Палестинска автономия

Палестинската автономия е автономно държавно образувание в рамките на Израел, което обхваща част от Западния бряг и Ивицата Газа. Временна столица е град Рамала. През 1988 г. националният съвет на Палестинската организация за освобождение провъзгласява в Алжир независимостта на Палестинската държава, въпреки че тя е все още под израелска окупация. Тогава и България признава държавата Палестина. (Това не го знаех :о ). Палестинската автономия се създава чак през 1994 година като част от договорите от Осло между Организацията за освобождение на Палестина и Израел. Палестинската автономия има контрол върху гражданските проблеми и проблемите със сигурността в палестинските градски райони (наричани в Договорите от Осло „зона A“). Тя упражнява контрол и върху палестинските селски райони („зона B“). 25 града са част от тази автономия като най-известните от тях (поне за мен) са Газа, Витлеем, Рамала и Хеброн.

Бях във Витлеем през 2018, когато посетихме Израел и Йордания. Всъщност хотелът ни беше във Витлеем, на няколко пресечки от църквата “Рождество Христово”. Онова, което изключително много ме впечатли беше оградата, която Израел е построила, за да раздели Витлеем от Йерусалим. Нейното строителство започва през 2002 година. През 2005 вече на входа на града има осем метрова бетонна стена с военен пост. Посетителите са принудени да минават през паспортни проверки и съоръжения с рентгенови лъчи. Кметът на Витлеем нарича града “най-големия затвор в света” . За да влезе автобуса ни в границите на града и респективно да излезе се минава през проверки и шофьорът трябва да е израелски гражданин с арабски корени. Но не палестинец. Въпреки, че на много места стената е изрисувана с графити тя си е все така отчайващо грозна и подтискаща гледка. 🙁 Не съм виждала Берлинската стена на живо, но тази имам чувството, че е по-подтискаща.

Витлеем на иврит означава “къща на хляба” и е считан за рожденото място на Исус Христос. В него е роден и Давид – вторият цар на Израел, поради което в Библията градът е наричан често „градът на Давид“. Израелски поданици, дори и такива с двойно гражданство, не могат да припарят тук. На централния площад (площад Manger – “мангер” означава ясла) се намира църквата „Рождество Христово“, построена в чест на знаменитото събитие – раждането на Спасителя. Тя е издигната от Константин Велики и неговата майка Елена и е единственият храм, неразрушен от персите. Църквата е най-старата оцеляла църква в Обетованата земя и едно от най-светите места за християнството, по същество най-старият действащ християнски храм в света. За да влезеш в „Рождество Христово“ трябва да се наведеш: толкова е ниска вратата. Мисля, че беше метър и двадесет сантиметра. Този вход за храма се нарича Вратата на смирението, а някогашните обширни порти са премахнати, заради оскверненията, които са извършвали завоеватели, нахлувайки в храма с коне.

Под авмона на базиликата се намира великата християнска светиня – Пещерата на рождението. Мястото на раждането на Исус е в източната част на пещерата е белязано с четиринайсетолъчна сребърна звезда. За да се види пещерата се слиза по тесни стълби и като цяло упражнението е доста клаустрофобично, защото мястото е малко, а хората са много. Някога 14-лъчната звезда била позлатена и богато украсена със скъпоценни камъни. Над нея и днес висят 15 лампи  (шест от тях принадлежат към гръцката църква, пет на арменската и четири на римската) , а зад тях са поставени православни икони. Точно над звездата е мраморният престол, където божествени литургии могат да служат единствено православни свещеници. През 1846 г. е открадната звездата, която е отбелязвала мястото, на което се е родил Исус. Пет години по-късно храмът е под контрола на Османската империя, но около Коледа 1852 г. Наполеон III изпраща своя посланик в Османската империя, който принуждава османците да признаят Франция като „суверенна власт“ в Светите земи, които латините са загубили през осемнадесети век. Турският султан слага латински надпис на мястото на сребърната звезда, но Русия оспорва промяната и изпраща армия към Дунав. Османците преразглеждат решенията си, отказват се от френския двор и възстановяват гръцкото управление върху църквите по Светите земи. Възниква напрежение, което, заедно с кражбата на сребърната звезда, подхранва конфликта между Русия и Османската империя и става един от катализаторите за Кримската война. В момента звездата е копие, направено през 19 век и е изцяло от сребро без декорации от камъни с цел да не се изкушават крадците. Камбаните в църквата са дар от руските императори Александър Трети и Николай Втори.

