Нидерландия

За Нидерландия (преди Холандия) бях слушала страшно много суперлативи най-вече от сина ми. На него Амстердам му е един от любимите градове, да не кажа най-любимия. И най-накрая през пролетта на 2018 се събрахме четири приятелки и тръгнахме към Нидерландия. Имах точен план какво да видим къде по разкази, къде по прочетено в интернет.

И първото разочарование дойде още с кацането – заваля ни дъжд. Не, че е странно за Амстердам такова време, просто прогнозата даваше краткотраен слаб дъжд, а той заваля дъъъълго и напоително. И така 3 от 5 дни. 😀 Иначе Амстердам е град с особено очарование – с типичните си къщи в кафяво, множеството канали и мостчета, които понякога те объркват дали не се въртиш в кръг, малките магазинчета с много красиви цветя и онзи специфичен аромат на марихуана, който се носи от кофи шоповете или от хората по улиците. Не, че е разрешено, но мнозина го правят.

Една от задължителните ни спирки беше музея на Ван Гог. Не бих казала, че съм му някакъв голям фен, но това е безспорен талант и наистина си струва да се види творчеството му. Мислех, че “Слънчогледите” ще ми харесат най-много, но се оказа, че “Ирисите” ми останаха в сърцето. 🙂 Повечето картини на известни художници сме ги виждали безброй пъти, но съвсем различно е да ги види човек на живо – цветовете, светлината … всичко е важно. И дори с кого споделяш изживяването, как си настроен в дадения ден. Посещението на тази галерия ми остави топъл спомен. Но другата – Rijksmuseum ми дойде в повече. Твърде много картини и то от майстори, за които или не знам или много малко. Пак правя уточнението, че аз харесвам изкуството,но в никакъв случай не се смятам за много голям ценител и човек, който се интересува постоянно от него. Аз по-скоро съм човек, който оценява картини и скулптури по това каква емоция ми носят, а не кой ги е направил и колко ценни са. Но в Rijksmuseum има страхотно кафене, в което пих идеалното капучино. Докато останалите от компанията се прехласваха по разни шедьоври. 😀

Две са местата, които наистина ми оставиха прекрасни спомени от Нидерландия – градините Кукенхоф и градчето Гитхорн. За градините е важно да знаете, че са отворени в определен период от време (когато цъфтят лалетата най-общо казано) и, ако искате да ги разгледате трябва да проверите в сайта keukenhof.nl . За 2022 ще са отворени от 24 март до 15 май. 🙂 Честно да ви кажа в тези градини бях като омагьосана – от цветове, форми, аромати. Невероятно преживяване е. Не съм сигурна, че мога да намеря правилните думи да опиша възхищението си. Хора, там лалетата бяха еднакви по цвят, ръст и степен на цъфтеж във всяка леха. Без изключение! Все едно някой ги беше подбирал и садил малко преди да ги разгледаме. Реките от синчец и зюмбюли бяха сякаш безкрайни. Направих стотици снимки и всяка ми се струваше по-красива от предишната. Накрая спрях да снимам. Прибрах телефона и се потопих в усещането за извънземна красота. Колкото пъти и да ида в Нидерландия все бих ходила там. Това място е вълшебно. Без да преувеличавам.

Цял ден си отделихме за Гитхорн. За стандартите в разстоянията в Нидерланидия той беше много далеч от Амстердам – на два часа път с влак и автобус. 😀 Естествено, че нямаше как да ни спре това разстояние. А Гитхорн определено си струваше. Там може да се почувстваш така, все едно си попаднал в машина на времето, която те е върнала няколко века назад. Освен дрехите и по-модерните постройки, всичко останало спокойно може да си е същото като при възникването на селото. Неговата история започва през 1230 г., когато мястото грабва погледите на спуснали се от юг бежанци. Те решават да се заселят там и да го кръстят на многобройните кози рога, които са останали след предишен потоп – „Goat horns“ („Кози рога“). С течение на времето името му леко се променя, за да стане по-лесно за произнасяне, появяват се и каналите – не благодарение на ново природно бедствие, а в резултат от човешка дейност. Местните хора откриват, че районът е богат на торф. Започват да го изкопават и така, година след година, се появяват първо изкопи, пълни с вода, които постепенно прерастват в езерца и накрая в мрежата канали, която се вижда днес. Къщите в Гитхорн са разположени на островчета, а вместо през огради, съседите си ходят на гости по дървени мостчета. Повечето от къщите са със сламени покриви. Това е традиция, наследена от предишни векове – тогава, благодарение на изобилието от тръстика в блатистия район, това е бил най-евтиният вариант. Сега въпреки, че нещата стоят по друг начин и керемидите са много по-достъпни, хората държат на традицията и покривите са си все така сламени. И най-ценното – за разлика от други подобни места, като Венеция например, липсват тълпите туристи, което създава уникалната атмосфера на спокойствие, уют и пълноценен релакс. Няма да ви обяснявам каква наслада е да седне човек на чаша бира на терасата на заведение, а отдолу в каналите да плуват патици и всичко да наоколо да е в цвят “невероятно зелено”. Ако пътувате за Нидерландия не пропускайте Гитхорн.

