Русия

Преди пет години съпругът ми имаше юбилей. И, тъй като не си падам по подаръци часовници, буренца, картини и т.н. всеизвестни юбилейни подаръци, реших да му подаря емоцията на пътуването. Единственият избор, който му оставих, е да реши Москва или Петербург да видим. Трудно беше, но той реши Петербург. И аз започнах да изготвям програмата като един печен екскурзовод. 😀

Останах изумена колко много места има за гледане само в един град и си дадох сметка, че една седмица е крайно недостатъчна да се види всичко. Имаше няколко задължителни локации – Петерхов, Царско село, Ермитажа, храма “Спаса на Крови” (или “Възнесение Христово”), Исакиевския събор, Казанския събор, Смолни събор, крайцера “Аврора” и кабаре “Руска тройка”. Освен тях бях купила online и билети за Аеротунела. Имаше и други дребни неща, които можехме да видим в близост до основните забележителности и, които не изискваха време и дълъг път, за да бъдат посетени.

И така април 2017 облечени в най-дебелите си зимни дрехи (защото април в Санкт Петербург е като декември/януари в София) потеглихме на път за Русия през Франкфурт. Бяхме ентусиазирани и в очакване какво ни чака там. Първото, което ни впечатли бяха булевардите, по които минахме на път от летището до хотела. Строени са от Петър I във времена, в които придвижването е било с конски впрягове, но аз толкова платна по булевард съм виждала на много малко места в света. Очевидна е била далновидността и прозорливостта на строителя на града. За официална дата на основаването му е приета  датата, когато са положени основите на първото здание в града – Петропавловската крепост, изградена на Заешкия остров.  Градът  е разположен в делтата на река Нева при вливането ѝ във Финския залив на Балтийско море. Когато отидохме тъкмо беше преминал ледохода по река Нева. Санкт Петербург прилича на една просторна Венеция на Севера. 🙂 Много е приятно (когато няма вятър) човек да се разходи по мостовете на Нева и да съзерцава околните пищни и красиви сгради. Предполагам през лятото покрай реката е прохладно и приятно за разходки особено по време на Белите нощи, но и през зимата има някакъв особен чар човек да се поразходи, да седне да пийне чай или кафе в някои от малките кафенета наоколо, да хапне някой десерт и да се наслаждава на сурова красота на града.

От четирите църкви, в които бяхме ( “Възнесение Христово”, Исакиевския събор, Казанския събор и Смолни събор) безспорно най-красивата е “Възнесение Христово”. Тя е издигната през 1883 г. на мястото, където терористи убиват цар Александър II. Оттам идва и името на самата църква – буквално Църквата на нашия спасител върху пролятата му кръв. Куполите са оцветени в най-различни цветове, като образуват една чудна цветна феерия. Освен отвън, църквата е изключително живописна и отвътре. Интериорът е осеян с множество красиви мозайки.

Не мога да не отбележа, че Исакиевският събор е едно произведение на изкуството и всеки видял на живот този шедьовър, няма как да не се съгласи с мен. За купола на храма са използвани над 100 кг злато, а отвътре той е много богато декориран с различни скъпоценни и полускъпоценни минерали и скали, като малахит, азурит, различни видове мрамор и други. Вътре в самата църква могат да се поберат 14 000 души, което определено я прави една от най-големите в света. Сградата е толкова голяма, че се строи почти 40 години, като я започва Александър I в чест на победата му над Наполеон през 1818 г. Отвън Исакиевският събор има прекрасни и доста внушителни колонади. Можете да направите като нас и да се качите на купола ѝ, от който се открива страхотна панорамна гледка.

