Панама

На едно място може да видите как слънцето изгрява над Тихия океан и залязва над Атлантическия и това място е Панама. Колоритна и удивително красива, Панама е уникална и завладяваща симбиоза от различни култури. Надарена е с великолепни природни богатства, интригуваща история и гостоприемно местно население.

Панамският канал или „Осмо чудо на света“ е несъмнено най-популярната и впечатляваща атракция в страната. Дълъг е 82 км и свързва Атлантическия с Тихи океан. Около 65 км са прокарани през сушата. За разлика от Суецкия канал, който по цялата си дължина е на морското равнище, плавателните съдове, които преминават през Панамския канал, се вдигат и спускат с помощта на шлюзове на входа и изхода и минават по фарватер с прясна вода, разположен на височина 25,9 метра над морското равнище. Днес каналът работи 365 дни през годината, а за функционирането му се грижат близо 9000 работници. Посетителите могат с интерес да проследят уникалното преминаване на корабите през шлюзовете от една от наблюдателни трибуни.

Панамският провлак отдавна е в полезрението на големите държави с възможността именно там да се прокопае канал, който да свързва двата най-големи океана – Тихия и Атлантическия, и по този начин да се облекчат търговските връзки между континентите. Построяването на Панамския канал се приема за един от най-сложните технически проекти, осъществени от човечеството. 😮 Още през XVI в. има идея за прокопаването на канал през провлака, но испанският крал Филип II отхвърля подобен проект, тъй като „това, което Бог е съединил, човек не може да разедини”. По-късно идеята за строеж на канал се подновява още няколко пъти, но едва през 1879 г. французите започват действия за реализирането на такъв проект. Той не се осъществява по различни причини и едва през 1904 г. американците подновяват изграждането на канала. Строежът е завършен през 1914 г. и през август през канала преминава първият кораб. Поради технически причини официалното откриване се забавя шест години. За жалост по време на строежа са загинали най-малко 20000 души от строителите (главно от малария и жълта треска). Панамският канал се контролира от САЩ до 31 декември 1999 г., след което управлението му е предадено на Панама.

За строежа на язовирните стени и шлюзовете са използвани 4.5 милиона куб.м. бетон, а изкопаният материал, ако бъде натоварен на влакови вагони би обиколил четири пъти земята. 😮 За изкопаването са използвани повече от 30 000 тона динамит! Почти 26 метра е разликата в нивото на канала и Световния океан. Тя се регулира от три шлюзови системи. На ден през канала преминават средно по 48 кораба. Рекордът е 65 за един ден. Преминаването на един кораб през канала отнема средно 10 часа. Рекордът за най-бързо преминаване принадлежи на американския флот, защото техен кораб е успял да мине едва за 2 часа и 41 минути. Не само кораби и яхти преминават през Панамския канал. През 1928 година Ричард Халибъртън преплува разстоянието и заплаща най-ниската такса за преминаване – само 36 цента, тъй като таксата се изчислява спрямо теглото на преминаващия обект. 😀

В началото на 21 век става необходимо да се модернизират всички системи на канала, тъй като пропускателната му способност достигна максималното си равнище. Той е разчетен за съдове с определени размери тип Панамакс (Panamax). Други плавателни съдове, които са с по-големи размери от западния стандарт, не могат да минават през съоръжението. Първоначално строителството е оценено на 5,3 млрд. долара, като разходите поема Панама. През 2008 г. правителството взима и кредит от 2,3 млрд. долара. Средствата са предоставени от редица международни финансови институции, които не получават право на участие в управлението на канала. Работата по модернизацията започва през 2007 г., а церемонията по откриването е девет години по-късно. Приходите от експлоатацията му възлизат на над три милиарда долара годишно. Панамците съзнават, че каналът за тях значи живот. А е можело изобщо да не извадят този късмет. Никарагуа водела с много точки пред Панама в състезанието за пряк път между двата океана. Пък и конкуренцията си имала естествени езера, а не изкуственото, прокопано с много усилия, Гатун лейк. Но ден преди гласуването в Американския сенат някой изпратил на всички парламентаристи пощенска картичка с марка, на която се виждали… вулканите в Никарагуа. Така каналът се оказал в Панама.

Панама става известна още след първите Велики географски открития. Първият европеец, стигнал до тези земи, е Родриго де Бастидас през 1501 година. Пет години след това Христофор Колумб достигнал днешната Доминиканска република. От стъпването на Бастидас на панамския бряг до 1821 година земите останали под зависимостта на Испания. Това обяснява и общата култура, кухня и архитектура между двете държави. През 1821 година Панама получава независимост, но не като отделна страна, а като част от Велика Колумбия. И така до 1903 година, когато най-после добива пълната си независимост.

Красивите и необятни плажове, удивителната природа, защитените резервати, разнообразието от животни и растения привличат посетители и развиват туризма. Той е вторият по важност сектор в икономиката на страната. Към територията на Панама принадлежат над 1 000 крайбрежни, екзотични малки острова. Чудесни за посещение са островите Бокас дел Торо, Сан Блас, Лас Перлас.

Буйната, тропическа атмосфера на Национален парк Soberania го прави една от най -добрите природни забележителности в Панама. Той е разположен на брега на Панамския канал и е едно от най-добрите места в света за наблюдение на птици. Като цяло паркът е дом на над 500 различни вида птици, както и на над 100 различни вида бозайници. Там живеят и индианците Embera, едно от последните останали племена в Панама. Те приветстват посетителите в селото си, които искат да научат повече за техните традиции и автентичен селски начин на живот. Националната кухня на Панама е богата и разнообразна. Богатството ѝ е повлияно от благоприятното географско разположение на страната и достъпа до ресурсите на двата най-големи океана на света. Панамските пазари са пълни с екзотични плодове, прясна риба и различни морски дарове през цялата година. Основните продукти, които панамците консумират, са ориз и боб, от които са се научили да готвят десетки вкусни ястия. Касава и бананите са особено популярни. Те ги варят, пържат, осоляват, използват за приготвяне на чипс, картофено пюре и много други.

