Нова Каледония

В Нова Каледония всичко създава усещането за стихия. Самата планинска територия на главния остров – Гран Тер се е появила в резултат на силите на притискане на Тихоокеанската и на Индо-австралийската тектонична плоча. Голяма част от терена е покрита от сухи храсти, но на места теренът е прорязан от реки, които след няколко водопада и езера се вливат в морето. На брега  край Иенген седиментните скали са ерозирали и са се превърнали в чудновати диви и насечени образувания, където се смята, че живеят духовете на предците. Островът е заобиколен от рифове и от най-голямата лагуна в света. През август и септември край бреговете на Нова Каледония могат да се наблюдават китове, които пристигат тук чак от Антарктика. 

Канаките са коренното население на Меланезия. Те са повлияни от западната култура още от 30-те години на ХIХ в., когато тук пристигат първите християнски мисионери. Самата дума канак всъщност е хавайска и означава „човек“, като е въведена тук в употреба от европейците. По онова време французите първи заселват острова, обработват земята му и добиват никел от недрата му. Ла Нувел Каледони си остава френска територия, но името Нова Каледония е дадено от английския мореплавател Джеймс Кук, който първи стъпва по тези земи. Когато той хвърля котва край Балад на североизточния бряг на острова, планините, които вижда, му напомнят за Шотландия (чието римско и поетично име е Каледония). След като островът става френска колония през годините са изпратени 39 хиляди каторжници, но също така и революционерите от Парижката комуна (около 4 хиляди души) са заточени там. По тези места голяма част от населението и сега все още обитава традиционните кръгли колиби със сламен покрив и ниска резбована входна врата. Рибарите обикалят по рифовете или край разпръснатите на север и юг коралови островчета с канута, наречени пироги.

Продължителната изолация на Нова Каледония от останалия свят е причината тук да виреят около 2500 ендемични растителни вида. Много от тях може да се видят в парк „Провинсиал дьо ла Ривиер Бльо“, недалеч от Яте в югозападния край на Гран Тер. Днес Нова Каледония е любимо място за почивка на пешеходните туристи, ветроходците и гмуркачите, както и на всички, които искат по време на отдиха си да се откъснат от всичко в обичайното си всекидневие. Айл ъв Пайнс е диамантът в короната на острова, поради което си е заслужил прозвището Лил ла плю прош дю паради (Островът, най-близо до рая).

Архипелагът е дом на меланезийски, уолизиански, азиатски, таитянски и френски общности и подобно културно съчетание е доста очевидно във фюжън кухнята, разпространена в Нова Каледония. Класическите френски ястия са преоткрити с тропически съставки и екзотични местни подправки. Благодарение на заобикалящата го лагуна, селската „страна на каубоите“ на запад и колоритната култура на канак на изток, Нова Каледония е огнище на вълнуващи, възхитителни творения, които въвеждат широка гама от нови вкусове, които със сигурност ще задоволят всеки вкус.

Bougna е може би най-традиционното от всички традиционни меланезийски ястия и ако има едно ястие, което ТРЯБВА да опитате, това е то. Bougna е празнично ястие на народа канак и, ако случайно посетите някое племе, има вероятност да бъдете поканени да участвате в приготвянето му. Ястието често е комбинация от таро, ямс, банан, сладък картоф и парчета пиле, скариди, раци, риба или омар, поръсени с кокосово мляко, след което увити в бананови листа. Bougna се приготвя на пара за около два часа в традиционна пещ, загрята от нагорещени скали. Bougna също варира много и не се изненадвайте да намерите няколко парчета летящи лисици заедно с пилето или скаридите. 😮

Батман няма да се зарадва на това, но Civet de Rousette е любимо ястие сред местните жители в Нова Каледония. Може да не звучи апетитно, но народът на канаките готви прилепите, без да премахват козината, като идеята е, че стомахът все още ще съдържа плодовете, които прилепите са яли, и по този начин се обогатява вкуса. Повечето новокаледонци предпочитат да свалят козината, да мариноват месото в сос от червено вино и да го изпекат. Обърнете внимание обаче, че е незаконно да се продават прилепи на пазара или в ресторанти и единственият път, когато е разрешено улавянето им е през април, когато приключват с кърменето на малките. След тази пандемия, в която сме втора година, месото от прилеп е последното, което аз бих пробвала. За вас не знам.