Една друга църква също има внушителна колонада и много точно копира колонадата във Ватикана – Казанският събор. Малко преди своята кончина, император Павел I слага началото на строителството на този внушителен храм, който той искал да бъде изграден по подобие на базиликата „Свети Петър“. Това му хрумва след едно пътешествие до Рим и Ватикана, където се среща и с папата. В действителност съборът е обърнат странично към Невския проспект – главната улица на града. Два празни пиедистала и до днес карат туристите да се чудят какво е имало върху тях. Идеята е била върху тях да бъдат монтирани скулптури от бронз, изобразяващи архангели. Вместо това известно време там стояли гипсови фигури. По неизвестни причини, до изработването на бронзовите така и не се стигнало, а гипсовите били свалени. Вътре в храма се намира иконата на Казанската Св. Богородица. Когато ние бяхме там се падаше Цветница и имаше внушителна опашка от хора, които искаха да се докоснат до нея. Казанската катедрала е едно нагледно доказателство как руските императори са имали желанието и силната амбиция да направят от Санкт Петербург един достоен европейски град по всички стандарти и най-вече що се отнася до архитектурата и самия облик на сградите и града. Днес спокойно моежм да кажем, че не само са успели, ами дори са надминали най-смелите си мечти.

Смолни събор се намира извън пределите на историческия център на града. До него е трудничко да се стигне. Наистина трудничко. И най-вече разочароващо. Отвън храмът е много красив целият в синьо и бяло, но отвътре е едно голямо нищо. Без стенописи, без икони, само бели стени. Той се състои от основна катедрала и заобикалящи я постройки. Комплексът е построен за дъщерята на Петър Велики – Елизабета. Днес съборът е преустроен в концертна зала. Като знам колко пътувахме, ходихме пеша и ни брули вятъра, за да видим това петербургско бижу и съжалявам, че го направихме. Наистина след трите храма, за които ви разказах по-горе този определено не си струваше.

Покрай основните забележителности, които бях отбелязала имаше и някои други, като музеят на водката, аквариумът, дворецът Шереметиев и “Гранд Макет Русия”, Ще ви разкажа за последния. Изобщо не знаех какво да очаквам, но тази изложба (ако мога така да я нарека) беше близо до аквариума и реших, че може да я видим. И това беше най-приятната изненада от престоя ни. Русия е най-голямата страна в света и формирането на цялостна и пълна картина на нейното многообразие – с разпръснатите по цялата нейна територия неповторими природни кътчета и културни пространства, е практически невъзможно. Интерактивният музей “Гранд Макет Русия” на Сергей Морозов помага много за това. Пътувайки по света, той решава да сътвори обект, който да се превърне в съвременна забележителност на Санкт Петербург и да привлече руски и чужди туристи. В продължение на 5 години над създаването на макета са работили около 100 души – художници, дизайнери и специалисти по електроника.  На площ от 800 кв. м. петербургският музей представя събирателен макет на Русия – от Владивосток до Калининград. В него не са съблюдавани размерите и разстоянията, но са спазени посоките. Слънцето изгрява на изток и залязва на запад в Калининград. В мини Русия има стотици автомобили, 250 влака, 5 000 вагона и всичко това се е в движение. Пластмаса,  желязо,  дърво,  керамика, стъкло и дори скъпоценни материали са използвани в строителството на обектите от макета. В макета могат да се видят региони, градове с улици, домове и паметници на архитектурата, езера, планини, шосета с движещи се коли и 2 км железопътни релси с множество влакове. На всеки 13 минути над макетната площ се осъществява постепенна смяна на деня и нощта. Интерактивни методи позволяват на посетителите да се включат в живота на страната добивайки нефт, задържайки престъпник или погасявайки пожар. Макар и измислен от целия екип, сюжетът напълно отразява руската действителност. Прецизната изработка и вниманието към детайлите прави този макет истинско произведение на инженерното изкуство. Стояхме сигурно повече от два часа там и се бяхме превърнали в деца, които са попаднали на много голяма играчка. Ако пътувате до Петербург непременно идете и вижте този музей. Абсолютно убедена съм, че няма да съжалявате. 🙂

В деня на космонавтиката имахме билети за аеротунела недалеч от Петрбург. Той представлява голяма вертикална тръба, през която духа мощен въздушен поток. Повдига ви и след това усещате свободното падане. Твърдят, че усещането е като скок с парашут от 6000 метра. Исках да преодолея страха си от високо и смело реших да участвам. Еми…не го преодолях. Участвах, но в момента на падането просто замрях и спрях да дишам. Определено такъв тип екстремни усещания не са моето. Все пак опита си струваше.

