става въпрос за успешно изкачване и оцеляване, времето е всичко. Освен за кратък интервал през септември, върхът е достъпен само през май, когато ветровете намаляват достатъчно, за да създадат така наречените “прозорци” – периоди на меко време, когато се счита за достатъчно безопасно екипите да излязат от лагерите си точно под върха, за да стигнат до “покрива на света”. Но и в сезони на лошо време има по-малки прозорци, а когато се отворят, мнозина хукват към върха и това причинява смъртоносна пренаселеност по горните склонове на планината. Всяка година през месец май виждаме снимка, направена точно под върха, която предизвиква ужас у професионалните алпинисти. Обикновено кадърът включва многоцветна конга от десетки катерачи, подредени в една линия, опъната по протежение на билото на подхода.

Еверест е последното място на земята, където бихте искали да се озовете на опашка, защото прекарването твърде дълго в зоната на смъртта на надморска височина над 8000 метра ще ви убие. Това е надпревара с времето: освен ако алпинистите не успеят да се качат на върха и след това да се спуснат обратно от зоната на смъртта в безопасността на лагер четири преди настъпването на нощта, те вероятно ще загинат. Дори след седмици на обучение и аклиматизация, и с помощта на допълнителен бутилиран кислород, желаещите даизкатерят Еверест изпитват гадене, изключителна умора и могат да станат жертва на хипотермия и измръзване. Мнозина не са в най-добрата си форма, защото на толкова голяма надморска височина сънят е труден и мускулите им започват да атрофират. Телата им намират всякакви изобретателно неприятни начини да посочат, че човешките същества не са създадени да съществуват на толкова високо морско равнище. Някои катерачи са толкова изтощени, че сядат и никога не се изправят. И все пак, въпреки всички трудности, измръзвания и загуба на части от тялото вследствие на студа, хората, желаещи да покорят “покрива на света” не свършват. Явно има някакво самоубийствено желание при някои, което лично на мен ми е адски непонятно. От личенопит знам как се чуваствах на 5000 м надморска височина и няма никаква сила да ме накара да предприема такова нещо. И тук изобщо не споменават убийствения студ! Помня като дете изкачването на Еверест от българската експедиция, в която загина и първия българин, изкачил върха – Христо Проданов. В съзнанието ми се е запечатала излъчваната по радиото комуникация между него и друг от екипа и думите “Ице, ти си голям българин! Не заспивай! Хора тичат към теб.” Толкова се вълнуваше цяла България тогава и толкова страдаше, когато стана ясно, че Христо Проданов завинаги ще остане на върха.

Непал е бедна страна, но жителите са дружелюбни и мили хора. Те не крещят и никога няма да ви докоснат, Но пък и вие трябва да знаете, че не бива да докосвате главата на непалец, защото според местните тя е свещена част от тялото и може да бъде докосвана от духовници и от родителите на човек. „Daura-Suruval“ или „Labeda Suruval“ е традиционна рокля, носена от мъжете в Непал, като в допълнение към роклята се носи и традиционна шапка, наречена Топи. Жените предимно носят „сари“ от памук или коприна, която наподобява древно индийските женски дрехи. В преобладаващо аграрните общности в Непал жените биват изгонени от домовете си всеки месец, когато идва месечният им цикъл. Много от тези жени са пращани в специални колиби, които семействата строят специално за своите дъщери или снахи. Много други жени биват изпращани в хамбари, намиращи се накрая на селото или извън него, където да спят сред животните, докато цикълът им не отмине. Тази древна индуистка практика се нарича “чаупади” и съществува от стотици години в Непал, както и в части от Индия и Бангладеш. Тя се корени в убеждението, че менструалната кръв е нечиста и носи със себе си зли сили на всички наоколо. 😮

Трите основни елемента, които са в основата на автентичната непалска кухня, се наричат дал, бхат и таркари. Бхат е ориз, дал са бобови растения и всякакви зеленчуци се наричат таркари. В Непал има традиция тези храни да се поднасят само в собствени отделения в метална плоска чиния, която прилича на поднос или в отделни купички. Типичният си неподражаем вкус непалските специалитети дължат на широко застъпеното използване на редица билки и подправки. Сред най-обичаните са лют червен пипер, кориандър, пресен лук, куркума, индийско орехче, кардамон, канела, джинджифил, дафинов лист и черен пипер. При приготвянето на маринати и туршии се използва тимур – сечуански пипер. Ястията от леща пък се приготвят с подправката джимбу, която съчетава в себе си вкус на лук и чесън едновременно.

Почти всяко непалско ястие изисква да добавите масло. Повечето от ястията се приготвят със синапено масло, други с Гхи – термично обработено краве масло без добавки, а трети – с масло от мляко на як. Любими в страната са всякакви зеленчукови гарнитури, наречени таркари. В тях обикновено се слагат зелен фасул, карфиол, различни листни зеленчуци, картофи, тиква и се овкусяват с различни подправки. Към основните ястия обикновено се поднасят малки количества чили, лют сос – чътни, туршия – ачар и резенчета лимон. Повечето храна в Непал се приготвя на въглища. По правило, всеки непалец трябва да яде със дясната ръка, въпреки че все по-често се използват прибори. За разлика от по-голямата част от света, в страната е прието хората да се хранят само по два пъти на ден – сутрин и след залез слънце. През деня те похапват само леки закуски и пият чай с мляко – традиционна напитка в Непал, най-често приготвена от чаени листа, сварени в мляко със захар и подправки. Нарича се още масала чай и е особено популярен сред непалците.

Хималайската кухня се доближава изключително много до тибетската. В нея преобладават ястия от пшеница и просо – основните култури отглеждани в тези части на Непал. В ежедневните ястия често се използват картофи, мляко от як и млечно-кисели продукти, зеленчуци и плодове, като папая, банани, плодове от хлебно дърво, манго, лимон, лайм, азиатски круши и др. Непалската кухня радва и с огромно разнообразие от десерти, повечето от които се приготвят от мляко. Сред най-обичаните са кхир – сладък млечен ориз, джалеби – хрупкави пържени спирали, потопени в сироп, барфи – млечен крем, расбари – хапки от сирене и лалмохан – пържени топки, потопени в сироп. Както забелязвате торти няма. Изобщо не се учудвам – това е Азия. Затова избрах да приготвя за вас десерт, който да има някаква идея да прилича на резен торта, но в никакъв случай не е. Аз по-скоро бих използвала съставките, за да направя пълнеж на бонбон. Но това е положението. Не ме съдете много за избора ми да направя Kaju barfi. Ето и необходимите продукти за него:

200 грама кашу

250 грама захар

200 мл вода

1 супена лъжица масло

Начин на приготвяне:

Смелете кашуто на брашно. В касерола от захарта и водата сварете сироп.

Приабавете кашуто.

Накрая добавете и маслото.

Разбъркайте и охладете леко. Сипете в съд и после в хладилника за 20 минути.

Нарежете на парчета и сервирайте.

Не бях се отчайвала отдавна в търсенето на торта от някоя страна. Ако нямаше такава поне държавата някога е била колония на европейска държава и правех торта от нея. Сега, обаче, нямах дори и тази спасителна сламка. Непал не е била колония. Което е добре за Непал, но за моя блог не. 🙂 Та това сладко нещо е вкусно, супер лесно за приготвяне и не е торта. Дано следващата седмица да имам по-голям късмет с поредната държава. И да кажа, че аз приготвих половин доза.

Следваща дестинация – Нигер.

“