Храмът има 44 колони. В една от тях са запазени дупки, от които, според преданието, са излетели рой пчели, прогонили сарацините, влезли с цел да рушат църквата. Когато бяхме там течеше мащабен ремонт на покрива. Влагата е унищожила много безценни стенописи и мозайки върху свода. Освен това, съществува и опасност гнилите греди да се срутят върху посетителите. Покривът не е ремонтиран от над 500 години. Интересното беше, че италианските реставратори са решили да издирят старинен дървен материал, за да придадат автентичен вид на храма като в същото време подменят изгнилите греди, за да оправят щетите по покрива. Близо 10% от гредите са заменени с вносен дървен материал от стари разрушени църкви в Италия. Освен ремонт на покрива се правят и реставрации на мозайките по стените и пода, които са от 4 век. През 15 век базиликата също е била подложена на реставрация, по време на която остатъците от стенните мозайки са измазани и остават скрити допреди няколко години. Подовите мозайки остават покрити под повдигнат под в началото на ХХ век. Интересен факт е, че върху арката вляво от входа на църквата има красива стара мозайка с надпис „Сердика“. Артефактът е в чест на църковния събор в земите на днешната българска столица София, свикан през далечната 342 г.

Под базиликата „Рождество Христово“ се намират пет пещери. В една от пещерите се пазят мощите на Витлеемските младенци и техните родители, избити по време на Витлеемския погром. Цар Ирод щом узнал, че се е родил дългоочакваният Месия и след отказа на влъхвите да му съобщят точното място на рождението заповядал избиването на всички младенци от мъжки пол до 2-годишна възраст. Така били избити 14 хиляди младенци и родителите, които ги защитавали.

Освен църквата “Рождество Христово” другото, което видях от Палестина беше храната. Всеки, който е пътувал до там може да ви каже, че хумусът и фалафелът са вкусни и навсякъде. Поради тази причина е напълно възможно да се храните с хумус и фалафел за закуска, обяд, вечеря. По-малко известен братовчед на фалафела е куббех, което означава “топка”. В Палестина е направен от вкусна смесица от говеждо или агнешко месо, булгур, лук и ароматни средноизточни подправки, навити на топка и изпържени. Популярно навсякъде в Ливан и считано за национално ястие в Сирия и Ливан – произхождащо от Алепо – кубуби, всъщност има свой собствен прочит в Палестина – куббе от Наблус е много по-голям и е има хрупкава коричка от пшеница и вкусен център с подправно месо.

Маклубе e ястие от пилешко месо, ориз, чесън и други съставки като патладжан, карфиол, моркови, картофи, които се добавят по желание от домакинята. Древната храна Маклубе е известна от 13 век. Традиционното празнично ястие е Мансаф, без него не е завършен нито един голям семеен празник (сватби, кръщенета, погребения). Сред съставките са агнешко, жълт ориз, козе мляко, кисело мляко, поднесени върху плоска питка, поставена върху голяма чиния, украсена с ядки. Мусаката също е традиционно палестинско ястие с пиле, пържено с лук, чушки, кедрови ядки, шафран, поднесено с лимон.

Ако след закуска искате да хапнете още нещо можете да се подкрепите от широко разпространените колички с царевица. Може да хапнете чаша гореща, маслена, солена и подправена царевица или обикновена царевица на кочан. Тези колички се намират във всеки палестински град и предлагат бърза храна за гладни туристи. Струват само една шепа шекели и са бюджетна опция.

Ако направите сутрешна разходка в Източен Ерусалим без съмнение ще се сблъскате с планините с хрупкави гевреци, натрупани във всяка пекарна. Това са ka’ak bel sim sim – традиционна закуска в Йерусалим. Те са потопени в класическата комбинация от зет w za’atar – зехтин и суха мащерка. Хрупкавата им коричка и мека сърцевина е много обичана от евреите, както и от палестинците на Западния бряг, и е чудесен начин да започнете своята обиколка в Светия град.