Шереметиевският дворец беше много приятно място на брега на Нева. В момента е музей на музикалните инструменти. Обзавеждането вътре, собствения театър, стаите бяха много красиви и пищни и макар, че не бях го предвиждала в първоначалните планове за посещение изобщо не съжалявам, че импулсивно решихме да влезем.

И сега за трите двореца. Започнахме с Петерхов. Петър I замисля Петерхоф като “руския Версай” и идеята е двореца и парка да засенчат “Версай”. Не съм била все още във “Версай” и не мога да кажа дали замисълът е успял, но Петерхов е много красиво място. Безусловно перлата и визитната картичка на целия комплекс са забележителните му фонтани и уникалната фонтанна система. Голямата каскада е най-грандиозното фонтанно съоръжение, което включва две стълбища, пещера и множество скулптури. От нея алеята с фонтаните в перспектива влиза направо в морето. Истински шедьоври са и каскадите “Лъвска” и “Шахматна планина”, както и фонтаните “Самсон” и “Тритон”. Общо в дорцово-парковия ансамбъл има над 150 различни фонтана. За наше съжаление фонтаните още не работеха. 🙁 Когато го посетихме тъкмо бяха започнали да разковават съндъците, с които “обличат” скулпторите през студената зима. Първоначално дворецът изглежда по-скромно, но в средата на XVIII в. дъщерята на Петър I, императрица Елисавета Петровна, го преустройва в модерния тогава стил барок. Вътрешното пространство на двореца е помпозно и изобилства от позлата. През септември 1941 г. Петерхов е окупиран от немците и чак до свалянето на блокадата на Ленинград през януари 1944 г. е под постоянен обстрел. Големият дворец се превръща практически в руини. Огромни щети са нанесени и на парка и на фонтаните. Нацистите изнасят много от съкровищата на Петерхоф, включително огромния фонтан “Непутн”. През 1948 г., обаче, композицията е намерена и върната на историческото ѝ място. Възстановяването на Петерхоф започва веднага след свалянето на блокадата и през лятото на 1945 г. той е отворен за посетители. Фонтаните са напълно възстановени и пуснати чак в края на 1950-те. Именно поради факта, че Петерхов е възстановен и нов и в него в този му вид реално не са стъпвали руските императови малко се разваля страхотното усещане.

Същото е и с другия дворец – Царско село. Ако Петерхов е бил лятната резиденция за императора, то Царско село е било мястото за императрицата. През 1710 г. Петър I започва да строи дворец за своята жена – императрица Екатерина I. Дъщерята на Петър I, императрица Елисавета Петровна, преустройва първоначално скромния дворец в своя любим бароков стил с характерни пищни украси. За това са похарчени над 100 кг злато. По време на втората световна война в Царско село се разполагат немските войски, които блокират Ленинград. Царските резиденции са силно разрушени, в залите на дворците се помещава военен щаб. Част от колекциите и безценните интериори са силно нарушени от обстрелите или са разграбени. Една от най-загадъчните истории, свързани с Царско село, е знаменитата стая в Екатерининския дворец, инкрустирана изцяло с кехлибар. Отстъпващите немци напълно демонтират кехлибара от стените и го изнасят в Германия. Той е безследно загубен. През 2000 г. изследователите намират само малък фрагмент и той е предаден тържествено на Русия. Днес стаята вече е напълно възстановена по снимки отпреди войната, но изследователите не губят надежда да намерят оригинала. Работата по възпроизвеждането на Кехлибарената стая отнема 24 години и милиони.