За Escargot de l’ile des Pins ще трябва да отидете до остров Пайнс. Тези големи охлюви могат да бъдат намерени само на идиличния остров Pines, живеещи сред боровите гори на острова и добити от местните жители. Доста е трудно да ги пренесете в основната земя така, че, ако искате да ги опитате ще трябва да идете до тях. 🙂 Приготвят се по традиционен френски начин – задушени в чесън и вино – и се намират в повечето ресторанти на острова.

Известният litopenaeus stylirostris е рядка синя скарида, която се е превърнала в известен деликатес в цял свят. Смята се, че синият оттенък идва от това, че скаридите се хранят с планктон в тюркоазената лагуна на Нова Каледония. Сините скариди, отглеждани в Нова Каледония, трябва да отговарят на строг набор от критерии, включително отглеждане естествено и без антибиотици или други лекарства за стимулиране на растежа. Скаридите обикновено се пържат в малко горещо масло или зехтин, докато станат добре оцветени и леко недостатъчно сготвени, което им помага да запазят деликатния си вкус. След това скаридите се сервират горещи с едра сол, поръсена отгоре. С тези скариди се прави и друг новокаледонски специалитет. Приготвя се с варени скариди, които са увити в пресни филета от сьомга. След това те се задушават леко в сгорещен зехтин, преди да се комбинират със ситно нарязан чесън, шалот и листа от босилек.Ястието обикновено е придружено от задушен бял ориз или прясна паста отстрани.

Винаги трябва да има място за десерт, разбира се, но в Нова Каледония ще се постараете да запазите малко място за poe! Произнася се като „poe-ay“ и това е прочита на Нова Каледония за пудинга. Сладкият желатинов десерт обикновено се приготвя от банан или тиква, задушени в гъст кокосов крем. Консистенцията напомня на десерт от оризово брашно и е доста вкусна. Тортата, която приготвих е вдъхновена от Нова Каледония, където авокадото се използва и за десерти. 🙂 Нарича се “Chocolate avocado mousse cake”. Ето и необходимите продукти за нея:

за основата:

¾ чаена чаша печени бадеми
¾ чаена чаша лешници
1 чаена чаша фурми без костилка, нарязани
3 супени лъжици тъмно какао
2 супени лъжици разтопено кокосово масло

за пълнежа с шоколадов мус и авокадо:

200 грама черен (75%) шоколад, разтопен
2 чаени чаши авокадо
¾ чаена чаша кокосов крем
½ чаена лъжичка екстракт от ванилия
5 супени лъжици разтопено кокосово масло
½ чаена чаша кленов сироп
щипка морска сол

Начин на приготвяне:

Смелете в блендер ядките.

Добавете фурмите, след тях разтопеното кокосово масло и накрая какаото.

Размесете хубаво да стане хомогенна смес.

Застелете формата с фолио, за да можете да извадите тортата накрая по-лесно. Сипете сместа и притеснете по дъното и стените да се образува кора.

Охладете в хладилник

За муса първо разтопете шоколада и след това в блендер разбийте всички продукти за сместа докато стане гладка. Изсипете я върху кората и охладете.

Накрая може да декорирате с нарязани лешници.

Това е днешната веганска торта. Имах доста резерви за вкуса на муса, но учудващо се оказа вкусен. 🙂 Тези торти не са ми страст и рядко се спирам на такива, които да искам да приготвя. Вероятно и сега, ако имаше някаква по-класическа торта щях да избера нея. Философията ми е, че за десертите си трябва да има разточителство във вкуса – яйца, шоколад, масло, ядки, хубаво брашно…И, ако се налага да се ограничавам заради диета по-скоро няма да ям сладко отколкото да замествам с подобни торти. Но вие може и да харесвате такива вкусове. Затова не се колебайте да опитате. Като за веган торта рецептата е много добра.

Следваща дестинация – Норвегия.