Ниуе

Днес спираме за малко в Ниуе – малка англоговоряща островна държава, разположена в югозападната част на Тихия океан. Това е най-малката по население самоуправляваща се страна в света. Затова не е странно, че доброволно се е присъединила към Нова Зеландия. Със своите около 2000 жители и площ около 260 кв.км този остров все пак има с какво да ни заинтригува. Той е с вулканичен произход и като цяло е доста равнинен. По-голямата част от територията му се пада на гъстите тропически гори. За съжаление плажна ивица няма. Само стръмни брегове и коралови рифове, които са досами брега.

Дивата и непокътната природа е най-голямото богатство на Ниуе. Не малка част от цялата територия е защитена зона. Особено популярна е гората Хувалу. Тя е разположена в най-дивата източна част на острова. Тук времето спира и човек живее само с ритъма на природата. Нещо като Робинзон. 🙂 Крайбрежната ивица на Ниуе е буквално осеяна с пещери. Някои от пещерните ниши са били обитавани от местните жители в миналото, а днес, там където морето е отстъпило, кухините се използват за съхранение на канута. Според някои изследователи в Ниуе се крие най-впечатляващата и голяма пещерна система в южната част на Тихия Океан. Всяка година през месец юни на острова прииждат гърбати китове и в топлите вълни отглеждат своите малки. Понякога те доплават до брега на по-малко от 20 метра разстояние и могат да бъдат наблюдавани. Тук водите са кристално чисти – можеш да видиш на дълбочина 80 метра какво се крие в океана. 😮

Ниуе се рекламира като мястото с най-черното небе. Когато почти няма градове, чиито светлини да се виждат високо във въздуха, погледът към небето се превръща в романтично изживяване. Страната се смята за една от най-тъмните в цял свят. Там е прието изискването да се използва изкуствена светлина, но тя да не нарушава стандартите за мрак – няма да откриете светещи табели и други реклами. Снимките със светкавици също са забранени и глобите са гарантирани за онези хора, които се опитват да заобиколят това правило. Това е мястото за най-чисто наблюдение на Магеланските облаци, съзвездия като Орион и Рак, Млечния път, Андромеда и още много други. Няма дори и фар. Някога моряците са се ориентирали само по звездите. Днес едва ли се ползват звездите при толкова съвременни уреди за навигация. Ако сте почитатели на астрономията и искате да се насладите на една приказна атмосфера, тогава това е мястото, на което ще видите звездното небе в пълната му красота.

На острова има едва 14 селца, всяко от които се управлява от съвет със собствен председател. Жителите на Ниуе наричат острова „Скалата на Полинезия“. Той се намира в центъра на своеобразния триъгълник, – между трите острова Тонга, Самоа и Островите Кук. Дипломатическите отношения на Ниуе се ръководят от Нова Зеландия, а жителите му се смятат за граждани на Нова Зеландия. Това място е скрито далеч от очите на тълпите туристи. На него няма банкомати и всеки посетител трябва предварително да се е снабдил с новозеландски долари. Няма магазини, няма кафенета, молове и кина. 

Жителите на остров Ниуе са гостоприемни. Традиционните фестивали са едни от най-интересни събития на острова. Всеки празник представлява съвкупност от незабравими танци, демонстрации на изкуства, дегустация на местната кухня и разнообразни спортни състезания. Жените на Ниуе са известни със своето майсторство в тъкачеството. Важна и интересна подробност е, че разхождането по бански на обществените места в селцата на острова се счита за обидно и неприемливо за местните жители. Да си знаете, ако някога станете един от малцината туристи, дошли да се порадват на красотите на острова.

Около 1/4 от площта на страната са обработваеми земи, на които се отглеждат различни тропични култури и най-вече кокосови палми. Главен поминък е отглеждането на копра (вътрешността на кокосовите орехи) и банани. Основно се изнася кокосов крем.

Може да е малък остров, но има какво да се опита в кулинарно отношение. Ако искате да отидете на ресторант то знайте, че там можете да го направите само за вечеря и то след предварителна резервация, защото ресторантите са малко и местата бързо се заемат. На всичкото отгоре малко от ресторантите са отворени всеки ден, някои са отворени веднъж седмично. 😮 Но, ако търсите автентична храна няма да я намерите там. Ще трябва да посетите Niuean umu бюфет или да отидете на някой селски панаир. По-голямата част от хотелите имат кухня, в която можете сами да приготвяте храната си. Можете да купите продукти от пазарите в понеделник, сряда и петък сутрин.