И накрая, като за десерт ще ви разкажа за перлата на Петербург – Зимният дворец. Това е главният императорски дворец на Русия, който притежава парадна резиденция с тронна зала. В Зимния дворец има 1084 стаи. Парадните зали, стаите за гости и будоарите са сами по себе си произведение на изкуството. За всяка царска особа, живееща в двореца, се предоставят повече от 10 стаи. За жените на императори (след Екатерина II страната управляват само мъже) се дават отделни апартаменти. В двореца живеят и децата, след женитбата си те най-често се местят в отделни дворци. Зимният дворец е основното здание на главния художествен музей в страната – Ермитажа. Смята се, че ще са нужни около 10 години, за да се разгледат всички експонати от колекцията на най-известния музей на Санкт Петербург и Русия. Но не са само експонатите. В двореца всичко те впечатлява – от паркета, направен от няколко вида дървесина и оформен като картина, през впечтляващите полилеи, вази, камини, часовници. И за капак огромно количество картини шедьоври и скулптури. Желанието да види човек несметни богатства като от пещерата на Али Баба може да се изпълни, ако си купите билет за Златната или Диамантената стая. Ние видяхме само Диамантената, защото късно се сетихме да си купим билети и нямаше да имаме време и за двете. Колекцията е направо потресаващо богата, пищна и много красива. Бижута за всеки вкус, от различни страни и епохи – от скитско и гръцко злато до шедьоври на бижута от началото на XX век. Висулки, гривни, пръстени на атински аристократи, древни златни предмети, бижута от колекциите на членове на императорското семейство Романови и частни колекции в Санкт Петербург, произведения на църковното изкуство, дипломатически подаръци на руския двор, продукти на известната фирма Фаберже. Бяхме си отделили цял ден на Зимния дворец, но той се оказа крайно недостатъчен да разгледаме всичко и да успеем да се насладим напълно на това световно културно наследство. По-красив и пищен музей досега не съм виждала.

Знаете, че кулинарния туризъм винаги е част от програмата ми, когато пътувам. И в Русия не направих изключение. В руската кухня се предлагат много вкусни ястия, които не се приготвят лесно и бързо, но опитвайки крайния резултат разбираш, че си заслужава. Има няколко емблематични ястия, за които едва ли има някой, който да не е чувал.

Боршът е супа, която руснаците много обичат и си приготвят доста често. Той може да бъде с месо или без, сервира се много топъл или студен – вариантите са много, а вкусът е доста сладникав, най-вече заради червеното цвекло. Най-често се сервира с ръжен хляб и сметана. Основното му съдържание е цвекло, а допълнението със сметана придава много приятен вкус.

Пелмените безспорно са част от традиционната руска кухня – представляват кнедли, които са пълнени с месо и подправки. Така и не успях да ги харесам. Блините и пирогите са тестени изделия, които са много обичани и присъстват на почти всяко хранене на трапезата – те могат да се направят по най-различни начини с най-различни плънки. От приятелка с руски корени разбрах за едно друго тестено ястие, за което не бях чувала – чебуреки. Това също е тестено изделие с различни пълнежи, като най-популярният пълнеж е кайма. Приличат на нашите мекици и също като тях се пържат. Ядохме ги в заведение в близост до Петерхов и направо останахме очаровани. 🙂

Закуската често е овесена каша. Сервираха ни я в хотела всяка сутрин. Но това не мога да го ям. По-скоро няма да закусвам. Винаги ми изглеждаше все едно съм по време на война на фронта и само това са намерили да сготвят, за да заситят глада ми. Но местните си я хапваха с охота. Както се казва “На вкус и цвят товарищи нет”.

Имаше още едно ястие, което много харесах и няколко пъти си го приготвям и вкъщи – картофени гофрети със заквасена сметана и задушени гъби в масло. Хапнах го в едно заведение на Невски проспект и се влюбих в тази страхотна комбинация. И като казах сметана…за мен има няколко емблематични съставки, които се ползват в руската кухня – заквасена сметана, кондензирано мляко, извара, картофи, месо, риба, кисели краставички, зърнени култури.

Да ви призная наблизо до хотела ни имаше страхотен грузински ресторант. Посетихме го няколко пъти, защотогрузинската кухня определено повече ни допадна от руската. За вината изобщо няма да споменавам. Най-вкусните руски ястия хапнахме в ресторант кабаре “Руска тройка”. Менюто включваше много гурме специалитети, които бяха сервирани по уникален начин и много вкусни. Дори си хапнах предястието с хайвер, макар че изобщо не го обичам. Просто комбинацията от картофен чипс, заквасена сметана, черен хайвер и малък лимонов резен беше перфектната хапка. 😀 А балетът и програмата наистина бяха на висота. Обичам кабаре. Където и да отида по света и да има известно кабаре не го пропускам.

