Остров Бейкър

Мисля, че за първи път за страната, която описвам не мога да намеря флаг или някаква карта…Островът е толкова малък – 1.5 кв.км с брегова ивица 4.8 км и заради това не може да се намери някакво графично изображения. Той е необитаем, но в списъка на wikipedia присъства като отделна държава със статут на неинкорпорирана и неорганизирана територия на САЩ. Остров Бейкър е част от “Малки отдалечени острови на Съединените щати”. Островът е природен резерват, който се посещава веднъж годишно от Американската служба за защита на рибите и дивите животни.

Островът е открит през 1818 г. и е наречен Ню Нантъкет. Сегашното си име получава през 1834 г., когато е наречен на капитан Бейкър. Майкъл Бейкър дори предявява претенция към него през 1855 г., но по-късно го продава на група, която след време основава Американската гуано компания и добива гуано до 1878 година. САЩ поема контрол над острова през 1857 г. През 1886 г. Американската гуано компания продава правата си за добив на британска фирма, която прави острова щаб-квартира за гуанодобивната си дейност в Тихия океан в периода 1886 – 1891 г. Това дава основание Великобритания да започне да счита остров Бейкър за британска територия, макар никога да не са го анексирали. САЩ повдигат въпроса в началото на 20-те години на 20 век и след дипломатически разговори започват проект по колонизация на екваториалните острови през 1935 г. Опитът за колонизация започва с пристигането на американци на островите Бейкър и Хауланд. Те построяват фар и жилища и се опитват да отглеждат различни растения. Наричат селището си Мейертън. Населението на острова е едва от четирима души, всичките от които са евакуирани през 1942 г., след като японците започват Тихоокеанската война.

Бейкър няма източници на прясна вода. Няма дървета, а растителността са всъщност четири вида треви, легнали лозя и нискорастящи храсти. Островът е място за гнездене, нощуване и хранене за морски птици. В рифа около него могат да се забележат и някои видове костенурки. Достъп до острова е възможен само чрез специално разрешително, което най-често се дава на учени.

Няма хора, почти няма животни и тортата, която избрах логично е характерна за САЩ. Избрах такава, която е подходяща и за днешния празник – Сирни заговезни или Прошка. Избрах за вас “Crustless New York Cheesecake”. Ето и необходимите продукти за него:

227 грама крема сирене

3 чаени чаши рикота

2 чаени чаши сметана

1 1/2 чаена чаша захар

1/2 чаена чаша масло

3 супени лъжици брашно

3 супени лъжици царевично нишесте

4 яйца

2 супени лъжици лимонов сок

ванилия

плодове за декорация

Начин на приготвяне:

Разбийте до хомогенност първите седем съставки. Прибавете яйцата едно по едно и на ниска скорост разбийте сместа добре. Добавете ванилията и лимоновия сок.

Застелете страните и дъното на тава с разкопчаващ се ринг и изсипете сместа. Печете в предварително загрята на 190 градуса фурна за 70-75 минути.

Чийзкейкът е готов, когато покафенее, нищо че в средата изглежда недопечен. Изключете фурната , но оставете тавата за 10 минути вътре.

Извадете от фурната и разхлабете стените на ринга. Оставете да се охлажда за час на стайна температура. Охладете за няколко часа в хладилника, а най-добре за цяла нощ.

Декорирайте с плодове по ваше желание.

Не бях правила печен чийзкейк без основа и се притеснявах дали ще стане добре. Резултатът надмина очакванията ми. Тортата е много вкусна, свежа и лека. Все едно имате крем с плодове, който изглежда като торта. 🙂 Страхотен вкус!

Днес е ден за прошка. Ще поискам и ще дам на близките си по-късно. Имам чувството, че всички трябва да искаме прошка от тези след нас заради нещата, които правим или, които не правим. Живеем в смутни времена, които допреди месец не очаквахме, че ще се случат. Казват, че нашето поколение е привилегировано, защото живеем в свят без война. Вярно, имало е и преди години войни близо до нас, но като, че ли ги забравихме. Сега е различно – усеща се една тревожност, която преди я нямаше. Светът е настръхнал заради възможността конфликтът да прерастне в световна война. Моля се да проявят разум хората, които имат властта да започнат такава война. Заради децата ни, внуците ни и тези след тях. Заради бъдещето на планетата ни.

Следваща дестинация – Остров Джарвис.