Най-известният палестински десерт обаче е кюнефето. Представлява основа от фиде или грис, приготвена в масло и покрита с меко сирене. Накрая обилно сиропирана. Той се сервира с ядки от шам фъстък. Kunafeh е перфектната комбинация на сладко, топло, меко и хрупкаво. Непременно трябва да опитате тази сладост, ако сте в някой палестински град. Аз съм я опитвала и в Йордания, и в турски ресторант в България. Не мога да усетя голяма разлика, но навсякъде ми е безспорно вкусно да я ям.

Чаят и кафето традиционно се пият навсякъде. Кафето често се приготвя с кардамон, пие се с малко количество захар или напълно неподсладено, поднася се с чаша студена вода (или някаква безалкохолна напитка). Консумира се сутрин и следобед. Чаят може да се нарече вечерна напитка, тъй като по-често се консумира вечер в спокойна домашна обстановка. Обикновено е силно подсладен и се пие от малки чаши.

В целия Близък изток, включително и в Палестина, е на почит силна алкохолна напитка с вкус на анасон – “Арак”. Силата му варира между 40-60 градуса, което зависи от рецептата на производителя. Нюансът на вкуса също може да варира – възможно е обогатяване с плодови или цветни нотки, но ароматът на анасон е основен. “Арак” -ът се консумира с плодове и ядки. Името се отнася за цяла група напитки и бъдете сигурни, че палестинският “Арак” е различен от иранския, йорданския или сирийския, така че палестинският може да се опита само в Палестина.

Избрах да приготвя за вас един типичен десерт, който може да мине до някаква степен за торта – “Aish El Saraya” . Ето и необходимите продукти:

за сиропа:

1 1/2 чаени чаши захар
1 чаена чаша вода
1 чаена лъжичка вода от портокалов цвят
за крема:

2 1/2 чаени чаши Half n’ Half (комбинация от прясно мляко и сметана в съотношение 1:1)
2 1/2 чаени чаши сметана
3/4 чаена чаша захар
1/2 чаена чаша царевично нишесте
1 чаена лъжичка ванилия
1 чаена лъжичка вода от портокалов цвят
за основата:
10 филии бял хляб, подрязани от коричката и препечени
1/2 чаена чаша шам фъстък, натрошен

Начин на приготвяне:

Започнете с приготвянето на сиропа. Комбинирайте захарта и водата в тенджера и разбъркайте. Оставете да заври за около 10 минути, след което оставете да къкри още 5-10 минути. Сиропът трябва леко да се сгъсти. Добавете портокаловия цвят и разбъркайте, след което оставете настрана.
Препечете филийките хляб във фурната при 220 градуса за около 10 минути, докато покафенеят и станат хрупкави.

Потопете филийките в по-голямата част от сиропа. Използвах 3/4 от сиропа, а останалото съхраних, за да сервирам отстрани за всеки, който обича по-сладка хапка.

Подредете филийките в правоъгълна тава.
Комбинирайте сметаната, Half n’ Half, захарта и царевичното нишесте. Разбъркайте заедно, докато няма бучки. Това е най-добре с бъркалка. След като се смеси, поставете тенджерата на котлона и оставете тази смес да къкри за около 15 минути, като последователно я разбърквате, докато се сгъсти.

Трябва постоянно да бъркате, за да избегнете изгарянето на крема по дъното. Ето така изглежда тенджерата, ако сте направили перфектно сварения крем:

След като се сгъсти, оставете настрана да се охлади за 5 минути и добавете портокаловия цвят и ванилията. Разбъркайте отново.
Разпределете крема върху накиснатия хляб на равномерен дебел слой.

Покрийте тавата и я поставете в хладилник да се охлади за поне 4 часа, преди да поръсите отгоре с натрошен шам фъстък.

Този десерт е най-добре да се направи предния ден и да се съхранява в хладилник за една нощ. Обичам да добавям ядките преди сервиране, за да запазя свежестта.

Нарежете и се наслаждавайте! Това е идеално сладък и кремообразен десерт, типичен за Близкия Изток. Аз бих заменила филиите хляб със сухари, защото мисля, че ще бъде по-сочна и по-крехка основата с тях. Иначе кремът е божествен! 😮 Изобщо не е сладък и идеално балансира десерта. Този крем бих го направила и за друга лятна торта, защото е много лек и ароматен и би се вписал в торта с плодове и въздушни блатове. 🙂 За мен този десерт е една много приятна изненада. И не на последно място той се прави много лесно.

Следваща дестинация – Панама.