Основните съставки в менюто на Ниуе са морските дарове като риба тон, махи-махи, риба папагал, раци и уга (кокосови раци). Тропическите зеленчуци като таро, маниока и хлебно дърво се ползват в приготвянето на различни ястия. Традиционен метод за готвене на острова е бавното готвене на съставките в подземна пещ, известна като „уму“. Съставките се увиват в бананови листа, но може де се използва и алуминиево фолио. Ниуе има набор от традиционни ястия, които са повлияни от Тонга и Самоа. Едно популярно ястие е нане – ниуейска каша, приготвена от кокос и арарут. Арарутът е нишесте, което се прави от корените на тропически растения. Понякога го наричат kudzu. Takihi е популярно ястие сред жителите на Ниуе и представлява слоеве от таро, асимина (Pawpaw) и кокосов крем. Povi Masima е ястие, което е повлияно от Самоа и е съставено от сушено говеждо месо и зелени зеленчуци. Може би ще искате да опитате fai kai ika – ястие, което представлява пържоли от риба тон, приготвени с местна папрат (или понякога с пок чой или спанак) и поднесени със сос от кокосова сметана.

Уга (кокосов рак) е ценена традиционна храна в Ниуе от векове. Обикновено се приготвя за специални поводи или за по-възрастни членове на семейството. Няма много възможности да опитате uga, освен, ако не отидете на обиколка за лов на uga, например с Taue Uga Tours. След обиколката ви, по време на която ще научите традиционните методи за лов, ще ви бъде предложена уга, която ще е сготвена специално за вас.

Популярно ястие в южната част на Тихия океан е ota ika – това е версията на Ниуе за сурова риба, маринована в кокосов крем. Обикновено се овкусява и с лют червен пипер и лайм, като последният е често срещан плод, отглеждан на острова. Не на последно място, жителите на Ниуе обичат своите печива, особено кокосовия хляб, който наричат Pitako Pia.

На острова се отглежда органична ванилия като фермерите ръчно опрашват деликатните цветове на орхидеите, защото пчелите не знаели как да го правят. 😀 Освен традиционните сувенири човек може да си тръгне от Ниуе с органичен мед, ванилия, всякакви видове кокосов крем, а торба бананов чипс направо е задължителна и да не кажа недостатъчна. 🙂

Както можете да се досетите Ниуе няма дълъг списък с десерти, а още повече с торти. 🙂 Единствената, която намерих е меко казано със странни съставки – лилави картофи и американско сирене! Нямам изобщо усещането, че това ще се получи добър десерт, но да опитаме. Аз реших да направя половин доза. Ето какво е необходимо за “Three layer floating island cake” :

за основата:

450 грама лилави картофи

380 грама кокосово мляко

397 грама кондензирано мляко

340 грама изпарено мляко ( evaporated milk)

100 грама масло

1 чаена чаша захар

1 чаена чаша американско сирене (кашкавал)

за крема:

12 броя жълтъци

397 грама кондензирано мляко

340 грама изпарено мляко

за меренга слой:

12 броя белтъци

1 чаена чаша захар

Начин на приготвяне:

В касерола сложете настърганите лилави картофи, кокосовото, кондензираното и изпареното мляко, маслото и захарта. Относно изпареното мляко (дори не знам дали правилно превеждам evaporated milk) – такова в магазините в България не съм срещала. Прочетох, че би могло да се замести с равни части сметана и прясно мляко и така и направих. Ако някой е намирал оригинално evaporated milk може да сподели къде. Би ми било интересно да го опитам. Та, сложете касеролата на котлона и след като кипне намалете температурата на ниска и варете 30-40 минути да стане гъста нишестена смес. Замених американското сирене с нашенски кашкавал, но може би по – бих се доближила до оригинала, ако бях ползвала онези листи сиренца, които купуваме за бургери. Рендосаният кашкавал се добавя в сместа и се вари още 10-15 минути.

Охладете сместа и я сипете в дъното на намаслена тава.

Разбийте жълтъците с кондензираното мляко и изпареното мляко и налейте върху охладената основа до 2/3 от височината на съда. Печете на водна баня 30-40 минути на 180 градуса.

Аз ползвах формички с подвижен ринг ( за да направя по-добра презентация) и трябваше да ги увия с алуминиево фолио, за да не изтече сместа. След като се изпече охладете и пригответе меренга.

Разбийте белтъците със захарта на твърди връхчета. Изсипете сместа върху крема и оформете по желание. Върнете във фурната за 15 минути отново на 180 градуса.

Охладете за една нощ в хладилника.

Сега за вкуса – хм, не е моето. Слоят с лилави картофи изобщо не ми се получи лилав. 😀 (както на снимката от сайта с рецептата). И освен това ми се изгуби някак си. Вкусът на този слой е странен. Дори не мога да намеря нещо подобно, за да направя сравнение. Получи ми се по-кремообразен, а не като основа за торта. Възможно е да не съм направила нещо правилно. Даже е твърде вероятно. Останалите слоеве са като крем карамел с меренг без карамел. Страхотно сравнение. 😀 😀 😀 Но както и да е. С две думи не бих повторила тази рецепта. Не мисля, че си струва, а и времето за приготвяне е много, пък вкусът не си заслужава. Определено бих предпочела за десерт в Ниуе чипс от банани както препоръчват в туристическите справочници за острова. 🙂

Следваща дестинация – Нова Зеландия.