Що се отнася до храната аз лично не бях изобщо впечатлена. Ядох стек, ребра, риба…но кухнята им не блестеше с нещо свое, нещо уникално. Една вечер съвсем случайно попаднахме в ресторант и ни сервираха петстепенно гурме меню. Е това беше топ преживяване! Още помня вкуса на сорбето от краставица и десерта, който приличаше на покълнали растение от рохка пръст, а се оказа ментов крем, поръсен с трохи брауни. Уникални вкусове! И преди това бях яла гурме меню и знам, че е страхотно преживяване за сетивата, но в случая дори беше още по-сладко, защото стана толкова случайно и на такова неочаквано място, че това добави още повече преживяване към вечерята.

Последното, което искам да разкажа е за читатели над 18 години. 😀 Имах поръчение да посетя кофи шоп и да опитам от местното преживяване – цигара с марихуана. Никога не съм имала желание да пуша нещо такова, но това било задължително за проба. Е щом е задължително заради experience реших да се жертвам. Какво да кажа…освен, че кашлях неистово и миришеше неприятно друго не ми остана като спомен. Нямаше еуфория, нямаше страхове, нищо. Може би факта, че поръчах цигара като за начинаещ пушач на трева, също има значение и количеството трева е било малко. Но честно казано този опит го броя в графата “добре, опитах, но не е моето” . Не бих препоръчала на никого да опитва, но и не бих спряла никого да го направи. Стига да е достатъчно голям да вземе подобно решение.

Тортата, която направих за Нидерландия се казва “Eggless dutch truffle cake”. Ето и необходимите продукти:

за основата:

225 грама брашно

63 грама какао

2 чаени лъжици бакплувер

3/4 чаена лъжица сода за хляб

1/4 чаена лъжица сол

180 мл прясно мляко

150 грама масло

50 грама шоколад

ванилия

152 грама кисело мляко

250 грама захар

за сиропа:

2 супени лъжици гореща вода

2 супени лъцижи пудра захар

за крема:

400 грама шоколад

400 мл сметана

за глазурата:

275 грама шоколад

275 грама сметана

Начин на приготвяне:

Смесете в купа всички сухи съставки като задължително пресейте брашното и какаото.

В касерола на котлона загрейте маслото, прясното мляко и шоколада като не е необходимо сместа да кипне.

Разбийте захарта с киселото мляко.

Смесете мокрите и сухата смес като редувате и накрая завършите със суха смес. Разбъркайте до хомогенност.

Разделете сместа на две и изсипете в тавички, застлани с хартия за печене.

Печете в предварително загрята на 180 градуса фурна за около 30 минути или до готовност.

Хубаво охладете блатовете.

През това време пригответе крема като сложите сметаната и шоколада на водна баня докато шоколадът се разтопи. Разбъркайте да стане хомогенно.

Охладете крема за 30 минути като го покриете с фолио за свежо съхранение.

Преди да сглобите тортата направете нещо като сироп като с горещата вода разтворите пудрата захар. Сложете първия блат и сиропирайте с половината течност.

Сипете 1/3 от крема и разнесете по блата.

Повторете и с втория блат. Оставете да се охлади малко и повторно измажете тортата отвсякъде с останалата 1/3 от крема.

Сега трябваше да се приготви и глазурата, но аз реших да я проусна. Тя се прави като загреете до кипене сметаната и залеете с нея шоколада. Разбърквате докато стане гладка и лъскава смес и заливате с нея охладената торта. Аз пропуснах тази стъпка по една много тривиална причина – установих, че ми липсва шоколад и сметана, а времето навън беше много мъгливо и неприятно за пазаруване. 🙂 И освен това покрай празниците така или иначе прекалихме с храната и по-малко шоколад нямаше да ни се отрази зле.

Тортата е с богат шоколадов вкус. Точно такива изобщо не са ми по вкуса, но както нееднократно съм писала моите близки ги обожават. Та за тях изборът ми на рецепта беше супер, а аз така не се изкушавам да хапвам сладко и всички са доволни. 😀 Ако обичате шоколад тази торта е за вас. Няма нищо трудно в приготвянето ѝ, а вкъщи изведнъж започва да ухае на любов (това бил аромата според домашните ми 😉 ). А за Нидерландия – идете и вижте. Не е далеч, има достъпни полети и има за всеки по нещо. Може пък да се влюбите я в каналите на Амстердам, я на Гитхорн… кой знае.

Следваща дестинация – Никарагуа.