Типични за провинцията в Панама са ястия от птиче месо, както и от говеждо и свинско. В градските ресторанти можете да се насладите на ястия от риба и други морски дарове, които се сервират с ароматен сос от чесън и гарнитура от пресни домати и червен лук. Фенове на екзотична храна се опитват да намерят ястия от яйца от морски костенурки. Това е незаконно, тъй като влечугите са защитени от държавата поради малкия им брой и заплахата от изчезване.

“Gallo Pinto” и “Guacho de Rabito” са традиционни ястия, в чиято рецепта присъстват ориз и боб. “Gallo Pinto” означава буквално „петнист петел“ на испански. Това име много отива на вида на ястието – пъстротата, която създава тъмния боб на фона на белия ориз. Обикновено се сервира като част от обилна закуска, заедно с пържени или бъркани яйца. “Guacho de Rabito” с гъста супа със свинско. “Guacho de marisco” е друга любима панамска супа. За приготвянето ѝ се ползват ориз и морска риба.

В страна, в която има изобилие от пресни плодове, е грехота да не опитате прясно изцедени плодови сокове. Панамците ги консумират всеки ден. Соковете от маракуя, портокал, ананас, лимон и дори тамаринд често се смесват с тръстикова захар и понякога с мляко, за да се направи млечен шейк. Кокосовото мляко и смутитата от банани и ягоди са често срещани. От алкохолните напитки панамците обичат ром, бира, особено местния “Atlas”, и джин, включително местната напитка “Seco Herrerano”. Тя се прави чрез тройна дестилация от захарна тръстика и успешно замества рома в коктейлите. Сутрин обичат да пият горещ шоколад или кафе.

“Bienmesabe” (на испански: „вкусно ми е“) е сладък испански десерт, приготвен с мед, яйчен жълтък и смлени бадеми като основни съставки. Консистенцията му значително варира в зависимост от използваните методи на приготвяне. Десертът е един от символите на Панама и е популярен и в кухнята на Канарските острови. Описван е като повлиян от мавританската кухня. Има няколко варианта на десерта. В панамската кухня “Bienmesabe” е десерт, приготвен от мляко, ориз и панела (нерафинирана тръстикова захар), което се готви бавно.

Панамската “Mamallena”, или пудинг със стафиди, от поколения краси масите за панамска закуска в цялата страна. Това е десерт, приготвен от остатъци от хляб, захар, яйца, масло, екстракт от ванилия и задължителните стафиди. “Mamallena” се сервира на стайна температура, а чаша с мляко е идеалното допълнение към този вкусен десерт.

За вас избрах да приготвя нещо, което идеално пасва на лятото и, което е доста емблематично за Панама – “No Me Olvides (Don’t Forget Me)”. Ако някога опитате този десерт, никога няма да го забравите. 😀 Основата е сладолед и пандишпан, а топингите включват карамел, ядки и понякога плодове, като ягоди или други сезонни. Ето и необходимите продукти:

готов пандишпанов блат или блат, приготвен от вас

ванилов сладолед

орехи / шам фъстък / бадеми / лешници

бита сметана

малко захар на вкус, ако смятате, че е необходимо

пресни плодове – малини / ягоди/ боровинки / смокини / кайсии / праскови….

карамелен сос

Начин на приготвяне:

Нарочно не давам точен грамаж, защото това е торта / десерт, който не предполага точни мерки, а голяма доза въображение. Много зависи и как искате да го приготвите. Единият вариант е да си направите торта на слоеве – отдолу блат, след това сладолед, плодове, ядки и накрая сос.

Аз избрах да го направя в индивидуални чаши. По-красиво е и по-практично. 🙂

Избрах да използвам готов пандишпан, защото в това горещо време не ми се пече. А и, защото готовите блатове са достатъчно добри за целта. Ако искате хубава рецепта за пандишпан вижте статията ми за Ел Салвадор.

Ядките, които използвах са шам фъстък, а плодовете – малини (от двора 🙂 ).

Двата вкуса си пасват идеално.

Сладоледът е ванилия не само, защото така пише в рецептата, а и защото е любимият ми вкус сладолед.

Карамеленият сос го направих, а не взех готов, защото домашно приготвеният е много по-вкусен. За него са необходими :

2/3 чаена чаша захар

6 супени лъжици вода

1 супена лъжица масло

6 супени лъжици сметана

Сложете в касерола захрта и водата. Варете докато се получи светъл карамел. Дръпнете от котлона и прибавете маслото и сметаната. Разбъркайте и върнете на котлона и бъркайте докато се получи хомогенна смес.

Начин на приготвяне:

Както казах всичко зависи от въображението ви. Аз избрах да правя тортичките в чаши от уиски. Отрязах по едно кръгло парче от пандишпана за основа.

Сложих топка сладолед.

Подредих по няколко малини.

Шприцовах сметана.

Полях с карамелен сос.

Украсих с малини и нарязан шам фъстък.

Това е всичко. Много лесно и много освежаващо за лятото. Можете да сложите какаов блат за основа и шоколадов сладолед или какъвто и да се сладолед. Плодовете е най-хубаво да са сезонни. Вместо карамелен сос можете да полеете с разтопен шоколад или пък с някакъв плодов сос (от горски плодове, малини, ягоди…).