За питиетата едва ли ще изненадам някой като кажа, че в Русия обичат водката. Много. Пият я с кисели краставички, маринована риба, с хайвер и хляд с квас и с какво ли не за мезе. Пият я от зори до здрач. И имат огромно разнообразие от вкусове и марки водки. Аз не харесвам това питие. Напомня ми за имунизациите в училище. 😀 Но в музея на водката пих. Три вида. Различни на вкус и всяка с подходящото ѝ мезе. Накрая взе да ми харесва, защото цял ден вятърът духаше и ужасно премръзнах. Само водката ме стопли.

За ва среших да приготвя торта “Прага”. Въпреки географската препратка в името, тази торта няма нищо общо с Чехия. Известният шоколадов десерт е създаден от съветския сладкар Владимир Гуралник. През 70-те години на миналия век той работи като главен сладкар в известния ресторант „Прага“ в центъра на Москва. Ресторантът, чийто великолепен интериор и богато меню трябвало да символизират върха на съветския разкош, бил и водещата кулинарна „лаборатория“ в страната. Торта „Прага“ пък е сред най-известните творения на тази лаборатория. Шоколадова, с много крем и наситен сладък вкус – „Прага“ наподобява прословутата виенска торта „Сахер“. Но за разлика от нея, „Прага“ е направена с оригинален крем на основата на масло и кондензирано мляко. Ето и необходимите продукти за нея:

за основата:

6 яйца

150 грама захар

115 грама брашно

25 грама какао

40 грама масло

за крема:

200 грама масло

120 грама кондензирано мляко

1 жълтък

20 мл вода

30 грама черен шоколад

за глазурата:

100 грама черен шоколад

40 грама масло

2 супени лъцици сметана (аз не използвах)

сладко от кайсии

Можете да добавите 1/2 чаена лъжица бакплувер по желание в блатовете (аз пропуснах)

Начин на приготвяне:

Разделете яйцата на белтъци и жълтъци.

Разбийте жълтъците със 100 грама захар за 6-7 минути докато побелеят и удвоят обема си.

Разбийте белтъците с останалата захар до меки връхчета.

Смесете двете смеси.

Разтопете маслото и оставете леко да се охлади.

Смесете брашното с какаото и добавете към яйчената смес.

Накрая прибавете и разтопеното масло.

Печете на 180 градуса за 35-40 минути. Понеже аз разделих сместа на три части пекох всяка от тях около 20 минути.

Охладете и разделете на три части блата, ако сте го пекли на едно.

Разбийте жълтъка с водата и кондензираното мляко. Варете на котлон на средна температура докато се сгъсти. Охладете като периодично разбърквате, за да не стане коричка.

Разбийте маслото до побеляване.

Добавете разтопения шоколад и разбъркайте.

Прибавете сместа от жълтък и кондензирано мляко и разбъркайте.

Сглобете тортата като редувате блат и крем, а най-отгоре измажете със сладкото от кайсии.

Направете глазурата като смесите разтопения шоколад с маслото и сметаната.

Полейте тортата с глазурата и декорирайте по желание.

Охладете за час в хладилника.

Тортата е вкусна и шоколадова. Сочна и учудващо лека. Ако сте от любителите на шоколадови десерти то трябва задължително да я опитате.

А сега за Русия. За мен посещението на Санкт Петербург беше невероятно изживяване. Бих отишла отново. В този град има такъв чар, аристократизъм, суровост и изящество. Има още много места, на които бих отишла там. Но…сега ситуацията в света е такава, че не знам кога бих решила да тръгна към Русия. Не исках умишлено да пиша за войни и политика. Мисля, че тя няма нищо общо с нещата, за които по принцип ви пиша. Каквото и да се случва в момента, то не може да заличи спомена ми за този град и уникалната емоция, която изпитах там.

Следваща дестинация – Самоа.